Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.
Никопол, 15.07.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Никополският районен
съд, граждански състав, в публичното
заседание на петнадесети юни през две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ НАУМОВА
при секретаря Поля Видолова като разгледа докладваното от съдията НАУМОВА гр.
д. № 442 по описа за 2020 година, и на основание данните по делото и закона, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба на П.Н.А., чрез пълномощника адв. П.К. от САК.,
с която са предявени обективно съединени искове за осъждане на ЗД „Евроинс” АД,
гр.София, да заплати на ищцата
обезщетение в размер на 5 000лв. – главница, частичен иск от общо 30 000лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
търпени болки и страдания, в следствие на получени телесни увреждания вследствие
на ПТП от 25.10.2018г., причинено от водача на л.а. „Форд Ескорт”, с рег.№ ЕН
3741 ВМ, ведно със законната лихва от 01.11.2018г. Претендира се също присъждане на
сторените по делото разноски, в това число и разноски за адвокатски хонорара,
на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА с ДДС.
Твърди се в
исковата молба, че на 25.10.2018г. около 11:30 часа, в с.Брест, обл.Плевен, водача на л.а. „Форд Ескорт”, с рег.№ ЕН 3741
ВМ, Ц.Г.П. ***, нарушила правилата за движение по пътищата и причинила ПТП с
ищеца, като велосипедист, който в следствие на сблъсъка получил телесни повреди.
Сочи се, че за
процесното ПТП е образувано ДП №140/2018г.
по описа на РУ Гулянци, за което нямат данни на какъв етап се намира.
Твърди се, също, че причинилият телесните
увреди, л.а., управляван от Ц.Г.П. има
сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” под полица № BG/07/118000407325, със срок на валидност от 29.01.2018г. до 28.01.2019г., с
ответното дружество. Твърди че по силата
на този договор, застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица
за причинените от тях неимуществени вреди
на трети лица, свързани с притежаваното и използването на МПС, съгласно
чл.492 от КЗ в размер на 10 000 000 лв., която сума представлява
минималния размер на обезщетението на неимуществени вреди по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за 2018г. при едно
увредено лице, какъвто е конкретния случай.
Сочи се и това, че съгласно
разпоредбата на чл.380 от КЗ пострадалия е предявил претенцията си за изплащане
на обезщетение пред ЗД „Евроинс“ АД, гр.София и е представил всички документи,
с които разполага. С писмо с обратна разписка от 21.12.2018г. застрахователят е
уведомен за настъпилото събитие. По случая е заведена молба с
рег.№23652/27.12.2018г., по която застрахователят е отказал изплащането на
застрахователно обезщетение, поради което е налице правен интерес за
предявяване на претенцията пред съда. Представя доказателства. Прави
доказателствени искания.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответното
застарахователно дружество ЗК„Евроинс” АД, с който оспорва изцяло направеното
искане по основание и размер. Оспорва се, механизма на ПТП,
причинно-следствената връзка между реализираното ПТП и настъпилите увреждания.
Направено е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат поради
несъобразяване на ищцата с правилата за движение. Твърди, се че ищеца е нарушил
редица норми от ЗДвП - чл.37, ал.2 от ЗДвП, на чл.26 от ЗДвП, чл.36, ал.2 от ЗДвП, чл.80, т.2 от ЗДвП, и чл.6, т.3 от ЗДвП. Оспорва да са настъпили описаните
в исковата молба травми и увреждания, като вид и характер. Не спори, че е
налице полица №118000407325 за сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ за л.а. Форд с рег.№ ЕН 3741 ВМ, със срок
на покритие от 29.01.20218г. до 28.01.2019г., както и че на 27.12.2018г., ищеца
е предявил извънсъдебна претенция за заплащане на застрахователно обезщетение,
по която е била образувана щета № **********. Ответното дружество, не спори
също, че по така образуваната щета е отказало изплащане на обезщетение, т.к. е
приел, че липсват доказателства за вина на водача на л.а. Представя
доказателства.Прави доказателствени искания.Претендира разноски.
В съдебно заседание ищеца
чрез пълномощика си адв.Б.Караколев,
преупълномощен от адв.П.ККеранова, поддържа предявените искове. На основание
чл.214, ал.1 ГПК в о.с.з. на 15.06.2021г. е допуснато увеличение на размера на
иска за неимуществени вреди от 5 000лв. на 15 000лв.
В съдебно заседание ответникът
чрез юрк. Й.С. оспорва предявените искове.
Съдът, като прецени доводите и
възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Видно от приетия
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, приложен на л.6-7 и протокол за
оглед на ПТП от 25.10.2018г. на РУ Гулянци, се установява, че на 25.10.2019 год., в
гр.Брест е настъпило ПТП между лек автомобил „Форд Ескорт” с регистрационен № ЕН
3741 ВМ, управляван от Ц.Г.П. и велосипедиста П.Н.А. като в следствие на
удара последният е претърпял – комоцио, церебри /на гърба на л.7
от делото/. В раздел „обстоятелства и причини“ на КП за ПТП е отразено, че
водачът на ППС, велосипед извършва маневра ляв завой и вследствие е блъснат от
л.а. Форд Ескорт с рег. № ЕН 3741 ВМ.
Видно от приетия неоспорен АУАН №25586/ 13.08.2018г. съставен
от автоконтрольор при РУ Гулянци, против Ц.Г.П., за това, че на 25.10.2018г.,
около 11.30ч., в с.Брест, като водач на л.а . Форд Ескорт с рег. № ЕН 3741 ВМ,
не съобразява скоростта на движението със характера и интензивността на
движението, като при изпреварване на ППС – велосипед, го блъска и причинява ПТП
със материални щети, с което е нарушила
чл.20, ал.2 от ЗДвП./л.50 от делото/.
От приетата епикриза, с
изх.№ 39257/2018г., издадена от УМБАЛ „д-р Г. Странски“ гр.Плевен, е отразено,
че ищеца П.А. е постъпила на лечение на 25.10.2018г. в Клиниката по неврохирургия на болницата, след като
пострадала при ПТП, когато била блъсната от лек автомобил. При приемането ищеца
бил с умерено главоболие и световъртеж. Охлузване на главата в ляво окципитално. Субгалеален хематом в
ляво окципитално. Охлузване на лява лакътна става. Охлузване 2-ри, 4-ти и 5-ти
пръст на лява ръка. Палпаторна болка в лява глутеална област. РР 110/70. Без
МРД. Зеници – умерено широки, реагиращи на светлина. Очни булбуси – подвижни
във всички посоки. Лек хоризонтален нистагъм. Болково ограничени активни
движения на краката. Сетивност - б.о.
Контролира тазови резервоари. В съзнание. Ищеца е изписан в добро общо
състояние с подобрение на 27.10.2018г. с окончателна диагноза – нормален
неврологичен статус /л.16 от делото/.
От
заключението на медицинската експертиза с вещото лице д-р П.Л., се установява, че ищецът след претърпяното на 25.10.2018г. ПТП е
получил е мозъчно сътресение с проява на
зашеметяване, което представлява временно разстройство на здравето, неопасно за
живота./л.72-76 от делото/. ВЛ е дало заключение също, че мозъчното сътресение
се проявава с някои невровегатативни прояви – главоболие, световъртеж, гадене,
за срок от 2-3 седмици. В някои случаи тези симптоми могат да персистират до
месец-месец и половина с постепенно отслабваща интензивност, след което
изчезват, както и че каската предпазва от външни увреждания по главата и от
по-сериозни локални травми – рани, счупвания на черепните кости и контузия на
мозъка. В случая каската е могла да предотврати хематома по главата, но и при
наличие на каска може да се причини мозъчно сътресение.
Заключението на СМЕ, съдът възприема
като обективно, компетентно и кореспондиращо с неоспорените медицински
документи.
Свидетелят Даниел Н. на 58г., син на ищеца, сочи в показанията си, че след произшествието
видял баща си в болницата, с хематом на главата и охлузвания. Бил уплашен и не
помнил нищо от случилото се, имал световъртеж, болки в кръста и ръката. Имал нужда от чужда помощ, около един месец
след инцидента.Толкова време го боляла главата и ръката Около 6месеца след
това, се страхувал да излиза на улицата и да кара велосипеда си. Имал нужда от
помощ за да ходи до тоалетна и да се
храни.
Съдът дава вяра на показанията на свидетеля Н.,
включително и след преценката им по реда на чл. 172 ГПК, тъй като възприятията
на свидетеля са лични, вътрешно непротиворечиви и не се опровергават от
събраните по делото доказателства.
Свидетелката Ц.П., на 73г., без родство, разпитан в о.с.з. на 22.03.2021г,
сочи в показанията си, че се спомня за ПТП. Сочи, че е карала л.а. с изключително ниска скорост, като на пътното
платно не е имало други МПС. Твърди, че е видяла велосипедиста, от дясната си
страна по посока на движението си, но в момента в който се е изравнила с него,
той е предприел завой на ляво, без да подаде сигнал с ръка и сам се е ударил
във дясната предна част на автомобила и. Сочи, че след сблъсъка разговаряла с
велосипедиста, който бил контактен и не се оплакал да има наранявания. Твърди,
че след няколко дни е ходила в дома му,
за да се интересува какво е състоянието му, питала и полицаите присъствали на
ПТП, но не открила никой на адреса му. Съседи на ищеца и споделили, че той е
добре, бил изписан от болница и че бил признал пред тях, че не е подал знак с
ръка за изпреварване.
Съдът прецени показанията на П. по
реда на чл.172 ГПК, като взема предвид, че по отношение на издаденото
НП№19-0270-000511/09.09.2019г. на ОДМВР, РУ Гулянци наказателното производство не е приключило, като не ги кредитира, в частта относно
твърдяното от свидетеля внезапно завиване, и без подаден сигнал от
велосипедиста, като взема предвид възможната заинтересованост.
От заключението
на САТЕ изготвена от в.л. инж. В.И. се установява, следния
механизъм на произшествие: движение на велосипедиста от полагащата му се
дясна лента за движение към лентата за насрещно движение, сблъсък с попътно
движещия се зад него автомобил „Форд Ескорт“ с рег.№ЕП3741ВМ и последващо
движение на двете ПС и велосипедиста след удара до установяването им в покой на
мястото, където са намерени. До сблъсъка на 25.10.2018г. лекия автомобил, управляван от Ц.Г.П. се е
движил със скорост 53.28 км/час посока с.Гиген, като 2,19 секунди преди
реализираното спиране, водача на МПС се е престроил от дясната в лявата пътна
лента. В същото време, попътно, пред автомобил Форд в дясната пътна лента на
ул.Хан Аспарух пред дом №55, посока с.Гиген се е движил велосипедиста П.Н.А.
със скорост 12км/час =3,33м/сек. На 7.03м преди мястото на удара, водача на
велосипеда променя направлението на управляваното от него ПС, като от
полагащата му се дясна пътна лента се престроява в лявата, реализирайки
движение в дъга на ляв завой към дом №55 на ул.Хан Аспарух. Към този момент
челната част на автомобил Форд Ескорт с рег.№ЕН3741ВМ се е намирал на
разстояние 29,99м от мястото на удара, като водача на МПС предприема спиране
едва когато челната част на МПС е на 16,52м. от мястото на удара, без отлагане
на следи върху настилката. Така движейки се един към друг, двете ПС достигат до
мястото на първоначален контакт, с което е започнал удара между тях. Получил се
е страничен кос удар. Водачът на автомобила е допуснал закъснение при
използване на спирачната система на МПС с времева стойност 0.91 сек. към
момента на промяна на направлението на велосипеда към насрещната пътна лента.
Съобразно тези обстоятелства, МПС се е движело приблизително равномерно от
29,99м. от мястото на удара до 16,52м. от това място, след което водача на Форд
реализира закъснително движение без отлагане на следи върху настилката.
Вещото лице обоснова
извод, че причината за настъпване на процесното ПТП е от субективен характер -
закъснялата реакция на водача на лекия автомобил за спиране в момента на промяна
на направлението на велосипеда.
Съдът възприема заключението на САТЕ,
изготвено от инж.Г., като обективно.
По делото е безспорно, че между ответника, и деликвента Ц.П. е сключен договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" за лек автомобил „Форд Ескорт”, с рег.№Ен 3741 ВМ със
застрахователна полица № BG/07/118000407325 от 29.01.2018г. със
срок на валидност от 29.01.2018г. до 28.01.2019г.
Не се спори по делото,
че ищеца е заявила пред ответното застрахователно
дружество претенция с молба №23652/ 27.12.2018г. за обезщетение на вредите от ПТП
претърпяно на 25.10.2018г., по която е образувана щета №
**********.
Не се спори, че претенцията е била разгледана, като в законоустановеният срок ответното
дружество е отказало да изплати обезщетение поради липса на доказване на вината
на водача на лекият автомобил.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
Установи се по делото, че е налице абсолютната
положителната процесуална предпоставка, за допустимост на предявеният иск, т.к.
е налице писмена претенция от ищеца за
заплащане на обезщетение към застрахователя, който е отказал да плати
обезщетение.
Съгласно
чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност”. Основателността на прекия иск предполага установяване при
условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти:
1/.настъпилото ПТП и неговия механизъм, 2./ противоправното поведение на
виновния водач, 3./ претърпените неимуществени вреди и 4./ наличието
на пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5./ ответникът да е
застраховател на гражданската отговорност на причинилия произшествието водач.
Вината съгласно установената с нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД законова
презумпция се предполага.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните доказателства намира, че е
налице кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на деликта.
Безспорно се установи по делото настъпването на пътнотранспортно произшествие
на 25.10.2018г.
Съвкупния
анализ на събраните по делото писмени доказателства, свидетелски показания и
заключението на повторната САТЕ, сочи на извода, че е налице виновно
противоправно деяние от страна на деликвента Ц.П. изразяващо се в
нарушение на правилата за движение и конкретно на чл.20, ал.2 от ЗДвП, според
който водача на МПС не е избрал скорост, при която съобразно атмосферните
условия, релефа, видимост и интензитет на движение и др. обстоятелства, да спре пред предвидимо
препятствие или създадена опасност за движението, което деяние е довело до вредоносен за ищеца
резултат – физически травми предизвикващи болки и страдания.
Що
се отнася до твърдението на ответната страна, че е налице съпричиняване на
вредоносния резултат от ищцата, то същото остава недоказано. Възражението
на ответника, че ако ищеца при
управлението на велосипеда, е носил каска на главата си, не би претърпял мозъчно сътресение, се
опровергават от изготвената по делото СМЕ. Видно от същата ВЛ е дало
заключение, че в случаят каската е могла да предотврати хематом на главата, но
при наличие на каска може да се причини мозъчно сътресение. В съдебната практика, вкл. множество решения
на ВКС на РБ, се приема, че за да бъде намалено на основание чл.51 ал.2 ЗЗД
дължимото обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно
релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред съда, и да бъде
доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната,
която го е въвела. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл.51 ал.
2 ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се основава на доказани
по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които
той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или
е улеснил неговото настъпване. В тези случаи намаляване на обезщетението за
вреди на основание чл.51 ал.2 ЗЗД е допустимо, само ако са събрани категорични
доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем, ако
по време на произшествието пострадалият е ползвал каска на главата. От друга
страна възражението, че пострадалият сам се е ударил в л.а., причинил ПТП, т.к.
е предприел маневра за завиван, без да е подал сигнал с ръка, в конкретния
случай този въпрос не е изяснен, поради и което съдът
приема,че съпричиняване не е налице.
Съдът
не приема доводите на св. Н., син на ищеца, че след катастрофата и претърпяното сътресение,
същият да е била в по-неизгодно
положение отпреди това; да не е била във възможност да води нормален, адекватен
на възрастта си и установените му обичайни навици начин на живот -поне след
изтичането на един месеца от
катастрофата.
Ето
защо и като съобрази конкретната причинена на ищеца травма в резултата на ПТП-е,
времевия му престой в болница, продължителността
на оздравителния процес, факта че след инцидента, е започнал да се придвижва с мотопед, с който
също е претърпял инцидент, според данни от сина му, състоянието му в момента, възрастта му
както и липсата на данни за настъпили усложнения съдът приема,
че предявеният иск за неимуществени вреди се явява
основателен и доказан до размера от 3000лв. За разликата до
претендираните 15 000лв. следва да се отхвърли като неоснователен
и недоказан.
По искането
за присъждане на лихва за забава:
Върху
обезщетението за неимуществени и имуществени вреди застрахователят дължи
законна лихва, която следва да бъде определена съгласно чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ. Отказа на ищеца е получен на 30.01.2019г., поради което искането на ищцата за присъждане на лихва от по-ранен
момент е неоснователно.По изложените съображения, лихва за забава върху
претендираните обезщетения следва да бъде присъдена от 30.01.2019 г. до
окончателното изплащане на главниците. Претенцията за лихва за забава за
периода 01.11.2018г. до 29.01.2019г, като неоснователна следва да бъде
отхвърлена.
По разноските:
С оглед изхода на делото същите следва да се определят
съразмерно уважената част на предявените искове /няма доказателства
за заплатен адвокатски хонорар на пълномощника
на ответната страна/. Т.к. на ищцата е оказана безплатна правна
помощ на основание чл.38 ал.2 от ЗА, тези разноски следва да се присъдят
директно на пълномощника й, а именно в размер 333,72лв. с
ДДС.
При
този изход на делото и с оглед освобождаването на ищцата от заплащане на
държавна такса, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати такава върху
размера на уважената претенция – общо 120.00лв.
Водим от
горното, съда
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗД „ЕВРОИНС“ АД, гр.София да заплати на П.Н.А.
с ЕГН********** сумата 3 000лв., на основание чл.432, ал. 1 от КЗ,
във вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди от ПТП, реализирано на 25.10.2018г. в с.Брест, от
водача на лек автомобил „ Форд Ескорт”, с рег.№ ЕН 3741 ВМ, ведно със
законната лихва, считано от 30.01.2019г. до окончателното изплащане, като за
разликата до претендираните 15000лв., ОТХВЪРЛЯ иска , като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН, а иска за лихва за периода
01.11.2018г. до 29.01.2019г.,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ЗД „ЕВРОИНС“ АД, гр.София да заплати на адв.
П.К. от САК, на основание чл.38, ал.2 от ЗА, сумата от 333.72 лв. с
ДДС за осъщественото безплатно процесуално представителство.
ОСЪЖДА ЗД „ЕВРОИНС“ АД, гр.София да заплати по сметка на НРС,
сумата 120.00лв., държавна такса, на основание чл. 78,
ал. 6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: