Р Е Ш Е Н И Е №30
гр.Силистра, 11.04.2023
година
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Административният съд гр.Силистра, в
публично заседание на петнадесети март през две хиляди и двадесет и трета
година,в състав:съдия Маргарита Славова,при секретаря Виолина Рамова, с
участието на прокурор…..……..,като разгледа докладваното от с-я М.Славова адм. дело №144 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по жалба
на “Г.“ООД с.Руйно,община Дулово,подадена от представител по
пълномощие адв.П..И. ***, срещу Решение №1040-18-70/02.08.2022г. на Директора
на ТП на НОИ гр.Силистра,с което са потвърдени Задължителни предписания
№ЗД-1-18-011136/12.04.2022г. на главен инспектор по осигуряването в ТП
НОИ-Силистра, указващи на жалбоподателя да подаде заличаваща декларация Образец
№1,с вид осигурен „01“,за периода от 20. 02.2022г. до 28.02.2022г., за А. З. Ф..
Жалбоподателят
оспорва главния решаващ извод на ответния орган,че А.Ф.не била придобила
качество на „осигурено лице“, съгласно дефиницията от §1 ал.1
т.3 ДР КСО, тъй като не било установено реално осъществяване на
трудова дейност от нейна страна при осигурителя „Г.“ООД, с ЕИК:********* и
адрес на управление в с.Руйно, община гр.Дулово.А щом това било така,то за нея
не било възникнало изобщо основание за осигуряване според правилото от чл.10
ал.1 КСО, като сключеният трудов договор бил формален и доказвал единствено
сключването му, не и неговото изпълнение.С жалбата се оспорват фактическите констатации на контролните органи на НОИ,
довели до формиране на горния извод, като се твърди, че националното право не
забранявало сключване на трудови договори с бременни жени; нито съществували
нормативни пречки ограничено отговорно търговско дружество, от вида на
оспорващото,с двама съдружници (баща и син), извършващо дейност в областта на
услугите- автомонтьорски и ремонтни дейности на автомобили,в собствени три
гаражни помещения в с.Руйно и капитал от 100 лв., да учреди трудово
правоотношение с близки на съдружниците,в рамките на деловата им
дейност,представляваща в конкретния случай „семеен бизнес“.Твърди се, че
времето на сключване на релевирания трудов договор (ТД) било свързано с реална
потребност от наемане на „чистач“, на каквато длъжност била назначена А. З. Ф.,защото
работата в предходните месеци е била много и помещенията били
зацапани,опрашени,омаслени и е имало належаща нужда от тяхното почистване, а
наетата работничка, независимо че е била в напреднала бременност,е имала
достатъчно енергия и умения да извършва възложената ѝ дейност. Позовава
се на изр.2 от дефинитивната разпоредба на §1 ал.1 т.3 ДР КСО,регламентираща,че
осигуряването на лицето,което е започнало трудова дейност, продължава и през
периодите по чл.9 ал.2 т.1-т.3 и т.5 КСО.Твърди се още,че към момента на
настъпване на временната нетрудоспособност на А.Ф.(болничен лист №Е20201088841
за 45 дни преди раждането с вероятен термин (04.04.2022г.) същата е имала
действителен осигурителен стаж надхвърлящ изискуемия такъв с чл.40 ал.1 КСО,респ. с чл.48а КСО.
Посредством
тези именно доводи се оспорва материалната законосъобразност на процесните
Задължителни предписания на контролния орган на НОИ,като се поддържа и тяхното
несъответствие с нормативната цел,вкл. с позоваване на мотивите от Решение
№2/04.04.2006г. на КС на РБ по к.д.№9/2005г. С писмени бележки по делото
(л.192-л.193) се излагат допълнителни доводи, в подкрепа на релевираното
основание за несъответствие на оспорения акт с целта на закона,позовавайки се
на Решение № 2297/19.02.2009г. на VIО, ВАС,
според което, при действащата нормативна уредба, (фингираните осигурителни
периоди с чл.9 ал.2 т.1 и т.2 КСО) и тъй като работничката през 2016г. била
родила първото си дете, не било необходимо да е престирала труд по ТПО поне
един ден при нов работодател (при последващо назначаване на работа), за да се
счете за „осигурено лице“ при настъпване на осигурителните предпоставки,
свързани с второто раждане. В случая не била налице такава хипотеза, защото А.Ф.реално
била полагала труд при жалбоподателя, но за по-убедителна аргументация, в
контекста на „особената закрила“ на майките от чл.47 ал.2 КРБ, се моли да се
вземе предвид и горния довод.С оглед на всичко това,се настоява за отмяна на
оспорения по реда на чл.118 ал.1 КСО контролен административен акт и на
потвърдените с него задължителни предписания. Претендират се съдебни разноски
съгласно представен списък по чл.80 ГПК (л.194).
Ответникът - Директорът на Териториално поделение на НОИ гр.Силистра,
чрез представител по пълномощие гл.юрисконсулт Маринова-С. (л.77), изразява
становище за неоснователност на жалбата в съдебно заседание и в писмена
защита.Счита,че правилно е приложен законът с оглед стриктното тълкуване на
легалната дефиниция от §1 ал.1 т.3 ДР КСО,вр. с чл.10 КСО на „осигурено
лице“,чиято материална предпоставка по хипотеза е да „извършва трудова дейност,за която подлежи на задължително осигуряване[…]“,каквато не се установявала по делото за съпругата на
единия от съдружниците в оспорващото ООД.Предвид това настоява за отхвърляне на
жалбата,защото процесните Задължителни предписания били законосъобразни и
следователно,правилно потвърдени от ответния орган. Извън главния конфликтен
момент не оспорва наличието и валидността на релевирания трудов договор, но
счита,че същият не бил изпълнен,а само формално сключен,като подадените данни
по чл.5 ал.4 т.1 КСО били фиктивни, с цел облагодетелстване от фондовете на
ДОО.(Вж.стр.2 абз.2;стр.3 абз.2;стр.4 абз.3 и др. от решението).Поддържа,че и
след събраните доказателства в съдебния процес, не било установено наетото лице
да е полагало фактически труд в процесния период:- 20.01.2022г.,както е
отразено в ТД, че било постъпило на работа, до 18.02.2022г.- началната дата по
първия болничен лист №Е20201088841.А щом това било така и А.Ф.е нямала
качеството на„осигурено лице“ към момента на възникване на осигурителния риск,
то не била налице базовата материална предпоставка на правото от чл.40 ал.1 и
чл.48а КСО, за изплащане на парично обезщетение,което сочело на
законосъобразност както на задължителните предписания,така и на потвърдилото ги
решение на ответния орган.Поддържа заключението на осигурителната
администрация,че сключеният трудов договор бил формален,а подадените данни по
реда на чл.5 ал.4 т.1 КСО от жалбоподателя - фиктивни и същите били подадени с оглед
(с цел) облагодетелстване от фондовете на ДОО(в случая изплащане на парично
обезщетение за бременност и раждане на А.Ф.).
В обобщение поддържа, че въз основа на
самия ТД (подписан от страните и валиден от външна страна);Платежните
ведомости;подаваните данни по реда на чл.5 ал. 4 КСО; дори и внесените
осигурителни вноски за ДОО; както и редовно изпратеното уведомление по чл.62
ал.3 КТ,не можело да се презумира реално упражняване на трудова дейност,поради
което оспорените пред съда актове били законосъобразни. Позовава се и на
противоречиви свидетелски показания относно времето на работа на наетото лице,
което съгласно ТД било обичайното от 08:00-12:00ч. и от 13:00-17:00ч., а
всъщност тя почиствала преди и след работниците, каквито освен това, нямало
назначени в Автосервиза. Предвид на всичко изложено настоява жалбата да бъде
оставена без уважение,с потвърждаване на процесния контролен акт,като съответен
на фактите по делото и закона. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Производството е по реда на Глава Х
АПК,във връзка с чл.118 ал.1 и чл.117 ал.1 т.3 КСО,в отклонение от правилото по чл.145 ал.2 т. АПК.
Съдът, като обсъди изложените в жалбата доводи, становищата на страните и след
преценка на доказателствата по делото,прие за установено следното:Жалбата е процесуално допустима, като
подадена от активно легитимирано лице; при спазване на срока по чл.118 ал.1 КСО; срещу подлежащ на обжалване валиден административен акт. Разгледана по
същество е основателна.
Предмет
на съдебния контрол е Решение №1040-18-70/02.08.22г. на
Директора на ТП на НОИ гр.Силистра, с което са потвърдени Задължителни
предписания №ЗД-1-18-01113612/12.04.2022г. на контролен орган при ТП
НОИ-Силистра, указващи на жалбоподателя да подаде заличаваща, подадени данни по
чл.5 ал.4 т.1 КСО, декларация Образец №1, с вид осигурен „01“, за периода от
20.01.22г.-28.02.22г., за А. З. Ф..Със същото е прието,че по повод постъпило
Удостоверение приложение №9 от Наредба за
паричните обезщетения и помощи от Държавното обществено осигуряване
(НПОПДОО)-обн.ДВ, бр.57/15г., посл. изм. ДВ,бр.78/22г., за А. З. Ф., с което са
представени данни за отпуск поради временна неработоспособност по болничен лист
(БЛ) №Е20201088841 за периода 18.02.22г.-03.04.22г., за 45 календарни дни преди
раждане с термин - ***г.,Ръководителят по изплащането на обезщетенията и
помощите при ТП НОИ гр.Силистра, с Разпореждане
№Д-18-999-00-**********/16.03.22г. (л.30), е спрял производството по
отпускане/изплащане на паричното обезщетение по БЛ и е изпратил сигнал до
сектор „Контрол по разходите на ДОО“ относно установяването на следното:-
упражнявало ли е лицето действително трудова дейност и съответно, проверка на
достоверността на данните по чл.5 ал.4 т.1 КСО в Териториалната дирекция на
НАП, офис гр.Силистра.
Със
Заповед №ЗР-5-18-01100366/17.03.22г. на ответния орган (л.18) е разпоредена
проверка по разходите на ДОО на осигурителя „Г.“ООД от контролен орган на НОИ -
главен инспектор по осигуряването (арг.чл.107 ал.2 т.1 КСО), по повод постъпил
сигнал изх.№1043-18-25/16.03.22г. (л.16) от Началник сектор КП при ТП на НОИ
Силистра.С Писмо изх.№1029-18-744/17.03.22г.,получено на 23.03.2022г. (л.19),
жалбоподателят е бил уведомен за започналата проверка и документите, които
следва да представи в НОИ. На същата дата А.З.Ф.е получила адресирано до нея
уведомление за представяне на документи,неотносими към настоящия спор (за
регистрацията ѝ като ЗП през периода 18.11.16г.-15.03.18г.),както и да
представи писмени обяснения за трудовата си дейност в „Г.“ООД,във връзка със
сключен ТД №1/20.01.2022г. (л.47),релевантни по делото.В предоставения му срок,
на 31.03.22г., управителят на ООД е представил изисканите му документи,както и
трудовото досие на наетата работничка,ведомости за заП.ати за м.януари и
м.февруари.2022г. и писмени обяснения (л.45).С вх.№1029-18-745#1/29.03.22г. на ТП НОИ Силистра, А.З.Ф.е обяснила
писмено, че по трудовия договор с дружеството е полагала труд, като е посочила
задълженията си, мястото на работа и работното време. Управителят на
оспорващото дружество е посочил, че предметът му на дейност е „техническо
обслужване и ремонт на автомобили“,а самата тя се извършва в две оборудвани с
инструменти и машини сервизни халета.Като основна причина за сключване на
трудовия договор с А.Ф.е посочил „[…] помещенията ни бяха доста зацапани, опрашени,омаслени
и се нуждаеха от основно почистване,освежаване[…]“.Посочил е
задълженията на наетата работничка в горния смисъл,вкл.да приведе в приветлив
вид прилежащите терени към помещенията. Работното ѝ време, според
условията на ТД, било от 08:00-12:00ч. и от 13:00-17:00ч. Връчил ѝ
Длъжностна характеристика на 20. 01.22г. (л.46),а съгласно трудовия договор
възнаграждението ѝ било в размер на 650 лева, равняващ се на минималната
работна заплата (МРЗ) за страната до 01.04.2022г.
Контролният
орган е направил необходимите справки в публичните регистри - Търговски
регистър; Регистър БУЛСТАТ; НБД“Население“ и др. и установил, че двамата
съдружници и управители на дружеството-жалбоподател са баща и син (Ф.Ф.Ю.и Г. Ф.
Ф.), а наетата работничка е съпруга на Г. Ф. Ф..Същите имат родени две деца
(през м.март.2016г. и през м.април. 2022г.), като по повод на втората
бременност и раждане, и наличието или липсата на право на парично обезщетение
по чл.48а КСО за А.Ф., е проведената проверка. От регистъра на трудовите
договори е установил, че за процесния, е подадено уведомлението по чл.62 КТ и
по партидата на този осигурител няма други декларирани ТД (л.22).От извършена
справка в Персоналния регистър на НОИ за осигурителните
периоди:01.01.2022г.-31.12.2022г. за А.З.Ф.е констатирал,че са декларирани 8
дни на осигуряване за м.01.22г. и изплатено възнаграждение от 260.00 лева;
както и 13 работни и 7 дни в болничен - за м.02.2022г.,с изплатено
възнаграждение от 682.50 лева.Като обсъдил горните извлечения от публичните
регистри, представените документи и удостоверените с тях факти, контролният
орган на НОИ е съставил Констативен протокол №КП-5-18-01113619/12.04.22г.
(л.10-л.11), в който възпроизвел гореописаните обстоятелства и извел извод, че
учреденото ТПО между А.З.Ф.и „Г.“ООД е само формално и едновременно фиктивно и
с цел облагодетелстване от фондовете на ДОО, с цел получаване на парично
обезщетение за временна неработоспособност поради бременност и раждане и за
отглеждане на малко дете. Предвид на това не е възникнало осигуряване за лицето
съгласно чл.10 ал.1 и §1 ал.1 т.3 ДР КСО.Същият този извод е легнал в основата
на процесните задължителни предписания за заличаване на подадени за лицето
данни по чл.5 ал.4 т.1 КСО за конфликтния период, възприет и от ответния
административен орган.
С
жалба вх.№1012-18-98/29.04.22г. (л.58) задължителните предписания са били
оспорени по реда на чл.117 ал.1 т.3 КСО,но жалбата е била приета за просрочена
с Решение №1040-18-53/16.05.22г. на ответния орган.След упражнен съдебен
контрол, с Определение №374/11.07.2022г. по ч.а.д.№102/22г. по описа на
АС-Силистра, процедурното решение на директора на ТП НОИ Силистра е отменено и
преписката – върната за произнасяне по същество.Релевираните задължителни
предписания са потвърдени с процесното по делото Решение
№1040-18-70/02.08.2022г. на ответния орган.
В
съдебното производство са изслушани свидетелски показания и прието, без
възражения от страните, заключение на Съдебно-медицинска експертиза,вкл.
Допълнителна СМЕ. Св.Ф.Ю. (сключилият ТД от името на ООД и негов управител)
потвърждава писмените си обяснения, дадени пред контролния орган на НОИ,като
поддържа,че А. не е извършвала тежка работа, не е боядисвала, дезинфекцията в
работните помещения е правела с масовите препарати от магазините („Медикс“,Веро,прах
за пране).Потвърждава установяването на органа,че нито преди, нито след
излизането в отпуск за бременност и раждане на А.Ф.,е имало сключвани трудови
договори с други лица.През целия период от регистрацията на дружеството и
отварянето на Автосервиза, до 2022г. са имали работа и А. им е помагала с
почистването на гаражите,но в началото на 2022г. е преценил,че следва да я
назначи по ТД и да я осигурява.Заявява,че независимо от договореното работно
време, тя по правило е метяла помещенията преди работата в тях и след
приключването ѝ, което не винаги е съвпадало с времевите интервали от
договора:08:00-12:00ч. и 13:00-17:00ч.,но постоянно е била при тях.Работата,за
която е била назначена (основно да бъдат почистени работните помещения и
поддържани след това ведно с прилежащите им терени) е била свършена към датата
на издаване на въпросния БЛ №Е20201088841 за периода
18.02.22г.-03.04.22г.Практически същите факти се потвърждават от св.Н.М.Х.-
съсед на Ф.Ю. и следователно, на Автосервиза. Всеки ден е виждал А.Ф.там да
мете гаража,който е посещавал често,както и да мие сервиза.Под страх от
наказателна отговорност св.Х. заявява, че е постоянен клиент, води и свои
близки и познати за услуги в този гараж и от около 6 месеца (преди второто
раждане) е виждал постоянно А. там, да чисти и подрежда, както е била бременна.
След това не я виждал да чисти работните помещения в Автосервиза. Знае, че имат
(със съпруга ѝ - съдружник в ООД) две деца- момче, което било в Детска
градина и момиче на около 5-6 месеца
(към датата на съд.заседание). Третият свидетел Т.М.А.заявява,че извършва
счетоводното обслужване на фирмата,вкл. той е изготвил процесния
ТД;Длъжностната характеристика и е подал уведомлението за регистрирането му в
НАП по чл.62 КТ.Потвърждава, че и дотогава (сключването на ТД на 20.01.2022г.) А.Ф.е
почиствала работните помещения.Винаги,когато е посещавал Автосервиза за да
предостави документи, платежни нареждания и др., за подпис на управителя,я е
виждал да мете, да чисти умивалниците с препарати. Мивки имало и те били
монтирани на стената на гаража.Други работници няма,само Ф. работи в
Автосервиза. Синът му е съдружник, но не се осигурява при „Г.“ООД и не работи в
този сервиз.
Приетата
от страните без възражения Съдебно-медицинска експертиза, допусната за
установяване на спорното обстоятелство- бременната в 7-ми месец към датата на
сключване на процесния ТД,А.З.Ф.била ли е във физическа и
емоционално-психическа годност да извършва работата,за която е била назначена,
е категорична,че бременните жени са работоспособни до 45 дни преди вероятния
термин за раждане при условие,че са соматично здрави и няма данни за
патологично протичане на бременността.Полагането на умерен физически труд без
принудителни пози сочи на възможност на работата в автосервиза,т.е. не е
противопоказна,според вещото лице.Освен това, умерената физическа работа
подпомага нормалното протичане на бременността и благоприятния изход по
отношение на новороденото и развитието му. След поставянето на допълнителна
задача,вещото лице д-р Л.М. поддържа,че дейностите,които е извършвала А.Ф.не са
противопоказни,тъй като не са повлияли на нормалния ход на бременността и
раждането, за което се позовава на приложената медицинска документация,
удостоверяваща протичането ѝ и раждането на здраво дете на 08.04.2022г.(л.141-л.185).Следователно,
съмненията на осигурителния орган,че предвид напредналата бременност на наетата
работничка,процесният ТД бил сключен формално, без реално очакване на
работодателя изпълняващата длъжността „чистач“ да извършва възложените ѝ
дейности,следва да бъдат отклонени,като опровергани,вкл. с медицинската
документация за конкретното състояние на бременната работничка към датата на
учредяване на ТПО и до излизането ѝ в отпуск поради бременност и раждане.
Процесуалният представител на ответния
орган поддържа,че писмените обяснения на управителя на „Г.“ООД,дадени в хода на
административното производство,се различавали от тези пред съда (макар и да не
посочва конкретно различията). Настоящият състав не намира такива противоречия,
тъй като св.Ф.Юсуф изрично заявява,че наетата работничка не е боядисвала (без
значение е дали е имал намерение да ѝ възлага такава работа) помещенията;
не е вдигала тежки предмети; не е работила със силни/агресивни дезинфектанти;
подреждането на резервни части и инструменти се е свеждало до почистване на
някой гаечен ключ и поставянето му на рафта. Не оспорва факта, че нито преди
назначаването на А.Ф., нито след това, е имало назначени други работници.
Заявява,че през този период (преди и към сключването на ТД) е имал много работа
в Автосервиза.
Като неоснователни следва да бъдат
отклонени възраженията на ответния орган, базирани на твърдени факти, които
обосновавали оспорения извод за неполагането реално на труд от наетата
работничка при оспорващото дружество, както следва:
- от регистрирането на дружеството през
2012г. до сключването на процесния ТД (20.01.22г.), никога не е имало наемани
работници или служители, което е без-спорно установено по делото, но не
означава, че процесното ТПО не се е развило по предвидения в КТ начин, с реално
изпълнение на насрещните задължения на страните по ТД,за което има неоспорени
доказателства - самия ТД,за който ответникът твърди, че е валиден; Справката за
отработените дни и полученото възнаграждение за тях, напълно съответстващо на
договореното и далеч от максималния осигурителен доход (3000 лева за периода от 01.01.2022г. до 31.03.2022г.).
- работничката била наета на длъжност,
изначално несъвместима с обективното ѝ състояние - бременна в седми
месец, което изключвало възможността да оправдае очакванията на
работодателя.Този довод е опроверган от кредитираната от съда и приета без
възражения Съдебно-медицинска експертиза по делото, базирала своето заключение
изключително на медицинската документация за конкретно наетата работничка А. З.
Ф..
- налице били други задължителни
предписания, влезли в сила,с постановен акт за възстановяване на неправомерно
получени парични обезщетения по чл.49 и чл.52а КСО от А.Ф.,която след раждането
на първото си дете, се била регистрирала като земеделски производител и като
самоосигуряващо се лице била подала данните по чл.5 ал.4 т.1 КСО,но контролните
органи установили, че е нямало реално полагане на труд от нейна страна и,
следователно не е възниквало изобщо основание за осигуряването ѝ в този
предходен период.Доводът се развива в контекста на твърдение,че подобно
поведение,насочено към злоупотреба с фондовете на ДОО,от страна на назначената
работничка,не ѝ било чуждо, независимо,че предходните административни
актове не са били обжалвани и с тях няма връзка оспорващото дружество. Същите
са ирелевантни за настоящия процес, поради което изцяло следва да бъдат
отклонени.
- от Справка на ТД НАП гр.Варна,
офис-Силистра (л.188-л.190) било видно,че точно към датата на сключване на ТД,а
и преди това, оспорващото дружество не било регистрирало приходи от дейност (с
оглед извлечението на данни от дистанционната връзка с НАП на ползвано в
Автосервиза фискално устройство), което опровергавало единствената посочена
причина за сключване на процесния трудов договор - че имало много работа и било
необходимо допълнителен човек да почиства гаражните помещения и терена около
тях. От същото доказателство се установява, че поначало дейността на
дружеството е с ниски обороти, предвид местоположението на сервиза - в малкото
село Руйно,което няма връзка с главни пътищата и нуждата от авторемонтни услуги
не е висока,при население от общо 886 души,според преброяването от 2011г.
Независимо от това, видно от същото доказателство от НАП, Офис-Силистра е, че в
края на почти всеки месец са ремонтирани по 5-6 автомобили,каквото е било
положението и през м.януари.2022г.,когато е сключен процесният ТД.През
предходния месец декември 2021г. и в началото на януари 2022г., не са отразени
заплатени автомонтьорски и ремонтни услуги, но в периода преди това - края на
м.ноември.2021г. и предходните месеци (октомври, септември, август и т.н.) е
извършвана регулярно деловата дейност в Автосервиза, което потвърждава
твърдението на жалбоподателя за силна замърсеност на работните му помещения и
прилежащите площи. Освен това, търговецът е очаквал увеличение на работата след
20.01.2022г., което се установява от същата справка, като от 24.01. до
27.01.2022г., ежедневно са правени ремонти на автомобили.Въпреки малкото
населено място, със земеделски облик и население от около 880 души, оспорващото
дружество е имало работа преди учредяването на ТПО с работничката и не е можело
да предвиди какъв ще е нейният обем занапред предвид типа на населеното място и
вида предоставяни услуги. Към момента на сключване на ТД е имало нужда от
почистване (натрупани нечистотии от предходните месеци).
Неоснователно
е оплакването за противоречие в свидетелските показания, изслушани по делото.
Ответният орган акцентира, че такива имало по отношение на работното време на А.Ф.в
Автосервиза,което съгласно ТД било обичайното:от 08:00-12:00ч. и от
13:00-17:00ч., а всъщност тя почиствала преди и след работниците, каквито освен
това, нямало назначени в Автосервиза. Дали е почиствала преди и след работното
време на сервиза е въпрос, който следва да бъде уреден с нейния
работодател,вкл. в контекста на евентуално нарушение на трудовата дисциплина,при
неспазване на работното време.Същественото е,че всички изслушани свидетели са
виждали А.Ф.всеки ден през процесния период да мете, да почиства, да мие
умивалници и други работи, възложени ѝ от работодателя. Несъмнено е,че
други работници е нямало наети през релевирания период,а ежедневно в
Автосервиза е работил Ф. Ю. - управител на дружеството, което сочи на
упражняван ежедневно контрол върху работата на работничката и съответствието
ѝ с изискванията на работодателя.
Страните
не спорят по наличието на материалните предпоставки за изплащане на процесното
обезщетение,регламентирано с чл.48а КСО,а именно - натрупан осигурителен стаж
от 12 месеца, като осигурена за общо заболяване и майчинство, преди настъпване
на конкретния осигурителен риск. Безспорно е и удостовереното с писмени
доказателства обстоятелство, свързано с бременността и раждането на
работничката, в контекста на чл.163 ал.1 КТ,като е останал спорен въпросът -
била ли е А. З. Ф., към датата на настъпване на социалния риск, „осигурено
лице“ по смисъла на §1 ал.1 т.3 ДР КСО,в ракурса на изискването да е извършвала
трудова дейност,за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а
ал.1 КСО и да са внесени или дължими осигурителни вноски,като за последното -
за внесените вноски за ДОО, не се спори.Видно от ТД №1/20.01.2022г. (л.47) е,
че оспорващото ООД е наело А. З. Ф., на основание чл.68 ал.1 т.2 КТ, която е
постъпила на работа на 20. 01.2022г.,удостоверено с подписа ѝ,съгласно
регламентацията от чл.63 ал.4 КТ.По аргумент от чл.63 ал.3 КТ,ако работникът не
постъпи на работа в съответния срок, ТПО се смята за невъзникнало,каквито
доводи в настоящия процес ответникът не повдига.
Видно
от извлечението от Регистъра на трудовите договори,а по този факт не се и
спори, е че в срока от чл.62 ал.3 КТ, жалбоподателят е подал уведомление до ТД
НАП Варна, Офис-Силистра.От писмените обяснения на А.З.Ф.(л.39), които са
редовно събрани от административния орган и имат сила пред съда,съгласно чл.171
ал.1 АПК, се установява, че е била наета на работа в Автосервиза за да почисти
ненужните отпадъци,след което регулярно да почиства от прах и мръсотии
работните помещения, да измита подовете им, привеждайки ги в приветлив вид,
както и да поддържа чисти прилежащите им терени.
Всичко
изложено по-горе дава основание да се приеме, че А.З.Ф.реално е полагала труд в
Автосервиза на „Г.“ООД с.Руйно и то значително преди удостоверената дата с
трудовия договор-20.01.2022г. Жалбоподателят е преценил, че ѝ дължи
по-стабилно уреждане на отношенията съгласно регламентацията от КТ,вкл.
регулярното ѝ осигуряване за общо заболяване и майчинство,каквото е и
реализирал. Последното сочи на неоснователност на съмненията на контролния
орган на ТП НОИ Силистра, а и на ответника, че щом ТД е сключен със съпругата
на един от съдружниците в ООД и снаха на другия, а преди него и след това, няма
наети други лица по ТПО, като освен това наетата работничка 30-тина дни след
удостовереното начало на трудовата ѝ дейност, е излязла в отпуск поради
бременност и раждане (45 дни преди вероятния термин - 04.04.2022г.), е бил
формално сключен, а подаваните данни по чл.5 ал.4 т.1 КСО от страна на
осигурителя - фиктивни.Същите били подадени с цел облагодетелстване от
фондовете на ДОО.С оглед на тези именно констатации е прието, че е липсвало
основание за осигуряване по чл.4 КСО, с позоваване на дефиницията от §1 ал.1
т.3 ДР КСО.
Обратно
на така изведения извод от контролния орган при ТП НОИ Силистра, настоящият
състав приема, че са налице достатъчно основания (не просто съмнения) да се
приеме, че А. З. Ф., считано от 20.01.2022г., е полагала труд при жалбоподателя
като е почиствала работните помещения на стопанисвания от ООД Автосервиз и
прилежащите им терени,така както са ѝ възложени задълженията с
приложената Длъжностна характеристика.
Последното,
обаче, е без съществено правно значение в настоящия административен спор,тъй
като евентуалната действителност или фиктивност на процесния трудов
договор,съгласно регулацията от чл.74 КТ, може да бъде установена единствено и
само от общия съд по реда на глава Осемнадесета от КТ,т.е. по реда на
ГПК.Ответният орган упорито поддържа,че не оспорва действителността на
релевирания в процеса ТД №1/20.01.2022г., а се позовава единствено на липсата
на реално изпълнение на трудовите задължения по него и съответно, на
невъзникнали осигурителни правоотношения в сегмента: осигурител-осигурено лице
от обхвата на сложното тристранно осигурително правоотношение с участието и на
осигурителния орган. При горната констатация, обосновала неблагоприятните
последици за жалбоподателя, изрично оспорени пред ответния орган, последният е
следвало да изпълни нормативното си задължение от чл.74 ал.3 КТ,като сезира
съда,компетентен да се произнесе по действителността на трудовия договор,защото
няма съмнение,че сключен такъв с цел облагодетелстване от фондовете на ДОО и
без намерение да се изпълнява, е недействителен, съгласно регламентацията от
чл.74 ал.1 КТ във връзка с чл.26 и сл. ЗЗД. Като не се е съобразил с правилото
от чл.74 ал.5 КТ и не е признал действието на сключения между страните ТД,
ответният орган е потвърдил предписанията, дадени на работодателя за коригиране
на подадената информация в Регистъра на осигурените лица. Липсата на влязъл в
сила съдебен акт, който е обявил недействителността на сключения и редовен от
външна страна трудов договор, прави издадените задължителни предписания и
решението на Директора на ТП НОИ Силистра незаконосъобразни. Едва след
произнасянето на районния съд по реда на ГПК, би било налице основание за
издаване на процесното предписание по чл.108 ал.1 т.3 КСО, каквото в случая
липсва, а и не се твърди да е сезиран гражданският съд с настоящия казус.
Административният съд също не е компетентен да се произнесе инцидентно по
действителността на процесния трудов договор в настоящото съдебно производство
по оспорване на контролен административен акт.Ето защо обжалваните актове
следва да бъдат отменени като несъответни на закона,в какъвто смисъл е
по-новата съдебна практика. (Вж. Решение № 9137/18.10.22г., адм.д. №1567/22г.;Решение
№5266 /01.06.22г., адм. д.№12296/21г.;Решение
№14279/18.11.20г.,адм.д.№3782/20г.;Решение№3076/26.02.20г.,адм.д.№ 13622 /19г.;
Решение №4512/27.03.19г., адм.д. №1298 /19г. и др. на Шесто отделение на ВАС).
Неотносимо
към настоящия процес е позоваването на посочената съдебна практика от ответника
в случая. В цитираното в Писмената защита Решение №7109/10.06.
20г.,адм.д.№151/20г. на ВАС, се обсъжда случай на наемане на 7 лица на работа
на обект представляващ една маса за П.одове, с П.ощ около 6 кв.м., в гр.Видин,
като на едно от тях е изплатено трудово възнаграждение еднократно от 382 лева,
а същото е декларирано пред НАП в размер на 1195 лева. Посоченото Решение
№9721/16.07.20г. адм.д.№1993/20г. на ВАС, по което независимо от свидетелските
показания,управителят на дружеството-работодател изрично е посочил, че наетото
лице не е упражнявало трудова дейност.Другите цитирани решения са от по-старата
практика на ВАС 2007г.-2016г. Никое от тях няма връзка (фактическа или правна)
с процесния по настоящото дело случай, по който не се установяват отклонения от
обичайния облик на трудовоправната връзка, възникнала и развила се съгласно КТ,
поради което следва да бъдат отстранени.
Физическото
лице А.З.Ф.има сключен трудов договор с „Г.“ООД с.Руйно, съгласно който е
назначена на длъжността „чистач“, с осигурител „Г.“ООД. Този договор е
регистриран в ТД НАП, връчена е на работничката Длъжностна характеристика,
съставени са ведомости и са изплатени заплатите ѝ за времето, през което
е упражнявала трудова дейност, като съответно са внесени и дължимите
осигурителни вноски. Въпреки така установените факти,ответният орган под-държа
позиция, базирана на две взаимно изключващи се твърдения: - не се оспорва
валидността на процесния ТД,нито правото на страните по него да го сключат при
положение,че наетата работничка е била бременна,както и независимо от това,че
работодател (чрез неговите законни представили) и работник са близки
родственици (съпруга и снаха), но се твърди, че договорът бил фиктивен и, че
наетото лице не е упражнявало реално трудова дейност по него, както и, че е бил
сключен с цел облагодетелстване от фондовете на ДОО.
По
дефиниция привидният договор (по същността си - фиктивен, формално сключен, без
намерение да се изпълнява) е нищожен, съгласно чл.26 ал.2 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД).Такъв, по хипотеза, е и договорът, сключен с
цел да бъде заобиколен закона, видно от чл.26 ал.1 ЗЗД, каквато цел твърди
ответният орган -„с оглед облагодетелстване от фондовете на ДОО“.Въпреки
тежкото противоречие както в установяванията, така и в позицията му по
повдигнатия спор, поддържа,че лицето,за заличаване на чиито данни по чл.5 ал.4 КСО са издадени процесните задължителни предписания,не е придобило качеството
на „осигурено лице“, съгласно §1 ал.1 т.3 ДР КСО,във връзка с чл.10 ал.1 КСО,
поради което е спряно производството по отпускането/изП.ащането на парични
обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане.
С оглед на горните установявания,при
условията на чл.168 ал.1,във връзка с чл. 146 АПК,настоящият състав приема от
правна страна следното: Обжалваният контролен административен акт е издаден от
компетентен орган - директор на ТП на НОИ гр.Силистра,съгласно изричния
регламент от чл.117 и чл.118 ал.1 КСО.Спазени са
административно-производствените правила,както и законоустановената писмена
форма с изложени фактически и правни основания. Въпреки това оспорените актове
са материално незаконосъобразни и подлежат на отмяна като противоречащи на
действащото позитивно право и нормативната цел, предвид регламентацията от
чл.74 ал.1-ал.7 КТ.Разноски са поискани своевременно от двете страни,като с
оглед на изхода на делото и при условията на чл.143 ал.1 АПК, такива следва да
бъдат присъдени, в удостоверения размер от 550 лева, на оспорващото
дружество.Същите,по аргумент от чл.143 ал.1 АПК,във вр.с §1 т.6 ДР АПК, следва
да бъдат възложени в тежест на бюджета на администрацията,която е способна да
се разпорежда и да отговаря по имуществени претенции,т.е. разпоредител с
бюджет.Юридическото лице,в структурата на което се намира ответният
орган,съгласно чл.33 ал. 2 КСО е НОИ,като не следва друго от чл.9 и чл.28 от
Правилника за организацията и дейността на Националния осигурителен институт
(Обн.ДВ,бр.8/14г.,посл.изм.ДВ,бр.62/21г.), воден от което и на основание чл.172
ал.2 пр.2 АПК, Административният съд Силистра
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на „Г.“ООД, с ЕИК:********* и адрес на
управление в с.Руйно, Община гр.Дулово, Силистренска област, Решение №1040-18-70/02. 08.2022г. на Директора на Териториално
поделение на НОИ гр.Силистра и
потвърдените с него Задължителни
предписания №ЗД-1-18-01113612/12.04.2022г., издадени от главен инспектор по
осигуряването - контролен орган по чл.107 ал.2 т.1 от КСО.
ОСЪЖДА
Националния осигурителен институт с
административен адрес: гр. София, бул.“Ал.Стамболийски“ №62-64 и
БУЛСТАТ:*********, да заплати на „Г.“ООД,с
ЕИК:********* и адрес на управление:с.Руйно,ул.“Четвърта“ №15, Община
гр.Дулово,Силистренска област,представлявано от управителя Ф.Ф.Ю.,с ЕГН:**********,
сумата от 550.00 (Петстотин и петдесет)
лева - съдебни разноски.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: