Р Е
Ш Е Н И Е
№ 538
гр.
Бургас, 09.04.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. Бургас, осемнадесети
състав, в публично заседание на първи април, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: М. НИКОЛОВА
при секретаря Гергана
Славова и с участието на прокурор при Окръжна прокуратура - гр.Бургас - Хр.
Колев, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 383 по
описа за 2021 г. на Административен съд - гр. Бургас и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 и сл.
от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.1, ал.2 от Закона
за отговорността на държавата и общините (ЗОДОВ).
Образувано e по искова молба от „ЛЕС-ТРАНС-СТРОЙ“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Сърница, представлявано от А.Р.А.,
чрез адв. Р.А. против Регионална дирекция на горите - Бургас. Претенцията на ищеца е за осъждане
на ответника за изплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в
размер на 400 /четиристотин/ лева – заплатено адвокатско възнаграждение във
връзка с процесуално представителство по обжалване на наказателно постановление
№ 287/22.03.2018 г., издадено от директора на Регионална дирекция на горите -
Бургас, отменено с решение по НАХД № 142/2018 г. по описа на Районен съд - К.,
влязло в сила на 20.07.2018 год., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 11.02.2021 год. - датата на
постъпване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата, както и направените в настоящото производство разноски.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не изпраща законен и/или процесуален
представител. Преди проведеното съдебно заседание адв. А. депозира писмени
бележки по електронна поща, в които поддържа исковата молба и моли същата да бъде изцяло уважена. Претендира присъждане на разноски, за които прилага списък.
Ответникът Регионална дирекция на горите - Бургас, редовно призован, чрез процесуален представител гл.юк. Т.С., оспорва исковата молба като неоснователна
и правя възражение за прекомерност, както на размера на исканото
обезщетение, така и на претендираните по делото разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура -
Бургас счита исковата молба за основателна
и доказана. По отношение на искането за присъждане на разноските по
настоящото дело, счита същите са прекомерни.
По делото е приобщено НАХД №
142/2018 г. по описа на Районен съд – К..
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните, от фактическа страна намира
следното:
С наказателно постановление № 287/22.03.2018 г., издадено от
директора на
Регионална дирекция на горите -
Бургас на „ЛЕС-ТРАНС-СТРОЙ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Сърница, представлявано от А.Р.А., за извършено нарушение
по чл.148, ал.12 от Закона за горите, е наложено наказание „имуществена
санкция” в размер на 150 лева.
Наказателното постановление е оспорено
пред Районен съд - К., за което е образувано НАХД № 142/2018
г. по описа на Районен съд – К.. С решение № 80/18.06.2018 г. по образуваното
НАХД
№ 142/2018 г. по описа на Районен съд – К. наказателното
постановление е бил отменено. Решението на Районен съд – К. е влязло в сила на 17.07.2018год.
В образуваното АНД при разглеждането му
пред РС-К., жалбоподателят се е представлявал от надлежно упълномощен
процесуален представител – адв. Р.А.
***, който е представил пред съда договор за правна защита и съдействие от
16.05.2018 г., в който е уговорено възнаграждение в размер на 600 лева, за
което е отбелязано, че е заплатено изцяло в брой.
При така изяснената фактическа обстановка
съдът приема от правна страна следното:
Налице е отменено наказателно
постановление, с което е наложена имуществена санкция в размер на 150 лева. На
основание т.1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015г. на ВАС и ВКС,
искът е допустим и е подсъден за разглеждане от административните съдилища.
Съобразно чл. 7 от ЗОДОВ, искът за обезщетение
се предявява пред съда по мястото на увреждането или по местожителството на увредения
срещу органите по чл.1, ал.1 и чл.2, ал.1, от чиито незаконни актове, действия
или бездействия са причинени вредите. Ищецът твърди, че увреждането е настъпило
от издадено наказателно постановление от директора
на
Регионална дирекция на горите -
Бургас, т.е. при спазване правилата за родова и местна подсъдност, компетентен да
разгледа предявения иск е Административен съд - гр. Бургас.
Регионална
дирекция на горите - Бургас е юридическо лице, съгласно
чл.159, ал.2 от Закона за горите, вр. чл.2, ал.1 от Устройствения правилник на
регионалните дирекции по горите, обн. ДВ, бр.104 от 27.12.2011г. Съобразно чл.205 от АПК, искът е предявен срещу
надлежен ответник.
Отмяната на НП, с което е наложена имуществена
санкция в размер на 150 лева, като властнически акт на административен орган,
представлява материално правно основание по смисъла на чл.1 ЗОДОВ за търсене на
възмездяване на причинените от него щети, в това число и заплатените разноски
за процесуално представителство.
Съгласно диспозитива на приетото
Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на Върховен
административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от
незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ.
Съгласно мотивите на Тълкувателно решение
№ 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г., безспорно, потърсената
адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена
последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този
акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето,
което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от
административния орган.
За да се ангажира отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ следва да са налице
следните предпоставки: 1. Да е налице отменено, като незаконосъобразно
наказателно постановление, 2. Да са претърпени реално имуществени вреди, от
които да са настъпили обективно негативни последици в правната сфера на ищеца и
3. Да е налице пряка и непосредствена причинна връзка между отмененото НП и
вредите.
В производството по ЗОДОВ за обезщетяване
на имуществени вреди, причинени от заплатено адвокатско възнаграждение, следва
да се установи наличието на плащане на това възнаграждение към момента на
ползване на адвокатската услуга за процесуално представителство.
Съгласно чл.4 от ЗОДОВ дължимото
обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. В тежест на ищеца е да установи
наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране отговорността
на държавата на основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. При липса на който и да е от
елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността
на държавата по този ред.
Отношенията между адвокат и клиент се
уреждат от договор за правна защита и съдействие, чиито разноски се претендират
като обезщетение. Съобразно т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. на
ВКС по т.д. № 6/2012г., ОСГТК, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се
присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е
вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят
доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното
плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.
От приложеното по настоящото производство НАХД №
142/2018 г. по описа на Районен съд - К., се установява по безспорен начин, че наказателно
постановление № 287/22.03.2018 г., издадено от
директора на
Регионална дирекция на горите -
Бургас е било отменено. Установява се и че в
съдебното производство по обжалване на наказателното постановление правната
защита на ищеца, пред РС - К. е осъществена от адвокат с надлежна
представителна власт. Пред посочения съд е представено и доказателство за
заплащане на адвокатско възнаграждение - Договор за правна защита и съдействие от
16.05.2018 г., съгласно който уговорената сума
от 600 лева, е платено изцяло в брой.
Съдът приема, че отмененото НП
представлява незаконосъобразен административен акт по смисъла на чл.203 ал.1 от АПК и чл.1 ал.1 от ЗОДОВ и вредите, причинени от него могат да се компенсират
по реда на чл.1 от ЗОДОВ, с оглед посоченото в Тълкувателно решение № 1 от
15.03.2017г. на ВАС по т.д.№ 2/2016г. Ето защо е налице първата
материалноправна предпоставка за реализиране на тази отговорност. С влязло в
сила съдебно решение е било отменено издаденото срещу ищеца НП. От този
незаконосъобразен акт - отменено наказателно постановление, ищецът е претърпял
вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството
по обжалването му, в размер на 600 лева, като исковата молба е само за 400 лева
от тях. Според правилото на чл.4 от ЗОДОВ, дължимото обезщетение е за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. Ищецът не би заплатил адвокатското възнаграждение и заплатената на
това основание сума не би представлявала за него вреда, ако не бе издадено НП,
отменено впоследствие като незаконосъобразно. Независимо, че липсва нормативно
установено задължение за процесуално представителство по ЗАНН, по своя преценка
оспорващият, както е и сторил в конкретния случай, може да ангажира адвокатска
защита и да направи за нея разходи, за да обезпечи успешния изход на спора по
обжалване на издаденото срещу него НП, поради което и вредите се явяват пряка и
непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт – НП. От това
следва, че е налице и втората материалноправна предпоставка за отговорността на
държавата по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.
Изпълнено е и третото условие за
реализиране на тази отговорност – причинна връзка между издаденото НП, отменено
като незаконосъобразно по съответния ред и заплатеното във връзка с неговото
обжалване адвокатско възнаграждение. Пак според Тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013г. на ВКС по т.д. № 6/2012г., ОСГТК, неразделната взаимовръзка между
издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице
адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение
на обуславяща причина и следствие – гражданинът не би потърсил адвокатска
помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите законни права и
интереси. Безспорно, потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар
е пряка и непосредствена последица от издаденото НП, тъй като обжалването на този
акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето,
което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от
административно-наказващия орган.
Изложеното мотивира съдът да приеме, че са
установени и доказани предпоставките за реализиране на отговорността на
държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което исковата претенция е основателна
и следва да бъде уважена, а ответникът бъде осъден да заплати на ищеца
обезщетение за имуществени вреди в претендирания размер на 400 лева,
представляващи част от направените от ищеца разноски за адвокатско
възнаграждение за обжалване на НП.
По делото от страна на ответника е
направено възражение за прекомерност на претендираната сума, което съдът намира
за неоснователно.
В Тълкувателно решение № 1 от 15 март
2017 г. по Тълкувателно дело № 2/2016 г. на Върховния административен съд е
прието, че възражението по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на платения
адвокатски хонорар при несъответствие с действителната фактическа и правна
сложност на делото и правомощието на съда да го намали до минималния такъв,
определен от наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, е
действително една от възможностите на страната, в случая държавата, да защити
правата си и да не позволи на ответната страна да бъде присъден хонорар,
несъответстващ на критериите на този член от закона - „справедлив и обоснован“.
Институтът на обезщетението от
непозволено увреждане (чл.45 ЗЗД, чл. 1 ЗОДОВ) не следва да се превръща в
средство за неоснователно обогатяване, поради което и съдът, спазвайки принципа
на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв
размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от
Закона за адвокатурата - да е „обоснован и справедлив“.
Определеният размер на обезщетението
следва да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети
страната за действително понесените от нея вреди от причиненото й от държавния
орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства
интересите, на която и да е от страните в производството.
Съгласно чл.18, ал.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата), в редакцията й, приложима към оспорването на НП, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.7, ал.2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв. Съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредба в приложимата редакция при интерес до 1000 лв. възнаграждението е 300 лева.
В случая, в приложеното по делото адвокатско пълномощно размерът на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение е 600 лева, като по настоящото дело се претендира само част от тази сума - 400 лева, която съдът намира като незначително надхвърляща минималната и счита, че не следва да бъде допълнително редуцирана, с оглед обема и сложността на извършената дейност.
С оглед основателността на иска за обезщетение за
имуществени вреди за сумата от 400 лева се явява основателна и акцесорната
претенция за законната лихва за забава върху главницата, считано от 11.02.2021 год. - датата на
постъпване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата и като
основателна, претенцията следва да бъде уважена.
Предвид изхода на
спора и своевременно направеното искане за разноски от ищеца, на основание
чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ответникът следва да бъде осъден да му заплати внесената
държавна такса в размер на 25 лева (л.9). По отношение дължимото
адвокатско възнаграждение за настоящото производство, съдът намира за
основателно възражението на ответника, че уговореното и заплатено адвокатско
възнаграждение в размер от 500 лева по договор за правна защита и съдействие от
05.02.2021г. (л.5) е прекомерно с оглед фактическата и правната сложност на делото. В
разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК е предвидено, че ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за
адвокатурата. Минималният размер на адвокатското
възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по
административни дела с материален интерес до 1 000 лева, определен в чл.8,
ал.1, т.1 от Наредба № 1 от 9.070.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е 300 лева.
Изложеното мотивира съда да
приеме, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца адвокатско
възнаграждение по настоящото дело в размер на 300 лева, който се явява
справедлив и обоснован.
Мотивиран от горното, Административен съд
- Бургас, осемнадесети състав,
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите - Бургас, с адрес: гр.Бургас, ул.
„Цар Иван Шишман” № 8 да заплати на „ЛЕС-ТРАНС-СТРОЙ“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Сърница, представлявано от А.Р.А. обезщетение за имуществени вреди в размер на 400 (четиристотин) лева,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.02.2021 год. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите - Бургас, с адрес: гр.Бургас, ул. „Цар Иван Шишман” № 8 да заплати на „ЛЕС-ТРАНС-СТРОЙ“
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Сърница,
представлявано от А.Р.А. съдебни разноски в общ размер на 325 (триста
двадесет и пет) лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: