№ 1565
гр. София, 03.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20211110140900 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Образувано е по искова молба от „.“ ЕАД с ЕИК ., адрес град София, ул.
„. (ищец) срещу Ж. М. Ч..
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 от ЗЕ са обвързали потребителите, без
да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи
условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като
купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана по системата за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи условия купувачът на
топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от
датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на
ищцовото дружество и като не е сторил това, е изпаднал в забава, поради
което дължи обезщетение за забава върху главниците в посочените по-горе
размери. Поддържа, че съгласно чл.140, ал. 1, т.2 от ЗЕ сумите за топлинна
енергия за процесния имот се начисляват от „.“ ЕАД по прогнозни месечни
вноски, като след края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки
от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинната енергия в
сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в
съответствие с разпоредбите на Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването. Ето защо моли за уважаване на предявените искове, както
и претендира сторените в производството разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен, тъй като счита че
е незаконосъобразен и недоказан. Твърди, че за процесния период не му е
1
доставяна топлинна енергия, тъй като уредите му за дялово разпределение са
показвали нулеви стойности. Посочва, че в общите части на сградата етажна
собственост няма отоплителни тела, поради което нямало топлинна енергия
за разпределение. Подчертава, че ищецът е нарушил разпоредбата на чл. 71,
ал. 1 от Наредба за топлоснабдяването, тъй като уредите на ответника за
дялово разпределение за предходния период показвали нулеви стойности,
поради което прогнозния дял за имота му следвало да е също нулев. Навежда
доводи, че ищцовото дружество нарушило изискванията на чл. 155, ал. 2 от
ЗЕ, както и на чл. 9 и чл. 10 на ДиректИ. № 27/2012, съгласно които се
фактурират само стойности на действителното потребление. Твърди, че
претенцията за услугата за дялово разпределение е в нарушение на чл. 149б,
ал. 3 от ЗЕ. Прави възражение за погасяване на част от задълженията по
давност. Счита, че в случай че е подадена топлинна енергия в повече в
неговия имот, то ищецът е нарушение на чл. 62 от ЗЗП, поради което искът се
явява неоснователен. Оспорва претендираното от ищеца юрисконсултско
възнаграждение, тъй като счита, че искането за юрисконсултско
възнаграждение не формира съдебен разход, както и че разходите за
юрисконсултско възнаграждение са недоказани от ищеца. Ето защо се моли
исковите претенции на „.“ ЕАД да бъдат отхвърлени.
По делото не участва трето лице помагач (л. 93, гръб).
След като съобрази твърденията на страните и събраните
доказателства, Софийският районен съд направи следните фактически и
правни изводи.
Ищецът е предявил по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК четири кумулативно
съединени иска с правни основания чл. 79, ал. 1, предл. първо от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) във връзка с чл. 150, ал. 1 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяването на съществуването на
вземания за стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия,
обезщетение за забава, начислено върху стойността на доставената топлинна
енергия, за стойността на извършената услуга дялово разпределение и за
обезщетение за забава, начислено върху стойността на услугата дялово
разпределение. Исковете са свързани с доставянето на топлинна енергия през
процесния период 01. 10. 2018 г. – 30. 04. 2020 г. и спрямо следния недвижим
имот: ап.65, находящ се в град София, .., с абонатен номер ...
(топлоснабденият имот).
При служебна проверка съдът приема исковата молба за редовна, а
предявените с нея искове – за допустими. Исковата молба отговаря на
изискванията на чл. 127 и чл. 128 ГПК. Освен това тя съответства на
съдържанието на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр.
дело № 3784 по описа на Софийския районен съд, 150- и състав, за 2021 г., и е
подадена пред съда в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.
По иска за стойността на доставена топлинна енергия в тежест на ищеца
е да установи, обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни
2
отношения между страните за доставката на топлинна енергия, реално
доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, че нейната
стойност възлиза именно на спорната сума, че през процесния период в
сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана
услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и
че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания
размер.
Началната материалноправна предпоставка за основателността на
предявените искове е наличието на валидно облигационно отношение между
страните през процесния период и свързано със съответния топлоснабден
имот. Облигационното отношение по доставянето на топлинна енергия за
битови нужди може да възникне по два начина – или по силата на закона с
придобИ.нето на правото на собственост или вещно право на ползване върху
недвижим имот, намиращ се в сграда-етажна собственост, която е
присъединена към топлопреносната мрежа (чл. 153, ал. 1 ЗЕ), или по силата
на пряко сключен договор между топлопреносното предприятие и
облигационния ползвател на топлоснабдения имот (Тълкувателно решение №
2 от 2018 г. по тълк. дело № 2 от 2017 г. на ОСГК на ВКС).
Страните не спорят, че ответникът е собственик на процесния
топлоснабден имот. Това обстоятелство се установява освен това и от
събраните по делото писмени доказателства, а именно договор за покупка-
продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ, съгласно който на
03.07.1992 г. Столичният народен съвет е продал на ответника новопостроено
жилище № 65, находящо се в ж.к. Обеля, бл. 4, вх. Г, на 2 етаж.
Идентичността на описания в договора недвижим имот с този от исковата
молба се доказва от писмото от Столичната община на л. 20 от исковото дело.
Във връзка с доказването на иска за стойността на топлинната енергия
по размер по делото беше изготвено експертно заключение по съдебно-
техническа експертиза, което е оспорено от ответника. Съдът счита, че
изготвеното заключение е изготвена съдът кредитира като изготвено от
компетентно вещо лице, като пълно, ясно и професионално издържано.
Вещото лице посочва, че абонатната станция топлозахранва един вход /вход
Б/. Общият топломер в абонатната станция се отчита по електронен път в
началото на всеки месец. Посредством т.н. „терминал” се снема показанието
на топлинна енергия в 0:00 часа на първо число от месеца. От отчетеното
количество ТЕ са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция
за сметка на топлопреносното дружество и разликата се разпределя между
всички потребители за отопление /имот и сградна инсталация/ и БГВ. В
Приложение №1 са приложени справки от ТР „Люлин”, в които са дадени
показанията на топломерите, като в отделни графи са нанесени - старо и ново
показание, технологичните разходи приспаднати от топлорайона за сметка на
ищеца и топлинната енергия за разпределение. Вещото лице сочи, че в
процесния имот е имало 4 броя отоплителни тела с поставени ИРРО,
показанията на които за двата отчетни периода са 0.00, като за целият
3
процесен период няма изчислена топлинна енергия за отопление на имот.
Вещото лице сочи, че за процесния период е са начислени задължения
единствено за сградна инсталация, която е изчислена по формула приложена
в Наредба № 16-334/06.04.2007г. на база пълната отопляема кубатура 165 куб.
м. съгласно акт за разпределение на кубатурата, представен на вещото лице.
Изчислените проценти от фирмата за дялово разпределение за процесния
период са: 10. 2018 - 04. 2019 г.: 41. 15 %, съответно 10. 2019 - 04. 2020 г.
44.98 %. Вещото лице посочва, че за целият процесен период няма изчислена
топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, тъй като показанията на
водомера средството за търговско измерване били 0,00 куб. м. От
дружеството за дялово разпределение „Директ“ ЕООД са изготвени
изравнителни сметки за 18/19г. и 19/20г. по периоди. С оглед гореизложеното
на ищеца е била начислена по фактури сумата 282, 01 лв. за сградна
инсталация, като сумата от изравнителните сметки е (-18, 48 лв.), поради
което оставащите дължими задължения са в размер на 263, 53 лв.
Ответникът оспорва експертизата, като посочва, че на първо място е
нарушен принципът на чл. 9 ГПК, като ищецът злоупотребявал със служебно
положение и на второ място оспорва, че експертизата е неправилно
изготвена, тъй като уредите за дялово разпределение показвали 0. Съдът
счита, че не е налице нарушение на чл. 9 ГПК, тъй като чрез даването на
възможност на всяка от страните да поиска доказателствени средства не се
нарушава тяхното равенство. В случая ищецът носи доказателствена тежест
относно фактите, за които е поискал назначаването на експертизата, поради
което има право да избере с какви средства да докаже относимите към делото
фактите, за които носи доказателствена тежест. Вещото лице е потвърдило
твърдения от ответника факт, че уредите за дялово разпределение са
показвали 0, но посочва, че задълженията на ответника се отнасят за сградна
инсталация. Ответникът оспорва също, че ищецът не е заявил претенция за
сградна инсталация в исковата молба. Направеното възражение от ответника
е неоснователно, тъй като в исковата молба ищецът е заявил, че претендира
задължения за доставена топлинна енергия за процесния имот, които
задължения включват както топлоенергия, отдадена в имота, така и за сградна
инсталация, така и за битово горещо водоснабдяване. Това са трите вида
топлинна енергия, а с исковата молба се претендира изобщо топлинна
енергия, тоест всеки един вид. Ответникът оспорва и размера на
задължението за сградна инсталация, като счита, че процентът за сградна
инсталация периодично нараства, като следвало по нормативна уредба да
бъде 15%, а при него е достигнато до 100%. Счита, че Наредбата, според
която дължи задължение за сградна инсталация, противоречи на чл. 155, ал. 2
от Закона за енергетиката, и е трябвало да бъде отменена и да не се прилага.
Освен това счита, че наредбата противоречи на духа на закона, тъй като след
като е бил изключил всички отоплителни уреди в имота не следвало да му се
начисляват за сградна инсталация, тъй като от действията му било видно, че
не желае да ползва отопление. По делото са представени извлечения от
4
системата за отчитане на уредите за дялово разпределение, както
индивидуалните справки за периода представени от фирмата извършваща
дялово разпределение в имота „Директ“ ЕООД. От индивидуалните справки
за отопление и топла вода (л. 136-139) също е видно, че на ответника са
начислени единствено задължения за сградна инсталация.
Установено е от приетите по делото писмени доказателства и от
заключението на съдебно-техническата експертиза, че сградата, в която се
намира жилището, собственост на ответника, е била присъединена към
топлопреносната мрежа през 2001 г. и е с непрекъснато топлоподаване към
процесния период. Като доказателство са представени договор №
473/03.12.2001. между „... ЕООД и етажната собственост, в която се намира
процесния имот за извършване на услуга дялово разпределение, както и
Протокол от общото събрание, на което е взето решение да се сключи
съответния договор (л. 24). Следователно по надлежен ред е взето решение от
събранието от етажните собственици да бъде сключен договор за услугата
топлинно счетоводство с „..“ ЕООД, като в изпълнение на взетото решение е
сключен и представеният по делото договор. Кога същият е сключен и дали е
сключен за определен период от време е ирелевантно, доколкото в
производството е установено, че страните по същия са изпълнявали
задълженията си по договора през процесния период, като потребителите,
вкл. и ответникът е допускал представителите на дружеството за отчитане на
уредите за измерване. В допълнение настоящият състав намира за
необходимо да подчертае, че с Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ОСГК,
ВКС се възприе становището, че присъединяването на сградата към
топлопреносната мрежа става по решение на общото събрание на етажната
собственост. Прекратяване на топлоснабдяването е уредено като възможно
само при постигнато съгласие между всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сградата (чл. 153, ал. 2 ЗЕ). Отделният етажен
собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в
имотите си, но остава потребител на топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата
(чл. 153, ал. 6 ЗЕ). Видно от цитираната разпоредба, дори и да е прекратил
топлоподаването към отоплителните тела в имота си, етажният собственик
остава потребител за топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
Видно от посочените разпоредби, с приемането на ЗЕ законодателят
регламентира доставката на топлинна енергия в сгради в режим на етажна
собственост като услуга, която се ползва от самата етажна собственост.
Макар последната да не е персонифицирана, за отношенията в енергетиката
законодателят я разглежда като колективен субект, явяващ се самостоятелен
потребител на услугата "доставка на централно отопление".
С Решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 05. 12. 2019 г. по
съединени дела С-708/2017 и С-735/2017 г. е даден отговор на поставените с
отправените преюдициални запитвания въпроси, като е прието, че чл. 27 от
ДиректИ. 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври
5
2011 година относно правата на потребителите, за изменение на ДиректИ.
93/13/ЕИО на Съвета и ДиректИ. 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета и за отмяна на ДиректИ. 85/577/ЕИО на Съвета и ДиректИ. 97/7/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета във връзка с член 5, параграфи 1 и 5 от
ДиректИ. 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005
година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към
потребители на вътрешния пазар и изменение на ДиректИ. 84/450/ЕИО на
Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския
парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския
парламент и на Съвета ("ДиректИ. за нелоялни търговски практики"), трябва
да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която
предвижда, че собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост,
присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в
разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната
инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на
отопление и не го използват в своя апартамент. Според СЕС допустима е
национална правна уредба, която предвижда, че в сградите в режим на етажна
собственост сметките за топлинна енергия за сградната инсталация се
изготвят за всеки собственик на апартамент в сградата пропорционално на
отопляемия обем на неговия апартамент.
Не се установява и твърдяното от ответника наличие на дискриминация
и нарушение на чл. 6 от Конституцията на Република България относно
начина, по който му е била начислена цената за сградна инсталация, тъй като
вещото лице е достигнало до същия извод за дължимото задължение, като е
посочило, че изчисляваното е според предвидения в закона ред.
С оглед гореизложеното съдът счита, че предявеният иск за главница в
размер на 263,54 лева, представляваща стойност н незаплатена топлинна
енергия за периода от м.10.2018 г. до м.04.2020 г. следва да бъде уважен
изцяло.
Изцяло основателна е претенцията за заплащане на дължимите такси за
извършваната услуга за дялово разпределение /предвид, че те не са включени
в стойността на потребената топлинна енергия, видно от представената
счетоводна справка и ОФ и изравнителните сметки/. Съгласно разпоредбите
на чл. 36 от общите условия, чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16- 334/06.04.2007 г.
за топлоснабдяването и на чл. 22, ал. 2 от общите условия на договорите
между „.” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се
заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество,
което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата
за дялово разпределение. Видно от представените документи за отчет и
според съдебно-техническата експертиза, третото лице-помагач е извършило
услугата, като няма данни работата да не е приета, поради което потребителят
следва да заплати на ищеца дължимото възнаграждение в размер на 57,21 лв.,
който размер не е оспорен от ответниците.
6
С оглед основателността на предявените искове следва да бъде
разгледано направеното от ответника възражение за погасяване на
задълженията по давност. Съобразно указанията дадени в Тълкувателно
решение № 3/2011 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГТК вземанията
на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл. 111, б. "в"
ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок.
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давностният срок започва да тече от момента, в
който вземането е станало изискуемо.
Приложими за вземанията на ищеца са разпоредбите на чл. 33 от
общите условия от 2016 г., които са общоизвестни и съгласно които
плащанията за съответния месец се дължат в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който е задължението. Доколкото тези задължения са уговорени
да се плащат в определен срок, то съдът приема, че приложима е
разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД и началният момент на погасителната
давност на всяко месечно задължение започва да тече от момента на
настъпване на изискуемостта му, тоест с изтичане на 45 дни след месеца, за
който е възникнало задължението. В случая вземанията са възникнали в
момента на осъществяването на доставката на енергията и за всяко от тях са
издавани ежемесечните фактури.
В случая ищецът претендира вземания за периода от м.10.2018 г. до
м.04.2020 г. Той е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на
22.01.2021 г., което е прекъснало давността. Изискуемостта на задълженията
от м.10.2018 г. настъпва на 16 декември 2018 г., поради което погасителната
давност за тях би настъпила на 16 декември 2021 г. В случая заявлението за
издаване на заповед за изпълнение е подадено на по-ранна дата, с оглед на
което направеното възражение за погасяването на задълженията по давност е
неоснователно. Неоснователно е и възражението по отношение на цената за
извършената услуга дялово разпределение, тъй като същото задължение се
претендира от м.05.2018 г., като от тази дата не са изтекли три години до
датата на подаване на заявление за заповед за изпълнение.
По иска с правна квалификация чл. 86 ЗЗД.
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение,
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. В чл. 84, ал. 1 ЗЗД е предвидено, че когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, а
според ал. 2, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в
забава, след като бъде поканен от кредитора.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от общите условия, одобрени с Решение № ОУ-1
от 27. 06. 2016 г. на КЕВР, клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Изрично е предвидено, че само ако последните задължения не са
платени в определения срок /45 дни от срока, за който се отнасят/ клиентът
7
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва - чл. 33, ал. 4 от
общите условия. От цитираните разпоредби се налага изводът, че „.“ ЕАД не
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
задължения, определени по прогнозна консумация, а начислява обезщетение
за забава само за задълженията по общата фактура.
Видно от представената обща фактура от № ********** за
задълженията за периода 01. 10. 2018 г. до 30. 04. 2019 г., същата е издадена
на 31. 07. 2019 г. С оглед гореизложеното съдът счита, че длъжникът е
изпаднал в забава към 15. 09. 2019 г., с оглед на което следва да бъде уважен
и иска за мораторна лихва по отношение на цената за топлинна енергия,
чийто размер се потвърждава от направеното от съда изчисление чрез лихвен
калкулатор.
За разлика от задълженията за заплащане на стойността на доставената
топлинна енергия, общите условия не предвиждат срок за изпълнение на
задължението за заплащане на стойността на услугата дялово разпределение.
След като страните не са уговорили срок, то изискуемостта настъпва
незабавно (чл. 69, ал. 1 ЗЗД) и тъкмо оттогава започва да тече погасителната
давност, но за да бъде поставен длъжникът в забава, трябва да му бъде
отправена покана (чл. 84, ал. 2 ЗЗД). Понеже по делото не се доказва ищецът
да е отправил нарочна покана до ответника за заплащане на услугата дялово
разпределение преди предявяването на заявлението по чл. 410 ГПК, то искът
следва да бъде изцяло отхвърлен като неоснователен.
В обобщение, съдът приема, че искът за стойността на доставената
топлинна енергия е основателен, искът за стойността на услугата дялово
разпределение е основателен, искът за обезщетение за забава върху
стойността на доставената топлинна енергия е изцяло основателен, а искът за
обезщетение за забава върху стойността на услугата дялово разпределение е
изцяло неоснователен.
Разноски.
При този изход на спора – частична основателност на предявените
искове, право на разноски има всяка от страните съразмерно с уважената,
респ. отхвърлената част от иска, но ответникът не претендира разноски, с
оглед на което следва такИ. да бъдат присъдени само на ищеца. Съобразно
дадените в Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12,
разяснения настоящият състав следва да се произнесе по разпределението на
отговорността за разноските, както в исковото производство, така и в
заповедното производство.
В заповедното производство на заявителя са присъдени разноски за
държавна такса в размер на 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер
на 50 лв. Пропорционално на основателната част от заявлението по чл. 410
ГПК съдът следва да присъди разноски в размер на общо 73 лева и 20
стотинки.
В исковото производство ищецът е сторил разноски за държавна такса в
8
размер на 25 лв., за депозит за вещо лице за назначената съдебно – техническа
експертиза – 250 лв., както и претендира юрисконсултско възнаграждение,
което следва да бъде определено в минимален размер от 50 лв. Ответникът е
оспорил дължимостта на юрисконсултското възнаграждение, което
възражение в случая е неоснователно. Съдът приема, че те са поравно сторени
за всеки един от четирите кумулативно съединени иска. С оглед на това
ищецът е сторил разноски в общ размер на 325,00 лв. в исковото
производство или по 81,25 лв. по всеки иск. С оглед уважаването на иска за
главница за цена за топлинна енергия, иска за мораторна лихва за забава по
отношение на него и на иска за главница за дялово разпределение на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски в размер на 243,75 лв. разноски в
исковото производство, като не следва да бъдат присъждани разноски по
отношение на иска за цената за дялово разпределение, поради отхвърлянето
му.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 415, ал.
1 от Гражданския процесуален кодекс искове с правни основания чл. 79, ал. 1,
предл. първо от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 150, ал.
1 от Закона за енергетиката и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите, че ответникът Ж. М. Ч. с ЕГН **********, с адрес: град София,
ж. к. „... дължи на ищеца „.“ ЕАД с ЕИК ., адрес град София, ул. „.:
- сумата 263,54 лв., представляваща стойността на доставена
топлинна енергия до имот в град София, .., ап. 65, с абонатен номер ..., през
периода 01. 10. 2018 г. до 30. 04. 2020 г., ведно със законна лихва от 22. 01.
2021 г. до изплащането на задължението;
- мораторна лихва в размер на 21,10 лв. за периода от 15. 09. 2019
г. до 05. 01. 2021 г. върху цената за топлинната енергия;
- и сумата 57,21 лв., представляваща цена за извършена услуга
дялово разпределение през период от 01. 05. 2018 г. до 30. 04. 2020 г., ведно
със законна лихва от 22. 01. 2021 г. до изплащането на задължението;
за които задължения е била издадена заповед за изпълнение по ч. гр.
дело № 3784 по описа на Софийския районен съд, 150-и състав, за 2021 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 415, ал. 1 от Гражданския
процесуален кодекс иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от Закона за
9
задълженията и договорите за установяване, че ответника Ж. М. Ч. с ЕГН
**********, с адрес: град София, ж. к. „... дължи на ищеца „.“ ЕАД с ЕИК .,
адрес град София, ул. „., сумата 8 лева и 39 стотинки, представляваща
мораторна лихва за периода 01. 07. 2018 г. – 05. 01. 2021 г. върху цената на
услугата дялово разпределение.
ОСЪЖДА Ж. М. Ч. с ЕГН ********** да заплати на „.“ ЕАД с ЕИК .
сумата в размер на 73 лева и 20 стотинки, представляваща разноски в
заповедното производство, както и сумата в размер на 243 лева и 75 стотинки,
представляваща разноски в първоинстанционното исково производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването на преписа.
Служебно изготвени преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10