№ 391
гр. Б., 01.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Миглена Йовкова
Габриела Тричкова
при участието на секретаря Анастасия Фотева
като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно гражданско дело №
20221200500429 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от
П.с..у. „Г. И.“, Б. за отмяна на решение № 210/28.4.2022 г., постановено по
гр.д № 3079 по описа за 2021 г. на РС-Б..
Жалбоподателят оспорва извода на РС, че не е доказал
наличието на реално съкращаване на щата в училището за длъжността, която
е заемала Н.Г., от която длъжност тя е уволнена, както и извода на съда за
нарушение на чл. 334, ал. 4 КТ, прекрати непотърсено предварително писмено
съгласие от синдикалната организация в предприятието, на която Г. е била
член. Моли решението изцяло да се отмени и се постанови отхвърляне на
исковете.
Въззиваемата е изразила становище за неоснователност на
жалбата респ. за обоснованост и законосъобразност на направените от РС
фактически и правни изводи.
БлОС счита подадената жалба за допустима. Подадена е от
лице с правен интерес, срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, в
предвидения в закона за обжалване срок.
1
С атакуваното решение постановено на основание чл. 344, ал. 1,
т. 1-3 от КТ РС е признал за незаконно уволнението на Н.Г. и е отменил като
незаконосъобразна заповед № РД-09-57/14.10.2021 г. на директора на П.с..у.
„Г. И.“, Б., с която на основание чл. 328, ал. 1 т. 2, пр. 2 от КТ – съкращаване в
щата е прекратил трудовото правоотношение; възстановил е Н.Г. на
длъжността заемана от нея преди уволнението – „учител, общообразователен
предмет в гимназиален етап“ и е осъдил П.с..у. да й заплати обезщетение от
6 756,41 лв., за времето, през което е останала без работа в резултат на
незаконното уволнение за периода 14.10.21 г. - 14.4.2022 г.
Постановеното решение е валидно и допустимо
За да се произнесе по доводите в жалбата, БлОС въз основа на
събраните по делото доказателства, закона и тезите на страните намира за
установеното следното от фактическа и правна страна:
Ищцата Н.Г. е била в трудово правно отношение с П.с..у. „Г.
И.“, Б., въз основа на трудов договор като е заемала длъжността „учител,
общообразователен предмет в гимназиален етап“, което трудово
правоотношение с атакуваната заповед № РД-09-57/14.10.2021 г. на директора
на училището е прекратено. Според съдържанието на заповедта причина за
прекратяване на трудовия договор е съкращаване на щата.
Спорът между страните пред настоящата инстанция е дали е
налице съкращение на щата и дали то е реално.
От чл. 154, ал. 1 от ГПК, според който всяка страна е длъжна
да установи фактите, на които основава своите искания или възражения
следва, че в тежест на работодателя е докаже законосъобразността на
уволнението.
Установява се, че Н. Г. е заемала длъжността „учител,
общообразователен предмет в гимназиален етап“.
П.с..у. представя заповед № РД-09-372/14.9.2021 г. на
директора на училището, с която е утвърдил длъжностно щатно разписание
на длъжностите на щатен педагогически и щатен непедагогически персонал
за учебната 2021/2022 г., считано от 15.9.2021 г. От представяне на самото
щатно разписания е видно , че щатните бройки за длъжността, на която е била
назначена и Н. Г. - „учител общообразователен учебен предмет в
гимназиален етап“ са 3.
2
Със заповед № РД-09-373/14.9.2021 г. директорът на училището
е утвърдил поименни разписания на длъжностите на щатен съотв.
педагогически и непадагогически персонал, както и поименен списък на
педагогическите специалисти – лектори за учебната 2021/2022 г. Видно е, че
ищцата Н. Г. фигурира в списъка за педагогическите специалисти – лектори
на длъжността „учител гимназиален етап“. На длъжността, на която е била
назначена ищцата и от която е уволнена „учител общообразователен учебен
предмет в гимназиален етап“ според поименните щатни разписания, а и от
разпечатката от списък образеца № 1 за учебната 21/22 г. е видно, че 3-те
щата, за длъжността, визирани в общото щатно разписание - са заети от Е. К.
Д., С. Г. И. и К. Н. А..
От тези доказателства, както обосновано е приел и РС не може
да се направи извод, след като не е представено предходното действащо
щатно разписание дали е налице съкращение на щата.
Изискванията за законност на уволнението поради съкращаване
на щата са наличие на премахване, считано от един определен момент за в
бъдеще, на отделни длъжности от утвърдения общ брой на работниците или
служителите в предприятието или учреждението поради преустановяване на
съответстващите им трудови функции; съкращението да е реално, т. е.
съответната трудова функция действително да е премахната, а не само да се
променя наименованието на съответстващата й длъжност при запазване
характера на извършваната работа; да е налице към момента на уволнението –
датата на уволнението трябва да съвпада или да следва датата, на която е
извършено реалното фактическо съкращаване и да е извършено по съответния
ред и от компетентния орган.
От доказателствата се установява, че щата на длъжността,
заемана от ищцата съществува за учебната 2021/2022 г. и към момента на
уволнението й и бройки за заемането му са 3.
Сочените от жалбоподателя факти по отношение на заетостта
за учебни часа биха имали значение при обсъждане реалността на
съкращението на щата, в случай, че се докажеше самото съкращение т.е.
съществуването на щата в предходно щатно разписание и липсата на такова
към датата на уволнението.
Затова и доводите в жалбата срещу приетото от РС за
3
недоказване на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение
поради съкращение в щата, БлОС счита за несъстоятелни.
Становището в жалбата срещу приетото от РС за нарушение на
чл. 333, ал. 4 от КТ, БлОС също намира за несъстоятелна. Според цитираната норма
Когато това е предвидено в колективния трудов договор, работодателят може
да уволни работник или служител поради съкращаване на щата или при
намаляване на обема на работата след предварителното съгласие на
съответния синдикален орган в предприятието. Не се спори, че ищцата е член
на синдиката на Българските учители към КНСБ и според представения
Колективен трудов договор /КТД/ от 30.3.21 г. и затова действащ към датата
на уволнението на Н. Г. е предвидено в чл. 10, т. 3 при съкращаване в щата да
се иска предварително съгласие на съответната синдикална организация в
образователната система. Не се спори, че такова не е искано, нито е давано.
Тезата на жалбоподателя, че такова не е било необходимо, тъй като на стр. 14
от КТД от 2021 г. е посочено , че „Общинската организация на СРСНПБ не
дава съгласие относно разпоредбите на чл. 10 т. 3 и чл. 37 от настоящия
договор“, БлОС счита, че не е основание за друг извод, тъй като то не е част
от съдържанието на същия предвид, че е изписано след подписа на лицето,
подписало КТД за СРСНПБ. Дори да се счете, че е израз на особено мнение
при подписването му, това също не сочи, на необвързаност като страна по
договора.
В случай, че се сподели тезата на жалбоподателя, то това не би
повлияло върху изхода на въззивното производство, предвид приетото в
настоящия акт за недоказване от работодател на основанието на което е
прекратил трудовия договор с Н.Г..
С оглед изложеното решението на РС в частта с която е уважен
иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ като е признато за незаконно уволнението на
Н. Г. и е отменена заповедта за прекратяване на трудовото й правоотношение
следва да се потвърди.
Решението следва да се потвърди и по отношение на
уважаването от РС на останалите два иска - за възстановяване на заеманата
от ищцата длъжност и за заплащане на обезщетение, тъй като те са
обусловени от основателността на иска за отмяна на заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение като незаконно и при
4
съобразяване от БлОС, че няма доводи в жалбата по отношение на тези два
иска.
С оглед изхода на делото жалбоподателят дължи на
въззиваемия направените разноски за пред настоящата инстанция в размер на
710 лв.
Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
БлОС
РЕШИ:
Потвърждава решение № 210/28.4.2022 г., постановено по гр.д №
3079 по описа за 2021 г. на РС-Б..
Осъжда П.с..у. „Г. И.“, Б. да заплати на Н. ИВ. Г., с ЕГН
********** направените разноски за въззивната инстанция в размер на 710
лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен
срок от връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5