МОТИВИ
към
присъда по НОХД № 1417/2019г. по описа на ПРС – I X
н.с.
Районна прокуратура гр.Пловдив е
повдигнала обвинение срещу А.З.А. – роден на *** ***, ***,
български гражданин, без образование, ***, неженен, осъждан, ЕГН **********, за
това, че на неустановена дата, в периода от
13.01.2017 г. до 22.08.2018 г. в гр. С., област Пловдив, повторно, в
немаловажен случай, извършил е престъплението след като с бил осъждан с влязла
в сила присъда за друго такова престъпление, е отнел чужди движими вещи – чифт
златни обеци на стойност 130 лв.; преса за коса марка „Силвър крест“ на
стойност 35 лв.; плазмен телевизор марка „Самсунг“, модел 40ES6100, 40 инча, с дистанционно,
на стойност 160 лв.; Телевизор марка „Панасоник", модел LCD – 32 инча с
дистанционно, на стойност 120 лв.; микровълнова фурна марка „Самсунг“, без
чиния за фурната, на стойност 30 лв.; 1 бр. печка „Раховец“ с два котлона и
фурна на стойност 40 лв.; 1 бр. кафе машина марка „Сейко“ на стойност 20 лв.; 1
бр. мъжка златна гривна14 карата – 5 гр., на стойност 325 лв.; златен дамски
пръстен с имитация на камък 14 карата – 2 гр., на стойност 130 лв.; дамски
златен пръстен 14 карата – 3 гр., на стойност 195 лв.; чифт златни обеци под
формата на бръмбарче – бяло – 14 карата 3 гр., на стойност 195 гр.; Почистващ
уред „Стийм моп“, без почистващата глава, на стойност 40 лв.; комплект чинии,
порцеланови 10 броя, на стойност 15 лв.; 1 бр. персийски килим с размери 3,5 х
4 м., на стойност 160 лв.; 1 бр. пътека, персийска, с дължина 3 м. на стойност
40 лв.; 1 бр. пътека, персийска, с дължина 1,5 м., на стойност 15 лв.; 2 бр.
тонколони на стойност 30 лв; 1 бр. електронна игра „Сони плей стейшън 2“ с 2
бр. джойстикове, на стойност 40 лв.; 1 бр. прахосмукачка марка „Горение“, с
контейнер, на стойност 50 лв; Дамска кожена чанта, кръгла, на стойност 10лв.; 1
бр. прахосмукачка марка „Супериор“, неработеща, на стойност 10 лв., всичко на
обща стойност от 1790 лв., от владението на И.М.Ж. ЕГН **********, без нейно
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 195,
ал. 1, т. 7 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 от НК.
Представителят на прокуратурата поддържа обвинението спрямо подс. А.А. за извършено от
него престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1
от НК. Сочи, че от събраните по делото доказателства по безспорен и категоричен начин се
доказа, че на неустановена дата в периода от 13.01.2017 г. до 22.08.2018 г.
подсъдимият е проникнал в дома, обитаван от Ш., И. и Б. Ж., и е отнел подробно
описаните в обстоятелствената част на обвинителния акт вещи. Поддържа,
че фактическата
обстановка е такава, каквато е описана в обвинителния акт, и се доказа от
непротиворечивите и логични показания на пострадалата Ж. и на свидетелите Р.Л.,
Г.Е., Х. Д., както и от заключенията на изготвените по делото експертизи. В
този смисъл сочи, че
дадените от подсъдимия обяснения са само и единствено негова защитна версия,
тъй като не се подкрепят от доказателствената съвкупност по делото. Предлага
подс. А. да бъде признат за
виновен
и му бъде наложено наказание
при условията на чл. 54 от НК, тъй като по отношение на него са налице само и
единствено отегчаващи обстоятелства, като такива сочи множеството му предходни осъждания, извън тези, които
влияят на правната квалификация на настоящото деяние, относително високата
стойност на отнетите вещи и направените опити да окаже влияние върху
свидетелите по делото. Посочва, че справедливо наказание в настоящия случай би било 4
години „Лишаване от свобода“, като в този размер би изпълнило целите на
индивидуалната и на генералната превенция. Още сочи, че по отношение на подсъдимия следва да се приспадне
времето, през което е бил задържан по ЗМВР и по НПК и да му бъдат възложени
сторените по делото разноски, а веществените доказателства по делото следва да
се върнат на правоимащите лица.
Повереникът на частния тъжител – адвокат Б. посочвам,
че се присъединява изцяло към тезата на държавното обвинение, тъй като в хода
на съдебното следствие се събират доказателства, които потвърждават събраните в
хода на ДП, от които се установява начина и характера на извършеното деяние, за
което подсъдимият е предаден на съд. Посочва доказателствата, свързани с
наличието на протокол за претърсване и изземване на вещи, които са намерени в
дома на подсъдимия, както и дактилоскопната експертиза, съгласно която в
къщата на пострадалите са намерени дактилоскопни следи на подсъдимия, от които
е видно, че той е влизал в къщата, без да има такова право, а по-късно са
изяснени логически и местата, откъдето е проникнал в къщата – малко прозорче на
същата, както и че тъй като къщата на подсъдимия и къщата на пострадалите се
дели само от един дувар, той е знаел за тяхното отсъствие, че никой не стои в
жилището, освен еднократното идване на майката на една от живущите в дома, за
която никой не сочи да е изнесла някакви вещи от описаните в обвинителния акт.
Посочва и като особено ценни и показанията на свидетелката, която е живяла в
къщата на подсъдимия, която описва неколкократното влизане и отнемането на
вещите, които са описани подробно в обвинителния акт, както и че няма спор, че
те са принадлежали в патримониума на пострадалата, поради което и частното
обвинение поддържа изцяло правната квалификация. Също сочи, че се касае и за
повторност на деянието, съгласно справката за съдимост на подсъдимия, както и
че въпреки краткия си житейски път няма нито един ден трудов стаж, не работи и
няма никакви доходи и очевидно се е занимавал от дълго време с престъпления, за
да си осигури средства за живот. Относно обществената опасност на деянието
изразява несъгласието си с размера на наказанието, което е поискано от представител
на държавното обвинение при отегчаващи обстоятелства, доколкото наказанието,
предвидено за престъплението по чл. 195 от НК, е от 1 до 10 години, съответно -
5 години и половина е средният размер, сочи, че няма нито едно смекчаващо
обстоятелство, което да даде основание, за да се определи наказание под средния
размер на наказанието, напротив – налице са само отегчаващи такива. Сочи още,
че не е съобразена действителната вреда, нанесена, която е значително
по-голяма, вещите, които са откраднати са били чисто нови, плазмените
телевизори са били току-що купени, същото е и по отношение на останалите вещи, тяхното
набавяне ще доведе до много по-голям разход. Също обръща внимание на дързостта
на подсъдимия да проникне в жилището в отсъствието на хора, при положение, че
са предприели сериозни мерки за обезпечаване на невлизането – заковали са
прозорците, но е намерил едно малко прозорче, откъдето се е промушил, като тази
безцеремонност се явява и утежняващо вината обстоятелство, както и личността на
подсъдимия, която койот е с висока степен на обществена опасност, няма никакво
самокритично отношение към извършеното, прикрива брат си за съучастие, за което
има данни. Посочва, че следва да се съобразят миналите осъждания на подс. А.А.,
които не се отразяват на правната квалификация, както и това, че той не работи,
а създал е лоши отношения и в семейството си – гони жена си, а и опитвайки се
да я убеждава да го прикрива. Предлага подсъдимият да бъде признат за виновен за
извършеното престъпление – така, както е повдигнато обвинението и му наложите
наказание при отегчаващи обстоятелства, както и да бъдат присъдени направените
разноските в ДП, мисля, че са 400 лева, както и разноските, направени пред съда.
Защитникът на подсъдимият – адвокат Б. предлага подс.
А. да бъда признат за невиновен по така повдигнатото обвинение. В този смисъл
посочва, че от фактическа страна периодът, който е инкриминиран с обвинителния
акт, е доста продължителен – година и половина, като от своя страна този период
затруднява значително защитата с оглед на това кога точно и по какъв начин е
извършено самото престъпление, като в самия обвинителен акт броят на тези вещи
е огромен – като бройка, като габарити, като форма и като вид. Също посочва свидетелските
показания, които уличават подс. А. –показанията най-вече на Г.Е. и на Р.Л.,
като за тези на Г.Е. взема становище, че тя е живяла на семейни начала с
подсъдимия, от една страна тя е заинтересован свидетел с оглед това, което е
заявила в разпита си пред съдия по реда на чл. 223 от НПК, същите са се
разделили в момента преди задържането на А. и той има друга жена, с която
живее, в интерес на същата е да даде показания, с които да отмъсти на подс. А.
за тяхната раздяла, като твърди, че А. вечерта на неустановена дата е донесъл в
тяхната стая плазми, килим и обици, когато тя се събудила и видяла тези вещи
около нея. На следващо място сочи, че от свидетелските показания на Д. е видно,
че в самата къща всичко е било чисто и подредено, при извършването на една
кражба винаги остават голям брой следи и съответно разхвърляне, търсене на
пари, на ценни вещи, както и преместването на такива. Посочва, че оглед на
показанията на свидетелите Г.А. – майката на подсъдимия, и на В. Х., в къщата
на *** са влизали и други лица в инкриминирания период и най-вече през лятото
на 2018 г., достъп до къщата са имали и други лица. Обръща внимание на начина на извършване – проникването в къщата
е станало през малко прозорче, през което не могат да се изнесат такива
количества и с такива габарити вещи като телевизори, фурни, печки, килими, с оглед
на това, че прозорците са били заковани, възниква и основателният въпрос по
какъв начин са изнесени тези вещи. Поддържа, че свидетелките Р.Л. и Г.Е. не могат да установят
и да индивидуализират вещите плазмения телевизор, килима, обиците, кафемашината
и прахосмукачката, тъй като не могат да посочат марка и вид, от тези показания
не може да се направи конкретен извод, че тези вещи, които са видели лично, са
същите, които са отнети от дома на сем. Ж.. Посочва и че тези свидетели не
могат да кажат точно кога е станало същото или боравят с предположения за дата
и година преди разследването. Алтернативно относно размера на наказанието
посочва, че посочения от прокурора за 4 години „Лишаване от свобода“, както и
този от повереника - 5 години и половина
се явява несправедлив и необоснован и противоречи на целите на наказанието по
чл. 36 от НК, за голяма част от вещите, които са описани в обвинителния акт, няма
никакви доказателства, че са отнети от владението на Ж. от подс. А.,
досъдебното производство започва с за по-малък брой вещи, налице е едно желание
от страна на обвинението всички изчезнали вещи, които пострадалите описват, да
бъдат инкриминирани. Затова сочи, че голяма част от евентуална осъдителна
присъда трябва да изчисти и доказателствата в тази насока, като наказанието,
което евентуално при осъдителна присъда защитата счита за справедливо, е в рамките
на година – година и 4 месеца.
Подсъдимият А.А. сочи, че поддържам казаното от
защитника си, не ги взел тези неща, как да си признае, като не ги е взел той. В
последната си дума заявява, че оставя на съда да реши.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено
следното от фактическа и правна страна:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият А.З.А. е роден на *** ***, ***,
български гражданин, без образование, ***, неженен, осъждан, ЕГН **********.
Съдът приема за установено, че свидетелката
Ш.Ж. била собственик на двуетажна къща находяща се в гр. С., ***, като къщата
обитавала със сина си и снаха си – свидетелите Б. Ж. и И.Ж..
На 13.01.2017г. свидетелите Ш.Ж., Б. Ж.
и И.Ж. заминали по трудова ангажираност в Р. К., а къщата останала необитавана
с наличната в нея покъщнина.
В съседният на семейство Ж. имот, на ***,
живеел подсъдимият А. заедно със семейството си. Последният познавал семейство Ж.
и знаел, че същите не са в страната дълго време. С цел да си набави парични
средства, подсъдимият А. решил да влезе в дома на семейство Ж. и отнеме
останали там вещи.
В изпълнение на това свое решение на
неустановена дата в периода от 13.01.2017г. до 22.08.2018г. подсъдимият А.
проникнал в дома на сем. Ж., от където отнел следните вещи: чифт златни обеци
на стойност 130 лв.; преса за коса марка „Силвър крест" на стойност 35лв.;
плазмен телевизор марка „Самсунг", модел 40ES6100, 40 инча, с
дистанционно, на стойност 160 лв.; Телевизор марка „Панасоник", модел LCD
- 32 инча с дистанционно, на стойност 120лв.; микровълнова фурна марка
„Самсунг", без чиния за фурната, на стойност 30лв.; 1бр. печка
„Раховец", с два котлона и фурна на стойност 40лв.; 1бр. кафе машина марка
„Сейко" на стойност 20 лв.; 1 бр. мъжка златна гривна, бяло и жълто - 14
карата - 5 гр., на стойност 325лв.; златен дамски пръстен с имитация на камък,
бяло-жълто злато - 14 карата - 2гр., на стойност 130лв.; дамски златен пръстен
- 14 карата - 3гр., на стойност 195лв.; чифт златни обеци под формата на
бръмбарче - бяло - 14 карата 3 гр., на стойност 195гр.; Почистващ уред
"Стийм моп", без почистващата глава, на стойност 40лв.; комплект
чинии, порцеланови за супа 10 броя, на стойност 15лв.; 1 бр. персийски килим с
размери 3,5Х4м., на стойност 160лв.; 1 бр. пътека, персийска, с дължина 3 м, на
стойност 40лв.; 1 бр. пътека, персийска, с дължина 1,5м., на стойност 15лв.; 2
бр. тонколони на стойност 30лв; 1 бр. електронна игра „Сони плей стейшън
2", с 2 бр. джойстикове, на стойност 40лв.; 1 бр. прахосмукачка марка
„Горение", с контейнер, на стойност 50лв; Дамска кожена чанта, кръгла, на
стойност 10лв.; 1 бр. прахосмукачка марка „Супериор", неработеща, на
стойност 10лв., всичко на обща стойност от 1790лв.
На 22.08.2018г. семейство Ж. се
прибрали в дома си в гр. С. и установили извършената кражба, за която
сигнализирали в РУ – Труд, като впоследствие било образувано и настоящото
досъдебно производство.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Така описаната фактическа обстановка
съда счита за безспорно установено въз основа показанията на разпитаните в хода
на съдебното следствие свидетели, както следва:
От показанията на свидетелят Ш.Б.Ж.
/л.67 об.стр. – л.69 об.стр. и л.72 от делото/ се
установява факта на извършване инкриминираното деяние, като същият свидетел
подробно описва отнетите вещи, като посочва и индивидуализира всяка една от
последните, така както е описана в повдигнатото обвинение. Следва да се посочи,
че свидетелят Ж. непротиворечиво описва същите вещи и едва след това прави
справка с писмени материали, както и показанията и са прочетени по реда на
чл.281, ал.5 от НПК, вр. чл.281, ал.1, т.2, предл. II от НПК
относно индивидуализиращи подробности по същите вещи, касаещи марки на уредите,
точни грамажи и карати на златните предмети. Съдът намира последното за логично,
доколкото е нормално след близо година свидетелят да не може да посочи точен
грамаж или марка на някои от вещите, въпреки това показанията на Ш.Ж. следва да
се определят за съвсем последователни, доколкото последната индивидуализира
лисващите вещи още преди прочитане показанията и, прави още впечатление, че
същата не споменава нито един предмет, който да не съвпада с описаните в
обвинението, при което би могло да се стори извод за определена степен на
произволност на показанията.
Също от показанията на Ш.Б.Ж. се установява предиода, през която тя и семейството и са
отсъствали от страната, съответно – периода на инкриминираното деяние, съгласно
повдигнатото обвинение, както и обстоятелството, че подсъдимият А. и е съсед -
живее в съседната къща, както и че други лица нямат достъп до дома им.
На следващо място свидетелят Ж. описва и
предполагаемия според нея начин на отнемане инкриминираните вещи, а именно –
проникване чрез избутване на малък прозорец на първия етаж и след това –
отваряне на големите прозорци от вътрешната страна, с последвало тяхно
затваряне и излизане по обратния път. В този смисъл и доколкото при описанието
на фактическата обстановка в обвинителния акт прокурорът не се е ангажирал с
твърдение, че точният механизъм на проникване в жилището и изнасяне на вещите е
установен, съответно – не описва такъв, което съдът намира за правилно и
законосъобразно, доколкото и в хода на съдебното следствие същият не се
установява по несъмнен начин, като описаното от Ш.Ж. остава предположение,
макар и звучащо логично и правдоподобно, то показанията на Ж. в тази им част са
от значение единствено за да бъде сторено заключението, че липсва твърдяната от
защитата обективна невъзможност за подсъдимия А. да изнесе инкриминираните вещи
от дома на Ж..
Предвид това и в обобщение следва да се
посочи, че от показанията на свидетеля Ш.Б.Ж. се установяват – инкриминирания
период, в който на неустановена дата е извършено престъплението, индивидуализират
се всички отнети вещи, както и се установява, че подсъдимия А. живее в
съседство и че за същия липсва обективна невъзможност да осъществи
престъплението, други лице нямат достъп до жилището.
Показанията на свидетеля Ш.Б.Ж. напълно
кореспондират с показанията на свидетелите И.М.Ж. /лист 78 – 79 от досъдебното
производство/ и Б.И.Ж. /л.76 от досъдебното производство/, прочетени по реда на
чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.4 от НПК /л.95 от делото/, като от показанията на
свидетеля Б.Ж. се установява датите 13.01.2017 г. и 22.08.2018 г. на заминаване
и връщане на същите от Р. К., а от показанията на И.М.Ж. освен последното се
установяват и отнетите вещи, които изцяло кореспондират с посоченото от Ш.Б.Ж..
Съдът намира показанията на свидетелите Ш.Б.Ж.,
И.М.Ж. и Б.И.Ж. за последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на
събрания по делото доказателствен материал и приема същите като истинни. Следва
да се посочи, че не се констатират каквито и влошени отношения, конфликт и др.
подобни между свидетелите Ж. – от една страна и подсъдимият А. – от друга, от
които би могло да се стори някакъв извод в смисъл, че същите свидетели биха
били мотивирани да изнесат обстоятелства от вреда за А., които не отговарят на
обективната действителност.
На следващо място съдът съобрази и
показанията на свидетеля Х.Д.Д. /л.46 от делото/ – служител на РУП – Труд, от
които се установява подаването на сигнала за деянието и начина на извършване
огледа на местопроизшествието, в които смисъл съдът изцяло кредитира.
Последният не помни и не може да изброи отнетите вещи, което съдът намира за
логично предвид изминалото време и обстоятелството, че свидетелят не е виждал
последните. Същите показания на свидетеля Д. са от значение преценка
последователността показанията на свидетелите Ш.Б.Ж., И.М.Ж. и Б.И.Ж..
От показанията на свидетелите Р.Г.Л.
/л.70 от делото/ и Г.С.Е. /л.70 обр.
стр. от делото/ първата от които – живяла на семейни начала с брата на
подсъдимия - М.З.А., а втората – със самия подсъдим А. през инкриминирания
период, се установява, че през същия период подсъдимият А. е носил в дома им
вещи, които добре отговарят на отнетите от дома на семейство Ж., а именно –
кафе машина, два боря телевизори, преса за коса, обици. От последните
показания, които съдът намира за логични, последователни и противоречиви, като
кредитира същите, се установява, че именно подсъдимият А. е лицето отнело
инкриминираните вещи. В този смисъл съдът намира за неоснователно възражението
на защитата относно това, че показанията на Р.Л. и Г.Е. не следват да бъдат
кредитирани, тъй като последните не могат да установят и да индивидуализират
вещите плазмения телевизор, килима, обиците, кафемашината и прахосмукачката,
тъй като не могат да посочат марка и вид. Последното съдът намира за съвсем
логично предвид факта, че както и самите свидетели сочат, са видели същите вещи
за кратко, още повече липсва и понятна причина да изследват внимателно и да
запомнят точни марка модел, размери на килим, тегло на обици и т.н.. Също не
може да бъде споделено и становището за личен мотив у свидетеля Е. и субективна цел да отмъсти на подсъдимия А.,
тъй като вече не живее с него. Последното съставлява единствено едно
предположение, за приемането на което като основателно простия факт, че свидетеля
Е. и подсъдимия А. вече не живеят заедно съвсем не е достатъчен. Още повече и
от изготвения протокол за доброволно предаване от 25.08.2018г. /л.83 от
досъдебното производство/ се установява, че една от отнетите вещи – преса за
коса марка „Силвър крест" е предадена от Р. Ш. Й. – баба на свидетеля Е.,
с обяснение, че същата и е дадена именно от внучка и, която освен това и
заявила, че същата била открадната от подсъдимия от съседите. Същите обективни
данни добре кореспондират с посоченото от Е. и съвсем не подкрепят твърдението,
че последната изнася неверни факти с цел по някакъв начин да отмъсти на
подсъдимия А..
На следващо място от показанията на
свидетеля Б.Т.Х. /л.91 от досъдебното производство/, прочетени по реда на
чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.4 от НПК се установява, че част от отнетите вещи, а
именно – чифт златни обеци, които свидетеля предал по досъдебното производство
с протокол за доброволно предаване от 24.08.2019г. /л.92 от досъдебното
производство/ са му дадени от майката на подсъдимия А. – свидетелката Г.А..
Последното обстоятелство и в светлината на вече изложените доказателства отново
свързва подсъдимия А. с авторството на инкриминираното деяние.
От показанията на свидетеля М.З.А. /л.72
по делото/ се установява, че през инкриминирания период подсъдимият А. ***
заедно със свидетеля Е., в който смисъл показанията на същия свидетел следва да
се оценят като напълно последователни на тези на останалите разпитани
свидетели. От показанията на свидетеля А. не се установяват други относми към
деянието факти, същия сочи, че се прибира късно, нищо не знае и т.н..
При преценка показанията на свидетеля Г.Б.А.
/л.45 и 96 от делото/ – майка на подсъдимия А., съдът намери, че следва да се
даде вяра на същите в частта им, в която А. сочи, че живее в съседство с дома
на семейство Ж., както и че подсъдимия е живял при нея в инкриминирания период,
доколкото в тази им част показанията на А. изцяло кореспондират с останалата
доказателствена съвкупност по делото, включително показанията на
свидетелите Ш.Б.Ж., И.М.Ж. и Б.И.Ж..
Въпреки горното съдът намери за твърде
непоследователни и противоречиви свидетеля Г.Б.А. в частта им, в която същият
свидетел заявява, че други лица имат достъп и влизали в дома на Ж.. При това А.
сочи неустановено лице – майката на Ш.Ж., което твърди, че познава и също било
от нейната „махала“, но заявява, че не може да каже как се казва това лице или
да даде каквито и да е сведения за него. Също следва да се отбележи, че в
разпита си на 23.04.2019г. А. заявява, че е виждала само майката на Ш.Ж. да
влиза и то само веднъж, а в последващия разпит на 04.06.2019г. сочи, че същата
жена влизала два пъти, същото иправел и неназования баща на Ш.Ж.. Ето защо
съдът не кредитира показанията на свидетеля А. в тази им част, като ги отдава
на стремежа на същата да подкрепи защитната теза на нейния син – подсъдимия А..
Последния
извод се налага и по отношение показанията на свидетеля В. А. Х. /л.96 обр.
стр./, която сочи, че майката и бащата на Ш.Ж. идвали да чистят, но както и
свидетеля А. – макар да твърди, че ги познава, не може да назове техните имена.
Следва още да се съобрази, че свидетелят Х., съгласно собствените и показания,
както и се констатира от съда, е присъствала в залата при разпита на другите
свидетели, преди да бъде допусната като свидетел. Също Х. живее на семейни
начала с брата на подсъдимия А. – свидетелят М.З.А.. Ето защо за свидетеля Х. се установява
ясен личен мотив да подкрепи защитната версия на подсъдимия А., като съдът не
дава вяра на показанията на същата.
На следващо място съдът прецени и
обясненията дадени от подсъдимия А. /л.71 обр. страна от делото/, като го
намери за нелогични и непоследователни. Същият сочи, че неустановено лице бил
„подкупил“ по неизвестна причина свидетеля Г.Е., за да отиде той в затвора, тъй
като били „врагове“. Посочва още, че неназовани от него лица били ходили да
почистват дома на Ж., включително сочи и конкретната причина за това – да
чистят от гълъби. Въпреки тази си добра осведоменост за действията на
въпросните лица, подсъдимият А. не може да индивидуализира същият по име. Също
така категорично заявеното от подсъдимия А., че в къщата на Ж. не е влизал,
противоречи на обективните находки, а именно – установените дактилоскопни следи
на подсъдимия в дома на Ж..
Съдът съобрази и заключенията на приетите
по делото съдебно-стокова експертиза /л.65 от досъдебното производство/, както
и допълнителната съдебно-стокова експертиза /л.65 - 69 от досъдебното
производство/, съгласно които общата стойността на инкриминираните вещи възлиза
на 1790 лева. Съдът приема заключенията на същите експертизи като компетентно
изготвени, с необходимите професионални познания и опит в съответната специализирана
област, неоспорени от страните и съответстващи на събраните по делото
доказателства. От същите се установява стойността на отнетите инкриминирани вещи.
На следващо място съдът съобрази и
заключението на изготвената по делото дактилоскопна експертиза /л.54 – л.60 от
досъдебното производство/, съгласно която иззетите от местопрестъплението
дактилоскопни следи № 1, № 2 и № 3 са оставени съответно крак, палец на лява
ръка и палец на дясна ръка на подсъдимия А.. Съдът приема заключението на
същата експертиза като компетентно изготвено, с необходимите професионални
познания и опит в съответната специализирана област, неоспорено от страните и
съответстващо на събраните по делото доказателства. От същото се установява, че
иззетите от местопрестъплението три боря дактилоскопни следи са оставени от
подсъдимия А., съответно – събират се данни в смисъл, че същият е бил в дома на
семейство Ж..
Съдът съобрази и протоколите за оглед на
местопроизшествието – относно констатираните в последните факти. Следва да се
посочи, че в един от същите от дата 22.08.2018г. /л.6-7/ поемно лице е самия
подсъдим А.. Съдът намира, че горното не опорочава последния оглед, доколкото
възражения по констатираните факти не постъпиха, няма основания да се приеме,
че същите са отразени неправилно, протоколът е изготвен по реда на НПК, още
повече както и се установи - подсъдимият А. е съсед на къщата, в което я
извършено деянието, очевидно към последния момента е бил лице, което е могло да
се счете като подходящо за поемно такова. Следва още да се посочи, че
протокола, с който са иззети дактилоскопичните следи /л.17-л.19 от досъдебното
производство/ не е изготвен с участието на подсъдимия.
Съдът съобрази и протоколите за доброволно
предава от 24.08.2018г. /л.92 от досъдебното производство/ и 25.08.2018г. /
л.93 от досъдебното производство/ от които се установява, че две от
инкриминираните вещи са предаден и от лица – Б.Т.Х. и Р. Ш. Й., свързани с
подсъдимия А., от което също се установяват в данни, позволяващи да се стори
заключение, че горните са били във владение на подсъдимия.
ПО
ПРИЛОЖЕНИЕ НА ПРАВОТО:
При така описаната безспорна фактическа
обстановка, съдът прие, че със своите действия подсъдимият А.З.А. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 195, ал. 1,
т. 7 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 от НК, както следва:
ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА:
Затова, че на неустановена дата, в
периода от 13.01.2017 г. до 22.08.2018 г. в гр. С., област Пловдив, повторно, в
немаловажен случай, извършил е престъплението след като с бил осъждан с влязла
в сила присъда за друго такова престъпление, е отнел чужди движими вещи – чифт
златни обеци на стойност 130 лв.; преса за коса марка „Силвър крест“ на
стойност 35 лв.; плазмен телевизор марка „Самсунг“, модел 40ES6100, 40 инча, с
дистанционно, на стойност 160 лв.; Телевизор марка „Панасоник", модел LCD
– 32 инча с дистанционно, на стойност 120 лв.; микровълнова фурна марка
„Самсунг“, без чиния за фурната, на стойност 30 лв.; 1 бр. печка „Раховец“ с
два котлона и фурна на стойност 40 лв.; 1 бр. кафе машина марка „Сейко“ на
стойност 20 лв.; 1 бр. мъжка златна гривна14 карата – 5 гр., на стойност 325
лв.; златен дамски пръстен с имитация на камък 14 карата – 2 гр., на стойност
130 лв.; дамски златен пръстен 14 карата – 3 гр., на стойност 195 лв.; чифт
златни обеци под формата на бръмбарче – бяло – 14 карата 3 гр., на стойност 195
гр.; Почистващ уред „Стийм моп“, без почистващата глава, на стойност 40 лв.;
комплект чинии, порцеланови 10 броя, на стойност 15 лв.; 1 бр. персийски килим
с размери 3,5 х 4 м., на стойност 160 лв.; 1 бр. пътека, персийска, с дължина 3
м. на стойност 40 лв.; 1 бр. пътека, персийска, с дължина 1,5 м., на стойност
15 лв.; 2 бр. тонколони на стойност 30 лв; 1 бр. електронна игра „Сони плей
стейшън 2“ с 2 бр. джойстикове, на стойност 40 лв.; 1 бр. прахосмукачка марка
„Горение“, с контейнер, на стойност 50 лв; Дамска кожена чанта, кръгла, на
стойност 10лв.; 1 бр. прахосмукачка марка „Супериор“, неработеща, на стойност
10 лв., всичко на обща стойност от 1790 лв., от владението на И.М.Ж. ЕГН **********,
без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
От обективна страна деянието е извършено
повторно, доколкото с Определение № 120/18.02.2015г. по НОХД 7081/2014 г. по
описа на Пловдивски районен съд А.А. е признат за виновна за извършено
престъпление по чл. 195, ал. 1,т.3, т.5 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28,
ал. 1, вр. чл.26, ал. 1 от НК, като му е наложено наказание десет месеца
лишаване от свобода, като така наложеното на подсъдимият А. наказание е
изтърпяно на 23.12.2015г.
Също така деянието е извършено повторно
в немаловажен случай, като извод за последното се налага както от самото деяние
– значителната стойност на отнетите вещи, така и предвид данните за личността
на подсъдимия – многократните му осъждания извън това, квалифициращо деянието
като извършено при повторност.
ОТ СУБЕКТИВНА СТРАНА:
Деянието е извършено от подсъдимия А. при
пряк умисъл като форма и вид на вината. Същият напълно е съзнавал
противоправния характер на поведението си, чиито забранени от закона последици
непосредствено е преследвал, като това се установява по несъмнен начин при
анализ на фактическата обстановка, във връзка с деянието. Следва да се посочи,
че самото деяние се отличава със съвсем елементарен характер, а именно –
отнемане на чужди вещи, за които подсъдимия знае и очевидно не може да не знае,
че не принадлежат нему.
Следва да се посочи, че по делото се
установи една непротиворечива верига от доказателства, която води до
единствения възможен извод, че именно подсъдимия А. е извършил престъплението,
за което е привлечен към наказателна отговорност. В този смисъл както вече бе
посочено, от иззетите дактилоскопни следи се установява несъмнено, че същият е
бил в дома на семейство Ж., както и пряко от показанията на свидетелите Р.Г.Л.
и Г.С.Е. и косвено – от тези на Б.Т.Х.,
както и самия факт на предаване част от инкриминираните вещи от лица, близки и
роднини на подсъдимия А. се установява, че последният е бил във владение на
инкриминираните вещи.
В този смисъл съдът намери за
неоснователно възражението на защитата в смисъл, че фактическа страна периодът,
който е инкриминиран с обвинителния акт, е доста продължителен – година и
половина, като от своя страна този период затруднява значително защитата с
оглед на това кога точно и по какъв начин е извършено самото престъпление.
Следва да се посочи, че действително периодът 13.01.2017 г. до 22.08.2018 г. е
не малък, но именно единствено последните дати, съставляващи тези на заминаване
и прибиране на свидетелите Ж. в Република България са единствените, позволяващи
поставяне на обективни рамки на инкриминирания период, предвид установената
доказателствена съвкупност. В този смисъл продължителността на неустановения
период на извършеното деяние е въпрос чисто фактически, зависи от конкретната
доказателствена съвкупност по наказателното производство и не би могло да се
подкрепи становище, че след определен по дължина срок този период става
недопустим.
На следващо място съдът намери за
неоснователно и становището, че от свидетелските показания на Д. е видно, че в
самата къща всичко е било чисто и подредено, при извършването на една кражба
винаги остават голям брой следи и съответно разхвърляне, търсене на пари, на
ценни вещи, както и преместването на такива. Горените определения за „чисто и
подредено“ могат да бъдат приети за съвсем относителни, още повече и предвид
установеното по делото, а именно – че Ж. отсъствали от страната дълъг период от
време, а подсъдимия им бил съсед и очевидно е нямало как да не знае това, то за
същият едва ли е съществувала необходимост да извърши деянието с особена
бързина в този смисъл – да разхвърля и др. подобни, в търсене на ценни вещи.
Що се отнася до твърдението, че от
показанията на на свидетелите Г.А. и В. Х., се установя, че в къщата на *** са
влизали и други лица в инкриминирания период и най-вече през лятото на 2018 г.,
то съдът вече взе становище, че не дава вяра на същите показния, за което е
изложил мотиви. Единствено за пълнота следва да се посочи, че дори поделото да
бе установено, че действително родителите на свидетеля Ш.Ж. били влизали в дома
да почистят (което съдът категорично не приема за установено), то последния
факт по никакъв начин не би противостоял на горните фактически констатации на
съда, доколкото както и самите свидетели Г.А. и В. Х. – лицата влизали да
почистват, не ги видели да изнасят нищо, не би имало основание да се
предположи, че същите лица – родители на Ш.Ж. са отнели инкриминираните вещи.
Не може да се сподели и възражението, че относно начина на
извършване – проникването в къщата е станало през малко прозорче, през което не
могат да се изнесат такива количества и с такива габарити вещи като телевизори,
фурни, печки, килими, с оглед на това, че прозорците са били заковани, възниква
и въпрос по какъв начин са изнесени тези вещи. В този смисъл съдът намира за
съвсем логично по соченото от свидетеля Ш.Ж., че за извършителя не съществува
никаква пречка веднъж проникнал през въпросното малко прозорче, да отвори
големите прозорци отвътре, след което отново да го затвори. И макар същият
механизъм да остава недоказан, то в случая следва да се обърне внимание, че не
съществува принципна физическа невъзможност за извършване на инкриминираното
деяние.
Ето защо, съдът призна подсъдимия А.З.А.
– роден на *** ***, ***, български гражданин, без образование, ***, неженен,
осъждан, ЕГН **********, за ВИНОВЕН
в това, че на неустановена дата, в периода от 13.01.2017 г. до 22.08.2018 г. в
гр. С., област Пловдив, повторно, в немаловажен случай, извършил е
престъплението след като с бил осъждан с влязла в сила присъда за друго такова
престъпление, е отнел чужди движими вещи – чифт златни обеци на стойност 130
лв.; преса за коса марка „Силвър крест“ на стойност 35 лв.; плазмен телевизор
марка „Самсунг“, модел 40ES6100, 40 инча, с дистанционно, на стойност 160 лв.;
Телевизор марка „Панасоник", модел LCD – 32 инча с дистанционно, на стойност
120 лв.; микровълнова фурна марка „Самсунг“, без чиния за фурната, на стойност
30 лв.; 1 бр. печка „Раховец“ с два котлона и фурна на стойност 40 лв.; 1 бр.
кафе машина марка „Сейко“ на стойност 20 лв.; 1 бр. мъжка златна гривна14
карата – 5 гр., на стойност 325 лв.; златен дамски пръстен с имитация на камък
14 карата – 2 гр., на стойност 130 лв.; дамски златен пръстен 14 карата – 3
гр., на стойност 195 лв.; чифт златни обеци под формата на бръмбарче – бяло –
14 карата 3 гр., на стойност 195 гр.; Почистващ уред „Стийм моп“, без
почистващата глава, на стойност 40 лв.; комплект чинии, порцеланови 10 броя, на
стойност 15 лв.; 1 бр. персийски килим с размери 3,5 х 4 м., на стойност 160
лв.; 1 бр. пътека, персийска, с дължина 3 м. на стойност 40 лв.; 1 бр. пътека,
персийска, с дължина 1,5 м., на стойност 15 лв.; 2 бр. тонколони на стойност 30
лв; 1 бр. електронна игра „Сони плей стейшън 2“ с 2 бр. джойстикове, на
стойност 40 лв.; 1 бр. прахосмукачка марка „Горение“, с контейнер, на стойност
50 лв; Дамска кожена чанта, кръгла, на стойност 10лв.; 1 бр. прахосмукачка
марка „Супериор“, неработеща, на стойност 10 лв., всичко на обща стойност от
1790 лв., от владението на И.М.Ж. ЕГН **********, без нейно съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по – чл. 195, ал. 1, т. 7 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 от НК.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
След като намери
подсъдимия А.З.А. за виновен по така повдигнатото му обвинение, при
индивидуализиране на наказанието съдът отчете като отегчаващо
отговорността обстоятелства лошите харакеристични данни на подсъдимия, както и
предходните му осъждания, извън това, което е квалифицирало настоящото
престъпление като извършено при условията на повторност. Що се отнася до
сочената от прокурора обща стойност на предметите на деянието следва да се
съобрази, че същата такава от 1790 лева не е малка, но не е близка до същевременно
и е много пъти по-ниска от стойността, позволяваща на големите размери, като е
с размер надвишаващ три минимални работни заплати за страната към момента на
деянието. Ето защо и същия размер не следва да се приеме за отегчаващо
отговорността обстоятелство
Смекчаващи отговорността обстоятелства
не се установиха.
Ето защо съдът намери, че при
установените отегчаващи отговорността обстоятелства и липсата на отегчаващи
такива, на подсъдимия А. следва да бъде определено при условията на чл.54,
наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” в размер на ТРИ ГОДИНИ. В този смисъл следва да
се посочи, че макар да са налице единствено отегчаващи обстоятелства, до
момента подсъдимият не е търпял значително по размер наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА”, налагани са му най-вече наказания „ПРОБАЦИЯ“, поради което и съдът
намери, че следва да бъде приложена една разумна градация на наказанието, която
да съблюдава принципа за употреба на наказателна репресия в минимално
необходимо количество. Ето защо съдът намери, че в този си вид наказанието е справедливо,
съответстващо на извършеното престъпление и че ще съдейства в максимална степен
за осъществяване целите по чл.36 от НК.
На следващо място и предвид
императивната разпоредба на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б” от ЗИНЗС съдът намери,
че като единствен възможен режим, така наложеното на подс. А.З.А. наказание
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ТРИ ГОДИНИ, същото следва да бъде изтърпяно
при първоначален СТРОГ РЕЖИМ.
Също на основание чл. 59, ал. 2 вр. ал.
1, т. 1 от НК съдът намери, че от така определеното наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА” в размер на ТРИ ГОДИНИ следва да бъде приспаднато времето, през което
подс. А.З.А. е бил задържан по реда на ЗМВР за 24 часа със Заповед № 89 от
27.08.2018 г. на полицейски орган при РУ с. Труд при ОДМВР – Пловдив, считано
от 27.08.2018 г. до 28.08.2018 г., и по НПК, считано от 15.10.2018 г. до г. до
влизане в сила на настоящата присъда, като един ден задържане СЕ ЗАЧИТА за един
ден лишаване от свобода.
ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
При
произнасянето си по веществените доказателства съдът намери, че веществените
доказателства - 1 бр. дамска преса за коса, черна на цвят, с черен кабел и бял
щепсел, на съхранение при домакина на РУ с. Труд при ОДМВР – Пловдив, 2 бр.
обици от жълт метал, наподобяващи по форма кошнички, на съхранение при домакина
на ОДМВР – Пловдив, следва ДА СЕ ВЪРНАТ на правоимащото лице И.М.Ж. с ЕГН **********.
В този смисъл установява се, че същите вещи са част от инкриминираните такива,
отнети от владението на И.М.Ж., ето защо и последната се явява правоимащо лице
по смисъла на чл.111 от НПК.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
След
като намери подсъдимия А.З.А. за
виновен в извършено престъпление по престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7 вр.
чл. 194, ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 от НК съдът счете, че на основание чл.189, ал. 3 от НПК същият следва
да бъде осъден да заплати направените разноски по досъдебното производство в
размер на 205,85 лева по сметка на ОДМВР – Пловдив в полза на държавата. Същите
разноски са описани в обвинителния акт и се установяват като сторени от
приложените по досъдебното производство доказателства – постановления за
определяне възнаграждение на вещото лице.
Също
на основание чл.189, ал. 3 от НПК подсъдимия А.З.А. следва да бъде осъден да заплати направените разноски по
настоящото дело в размер на 20 лева по сметка на Районен съд – Пловдив в полза
на съдебната власт, сторени като такива за явяване на вещо лице К. пред съда.
Отново
на основание чл.189, ал. 3 от НПК подсъдимия А.З.А. следва да бъде осъден да
заплати на ч. о. И.М.Ж. с ЕГН ********** направените разноски по делото за
процесуално представителство в размер на 400 лева по досъдебното производство,
както и 200 лева по настоящото съдено производство, или общо в размер на 600
лева. Доказателства за същите осъществяване последните разноски, а именно – два
броя договори за правна помощ, в които е отразено, че сумите са изплатени, са
приложени по досъдебното производство и по делото
По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.