Р Е Ш Е Н И Е
Номер 261019 27.07.2021 г. Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд
Х граждански състав
На двадесет и шести юли
Година 2021
В открито заседание в следния състав:
Председател: Димана Кирязова-Вълкова
Секретар: Анелия Такова
като разгледа докладваното гр.д. № 769
по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод
предявената от С.П.П. против А.Г.Г. искова молба, с която се моли да бъде
осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 4 000 лв., представляваща
обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат на действия на
ответника, изразяващи се в подаване на сигнали и заявления против ищеца в
полицията, които са довели до неговото дискредитиране и злепоставяне пред
съседи, полицейски служители, прокурори и други длъжностни лица, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска до
окончателното й изплащане, както и направените разноски по делото. Ищецът
твърди, че с ответника живеят в един вход, като на 27.09.2018 г. ищецът е бил
избран за домоуправител и е сменил на този пост майката на ответника и от
тогава двамата са в постоянен конфликт, ответникът постоянно подава жалби и
сигнали до общината и полицията против ищеца и се налага той да ходи по
институциите и да доказва, че твърденията на ответника са неверни и
клеветнически. Твърди също така, че 21.10.2018 г., на 21.01.2019 г. и на
13.04.2020 г. ответникът е депозирал заявления в Пето РУ на МВР-Бургас против
ищеца, като е твърдял, че последният го е заплашвал, че е поставил съобщение с
неверни твърдения за личността на ответника на таблото за съобщения във входа
им, както и че ищецът е прерязал лозичка, която е била посадена пред входа,
като в резултат на тези заявления са били образувани полицейски преписки и се е
налагало ищецът да дава обяснения в полицията и да вика свидетели в своя
защита, а накрая всички преписката са били прекратена от прокуратурата, поради
липса на извършено престъпление от общ характер. На следващо място ищецът
твърди, че на 26.03.2020 г. ответникът е подал сигнал в Пето РУ на МВР, в който
е посочил, че ищецът е разчертал пешеходна пътека с бяла боя пред входа и
тротоара, в резултат на което на ищеца е бил съставен акт от полицейски
служител, както и му е било издадено наказателно постановление от зам. кмет на
общината, но същото е било обжалвано от ищеца по съдебен ред и отменено, като
всичко това отново е било свързано с неприятни изживявания за него, тъй като се
е наложило той да дава обяснения в полицията, после в съда, да търси и да води
свидетели за оборване на неверните и клеветнически твърдения на ответника и му
се наложило да се защитава за нещо, което не е извършил. Ищецът счита, че
всичко гореизложено го е дискредитирало и злепоставило пред неговите съседи,
пред полицейските служители и пред прокурорите, които са работили по
преписките, както и пред други длъжностни лица, участвали в процедурата по
тяхното придвижване. Ищецът заявява, че работи като адвокат и като такъв
редовно има досег със служители на полицията и на прокуратурата, като
обвиненията от страна на ответника са довели до нелицеприятни коментари и
обсъждания по негов адрес. В съдебно заседание ищецът се явява лично и с
процесуален представител, поддържа иска, ангажирани са доказателства.
Така
предявеният иск е с правно основание чл. 45 от ЗЗД, като същият е допустим.
В законоустановения едномесечен срок
ответникът е депозирал писмен отговор, в който е оспорил иска като неоснователен.
Оспорени са твърденията на ищеца за наличието на конфликти между него и
ответника, поради смяната на майка му като домоуправител, като се твърди, че тя
не е изпълнявала такава длъжност. Оспорени са и твърденията на ищеца за
настъпили за него неимуществени вреди в резултат на действия на ответника.
Твърди се, че сезирането на надлежните органи с жалба или сигнал от гражданите
е тяхно конституционно право и е правомерно действие, дори посочените в жалбата
обстоятелства да е бъдат установени, освен ако се касае за злоупотреба с право,
каквито не са описаните от ищеца случаи. Ответникът счита, че със сезирането на
надлежните органи е изпълнил задължението си на добросъвестен гражданин, а
именно да подава сигнали за констатирани нередности и проблеми в града,
включително и за тротоари или пътна настилка. Моли искът да бъде отхвърлен като
неоснователен и да му бъдат присъдени направените разноски по делото. В съдебно
заседание се явява процесуален представител на ответника, който поддържа отговора
и направените с него оспорвания на иска, ангажирани са доказателства.
След
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и
разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Не
се спори по делото, че ищецът А.Г. и ответникът С.П. живеят в един вход на ***
както и че през м. септември 2018 г. ищецът е бил избран за управител на
етажната собственост.
По
делото са представени копия на три преписки на РП-Бургас, образувани по повод
на подадени от ответника заявления до Пето РУ на МВР-Бургас - на 23.10.2018 г.,
21.01.2019 г. и 14.04.2020 г., в които ищецът е посочен като извършител на
неправомерни действия, като и по трите преписки РП-Бургас е постановила откази
за образуване на досъдебни производства (видно от приложените три постановления
в този смисъл) с мотивите, че и в трите случая липсват доказателства за
извършени престъпления от общ характер. От преписките е видно също така, че и
по трите подадени от ответника заявления са били извършени проверки от органите
на полицията, като в хода на две от проверките са били снети сведения от ищеца П.,
а по третата същият е отказал да даде писмени обяснения, т.е. и по трите преписки
е бил викан от полицейските органи за даване на обяснения във връзка със
заявленията на ответника.
По
делото е приложено АНД № 2066/2020 г. на РС-Бургас, което е било образувано по
жалба на С.П. против Наказателно постановление № НП-954/18.05.2020 г. на зам.
кмет на Община Бургас, с което ищецът е бил санкциониран за нарушение по чл. 8,
ал. 1, т. 3 от НООРТОБ на ОС-Бургас, изразяващо се в това, че на 21.03.2020 г.
и на 22.03.2020 г. е положил маркировка с бяла боя, наподобяваща пешеходна
пътека тип „зебра“, върху улицата пред ***, без да има съответното разрешение
от кмета на Община Бургас. С постановеното по това дело решение съдът е отменил
обжалваното постановление като незаконосъобразно, като в мотивите си съдът е
приел, че не е било доказано, че именно С.П. е автор на деянието. От
материалите по това дело се установява, че административно-наказателното
производство против ищеца е било инициирано по сигнал от ответника А** Г. ***
за извършени от С.П. самоволни действия по полагане на пътна маркировка върху
улицата пред входа им. Видно е също така, че ищецът е бил викан в Пето РУ на
МВР за даване на обяснения по случая, а след издаване на наказателното
постановление същият го е обжалвал, като жалбата му е била уважена.
По
делото са разпитани свидетелите К** К**– без родство, Д**П*– съпруга на ищеца и
С** Ф** – майка на ответника.
Св.
К** заявява, че е колега на ищеца (адвокат към АК-Бургас), познава го от 25
години, в добри отношения са и двамата много често се виждат и коментират
житейски и служебни проблеми. Твърди, че ищецът е споделил с него, че е бил
избран за управител на етажната собственост и е имал проблеми с един от живущите
във входа. На по-късен етап ищецът споделил, че в края на 2018 г. и в началото
на 2019 г. е бил викан в Пето РУ – Бургас, за да му снемат обяснения по няколко
жалби, подадени от негов съсед на име А. или с подобно име. В тази връзка
ищецът споделил със свидетеля, че полицаите се държали много зле с него, питали
го защо се занимава със съседа си след като е адвокат. Свидетелят също така
твърди, че почти всички полицаи познават
ищеца, като служител на Пето РУ е коментирал със свидетеля отношенията между
ищеца и неговия съсед. Свидетелят заявява, че не знае кой точно е чел
преписките против ищеца, но твърди, че ищецът се притеснявал, че описаното в
жалбите се научава от много хора, притеснявал се и от начина, по който е бил
викан в РУ на МВР, от начина на снемане на обяснения от него, както и от това,
че преписките ще отидат в деловодството на прокуратурата и там ще започнат да
коментира, че той се кара със съседите си. Свидетелят също така заявява, че
знае от ищеца, че е бил викан в полицията за даване на обяснения, както и за
проблемите с неговия съсед А., който не бил съгласен с начина на изразходване
на средствата на етажната собственост и го обвинявал, че дели пари с фирмата,
извършваща смяна на входните врати на входа. Твърди, че ищецът е търсен адвокат.
Св.
П. заявява, че преди съпругът й да стане домоуправител, между него и ответника
не е имало никакви конфликти, а след смяната на вратата на входа ответникът
започнал да пише жалби против ищеца и да ги поставя на таблото във входа, за да
ги четат всички. През м. февруари 2019 г. свидетелката и ищецът разбрали от
съседи, че той е бил търсен от полицаи, за да му връчат призовка като физическо
лице, а не като адвокат. Твърди също така, че лично тя е виждала на таблото
нелицеприятни обяви за съпруга си, като след прочитане на едно съобщение, което
било поставено на таблото на 31.12.2020 г. и чието съдържание било много обидно
и неприятно, ищецът вдигнал кръвно.
Св.
Факалийска твърди, че не знае синът й да е имал конфликти с ищеца. Заявява, че
тя никога не е била домоуправител, а само е съхранявала парите на входа за
период от 1-2 седмици по настояване на живущите там, като след избирането на
ищеца за управител му ги е предала. Твърди, че не знае синът й да е обиждал
ищеца, като според нея те никога не са разговаряли един с друг, а само са се
поздравявали като се разминават. Свидетелката заявява, че между нейния син и
ищеца няма напрежение. Твърди също така, че синът й е подал една жалба в
полицията, но не против ищеца, а защото се интересувал какво става във входа и
кой е поставил пешеходна пътека пред входа, без да е обвинявал ищеца по някакъв
начин.
В
проведените две открити съдебно заседания страните са представили писмени
доказателства, които съдът намира за ирелевантни за спора по делото с оглед на
обстоятелствата, на които се основава предявеният иск и защитата на ответника
по него, поради което същите не следва да бъдат обсъждани.
При така ангажираните доказателства, съдът намира, че предявеният
иск е частично основателен по следните съображения:
От представените по делото доказателства – прокурорски преписки и НАХД,
се установи, че през периода 23.10.2018 г. - 14.04.2020
г. ответникът Г. е подал четири сигнали до Пето РУ на
МВР-Бургас, в които е посочил ищеца като евентуален извършител на различни
неправомерни действия.
Установи се също така, че по тези сигнали са били образувани
полицейски преписки, по които ищецът е бил викан в полицията за даване на
обяснения, като след приключването им три от преписките са били докладвани в
РП-Бургас и са приключили с откази за образуване на наказателно производство, а
четвъртата е приключила с издаване на наказателно постановление против ищеца,
което е било обжалвано от него и отменено от БРС.
От показанията на св. К. се установи, че ищецът, когото почти
всички полицаи в гр. Бургас познават
като адвокат, се е притеснявал от това, че е викан в полицията, от начина на
снемане на обясненията там, както и от това, че написаното в жалбите се научава
от много хора, включително от служителите в прокуратурата.
Съдът намира, че действията на ответника, изразяващи се в подаване
на сигнали в полицията за евентуално извършени от ищеца неправомерни действия,
са противоправни, тъй като при извършване на проверки от полицейските органи не
е било установено ищецът да е извършил вменените му неправомерни действия.
Вярно е, че всеки гражданин на РБ има конституционно закрепено право да подава
жалби и сигнали до надлежните държавни органи и ответникът се е възползвал от
това си право, но в случая незаконосъобразността на действията му се изразява в
това, че същият е вменил неоснователно в тежест на ищеца извършването на
неправомерни действия, които обвинения впоследствие не са били доказани.
По делото също така, се установи, че в резултат на горните
действия на ответника ищецът се е почувствал дискредитиран и злепоставен пред
полицейските органи и пред прокурорите и служителите на прокуратурата, които са
работили по преписките, както и е изпитал негативни чувства и емоции от това,
че е трябвало да се явява в полицията и да дава обяснения за деяния, които не е
извършил, т.е. същият е претърпял неимуществени увреждания, които са в пряка
причинно-следствена връзка с действията на ответника по подаване на неоснователни
жалби против ищеца в полицията, като на осн. чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината на ответника
се предполага до доказване на противното, а в случая такова доказване не бе
проведено.
С оглед на горното съдът намира, че в случая са налице предпоставките
на чл. 45 от ЗЗД за ангажиране деликтната отговорност на ответника спрямо
ищеца, а именно негово виновно противоправно поведение, настъпили неимуществени
вреди за ищеца в резултат на това поведение и причинна връзка между деянието и
вредите. Ето защо съдът счита, че предявеният иск е доказан по основание.
Що
се отнася до сумата, необходима за репариране на причинените на ищеца
неимуществени вреди, която на осн. чл. 52 от ЗЗД следва да се определи по
справедливост, съдът намира, че с оглед характера и интензитета на уврежданията
справедливо и адекватно в случая е обезщетение в размер на 1 000 лв., поради
което искът следва да бъде уважен до този размер, а в останалата му част до
предявения размер от 4 000 лв. искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
Що
се отнася до събраните гласни доказателства (показанията на съпругата на ищеца)
относно настъпили неимуществени вреди за него в резултат на неправомерно
действие на ответника, изразяващо се в поставяне на съобщение на 31.12.2020 г.
на таблото за обяви във входа, съдържащо обиди и клетви против ищеца, съдът
намира, че същите не следва да бъдат обсъждани в настоящото решение, тъй като
такова основание на иска не се съдържа в исковата молба.
На осн. чл. 86 от ЗЗД в полза на ищеца
следва да бъде присъдено обезщетение за забавено плащане в размер на законната
лихва върху уважената част от иска, считано от предявяването на исковата молба
до окончателното й изплащане, както е поискано.
Предвид частичното уважаване на
предявения иск и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на
ищеца сумата от 240 лв.,
представляваща част от направените от него разноски по делото (общо 960 лв.),
съответна на уважената част от иска, а на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът
следва да заплати на ответника сумата от 525 лв., представляваща част от
направените от него съдебно-деловодни разноски (общо 700 лв.), съответна на
отхвърлената част от иска. Съдът намира за неоснователни възраженията на
процесуалния представител на ищеца досежно възнаграждението на ангажирания от
ответника адвокат, изложени в молба от 26.07.2021 г., тъй като това
възнаграждение не надвишава значително минималния размер, определен в Наредба №
1/01.07.2004 г., а освен това е съизмеримо (дори в по-малък размер) с платеното
от самия ищец адвокатско възнаграждение. Освен това в ЗАдв липсва изискване
договорът между адвоката и клиента да се сключва по образец и единствено на
утвърдените от ВАдвС бланки, като в случая е представен сключен между ответника
и адвоката му писмен договор за правна защита и съдействие от 01.03.2021 г.,
удостоверяващ както размера на уговореното между тях възнаграждение, така и
неговото плащане, което е достатъчно да се приеме, че това възнаграждение в
размер на 700 лв. е било реално платено.
Мотивиран от гореизложеното,
Бургаският районен съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА А.Г.Г., ЕГН **********,***, да
заплати на С.П.П., ЕГН **********,***, сумата от 1 000,00 лв. (хиляда лв.),
представляваща обезщетение
за причинените на ищеца неимуществени
вреди в резултат на действия на ответника, изразяващи се в подаване на сигнали
и заявления против ищеца в полицията, които са довели до неговото
дискредитиране и злепоставяне пред съседи, полицейски служители, прокурори и
други длъжностни лица, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.02.2021
г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 240,00 лв. (двеста и
четиридесет лв.), представляваща част от направените от ищеца разноски по
делото, съответна на уважената част от иска, като в останалата му част над
уважения до предявения размер от 4 000,00 лв. ОТХВЪРЛЯ предявения иск.
Присъдените
суми могат да бъдат платени по следната банкова сметка *** С.П.П. - IBAN: ***.
ОСЪЖДА С.П.П., ЕГН **********,***, да
заплати на А.Г.Г., ЕГН **********,***, сумата от 525,00 лв. (петстотин двадесет и пет лв.),
представляваща част от направените от него съдебно-деловодни разноски,
съответна на отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред БОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала
А.Т.