Решение по дело №64/2022 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 2
Дата: 18 януари 2023 г.
Съдия: Надя Георгиева Пеловска-Дилкова
Дело: 20221400900064
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 4 март 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2
гр. Враца, 18.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на първи декември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надя Г. Пеловска-Дилкова
при участието на секретаря Виолета Цв. Вълкова
като разгледа докладваното от Надя Г. Пеловска-Дилкова Търговско дело №
20221400900064 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба вх.№1426/04.03.2022
г. на адв.А. Б., като пълномощник на А. М. Г., действаща лично и със съгласието на
нейния баща М. Г. А., с която против „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД-гр.София, е
предявен частичен иск за заплащане на сумата от 26000 лв. от общо 120 000 лв.,
представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди-болки, страдания и
телесни увреждания, вследствие от ПТП, настъпило на 26.12.2020 г. Претендира се
присъждане на законната лихва върху главницата, считано от 27.09.2021 г.
В исковата молба се твърди, че на 20.09.2021 г. около 16:30 ч. на път ІІ-15
Оряхово-Враца, при км.5.800, управлявайки лек автомобил „Мерцедес“, модел Ц 200
ЦДИ, с рег.№ ВР *** СС, водачът М. Х. А. нарушила правилата за движение по
пътищата и причинила ПТП в резултат на което ищцата, която се возела в същия
автомобил, получила множество телесни увреждания. За пътния инцидент е съставен
констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 11974 и е образувано ДП №
874/2021 г.на ОД на МВР-Враца.
Твърди се, че в резултат на ПТП ищцата е получила следните травматични
увреждания: 1/ вътреставно раздробено счупване на дясната подмишница; 2/ разкъсни
контузни рани в областта на глезенната става и дясна лакетна става; 3/ съчетано
счупване на диафизите на лакътна и лъчева кост; 4/ множество наранявания по тялото и
крайниците; 5/ психически стрес; 6/ болки и ограничени движения.
Посочва се, че след настъпване на ПТП ищцата е приета за лечение в МБАЛ
„Христо Ботев“-Враца, където е престояла до 24.09.2021 г. Направени са й образни
изследвания и процедури, рентгенография и консултативни прегледи, както и по
спешност е извършена оперативна процедура-закрита репозиция на фрактура на дясна
лъчева кост в дистална трета и поставена вътрешна фиксация с 3 бр.К-игли. Поставен е
и гипсов лонгет, като при изписването от болницата са дадени указания за носенето му
в продължение на 30 дни.
Вследствие на физическите увреждания ищцата твърди, че е търпяла и търпи
силни болки и страдания, а възстановяването-физическо и психическо, продължава и
1
до момента. Поради травмите и възстановителния период ищцата е търпяла много
неудобства и ограничения, свързани с ежедневни битови дейности и за дълъг период е
била лишена от възможността да извършва обичайните си дейности и начин на живот.
В исковата молба се сочи, че за управлявания от М. Х. А. лек автомобил
„Мерцедес“, модел Ц 200 ЦДИ, с рег.№ ВР *** СС, има сключена застраховка
„Гражданска отговорност“, обективирана в полица № BG/06/121001288183 със срок от
11.05.2021 до 10.05.2022 г. към „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД -гр.София.
Твърди се, че в изпълнение изискванията на чл.380 КЗ ищцата е предявила
претенциите си за изплащане на обезщетение пред ответното дружество, но
обезщетение не е било определено и изплатено от него.
С подадения отговор ответникът „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД-гр.София
поддържа, че оспорва иска по основание и размер. Сочи се, че действително по
отношение на лек автомобил „Мерцедес“, модел Ц 200 ЦДИ, с рег.№ ВР *** СС, има
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ към „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД -
гр.София. Оспорват се твърденията на ищцата, че единствена причина за настъпването
на ПТП е нарушението на правилата за движение по пътищата, действията на водача на
застрахованото МПС и тяхната противоправност. Поддържа се, че тъй като механизма
на ПТП не е описан в исковата молба, то липсва и причинна връзка между действията
на водача М. А. и вредоносния резултат.
Ответникът релевира възражение за съпричиняване на вредите от страна на
ищцата, като твърди, че тя е пътувала без поставен обезопасителен колан.
Ответникът поддържа също, че претендираното застрахователно обезщетение е
завишено и не отговаря на критерия за справедливост, а освен това не съответства на
реално настъпилите негативни последици. Оспорват се твърденията на ищцата за
настъпили морални вреди и за продължаващи и до момента физически и психически
увреждания. Оспорва се и датата, от която се претендират законните лихви, като се
посочва, че срокът за произнасяне от застрахователя е уреден нормативно с
разпоредбата на чл.497 от КЗ, а към претенцията си за плащане ищцата не е била
представила необходимите документи, от които да се установят уврежданията.
В подадената допълнителна искова молба ищцата изразява становище за
неоснователност на направените от ответника възражения за липса на деликт, за
съпричиняване на вредите, за прекомерност на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди и за недължимост на лихвата. Поддържа се, че механизмът на
ПТП не е част от фактическия състав на непозволеното увреждане, поради което
ищцата няма задължение да го доказва, а по отношение на вината на водача на
процесното МПС е въведена законова презумпция. Поддържа се също, че няма
доказателства ищцата да е пътувала без поставен предпазен колан, а размерът на
претендираното обезщетение за неимуществени вреди е справедлив, доколкото
съответства на конкретните обективно съществуващи обстоятелства. По отношение
претенцията за законна лихва ищцата се позовава на разпоредбата на чл.429, ал.3 от КЗ
и твърди, че претенцията пред застрахователя е предявена на 01.10.2021 г.
В подадения отговор на допълнителната искова молба ответникът заявява, че
поддържа всички свои възражения, направени с отговора на исковата молба.
Предявеният осъдителен иск е с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.45
ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
С Определение № 196/10.05.2022 г. ищцата е освободена от заплащането на
държавни такси и разноски по делото на основание чл.83, ал.2 ГПК.
По направено искане от ищцата в открито съдебно заседание, проведено на
01.12.2022 г., на основание чл.214, ал.1 от ГПК, съдът допусна изменение в размера на
предявения иск за неимуществени вреди чрез увеличението му, като същият вместо за
26 000 лв. се счита за предявен за 80 000 лв., частичен от 120 000 лв., ведно със
2
законната лихва върху сумата от 80 000 лв., считано от 27.09.2021 г., евентуално от
01.10.2021 г. до окончателното им изплащане.
След като анализира и прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната логическа и правна връзка, и взе предвид твърденията и
възраженията на страните, съдът приема за установено следното:
С постановено по реда на чл.374 ГПК определение е обявено за безспорно в
отношенията между страните наличието на валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите по полица BG/06/121001288183 за л.а. „Мерцедес“,
модел „Ц 200 ЦДИ“ с рег.№ ВР *** СС, със срок на валидност от 11.05.2021 до
10.05.2022 г., сключена с ответното дружество „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД-
гр.София.
По делото се установи, че ищцата е предявила претенция по реда на чл.380 КЗ
пред застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение, която е получена
от „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД-гр.София на 01.10.2021 г. /л.8 от делото/. По
молбата е заведена застрахователна преписка при ответното дружество под №
43072952100234, видно от писмо на ответника изх.№ 0-92-13179/20.10.2021 г. Със
същото, „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД-гр.София е уведомило ищцата, че във връзка с
образуваната преписка се нуждае от допълнителни документи относно
обстоятелствата, свързани с настъпването на ПТП и с оглед установяване размера на
претендираните вреди, като определяне и изплащане на обезщетение не е последвало.
За произшествието е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица
рег. № 967000-11974/26.10.2021 г., след посещение на мястото от дежурни служители
ПТП при сектор ПП при ОД на МВР-Враца. В протокола са посочени участниците в
произшествието – водачите на МПС и пътниците, както и пострадалите лица, сред
които е и ищцата А. М. Г. – пътник на задна лява седалка в лек автомобил „Мерцедес“,
модел „Ц 200 ЦДИ“ с рег.№ ВР *** СС, която е получила фрактура на лъчева кост на
дясна ръка и е настанена в ортопедичното отделение на МБАЛ-Враца без опасност за
живота. В протокола е отразено също, че по случая е образувано ДП № 874/20.09.2021
г. по описа на РУ гр.Враца.
Преписката по ДП № 874/20.09.2021 г. по описа на РУ гр.Враца, пр. пр. №
5315/2021 г. по описа на РП-Враца, е внесена в Районен съд – Враца със споразумение,
сключено между прокурор при РП-Враца и защитника на обвиняемата М. Х. А., ЕГН
**********, за прекратяване на наказателното производство, въз основа на което е
образувано НОХД № 469/2022 г. на Районен съд – Враца. С протоколно определение
от 03.06.2022 г. по това дело, на основание чл.381, ал.5, вр. чл.384, ал.1 от НПК, е
одобрено споразумение, с което обвиняемата М. Х. А. се е признала за виновна в
извършено престъпление по чл.343, ал.3, б.„а“, вр. чл.342, ал.1 от НК. В мотивите към
одобреното от наказателния съд споразумение са установени следните факти в
приложното поле на чл.300 от ГПК, чието установяване от наказателния съд е
задължително за настоящия граждански съд, разглеждащ гражданскоправните
последици от деянието, а именно:
На 20.09.2021 г. около 16:30 часа на път II-15, км.5+800 до „Вичов хан“, при
управление на собствения си лек автомобил „Мерцедес“ Ц 200 с рег. № ВР *** СС, е
нарушила правилата за движение – разпоредбата на чл.20, ал.1 от Закона за движение
по пътищата /ЗДвП/, като не е контролирала непрекъснато управлявания от нея
автомобил и завъртайки кормилният кръг на волана в ляво /в посока обратна на
часовниковата стрелка/ не е съобразила геометричните размери на платното за
движение с направлението на автомобила, в резултат на което губи напречната
устойчивост, нарушила разпоредбата на чл.16, ал.1, т.3 от ЗДвП, като е навлязла и се
движила в лентата за насрещно движение и чл.63, ал.2, т.2 от Правилника за прилагане
на ЗДвП, пресичайки двойна непрекъсната линия M2, навлиза в лентата на правомерно
3
движещият се към гр.Враца лек автомобил „Фолксваген Шаран“ с рег. № ВР *** АТ,
управляван от С. Г. Ц., ЕГН **********, при което със задна дясна част в областта на
бронята и десният стоп, лек автомобил „Мерцедес” Ц 200 с рег.№ ВР *** СС се блъска
в предна лява челна част в областта на бронята и левия фар на лек автомобил
„Фолксваген Шаран“ с рег.№ ВР *** АТ, при което по непредпазливост е причинила
средни телесни повреди на повече от едно лице, както следва: на водача на лек
автомобил „Фолксваген Шаран“ с рег.№ ВР *** АТ, С. Г. Ц. /описани са причинените
й телесни повреди/ и на В. С. В. – пътник в лек автомобил „Мерцедес” Ц 200 с рег. №
ВР *** СС /описани са причинените й телесни повреди/ - престъпление по чл.343, ал.3,
буква „а“, вр. чл.342, ал.1 от НК, за което й е наложено наказание. Препис от протокол
№ 122/03.06.2022 г. по НДОХ № 469/2022 г. на РС-Враца е приложен към делото на
л.89-92.
За установяване на обстоятелствата по реализиране на ПТП по делото е
разпитана и свидетелката М. Х. А.-майка на ищцата и водач на лек автомобил
„Мерцедес” Ц 200 с рег. № ВР *** СС. При разпита й М. А. посочва, че управлявала
лекия автомобил, като в него се возели тя, нейната колежка на име В. и дъщерята на В.,
както и нейната дъщеря А.. До нея на предна дясна седалка седяла В., отзад зад
колежката й седяла дъщеря й А., и зад нея седяла дъщерята на В.. Катастрофата се
случила на излизане от гр.Враца, след бензиностанция „Лукойл“, по баира в посока
с.Борован. Ударът бил със задната дясна част на автомобила й в друг автомобил.
Валяло дъжд и както си шофирала усетила как колата се вдигнала от пътя, завъртяла се
в насрещното и тръгнала към Враца, а тя пътувала в посока с.Борован. Ударът бил
силен. Според свидетелката този участък от пътя е проблемен, тъй като скоро след
това била станала същата катастрофа, на същият участък и по същия начин. Колата й
се завъртяла, като останала на четирите си колела, а автомобилът, който я блъснал,
излетял в канавката. След ПТП-то свидетелката слязла от колата, дъщерята на В. също
слязла, а нейната дъщеря и В. не могли да излязат. Посочва, че А. Г. не могла да слезе,
защото била затисната между седалките. Задната част от удара била навлязла при А..
Свидетелката посочва, че била предупредила всички пътници преди да тръгнат да си
сложат колани и предполага, че дъщеря й го е поставила, но не е видяла дали наистина
това е така. Посочва, че след ПТП-то дъщеря й имала болки, след като я изписали от
болницата й взели инвалидна количка. Свидетелката А.а я къпела, тъй като дъщеря й
не можела да прави нищо. Според свидетелката А. не е имала наранявания по главата.
Видно от приложеното споразумение, с присъдата са установени нанесените
травматични увреждания само по отношение на пострадалите лица С. Г. Ц. и В. С. В.,
но не и причинените на А. Г. телесни увреждания, доколкото същите не са били
елемент от фактическия състав на конкретното престъпление, за което е ангажирана
наказателната отговорност на М. Х. А. и е одобрено споразумение от наказателния съд
по чл.381, ал.5, вр.чл.384, ал.1 от НПК
В подкрепа на твърденията си за вида и характера на претърпените от нея
травматични увреждания ищцата е ангажирала писмени и гласни доказателства и е
поискала изслушването на медицинска експертиза. От представените писмени
доказателства – епикриза от ИЗ № 9819 /л.102 от делото/ се установява, че на
20.09.2021 г. ищцата е постъпила в Ортопедо-травматологично отделение при МБАЛ
„Христо Ботев“-гр.Враца, с окончателна диагноза: Съчетано счупване на диафизите на
лакътната и лъчевата кост, закрито. Снета й е следната анамнеза: Постъпва в ОТО-
гр.Враца за оперативно лечение по спешност поради вътреставно раздробено счупване
на дясна предмишница в дистална трета и разкъсно контузни рани в областта на дясна
глезенна става и дясна лакетна става. Страданието й датира от деня на постъпването,
когато претърпяла инцидент – пострадала при ПТП. Не е губила съзнание. Има спомен
за случилото се. Без гадене и повръщане. Като обективно състояние при приемането й
4
се сочи ориентирана и адекватна, с нормален соматичен статут. Имала е болки и
ограничени движения в областта на дясна гривнена става с данни за хематом и костно
хрущене в областта на същата. Установени са РКР на десен глезен и дясна лакътна
става. От направените изследвания има данни за счупване на лъчева и лакътна кост с
изкълчване и данни за счупване на дясна срамна кост на таза. На същата дата съгласно
оперативен протокол № 1289/20.09.2021 г. й е извършена оперативна процедура по
спешност - закрита репозиция на фрактура на дясна лъчева кост в дистална трета и е
поставена вътрешна фиксация с 3 броя К-игли. Поставена е гипсова имобилизация.
Изписана е на 24.09.2021 г. с указания да носи гипс в продължение на поне 30 дни и за
посещаване на прегледи.
За установяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди по делото са
разпитани свидетелите А. Г. А. – чичо на ищцата и В. И. Ч..
Свидетелят А. А. посочва, че на 20.09.2021 г. неговият брат (бащата на А. Г.)
му се е обадил и му е казал да отиде по най-бързия начин до м. „Вичов хан“, което е на
излизане от Враца, защото са катастрофирали. Свидетелят твърди, че бил там за 7-8
минути. Всички пътници били извадени от колата, единствено А. била все още вътре.
Останалите пътници били В., дъщеря й Ц., и съпругата на брат му – М.а. Сочи, че А.
била притисната от ламарините от самия удар, като задницата на колата била много
смачкана и била отишла напред. Кракът й бил притиснат от предна дясна седалка. А.
викала и пищяла от болка, била много уплашена, плачела. Казвала му „чичо, помогни
ми, ще умра“. Свидетелят посочва, че не успял да й помогне, а хората от пожарната
рязали колата и я извадили. После я натоварили в линейката за болницата. Тя казвала,
че ръката много я боли, а от крака й течало кръв. Свидетелят сочи, че не е видял други
видими по-сериозни наранявания на мястото на ПТП. В болницата ищцата имала три
операции – имала шевове на крака, операция на китката на костта, после се получил
хематом в областта на лакътя, и него също операционно го премахнали. Била й
засегната и пубисната кост на таза и й казали 3-4 месеца пълно обездвижване, за да
може да зарасне костта й. През следващите месеци след ПТП-то А. виждал А. всяка
събота и неделя. Сочи, че тя била много уплашена, депресирана, не можела сама да се
обслужва, не можела да ходи самостоятелно първия един месец. Придвижването й
било много трудно и ограничено в рамките на 45-50 дни след ПТП само до една стая, с
чужда помощ. Дясната й ръка на ищцата била обездвижена може би в рамките на
месец, тя имала един месец болничен и след това преминала онлайн училище, но пак
не можела да пише с активната си дясната ръка до края на месец февруари, а само
слушала. Това се отразило на успеха й, на физическите й движения. Преди ходела на
волейбол и спортувала, а след ПТП-то тя не можела вече да ходи да спортува. Според
свидетеля тя все още изглежда стресирана и депресирана и при най-малко натоварване
изпитвала болка в ръката и гърба. Тя не може да спортува, тъй като след като се наведе
два-три пъти и започва да я боли. Свидетелят уточнява, че при ПТП-то кръвта течала
от областта около глезена. Според св.А. хематомът се появил може би след около 10-на
дни след като изписали А. първия път от болницата. Дясната й ръка била обездвижена
докато била на легло, след което в продължение на един месец била превързана към
тялото с някакви неща, за да не се движи. Цялата й ръка била така обездвижена на
височина до около лакътя. Обездвижването било с гипс, който поставили в болницата.
Разпитан в съдебно заседание, свидетелят Ч. - съсед на А., дава показания, че
знае за инцидента от месец септември 2021 г., тъй като заедно с чичото на А. отишли
до мястото на ПТП. Посочва, че ударът бил отзад точно при ищцата и нейното
състояние било много зле. Тя се намирала между двете седалки и пожарникарите
рязали колата. Била в съзнание. Десният й крак бил точно под седалката. А. плачела и
пищяла от болката и казвала, че много я болят ръката и крака. Веднага в закарали в
болницата и на следващия ден й направили операция на дясната ръка. По това време А.
5
била ученичка и това й се отразило на училището. След това много я боляла ръката и
десният крак и когато се натовари имала болки в гърба. Сочи, че от семейството й
помагали доста време, около 2-3 месеца.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като обективни, непротиворечиви
и преки, кореспондиращи си помежду си и с останалия доказателствен материал, при
което следва да бъдат ценени при постановяването на решението. При преценка на
показанията на свидетелите М. А. и А. А. съдът отчита възможната тяхна
заинтересованост от изхода на делото, предвид родствената им връзка с ищцата, с
оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК.
Изследвайки данните от така представените писмени доказателства и след
извършен личен преглед на ищцата вещото лице по назначената съдебно-медицинска
експертиза е представило заключение, че като резултат от настъпилото ПТП ищцата е
получила счупване на костите на дясна предмишница в далечния край и счупване на
срамна кост на таза. Лечението, което е било проведено е оперативно и
медикаментозно за периода на престоя й в здравното заведение. След изписване същата
е била с имобилизация и назначено антитромботично лечение до 30-тия
постоперативен ден. Според вещото лице д-р К. оздравителният период по отношение
на счупените кости на дясна предмишница е от порядъка на 2-3 месеца, а за счупена
кост на таза е също 2-3 месеца, като този период е бил съпроводен с обездвижване и
ищцата е имала затруднения в дейностите от ежедневието. Вещото лице посочва, че
към момента на извършване на СМЕ пострадалата е възстановена напълно от
получените счупвания, като са налице остатъчни белези (постоперативни) в областта
на дясна гривнена става, както и ръбнови изменения от инцидентни рани в областта на
десен лакът и дясна глезенна става. Установява се, че по механизъм уврежданията
отговарят да бъдат получени от удари с или върху твърди тъпи предмети, като
механизмът на счупванията е индиректен и същите тези удари са реализирани при
съприкосновение с вратата на автомобила и облегалката на предната дясна седалка.
Според експерта, имайки предвид механизма на ПТП, в т.ч. къде е бил ударът между
автомобила в който се е намирала пострадалата и другият автомобил, то предпазният
колан в конкретния случай не би имал превантивна функция. Обезопасителният колан
има защитна функция само при челен удар и скорост на движение не по-голяма от 55-
60 км/ч. Видно от снимковия материал е налице тежка деформация на задна дясна
врата, като същата е огъната към купето на автомобила и мястото, на което е седяла
пострадалата, като е нарушено и нормалното местоположение на седалката, т.е.
обезопасителният колан (поставен или не) не би могъл да изпълни своята функция в
конкретния случай и биха настъпили същите травми.
Изслушан в съдебното заседание във връзка с поставени въпроси в молба от
ищцовата страна експертът разясни, че предмишницата има две кости – едната е
лъчевата, а другата е лакътната кост. Счупването, което е получено при тях е в долния
край откъм китката, като е счупена и лъчевата, и лакътната кост, т.е. и двата броя
кости. Сочи, че в самата епикриза е отбелязано, че ищцата има счупване на костите на
дясна предмишница, както след направения скенер и счупване на дясна седалищна
кост. В описанието на обективното състояние към момента на приемането са
отбелязани двете разкъсно-контузни рани в областта на десен глезен и десен лакът.
Експертът сочи, че не си спомня за хематом в областта на счупен десен лакът, тъй като
лакътят не е имал счупване. Относно оздравителния период при счупване на дясна
предмишница допълва, че той протича, като след прием в лечебното заведение се
извърши наместване на счупването на предмишницата, като се фиксира същото през
кожата под рентгенов контрол с два броя киршнерови игли, т.нар. импланти. Провежда
се антибиотична, антитромботична и обезболяваща профилактика. Носи се гипсова
лонгета за срок от 30 дни, като в последствие тя се отстранява и започва
6
рехабилитация. На даден етап след свалянето на лонгетата до 2 седмици се отстраняват
тези киршнерови игли, като сочи, че в случая няма приложена медицинска
документация къде са отстранени. Относно счупването на седалищната кост,
пациентът трябва да е в покой с обезболяване и антитромботични лекарства, до
намаляване на болковия синдром и постепенно изправяне с помощни средства. За
разкъсно-контузните рани оздравителният процес е като при всяка кожна рана – 2 до 3
седмици, а за счупването на дясна предмишница и дясна седалищна кост е от порядъка
на 2 до 3 месеца. Това е средният период за възстановяване при такива травми, като в
случая няма данни за удължаване на оздравителния период.
Заключението по изпълнената съдебно-медицинска експертиза не е оспорено
от страните и съдът го приема като обективно, компетентно и пълно, изясняващо
относими към предмета на делото факти и обстоятелства.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.432 от КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя
по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията по чл.380 от
КЗ. Доколкото отговорността на застрахователя по „Гражданската отговорност“ е
функционално обусловена от отговорността на деликвента /причинителя на вредата/,
то тя се осъществява и при наличието на всички обективни и субективни признаци на
фактическия състав на непозволеното увреждане, по смисъла на чл. 45 от ЗЗД. С оглед
на това фактите, въз основа на които се поражда правото по чл.432, ал.1 от КЗ са: 1)
валидно възникнало правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ между застрахователя и деликвента; 2) настъпване на застрахователно
събитие – ПТП; 3) претърпени вреди в резултат на настъпилото застрахователно
събитие; 4) предпоставките по чл. 45 от ЗЗД - противоправно деяние; вина; вреди и
причинно-следствена връзка между поведението на деликвента и причинените вреди.
В разглеждания случай между страните няма спор относно наличието на
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по полица
BG/06/121001288183 за л.а. „Мерцедес“, модел „Ц 200 ЦДИ“ с рег.№ ВР *** СС, със
срок на валидност от 11.05.2021 до 10.05.2022 г., сключена с ответното дружество
„ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД-гр.София, като наличието на такава съдът приема за
безспорно установено.
Процесуална предпоставка увреденото лице да предяви претенцията си за
плащане по съдебен ред е: застрахователят да не плати в срока по чл.496 КЗ; да откаже
да плати обезщетение, или ако увреденото лице не е съгласно с размера на
обезщетението – чл.498, ал.3 от КЗ. Непредставянето на изисканите допълнителни
документи от увреденото лице не освобождава ответника от последиците на
собствената му забавата, тъй като на основание чл.107 от КЗ ответникът е имал
възможност сам да се снабди от разследващите органи с нужните му документи за
установяване на застрахователното събитие и вредите. Към датата на подаване на
исковата молба в съда тримесечният срок по чл.496, ал.1 от ЗК е изтекъл и
застрахователят не е изплатил на ищцата застрахователно обезщетение, т.е.
предявеният иск е допустим.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните доказателства намира, че е налице
кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на чл.432, ал.1 от КЗ във
вр. чл.45 от ЗЗД, ангажиращи отговорността на застрахователя за обезвреда на
настъпилите за ищцата в резултат на деликта неимуществени вреди.
С влязло в законна сила споразумение от 03.06.2022 г. по НОХД № 469/2022 г.
на РС-Враца, обвиняемата М. Х. А., е призната за виновна в това, че на 20.09.2021 г.
около 16:30 часа на път II-15, км.5+800 до „Вичов хан“, при управление на собствения
7
си лек автомобил „Мерцедес“ Ц 200 с рег. № ВР *** СС, е нарушила правилата за
движение – разпоредбата на чл.20, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/,
като не е контролирала непрекъснато управлявания от нея автомобил и завъртайки
кормилният кръг на волана в ляво /в посока обратна на часовниковата стрелка/ не е
съобразила геометричните размери на платното за движение с направлението на
автомобила, в резултат на което губи напречната устойчивост, нарушила е
разпоредбата на чл.16, ал.1, точка 3 от ЗДвП, като е навлязла и се движила в лентата за
насрещно движение и чл.63, ал.2, т.2 от Правилника за прилагане на ЗДвП, пресичайки
двойна непрекъсната линия M2, навлиза в лентата на правомерно движещият се към
гр.Враца лек автомобил „Фолксваген Шаран“ с рег. № ВР *** АТ, управляван от С. Г.
Ц., при което със задна дясна част в областта на бронята и десният стоп, лек
автомобил „Мерцедес” Ц 200 с рег. № ВР *** СС се блъска в предна лява челна част в
областта на бронята и левия фар на лек автомобил „Фолксваген Шаран“ с рег. № ВР
*** АТ, при което по непредпазливост е причинила средни телесни повреди на повече
от едно лице, както следва: на водача на лек автомобил “Фолксваген Шаран“ с рег. №
ВР *** АТ, С. Г. Ц. и на В. С. В. – пътник в лек автомобил „Мерцедес” Ц 200 с рег. №
ВР *** СС - престъпление по чл.343, ал.3, буква „а“, вр. чл. 342, ал.1 от НК, за което й
е наложено наказание.
Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданско-правните последици от
деянието, относно това, извършено ли е деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. Съгласно чл.383, ал.1 НПК, одобреното от съда споразумение за
решаване на делото по чл.381 НПК има последиците на влязла в сила присъда.
В настоящия случай, съдът, прилагайки разпоредбата на чл.300 ГПК намира, че
съдържащите се в одобреното от съда споразумение от 03.06.2022 г. по НОХД №
469/2022 г. на РС-Враца констатации относно твърдяното в исковата молба деяние
(механизмът на процесното ПТП от 20.09.2021 г.), неговата противоправност и вината
на водача на лек автомобил „Мерцедес” Ц 200 с рег. № ВР *** СС М. Х. А. са
безспорни обстоятелства и не подлежат на доказване в това производство. Механизмът
на настъпване на процесното ПТП се потвърди изцяло и от свидетелските показания на
водача на лекия автомобил М. А..
От събраните по делото писмени доказателства, експертното заключение по
СМЕ и показанията на разпитаните по делото свидетели, категорично се установява
наличието на действително претърпени от ищцата неимуществени вреди, изразяващи
се във физически болки и страдания, свързани с продължителен физически и
психически дискомфорт. Доказа се както техният вид, обем и характер, така и
наличието на причинна връзка с противоправното поведение на деликвента. При това
положение и съгласно чл.52 от ЗЗД, обезщетението следва да се определи по
справедливост за всички неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането.
Според разясненията, дадени в т.11 от ППВС №4/68 г. и установената от ВКС
практика /решение № 749/05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008 г. на ІІ ТО, решение №
95/24.10.2012 г. по т.д.№ 916/2011 г. на І ТО, решение № 103/2.11.2020 г. по т.д. №
2181/19 г., І ТО, решение № 240 от 15.01.2019 г. по т.д. 518/29 г,. І ТО/, на
обезщетяване на посоченото основание подлежат всички „неимуществени вреди“,
включващи всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и
претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни
емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху
психиката, но и създаващи социален дискомфорт за определен период от време.
Безспорно е доказано, че с деянието си ответникът е причинил на ищцата
описаните телесна увреждания, изразяващи се в счупване на костите на дясна
8
предмишница, счупване на дясна седалищна кост, разкъсно-контузни рани в областта
на десен глезен и десен лакът и хематом в областта на десен лакът. След ПТП ищцата е
постъпила в болница за периода от 20.09.2021 г. до 24.09.2021 г., където й е била
извършена оперативна интервенция и й е бил поставен гипс, който да носи в
продължение на 30 дни. Поради наличната травма в пубисната кост, същата е следвало
да бъде обездвижена за период от 2-3 месеца, като движението й е било ограничено до
една стая, с чужда помощ и ползване на инвалиден стол. През това време ищцата е
изпитвала болки в дясна ръка и десен крак. Същата е претърпяла неимуществени
вреди, изразяващи се в болка и страдание, както физически, като пряка и
непосредствена последица от виновно извършеното противоправно деяние от
делинквента, така и психически. Неминуемо е изпитвала притеснение и стрес от
претърпяното произшествие. Няма спор, че претърпените неимуществени вреди следва
да бъдат обезщетени по справедливост според разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.
Константна е съдебната практика, според която справедливостта не е абстрактно
понятие.
Изхождайки от критериите, посочени в чл.52 ЗЗД, преценявайки
обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, вида, характера и тежестта на
травмите – счупване на костите на дясна предмишница, счупване на дясна седалищна
кост, разкъсно-контузни рани в областта на десен глезен и десен лакът и хематом в
областта на десен лакът, възрастта на пострадалата към момента на настъпване на
увреждането – 17 години, срокът за възстановяване от разкъсно-контузните рани – 2-3
седмици и периодът за оздравяване от счупванията – 2-3 месеца, който е бил
съпроводен с обездвижване и затруднения в дейностите от ежедневието, в последствие
се е образувал и хематом, което е наложило отстраняването му, периода на
претърпените болки, съответстващ и на периода на възстановяване, неудобствата от
личен и битов характер и необходимостта от чужда помощ през немалка част от този
период, отражението на произшествието върху психо-емоционалното й състояние,
обществено икономическите условия към 2021 г. /МРЗ от 650 лева/ съдът намира, че
сумата от 25 000 лв., представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл.52 от
ЗЗД за репариране на вредите. Обезщетението в този размер съответства както на
установения в чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост, така и да възмезди
неблагоприятните последици, настъпили за ищцата в резултат на непозволеното
увреждане.
За да определи този размер на обезщетението съдът прие за установено /от
съдебно-медицинската експертиза и свидетелските показания/, че пострадалата е
търпяла неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и страдания,
свързани с продължителен физически и психически дискомфорт от преживяното, както
поради травмите си, така и поради обстоятелството, че не е била в състояние да се
обслужва сама и да извършва обичайните дейности от ежедневието си.
Възстановителният процес е продължил около 2-3 месеца и е бил свързан с множество
битови неудобства и значителни по степен болки и страдания, особено в първият месец
след инцидента. Съдът съобразява и промяната в начина на живот на ищцата през този
период и отражението на инцидента върху него, доколкото свидетелят А. твърди, че
ищцата е била уплашена и депресирана, спряла е да спортува, тъй като изпитвала
болка при най-малко натоварване. По времето на инцидента ищцата е била ученичка и
е била болничен за срок от 1 месец, след което е преминала в онлайн обучение, но пак
не е могла да пише с дяната ръка, а само да слуша, което неминуемо се е отразило на
нейния успех и подготовка. Понастоящем е настъпило възстановяване, но ищцата
продължава да изпитва болки при определени движения. Като последица от
хирургическия разрез са налице постоперативни белези в областта на дясна гривнена
става, както и ръбнови изменения от инцидентни рани в областта на десен лакът и
9
дясна глезенна става. Житейски логично е и това не се нуждае от специално доказване,
че в резултат на настъпилото ПТП ищцата е изпитала силен страх, притеснения и
стрес, но следва да се отчете и обстоятелството, че влошаване на състоянието на
ищцата след това не е настъпвало. Ето защо и с оглед липсата на медицински или
други гласни доказателства за по-висока интензивност или продължителност на
вредите, съдът намира, че справедливият размер на обезщетението е 25 000 лв., като за
горницата до 80 000 лева искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Събраните по делото доказателства дават основание на съда да приеме за
неоснователно направеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищцата с оглед задължението й по чл.137а от ЗДвП. Категоричен
е изводът на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза, че предпазният колан
в конкретния случай не би имал превантивна функция, предвид механизма на ПТП и
мястото на удара между двата автомобила. Според експерта обезопасителният колан
има защитна функция само при челен удар и скорост на движение не по-голяма от 55-
60 км/ч. В случая е налице тежка деформация на задна дясна врата, като същата е
огъната към купето на автомобила и мястото, на което е седяла пострадалата като е
нарушено и нормалното местоположение на седалката, т.е. обезопасителният колан
(поставен или не) не би могъл да изпълни своята функция в конкретния случай и биха
настъпили същите травми. Съгласно съдебната практика приносът на пострадалия
следва да бъде доказан по категоричен и несъмнен начин от страната, която го сочи в
своя полза, за да може да се приеме, че е налице съпричиняване. При липса на доказан
принос на увреденото лице, и то при условията на пълно и главно доказване,
приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД е недопустимо.
Ответникът дължи и законната лихва за забава върху сумите от 01.10.2021 г.
/датата на уведомяване на застрахователя/ до окончателното изплащане на сумата. За
това свое разрешение относно началния момент на претенцията за законна лихва съдът
взе предвид, че съгласно чл.429, ал.3 КЗ застрахователят следва да заплати лихвата за
забава, дължима от застрахования, считано от по-ранната от двете дати на
уведомяването му за настъпването на застрахователното събитие – от самия
застрахован по реда на чл.430, ал.1, т.2 от КЗ или от увреденото лице (в т.ч. и чрез
предявяване на застрахователна претенция). В случая ищцата не е представила
доказателства, че застрахователят е бил уведомен по-рано от застрахования по реда на
чл.430, ал.1, т.1 от КЗ. По делото се установява, че застрахователят е бил уведомен от
ищцата с писмо, получено от него на 01.10.2021 г. /л.8 от делото/. Досежно
възражението на ответника срещу акцесорната претенция следва да се отбележи, че
тези лихви застрахователят дължи не за собствената си забава по чл.497, ал.1 от КЗ, а
за забавата на застрахования деликвент на основание чл.429, ал.2, т.2 от КЗ, с оглед
функционалната обусловеност на отговорността на застрахователя от отговорността на
деликвента. Следователно претенцията за законна лихва, считано от 01.10.2021 г. до
окончателното изплащане на дължимото обезщетение е основателна и следва да бъде
уважена.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищцата се
полагат деловодни разноски, но такива в случая не са сторени.
В полза на адвокат А. Б. от Адвокатска колегия-София ответникът следва да
бъде осъден да заплати адвокатско възнаграждение за оказано безплатно процесуално
представителство по делото на А. Г. на основание чл.38, ал.2 от ЗА в размер на 1280,00
лв., определено по реда на чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. /редакция към
датата на сключване на договора за правна защита и съдействие/ за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и съобразно уважената част от иска.
Ответното дружество на основание чл.78, ал.3 от ГПК също има право на
разноски съобразно отхвърлената част от иска, като преди изчисляването им съдът
10
следва да се произнесе по направеното от ищцовата страна в съдебното заседание
възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение на защитата на
ответната страна. Съгласно чл.78, ал.8 от ГПК в полза на юридически лица или
еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те
са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл.37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на
правната помощ, приета на основание чл.37 от Закона за правната помощ,
възнаграждението за защита по дела с определен материален интерес е от 100 до 300
лева, а съгласно ал.2 на чл.25, когато материалният интерес е над 10 000 лева,
възнаграждението може да бъде увеличено с до 50 на сто от максимално предвиденото
по ал.1. В конкретния случай ответникът е претендирал разноски в размер на 300,00
лв. за юрисконсултско възнаграждение, което е в границите на предвидения в чл.25,
ал.1 от Наредбата размер. Предвид конкретните обстоятелства, които се преценяват
при заплащането на правната помощ – чл.37 от ЗПП и с оглед осъществената от
юрисконсулта на застрахователя дейност, изразяваща се в изготвяне на отговор на
искова молба, отговор на допълнителна искова молба и молба-становище,
възнаграждението, определено в този размер от 300,00 лв., не се явява прекомерно.
Ответникът е сторил разноски и за възнаграждение на вещо лице в размер на 200 лева.
Съразмерно с отхвърлената част от исковете на ответника се следват разноски от общо
343,50 лева, от които 137,40 лева депозит за възнаграждение на вещо лице и 206,10
лева юрисконсултско възнаграждение.
Ищцата А. Г. е освободена от заплащане на такси и разноски по делото, поради
което на основание чл.78, ал.6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на ОС-Враца дължащата се държавна такса в размер на 1000,00 лева, както и
изплатеното възнаграждение за вещо лице в размер на 62,60 лева, съобразно уважената
част от иска.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.*** да заплати на А. М. Г., с ЕГН ********** и адрес: гр.***, сумата от
25 000 лв. /двадесет и пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпените
от нея неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 20.09.2021 г., причинено от водач
на МПС, за което е налице валидно сключена с ответника застраховка „Гражданска
отговорност“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.10.2021 г. до
окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за обезщетение в останалата му част до пълния
предявен размер от 80 000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 ЗА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр.*** да заплати на адвокат А. Н. Б. от
Адвокатска колегия-София, със служебен адрес: гр.***, сумата от 1280,00 лв. /хиляда
двеста и осемдесет лева/, представляваща възнаграждение за осъщественото безплатно
процесуално представителство по делото на ищцата А. М. Г., съобразно уважената
част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК А. М. Г., с ЕГН ********** и адрес:
гр.***, да заплати на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр.***, сумата от 343,50 лв. /триста четиридесет и три лева и петдесет
стотинки/, включваща заплатено възнаграждение за вещо лице и юрисконсултско
възнаграждение, съобразно отхвърлената част от иска.
11
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.*** да заплати в полза на Окръжен
съд-Враца държавна такса в размер на 1000,00 лв. /хиляда лева/, както и направените за
сметка на бюджета на съда разноски за съдебно-медицинска експертиза в размер на
62,60 лв. /шестдесет и два лева и шестдесет стотинки/, съобразно уважената част от
иска.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд-София
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
12