№ 443
гр. София, 03.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-20, в публично при закрити врати
заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Татяна Костадинова
при участието на секретаря Снежана П. Тодорова
като разгледа докладваното от Татяна Костадинова Търговско дело №
20221100902353 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.
Молителят „В.****“ ООД твърди, че до март 2020 г. осъществявал
активна дейност в рамките на регистрирания си предмет. В резултат от
епидемиологичната и икономическата криза обаче влошил финансовото си
състояние, като влошаването се задълбочило от военния конфликт в региона,
а считано от 07.11.2022 г. преустановил търговската си дейност поради липса
на средства. Настъпила трайна невъзможност за погасяване на изискуемите
задължения на дружеството. По изложените съображения молителят моли
съда да открие спрямо него производство по несъстоятелност на основание
настъпилата неплатежоспособност, а евентуално – поради свръхзадълженост.
Съдът, като прецени събраните доказателства, намира от
фактическа и правна страна следното:
Молителят е търговско дружество, учредено през 2002 г., което е с
вписан в търговския регистър предмет на дейност, свързана с вътрешна и
външна търговия, образуване и участия в граждански дружества, транспорт
на товари и пътници, отдаване под наем и лизинг на транспортни средства,
вътрешна и международна спедиция, транспортно представителство,
посредничество и агентство в страната и чужбина, внос на транспортни
средства и оборудване, пристанищна обработка на товари, фрахтовна
дейност, корабно агентиране, консултантски услуги в сферата на спедицията,
транспорта и външнотърговската дейност.
От представената справка за задължения, издадена от НАП, е видно, че
молителят има непогасени публични задължения в значителен размер – общо
38 813,34 лв. главница и общо 6 397,19 лв. лихва. Налице са следователно
задължения от вида, посочен в чл. 608, ал. 1, т. 2 ТЗ, за които към
настоящия момент няма данни да са погасени.
1
Следва да се даде отговор на въпроса неплатежоспособен ли е
молителят. За отговор на този въпрос съдът съобрази следното:
Неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни
изискуемо задължение от посочения в закона вид, като това състояние не е
временно (арг. чл. 631 ТЗ) и именно то е в причинна връзка с
неизпълнението. Т.е. липсата на изпълнение сама по себе си не сочи на
състояние на неплатежоспособност – то е налице, само ако неизпълнението се
дължи на влошеното финансово състояние на длъжника.
Съгласно презумпцията на чл. 608, ал. 3, изр. 1 ТЗ
неплатежоспособността се предполага, когато търговецът е спрял плащанията
на задължения от посочения в чл. 608 ТЗ вид. В настоящия случай спиране на
плащането по изискуеми парични задължения е налице, а презумпцията за
неплатежоспособност не е оборена от служебно събраните писмени
доказателства. От последния публикуван ГФО за 2019 г. може да се
направи извод, че коефициентът за обща ликвидност като показател за
платежоспособността е нереферентен. За 2020 г. молителят е декларирал
липса на търговска дейност и няма данни същата да е възстановена след
извършеното деклариране по реда на чл. 38, а. 9, т. 2 ЗСчЕ (не е обявен ГФО
за години, следващи декларирането).
При тези факти може да се заключи, че по отношение на молителя е
налице състояние на неплатежоспособност като икономическо понятие, както
и че е осъществен критерият за трайност на състоянието - молителят не
извършва търговска дейност от продължително време (за периода от
2020 г. до настоящия момент), която да е източник на доходи, нито има
активи, с които да възстанови осъществяването й (няма вписване за
притежание на право на собственост върху недвижим имот, притежаваното
МПС е с дата на регистрация от 2002 г., а в единствената открита от молителя
банкова сметка наличността е нулева). Тези факти дават основание на съда да
заключи, че състоянието на неплатежоспособност не е временно, а
необратимо, и поради това спрямо молителя следва да се открие
производство по несъстоятелност.
Възможното състояние на свръхзадълженост, установимо от
коефициентите за финансова автономност, се явява ирелевантно, доколкото е
заявено от молителя като евентуално основание за откриване на
производството по несъстоятелност.
Относно началната дата на неплатежоспособността:
С аргумент от чл. 608, ал. 1 ТЗ следва да се приеме, че началната дата
на неплатежоспособността е датата, на която длъжникът не е бил в състояние
да изпълни изискуемо парично вземане от посочения в разпоредбата вид.
Доколкото самото неизпълнение не е достатъчно за този извод, то за
определяне на началната дата съдът следва да издири този времеви момент, в
който едновременно са налице и двата елемента на
неплатежоспособността – непогасено изискуемо задължение по чл. 608,
ал. 1 ТЗ и трайна финансова невъзможност за погасяването му.
В настоящия случай от справката от НАП е видно, че молителят има
непогасени публични задължения, падежирали още през 2018 г.
(непогасените задължения, падежирали в по-ранни години, са незначителен
брой и размер). Тенденцията за увеличаване на задълженията се запазва и
през 2019 г. и придобива траен характер с преустановяване на
2
търговската дейност, считано от 01.01.2020 г. съгласно извършеното от
самия молител деклариране. Ето защо тази дата следва да бъде обявена и за
начална за неплатежоспособността.
По приложението на чл. 632, ал. 1 ТЗ:
Длъжникът не разполага с налични парични средства за покриване
разноските в производството по несъстоятелност, което се установява от
справката за открити банкови сметки. Ето защо с определение от 22.03.2023 г.
съдът е дал указания по чл. 629б, ал. 1 ТЗ, но в определения за изпълнението
им срок не е внесена необходимата сума за покриване на началните разноски.
Поради това съдът следва да приложи разпоредбата на чл. 632, ал. 1 ТЗ.
Така мотивиран и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „В.****“ ООД, ЕИК *******.
ОПРЕДЕЛЯ начална дата на неплатежоспособността 01.01.2020 г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на
„В.****“ ООД, ЕИК *******.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на
„В.****“ ООД, ЕИК *******.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „В.****“ ООД, ЕИК *******.
СПИРА производството по т.д. № 2353/2022 г. по описа на СГС, ТО,
20 състав.
УКАЗВА на кредиторите, че ако в едногодишен срок от вписване на
решението производството не бъде възобновено, същото ще бъде прекратено
и ще се постанови заличаване на длъжника.
ОСЪЖДА „В.****“ ООД, ЕИК *******, да заплати по сметка на съда
сумата от 250 лв. държавна такса, която на основание чл. 620, ал. 1, изр. 2 ТЗ
да бъде събрана от масата на несъстоятелността при разпределение на
имуществото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да
се обжалва в седемдневен срок от вписването му в търговския регистър пред
Апелативен съд – гр. София.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията за
вписване на решението в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3