Р Е Ш Е Н И Е
№…../30.09.2020
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ДОБРИЧ в открито съдебно заседание, проведено на петнадесети
септември две хиляди и двадесета година, І касационен състав
:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА
МИЛЕВА
СИЛВИЯ
САНДЕВА
при
секретаря Ирена Димитрова и с участието на прокурора Румяна Желева изслуша
докладваното от съдия Т. Милева КАНД №297/ 2020 год. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на “Х.Б. ” ЕООД с ЕИК XXXXXXXXX, със седалище и адрес на
управление: гр. С., 1612, р-н К.село, бул. XXXXXXXXXXXXXXXXXXXXXXXXXXXXXXXX,
представлявано от управителя – Л.Ш., срещу Решение №22 от 12.03.2020 г.,
постановено по НАХД №3/2020 г. на Районен съд – Каварна, с което е потвърдено
наказателно постановление № 08 - 001462/367/18.10.2019 год. на Директора на
Дирекция “Инспекция по труда” - Добрич, с което на жалбоподателя за
нарушение по чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда, на основание чл. 416, ал. 5 във
връзка с чл. 414, ал. 1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на
1 500.00 лв.
Касаторът
счита обжалваното решение за незаконосъобразно и неправилно поради допуснати
съществени процесуални нарушения и неправилно приложени материалноправни норми.
Прави оплакване, че първоинстанционният съд не е разгледал подробно изложените
от него аргументи по отношение незаконосъобразното издаване на процесното НП, а
също така и процедурните нарушения при издаването на предхождащия издаването му
АУАН. Твърди, че районният съд не е обсъдил всички посочени в жалбата
съображения, касаещи незаконосъобразността и неправилността на обжалваното
постановление, поради което и се е произнесъл по делото формално. Сочи се, че
НП е издадено извън определения с чл. 52, ал. 1 от ЗАНН срок, който според
касатора е преклузивен. Твърди, че съставът на КРС не е съобразил, че
съдържанието на НП не отговаря на задължителните изисквания и реквизити,
посочени в чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Настоява, че не са доказани по безспорен
начин правомощията на съответните длъжностни лица, посочени поименно в
касационната жалба, да извършват проверки и да съставят АУАН. Според касатора,
ако споменатите лица са надлежно оправомощени, то те не могат да бъдат свидетели по делото, тъй
като имат интерес от уважаване на НП с цел отчитане ефективна дейност на
администрацията. В НП не било посочено какво е основанието за съставяне на
АУАН. АНО е нарушил според касатора разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, като не е определил точния момент на извършване на нарушението. Касаторът
оспорва правната квалификация на нарушението, като твърди, че не е могъл да
разбере в пълнота в какво точно се състои нарушението, за което е наказан.
Добавя, че нито проверяващите, нито АНО, нито съдът са изследвали въпроса за
това дали работата, за която се твърди, че не е заплатено трудово
възнаграждение, действително е била извършена. Предвид изложените оплаквания,
иска да бъде отменено първоинстанционното решение, съответно да бъде отменено и
НП.
В
съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се представлява.
Ответникът
по жалбата, се представлява от юриск. Г. Н., който счита решението на
първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно и моли да се потвърди.
Прокурорът
дава заключение за неоснователност на жалбата. Иска решението на районния съд
да бъде оставено в сила.
Административният
съд, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Касационната
жалба е подадена в предвидения по закон срок, от лице, участвало във въззивното
производство, решението по което е неблагоприятно за него, поради което същата
е допустима.
Разгледана
по същество, е неоснователна по следните съображения:
Пред
КРС е било на разглеждане НП № 08 – 001462/367 от 18.10.2019 г., издадено от
Директора на ДИТ – Добрич, с което дружеството е наказано за това, че на
12.06.2019 г. при извършена проверка от К.А., Т.А.и М.Д.– инспектори в ДИТ –
Добрич, на представените от дружеството ведомости за заплати за 2019 г. е
установено, че дружеството в качеството му на работодател, е начислило във ведомостите
за заплати за м. март 2019 г. трудовото възнаграждение на В.Р.Г.„пазач
невъоръжена охрана“ на строителен обект „Строеж на морска естакада“ гр. Шабла,
но липсва подпис, с който да се удостовери получаването на трудовото
възнаграждение за месеца, според договореното в трудовият му договор - до 30 – то число на следващия календарен месец. АНО
е указал, че нарушението е установено на 19.07.2019 г. и е доказано от данните, обективирани в
Протокол № 1920114 от 19.07.2019 г., ведомости за заплати за м.
март 2019 г. и трудов договор и допълнително споразумение.
На
15.08.2019 г. е съставен АУАН, въз основа на който е издадено обжалваното НП. В
същия са описани писмените материали, а именно
- ведомости за заплати и трудови договори, на база на които е съставен
актът.
Към
административната преписка са приложени ПИП от 19.07.2019 г., призовка за
изискани документи от дружеството, ведомости за заплати – компютърни разпечатки,
трудови договори, вкл. доказателства за компетентността на издателя на НП.
При
така установената фактическа обстановка, неоспорена от страните в
първоинстанционното производство, КРС приел, че фактическата обстановка е
установена такава, каквато е описана, от събраните по делото писмени и гласни
доказателства, а при съставянето на АУАН и издаване на НП не са допуснати
нарушения, които да са довели до нарушаване правото на защита на наказаното
лице. Обсъдил е възраженията, свързани с издаване на НП след изтичане на
едномесечния срок и датата на връчване на НП, като е обосновал защо счита
същите за неоснователни. Допълнил е защо не може да се приеме нарушението за
маловажен случай и като резултат е потвърдил НП.
Настоящият
състав изцяло споделя изводите на КРС.
В
тежест на административнонаказващия орган е да докаже и подкрепи със
съответните доказателства, твърденията и констатациите си относно извършено
административно нарушение. Настоящият състав намира, че в случая това е било
изпълнено. Правилно КРС е приел, че при издаване на АУАН и НП не са били
допуснати съществени процесуални нарушения, а материалният закон е приложен
правилно.
По
делото са налице доказателства, както за компетентността на издателя на НП,
така и на актосъставителя (последното представено пред касационната инстанция
във връзка със сторено възражение в тази насока). Неоснователно е оплакването,
че актосъставителят и другите две длъжностни лица, участвали в проверката, не
могат да бъдат свидетели по делото, тъй като са заинтересовани като служители на ДИТ – Добрич. Длъжностното
им качество е записано при снемане на самоличността, предупредени са за
отговорността, която носят като свидетели, а самите те дават показания за
фактите и обстоятелствата, които са установили.
Безспорно
в производството се установява, че касаторът като работодател е определил и
начислил, но не е изплатил на В.Г.уговореното трудово възнаграждение за месец
март 2019 г. Горното е било констатирано от представените от самия работодател
доказателства и не се оспорва от касатора. Във въззивната жалба не се оспорва
липсата на плащане. В касационната жалба също. Не са представени доказателства
за плащане на дължимото възнаграждение и до края на касационното производство.
Вярно е, че в касационната жалба се навеждат доводи, че РС не е изследвал
въпроса дали е извършена работата, за която се настоява да бъде платено трудово
възнаграждение. Но дали е била извършена реално работата се установява от
представените ведомости, в които са отбелязани работните дни на лицето, както и
е начислено дължимото възнаграждение, т.е. безспорно лицето е извършило
вменената му работа.
Следва
да се посочи, че съгласно чл. 128, т. 2 от КТ работодателят е длъжен в
установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената
работа. Разпоредбата пък на чл. 270, ал. 2 от КТ предвижда, че трудовото
възнаграждение се изплаща авансово или окончателно всеки месец на два пъти,
доколкото не е уговорено друго. В ал. 3 на същата разпоредба са уредени
способите за изплащане на трудовото възнаграждение: лично на работника или
служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или
служителя - на негови близки, а по писмено искане на работника или служителя
трудовото му възнаграждение се превежда на влог в посочената от него банка.
В
случая, след като работодателят не е изплатил на работника в установените
срокове уговореното му трудово възнаграждение за месец март 2019 г., последният
е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 128, т. 2 от КТ. С посочената
разпоредба законодателят е гарантирал изплащането на трудовото възнаграждение,
овъзмездяващо цената на престираната от работника работна сила. Неизпълнението
на това изискване поставя работника/служителя в ситуация, в която той не е в
състояние да задоволява и най-неотложните си нужди. Тази законова разпоредба е
относима към реда на държавно управление, свързано със защитата на трудовите
права, неизпълнението ѝ е обявено за наказуемо по административен ред и
административнонаказателната отговорност се реализира по реда на чл. 414, ал. 1
от КТ.
Фактът
на извършване на административното нарушение е безспорно установен с
приложените писмени доказателства и документите по административнонаказателната
преписка, потвърждава се и от събраните гласни такива, не са установени
нарушения на материалноправните и процесуални разпоредби на закона,
административното наказание е наложено в минимален размер, при спазване
изискванията на чл. 27 от ЗАНН, поради което настоящият съдебен състав счита,
че правилно КРС е приел обжалваното наказателно постановление за
законосъобразно.
Предвид
значимостта на нарушените обществени отношения, правилен е изводът и на КРС за
неприложимост на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Не би могло да се приеме че е
било допуснато и нарушение на чл. 415в от КТ, след като по делото няма никакви
доказателства трудовите възнаграждения да са били изплатени макар и със
закъснение.
Предвид
горното касационната жалба като неоснователна и недоказана следва да бъде
оставена без уважение, а Решението на РС – Каварна като правилно и
законосъобразно – оставено в сила.
При този изход на делото на
ответника по касацията - Дирекция "Инспекция по труда" - Добрич, следва да бъдат присъдени и 100 лева, представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
Водим
от горното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН във връзка с чл.
221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Добрич, І касационен
състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №22 от
12.03.2020 г., постановено по НАХД №3/ 2020 г. на Районен съд – Каварна.
ОСЪЖДА “Х.Б. ” ЕООД с
ЕИК XXXXXXXXX, със седалище и адрес на управление: гр. С., 1612, р-н К.село,
бул. XXXXXXXXXXXXXXXXXXXXXXXXXXXXXXXX, представлявано от управителя – Л.Ш., да заплати на ДИРЕКЦИЯ
"ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА" - Добрич юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: