Решение по дело №230/2024 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.208 от АПК, подадена от И. С. И. от [населено място], действащ чрез пълномощника адв.К. от САК, против решение № 67/27.02.2024 г., постановено по АНД № 1488/2023 г. по описа на РС Видин, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 23-1786-000493/12.10.2023 г. на началник РУ Видин, с което на касатора е наложено административно наказание глоба в размер на 3000.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, на основание чл.175а, ал.1, предл.3 от ЗДвП, за нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП.

В жалбата се развиват подробни мотиви за неправилност на атакуваното решение на ВРС и се претендира отмяната на решението и НП.

Ответникът, редовно уведомен не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Видин дава становище за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в установения в чл.211, ал.1 АПК срок и от субект, който има интерес от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.

По делото е установена следната фактическа обстановка:

На 20.09.2023г.св.И.-ст.полицай е съставил АУАН на касатора за това, че на същата дата в 14,00ч. управлява лек автомобил- БМВ -лична собственост в [населено място],по [улица], като при излизането от кръговото кръстовище с [улица]преднамерено извежда автомобила извън контрол чрез презавиване като така довежда МПС-то до загуба на сцепление на задните гуми,вследствие на което автомобилът се поднася напречно на пътя. При същата фактическа обстановка е издадено процесното Наказателно постановление.

От разпита на св.И. се установява, че същият е съставил АУАН на водача след като е констатирал сам нарушението и спрял водача за проверка. ВРС правилно е дал вяра на показанията на този свидетел и ги е кредитирал, АС Видин също смята, че следва да се кредитират. Свидетелят освен изложеното от ВРС е възприел и положението на колата, което е било напречно на посоката на движение и разстоянието от което е наблюдавал движението на процесния автомобил е било достатъчно, за да го прецени. Още повече, че в преписката се съдържат и сведения от другия полицай, който е бил в патрулката, който също потвърждава казаното от актосъставителя. Показанията на св.Г. дори да се възприемат изцяло не касаят основния факт на доказване, а имено използвал ли е водача пътя не по предназначение.

Посочената фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните писмени и гласни доказателства, ВРС правилно ги е кредитирал и АС Видин също счита, че следва да се кредитират.

Въз основа на приетата фактическа обстановка, въззивният съд е стигнал до правилни юридически изводи, като с решението е потвърдил НП.

Касационният състав напълно се солидаризира и с мотивите на предходния съдебен състав, с които районният съд е приел, че нарушението е извършно.Доводите изложени в решението на ВРС се споделят от АС Видин. За да достигне до изводите в решението си съдът е подложил на задълбочен съвкупен анализ приобщените писмени и гласни доказателства, като на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК касационната инстанция препраща към мотивите на предходния състав. С касационната жалба не се навеждат нови основания, които да не са коментирани от решаващия състав на РС – Видин, поради което съображенията по наведените и в двете инстанции възражения, с които те са приети за неоснователни, не следва да се преповтарят.

Разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП предвижда, че на водача на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Така формулирана разпоредбата означава, че ползването на пътищата по неразрешен начин следва да бъде винаги целенасочено, да е желано от дееца, т. е. означава, че от субективна страна е необходимо нарушението по посочения текст да бъде извършено при пряк умисъл като форма на вината – чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК, във връзка с чл. 11 от ЗАНН. В случая е установено, че на посоченото място и време - на кръгово кръстовище, според показанията на свидетеля И., касаторът И. е навлязъл със страничните врати по посоката на движение и неговият автомобил, тъй като той се е движел срещу него е възприел лично положението на автомобила. Това положение на автомобила, който е със задно предаване, се получава когато се завърта рязко волана и се дава много газ, като за съда е ясно и безспорно, че тези действия са извършени преднамерено, т. е. при наличието на пряк умисъл от негова страна. В добавка отново следва да се отбележи, че по делото липсват каквито и да е доказателства, а няма и такива твърдения, пътната настилка да е била мокра или хлъзгава по някаква причина, или пътната обстановка да е била усложнена и да е налагала такова поведение от страна на касатора, като водач на МПС, доколкото нарушението е извършено през светлата част на денонощието – около 14.00 часа. Преминаването през кръгово кръстовище, за каквото в случая става дума, в населено място, при наличие и на пешеходци, категорично не предполага форсиране на двигателя, рязко завъртане на волана, поради което е изключена възможността описаното в АУАН поведение на водача, респ. движение на автомобила, да е по непредпазливост или да се дължи на някакви особености на пътя или на пътната обстановка. Дори да приемем, че е карал с по-висока скорост, както самия касатор твърди и че е бързал, за да помогне на свидетелката Г., то в крайна сметка той се е движел направо и не е имало необходимост от рязко завъртане на кормилото, за да продължи напред. Предвид това се налага изводът, че става въпрос за умишлено и съзнателно демонстративно шофиране, посредством прекомерно подаване на газ и рязко завъртане на волана, съответно навлизане в кръговото кръстовище със страничната страна на колата, а е пределно ясно, че този начин на управление на МПС не представлява използване на пътя за обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата – за превоз на хора и товари, а по-скоро се доближава до т. нар. "дрифт" като техника на шофиране, т. е. на управление на МПС. Няма спор, че подобно поведение на пътя застрашава живота и здравето на останалите участници в движението, поради което се характеризира и с висока степен на обществена опасност. В този смисъл, настоящият касационен състав намира за неоснователно твърдението на касатора, че от събраните по делото доказателства не се установявало да е нарушил разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, като изложените от въззивния съд мотиви по това твърдение на касатора се споделят от касационната инстанция.

Правилно и законосъобразно, за деянието на касатора, осъществяващо фактическият състав на нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, е приложена санкционната разпоредба на чл. 175а, ал. 1, предл. 3/трето/ от ЗДвП и съответно е реализирана административнонаказателната му отговорност, установена в същата разпоредба. Настоящият състав също намира, че е извършена правилна квалификация на деянието и са наложени предвидените за извършеното нарушение наказания, в регламентирания от закона абсолютен размер.

Административен съд Видин намира, че първоинстанционният съд е положил необходимите усилия да събере всички възможни доказателства, правилно ги е преценил и установената фактическа обстановка се базира на тях. Направените правни изводи са обосновани и почиват на задълбочен анализ на установените по делото факти. Постановеното съдебно решение е валидно, допустимо, обосновано и правилно, и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.

Воден от горните мотиви и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.208 и следващите от АПК, Административен съд Видин

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 67/27.02.2024 г., постановено по АНД № 1488/2023 г. по описа на РС, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 23-1786-000493/12.10.2023 г. на началник РУ Видин, с което на И. С. И. е наложено административно наказание глоба в размер на 3000.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, на основание чл.175а, ал.1, предл.3 от ЗДвП, за нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП.

Решението не подлежи на обжалване.