№ 394
гр. Пазарджик, 09.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ненка Цветанкова
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от Ненка Цветанкова Гражданско дело №
20255220101047 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 12 и следващите от Закона за защита от домашното
насилие /ЗЗДН/.
Делото е образувано по молба за защита от домашно насилие от Т. В. Д., с ЕГН
**********, с адрес гр. С., ул. „****** срещу А. Д. Д., с ЕГН **********, с адрес гр. С., ул.
„******, с адрес по месторабота гр. ******, хотел „******“.
В молбата се твърди, че молителката и ответникът са майка и син.
Сочи се, че на 04.03.2025 г. в дома им, находящ се в гр. С. ул. „******, ответникът
нанесъл побой на дъщерята на молителката, като молителката се опитала да ги разтърве, при
което ответникът посегнал и на молителката. На 05.03.2025 г. около 10:30 часа – 11:00 часа в
дома им, молителката носела на ответника анцунг и той започнал да я души.
Непосредствено след това я заплашил, че ще запали дома им.
В съдебно заседание уточнява, че актът на домашно насилие на 04.03.2025 г., при
който ответникът посегнал на молителката, се изразявал в нанесен удар с юмрук в областта
на лицето й.
В проведеното съдебно заседание молителката се явяват лично като поддържа
молбата и моли съдът да я уважи.
В проведеното съдебно заседание ответникът се явява лично и с пълномощник – адв.
Л. М. – П. от АК Пазарджик. Оспорва изложеното в молбата за защита. Моли съдът да
отхвърли молбата.
Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени
1
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от
ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
В подкрепа на молбата е представена декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН от
молителката Т. В. Д., в която се излагат факти и обстоятелства за извършеното от страна на
ответника физическо и психическо насилие.
Не е спорно между страните по делото и от служебно изисканите справки от НБД
„Население“ се установява, че ответникът А. Д. Д. е син на молителката Т. В. Д..
Установява се от приложените справки за съдимост на ответника и на молителката, че
не са осъждани.
От приложеното по делото писмо с вх. № 8056/20.03.2025 г. от ДПБ гр. Пазарджик се
установява, че страните не са били хоспитализиран в ДПБ гр. Пазарджик.
За изясняване на делото от фактическа страна за разпитани в качеството на свидетели
на страната на молителката Д. А. Д. и Д. Д. Д., както и свидетелят И. Г. П. на страната на
ответника.
От показанията на свидетеля Д. А. Д. /съпруг на молителката и баща на ответника/ се
установява, че на 04.03.2025 г. вечерта с молителката чули шум от втория етаж на къщата
им, където се намирала дъщеря им - свидетелката Д. Д.. Молителката отишла да провери
какво става и заварила ответникът да тряска главата на сестра си Д. Д. в стената. Тя имала
кръв по краката, под колената. Д. Д. останала да спи в стаята при свидетеля Д. Д., а
молителката отишла да спи в друга стая с ответника, за да го следи какво прави. Свидетелят
Д. Д. не е видял ответникът да е ударил молителката, нито тя му е споделяла такова
обстоятелство. На другата сутрин – на 05.03.2025 г. свидетелят Д. закарал дъщеря си –
свидетелката Д. Д. на гарата и като се върнал вкъщи видял молителката, че има зачервяване
около шията. Причината за него научил впоследствие от молителката. През нощта
свидетелят чул ответникът да казва на молителката „няма да мърдаш“. От показанията на
свидетеля Д. се установява, че ответникът заплашвал и него, че „ще го трепе“. Посочва, че
през юли месец 2024 г. също е ставал свидетел на акт на насилие от страна на ответника и
тогава викали полиция.
От показанията на свидетелката Д. Д. Д. /дъщеря на молителката и сестра на
ответника/ се установяват обстоятелства за извършен спрямо нея акт на домашно насилие от
ответника на 04.03.2025 г., а на другия ден сутринта – 05.03.2025 г. и спрямо молителката,
като ответникът е душил молителката. При опита на молителката на 04.03.2025 г. да отърве
свидетелката Д. Д. от ответника, молителката започнала да вика, а ответникът започна да я
скубе и нея. Свидетелката посочва, че ответникът е бил много агресивен и имал страшен
поглед. Ответникът отправял заплахи, че ще запали къщата и ще убие баща си – свидетелят
Д. Д.. Заплаха за запалването на къщата не е била отправена еднократно. На 05.03.2025 г.,
когато ответникът душил молителката, й казал, че къщата е на една клечка кибрит и че ще
запали къщата. На 05.03.2025 г. свидетелката Д. си тръгнала от дома им в гр. С., за да посети
психолог. Ответникът звъннал на молителката, която е била в другата стая, за да отиде да му
2
занесе анцунг. След като молителката отишла при него в другата стая, ответникът взел
анцуга, увил й го около шията и го е стягал. Държал е вратата и й е казал, че няма къде да
ходи. Тези обстоятелства са станали известни на свидетелката Д. в резултат на споделеното
й от молителката. На 04.03.2025 г. свидетелката Д. не е видяла ответникът да удря
молителката, но е виждала друга ситуация, в която той я е блъскал. Молителката споделяла
пред свидетелката Д., че ответникът я е плюел, че й е стискал бузите. Посочва, че
ответникът е имал спрямо молителката агресивно поведение, което се изразявало в това да
троши наоколо и да заплашва с физическо насилие.
Съдът кредитира показанията на свидетелите Д. А. Д. и Д. Д. Д. като логични,
последователни, непротиворечащи помежду си и на останалите доказателства по делото.
При преценка достоверността им съдът съобрази и разпоредбата на чл. 172 от ГПК.
Свидетелят И. Г. П. посочва, че ответникът е бил притеснен заради образуваните
срещу него производства по ЗЗДН. Свидетелят не вярвал на твърденията за извършено от
ответника домашно насилие, защото го познавал добре. Познавал го от 20 години и за
цялото това време не е виждал прояви на насилие от негова страна, не се е държал
агресивно, не употребява алкохол. Сочи, че с ответника работят в различни населени места и
се виждат два или три пъти в годината, но поддържат връзка по телефона. Съдът кредитира
показанията на свидетеля И. Г. П. като обективни и последователни.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Чл. 2 от ЗЗДН дефинира, че домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо,
сексуално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудително
ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено от и спрямо определена
категория лица, в която попадат молителката и ответникът.
От дефиницията, дадена в чл. 2 от ЗЗДН, а и от разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН,
следва, че целта на закона е да се изследва поведението на ответника не абстрактно и
изобщо, а конкретният акт на домашно насилие, индивидуализиран по време, място, начин и
проявна форма. Съобразно него се преценява основателността на молбата, относимостта на
доказателствата и адекватната мярка за защита.
Молбата е подадена от и срещу легитимирано по закон лице, с оглед разпоредбата на
чл. 3, т. 5 от ЗЗДН и предвид това, че страните по делото са майка и син. Също така,
основана на твърдения за осъществено по отношение на молителката физическо и
психическо насилие на 04.03.2025 г. и на 05.03.2025 г. съдът приема, че молбата е депозирана
в предвидения по чл. 10, ал. 1 от закона преклузивен срок. Поради горното, същата е
допустима за разглеждане.
По отношение на твърдения акт на домашно насилие срещу молителката Т. В. Д. на
05.03.2025 г.:
Преценена по същество съдът намира подадената молба за основателна по отношение
на акта на насилие на 05.03.2025 г. Доказано в хода на производството е осъщественото от
ответника на 05.03.2025 г. поведение, което поведение съдът намира, че е подведимо под
3
предвидените в чл. 2 от ЗЗДН форми на домашно насилие и представлява физическо и
психическо такова спрямо молителката Т. В. Д.. За този си извод съдът кредитира
приложената от молителката декларация за осъщественото спрямо нея домашно насилие
относно процесния инцидент от 05.03.2025 г.. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 3 от
ЗЗДН, е предвидена като доказателствено средство в процеса по молба за защита срещу
домашно насилие декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. С оглед специфичния характер на
отношенията, чиято защита се търси по ЗЗДН е предоставен улеснен за молителя, търсещ
защита срещу домашно насилие ред, като представи декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН и на
която е придадено доказателствено значение и в случай на липса на други доказателства
съдът следва да издаде заповед за защита от домашно насилие само на основание
приложената декларация, доколкото в нея се съдържа конкретно и ясно описание на
обстоятелствата, при които е извършено действието на насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН.
В този случай в доказателствената тежест на ответника при направено оспорване, че е
извършил акт на домашно насилие, е да проведе успешно насрещно доказване, което да
доведе до оборване на изложеното в декларацията и разколебаване относно нейната
доказателствена сила. Действително, съобразно нормата на чл. 13 ал. 3 от ЗЗДН, когато няма
други доказателства, съдът издава заповед за защита само на основание приложената
декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, но по изложените по – горе съображения в това спорно
производство ответникът не успя да установи липсата на действия, които могат да се
квалифицират като домашно насилие. Законът за защита от домашното насилие изрично
предвижда провеждането на спорно съдебно производство по реда на чл. 12, ал. 1 и чл. 15,
ал. 1 от ЗЗДН с възможност за събиране на доказателства от страните, съгласно чл. 13 от
ЗЗДН. Точно по този начин е защитено и правото на защита на ответника в производството,
който има възможността, и следва да опровергае доказателствената стойност на
декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, установена изрично в чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН, чрез
представяне на съответни доказателства. В конкретния случай ответникът не успя успешно
да стори това. Единствените ангажирани от ответника гласни доказателства са показанията
на свидетеля И. П., които по никакъв начин не опровергават изложената в молбата за защита
фактическа обстановка касаеща акта на домашно насилие на 05.03.2025 г.. Заявеното от
свидетеля П. се изчерпва с излагане на неговите впечатления относно личността на
ответника, но от показанията му на практика не се установяват никакви факти и
обстоятелства, относими към процесните инциденти и те не допринасят за изясняване на
делото от фактическа страна, още по – малко биха могли да доведат до опровергаване
доказателствената сила на декларацията.
Константна е практиката, че обвързващата доказателствена сила на декларацията по
чл. 9, ал.3 от ЗЗДН е задължителна за съда, само ако няма други доказателства, които я
оборват. В конкретния случай не бяха ангажирани доказателства, които да оборят
обвързващата доказателствена сила на декларацията по отношение акта на домашно насилие
на 05.03.2025 г.. Нещо повече, в случая изложеното в молбата за психическия и физически
акт на насилие на 05.03.2025 г. в дома на молителката категорично и безпротиворечиво се
подкрепя и от гласните доказателства, събрани посредством разпитите на свидетелите Д. Д.
4
и Д. Д..
По изложените съображения съдът намира за доказано, че на 05.03.2025 г. А. Д. Д. е
упражнил спрямо майка си Т. В. Д. физическо и психическо насилие– като в дома им в гр.
С., ул. „****** я е душил с анцугово долнище, след което е отправил заплаха, че ще запали
дома им.
По отношение на твърдения акт на домашно насилие спрямо молителката Т. В. Д. на
04.03.2025 г., който според твърденията в сезиращата съда молба, уточнена в съдебно
заседание, се изразява в следното поведение на ответника – при побой от ответника спрямо
дъщерята на молителката, в опита си молителката да ги разтърве, ответникът нанесъл удар
на молителката с юмрук в областта на лицето, съдът намира молбата за неоснователна по
следните съображения:
Молителката, която носи доказателствена тежест в процеса, не проведе успешно
пълно и главно доказване на твърденията си, от което да следва категоричният извод за
осъществен конкретен акт на физическо домашно насилие от ответника А. Д. на 04.03.2025
г. спрямо молителката. От събраните по делото доказателства не се установи на посочената
дата ответникът да е нанесъл удар на молителката. Твърденията в сезиращата съда молба за
акт на домашно насилие на 04.03.2025 г., уточнена в съдебно заседание, за които се отнасят и
част от изложените обстоятелства в декларацията по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН съдът приема за
опровергани от показанията на свидетелите Д. Д. и Д. Д., разпитани по искане на самата
молителка и по – конкретно от показанията на свидетелката Д. Д.. Същата е очевидец на
случилото се на 04.03.2025 г. и от показанията й не се установява ответникът да е ударил
молителката. Други доказателства от страна на молителката не са ангажирани. В този
смисъл съдът приема, че събраните доказателства в хода на производството разколебаха
доказателствената сила на декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН в частта относно акта на
домашно насилие на 04.03.2025 г., поради което в случая тя няма обвързваща съда
доказателствената сила, а молителката не е провела главно и пълно доказване на
твърденията си касаещи процесния акт на домашно насилие от 04.03.2025 г..
В заключение поради изложеното съдът счита, че молба за защита се явява частично
основателна, а именно по отношение на акта на домашно насилие на 05.03.2025 г.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че е налице необходимост от постановяване
на мерки на защита, съобразени с фактическите отношения между страните, характера на
упражненото насилие, степента на въздействие върху лицето и евентуалните последици. Въз
основа на посочените критерии, съдът намира, че по отношение на ответника следва да се
наложат предвидените в чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗЗДН мерки, а именно да се въздържа от
извършването на домашно насилие по отношение на Т. В. Д. и да не се приближава до Т. В.
Д., до обитаваното от нея жилище, местоработата и местата за социални контакти и отдих,
докато тя се намира там на по-малко от 50 метра.
Преценката на съда досежно срока на мярката по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН следва да е
в рамките на предвидения от закона такъв /от три до осемнадесет месеца/, като в случая
5
следва бъде наложена за срок от десет месеца, при приспадане на срока на действие на
мярката по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН предвид издадена заповед за незабавна защита по чл. 18
от ЗЗДН, т. е. считано от издаването на заповедта за незабавна защита по чл. 18, ал. 1 от
ЗЗДН на 14.03.2025 г. Съдът намира, че така определеният срок от десет месеца, за който е
наложена мярката за защита по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН, съответства на целта за превенция
на евентуални предстоящи насилствени прояви от страна на ответника. При определяне вида
на мерките, както и срока на мярката по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН съдът съобразява, че
извършените от ответника действия спрямо молителката не са се ограничили до проява на
вербална агресия, а до физическа такава, че насилието е извършено чрез душене на
пострадалата, което представлява изключително опасна форма на насилие, както и
събраните в хода на производството доказателства за упражняване от страна на ответника на
насилие в семейна среда и към други членове на семейството му и като цяло агресивното му
поведение като фактори, завишаващи риска от последващ акт на насилие. При определяне
вида на мерките и срока, за който се определят съдът съобрази разпоредбата на чл. 15, ал. 4
от ЗЗДН, както и глава шеста от Правилник за прилагане на ЗЗДН - Методика за оценка на
риска по чл. 15, ал. 4 от ЗЗДН /нова - дв, бр. 74 от 2024 г., в сила от 30.08.2024 г./.
Съобразно изхода от спора и на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на Районен съд Пазарджик държавна такса в размер на 25
лева.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА А. Д. Д., с ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. „******, с адрес по
месторабота гр. ******, хотел „******“ ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА ОТ ИЗВЪРШВАНЕТО НА
ДОМАШНО НАСИЛИЕ по отношение на Т. В. Д., с ЕГН **********, с адрес гр. С., ул.
„******.
ЗАБРАНЯВА на А. Д. Д., с ЕГН ********** ДА СЕ ПРИБЛИЖАВА до
пострадалата Т. В. Д., с ЕГН **********, до обитаваното от нея жилище, местоработата и
местата за социални контакти и отдих, докато тя се намира там на по-малко от 50 метра, за
срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА, считано от 14.03.2025 г., на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА А. Д. Д., с ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. „******, с адрес по
месторабота гр. ******, хотел „******“, да заплати в полза на съдебната власт по сметка на
Районен съд Пазарджик държавна такса в размер на 25 лева на основание чл. 11, ал. 2 от
ЗЗДН.
Въз основа на настоящото решение ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА, която
подлежи на незабавно изпълнение, като обжалването на решението не спира изпълнението
й.
В заповедта за защита да се посочи, че при неизпълнението й полицейският орган,
6
констатирал нарушението, ще задържи нарушителя и ще уведоми незабавно органите на
прокуратурата.
ПРЕПИСИ от настоящото решение и заповедта да се връчат на страните и на
НАЧАЛНИКА на РУ С..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пазарджик в 7-дневен срок
след изтичане на срока, обявен на страните в открито съдебно заседание.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7