№ 19227
гр. С, 25.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта гоД в следния
състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20241110128159 по
описа за 2024 гоД
Предявени са искове от “Т – С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
гр.С, ул.Я № 23Б, представлявано от А А и И Е, с които е поискало да бъде установено по
отношение на ответника Д. Б. Б, ЕГН **********, с адрес гр.С, ул.«С С» № 9А, ет.1,
надпартерен апартамент, за признаване за установено спрямо последната, че дължи на
ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК по ч.гр.д.№...470/2023 г. по описа на СРС, 128 състав, а именно 741.10 лв.,
представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от от
01.05.2020 г. до 31.08.2021 г., за имот, отчитан с абонатен № ..., ведно със законна лихва от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение –
08.11.2023 г. до окончателното плащане на дължимото, както и мораторна лихва за периода
от 15.09.2021 г. до 20.10.2023 г. в размер на 161.60 лв.
Претендира се установяване на задължения и за дялово разпределение, както следва:
главница в размер на 12.99 лв. за периода от 01.09.2020 г. до 31.07.2021 г., ведно със законна
лихва за периода от 08.11.2023 г. до изплащане на вземането, и мораторна лихва за периода
от 15.11.2020 г. до 20.10.2023 г. в размер на 3.53 лв.
В исковата молба се твърди, че ответникът е потребител на топлинна енегрия по
смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ - като собственик на процесния имот през исковия период.
Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се
регулира от общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на
които ответникът не е изразил несъгласие. Сочи се, че чл.32, ал.1 от Общите условия,
въвежда задължение за потребителите на топлинна енергия да заплащат месечните суми за
потребена такава енергия в 30-дневен срок от периода, за който се отнасят. С това, ищцовото
дружество обосновава иска си за обезщетение за забава.
В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се
извършва дялово разпределение от „Б” ООД, като начисляваните месечни суми са прогнозни
и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово разпределение на база реален
отчет на ИРУ.
В срока за отговора, такъв е постъпил от ответника Д Б, с който се изразява
становище по допустимостта и основателността на предявените искове.
Ответницата оспорва, че е клиент на топлинна енергия. В тази насока се отбелязва, че
от една страна липсват доказателства за наличие в нейна полза на право на собственост или
1
ограничено вещно право върху процесния имот, а от друга страна, че е представена
декларация от трето лице – С С. Б, за разкриване на партида за доставка на топлинна енергия
за имота. В тази насока ответникът се позовава на ТР 2/2017 г. на ОСГКВКС.
Ответникът оспорва сградата, в която се намира процесния имот да е присъединена
към топлопреносната мрежа. Оспорва се и наличието на облигационно правоотношение
между ищеца и ФДР.
В отговора се излагат доводи, че цитирания в исковата молба абонатен номер не
принадлежи на процесния имот.
По същество се оспорва и доказателствената стойност на представените счетоводни
документи – общи фактури и извлечение от сметка.
Ответницата оспорва и дължимостта на претендираните суми за дялово
разпределение.
На самостоятелно основание исковете се оспорват и поради погасяването на
вземанията по давност.
По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли исковете.
В съдебно заседание страните се представляват от пълномощници, които поддържат
направените с исковата молба и отговора към нея съответно искания и възражения.
По делото са събрани писмени доказателства, назначени и изслушани са съдебно-
техническа и съдебно-счетоводна експертизи.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1
ЗЗД вр. чл.149, чл.154 и чл.155 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД и имат за предмет установяване
дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение
на парични задължения.
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело №...470/2023 г. по описа на СРС е видно,
че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец срещу
ответницата и срещу С Д Б е била издадена заповед за изпълнение, за следните суми: сумата
1482.19 лв., представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за
период от 01.05.2020 г. до 31.08.2021 г., ведно със законна лихва за период от 08.11.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата 323.20 лв., представляваща мораторна лихва за период от
15.09.2021 г. до 20.10.2023 г., сумата 25.99 лв, представляваща главница за предоставена
услуга дялово разпределение за периода от 01.09.2020 г. до 31.07.2021 г. и мораторна лихва
върху нея за периода от 15.11.2020 г. до 20.10.2023 г. в размер на 7.06 лв. Отговорността на
всеки от длъжниците е ангажирана за по ½ от общото задължение.
С възражение от 01.12.2023 г. длъжникът Д. Т. е оспорила вземанията поради
липсата на облигационно правоотношение със заявителя.
От тази данни се установява, че ищецът е провел заповедно производство по
отношение на процесните вземания и исковете са предявени в срока по чл.415, ал.1 ГПК,
поради което и същите се явяват процесуално допустими.
По основателността на исковете, съдът намира следното:
За да бъде уважен главният иск следва да се установи наличието на валидно
правоотношение между страните, както и доставка на топлоенергия в количество и по цени,
формиращи цената на иска.
2
Съобразно предвиденото в чл.153 от ЗЕ, валидно облигационно правоотношение по
доставка на топлинна енергия, възниква между топлопреносното предприятие и собственика
или ползвателя на топлофициран имот. С ТР № 2/2017 г. на ОСГКВКС, се възприе
становището, че правоотношението може да възникне и въз основа на сключен между
страните договор, който е с приоритетно значение за установяване качеството потребител на
топлинна енергия, пред възникването на това правоотношение по силата на закона.
В случая от приетите като писмени доказателства документи за собственост
/нотариални актове/ се установява, че процесния имот е закупен от Д Д Б и С С Б на
16.11.1967 г., за което е съставен от първи нотариус при СНС, нотариален акт №..., том ...,
нот.дело № .../1967 г. Впоследствие – на 12.05.1993 г., купувачите са го дарили на внука си С
Д Б, което е отразено в нотариален акт №..., том LIV, нот.дело № .../1993 г., съставен от I
нотариус при СНС към Втори районен съд. На 13.04.2005 г. С Б е придобил чрез покупко-
продажба останалата ½ ид.ч. от имота, като сделката е материализирана в нотариален акт
№..., том I, рег.№..., нот.дело №.../2005 г., съставен от нотариус Д С, рег.№... от РНК. През
2005 г. С Б и съпругата му Д Б, са учредили договорна ипотека върху имота в полза на „Х“
АД, видно от нотариален акт №..., том II, рег.№..., нот.дело №.../2005 г., съставен от нотариус
И Д, рег.№... от РНК.
В същото време, с молба-декларация от 26.07.1999 г., подадена от С Д Б до
ищцовото дружество, е заявено желание за откриване на партида за доставка на топлинна
енергия в процесния имот, представляващ ап.3, находящ се в гр.С, ул.“С С“ № 9, вх.2, ет.1.
При тези данни и съобразно направеното от ответницата с отговора на исковата
молба, изрично възражение за липсата на облигационно правоотношение с ищеца, съдът
намира, че по делото не се установи пасивната материална легитимация на Д. Б по иска.
От една страна няма категорични данни за това дали и каква част от топлоснабдения
имот, за който се претендират неплатени задължения в настоящето производство, е
придобита от ответницата. От представените документи за собственост не може да се
направи извод в тази насока. Единствено може да се предполага, че към датата, на която С Б
е закупил ½ ид.ч. от имота – 13.04.2005 г., той е бил в брак и с ответницата и тази част от
жилището е преминала в режим на съпружеска имуществена общност. Доколкото обаче няма
категорични доказателства за това и доколкото съдебното решение не може да почива на
предположения, не може да се приеме въз основа на събраните доказателства, че Д. Б е
собственик на имота, респ. на част от него. Няма данни и ответницаата да е титуляр на
ограничено вещно право на ползване.
Отделно от това, по делото е представена молба-декларация от 26.07.1999 г.,
подадена от С Д Б до ищцовото дружество, в която е заявено желание за откриване на
партида за доставка на топлинна енергия в процесния имот, представляващ ап.3, находящ се
в гр.С, ул.“С С“ № 9, вх.2, ет.1. Това налага извода, че е налице предприето от С Д Б
конклудентно действие, което сочи на сключен договор за продажба на топлинна енергия за
жилището в гр.С, ул.“С С“ № 9, вх.2, ет.1 ап.3, по смисъла на ТР № 2/2017 г. на
ОСГКВКС.Ето защо настоящия състав приема, че потребителна топлинна енергия в
процесния имот е С Д Б, още повече, че в цитираното ТР се приема, че с приоритетно
значение е наличието на сключен договор за продажба, с оглед установяване качеството
потребител на топлинна енергия, пред възникването на това правоотношение по силата на
закона.
Поради това, независимо, че от приетите по делото заключения на вещите лица по
съдебно-техническата и съдебно-счетоводната експертизи, се установи доставка на
топлинна енергия в процесния имот и нейната стойност, то исковете следва да бъдат
отхвърлени единствено поради липсата на основание за ангажиране отговорността на
ответника за начислените от ищеца задължения.
С оглед изхода по главните искове и акцесорния характер на исковете за
3
обезщетение за забава, последните също следва да бъдат отхвърлени.
По отношение ищцовите претенции за вземания за осъществена услуга дялово
разпределение следва да се добави и че от данните по делото се установи, че тази услуга се
извършва от ФДР „Б“ ООД. Ищцовото дружество не анажира доказателства за активната си
материална легитимация по иска, а именно за основанието, на което му се дължи
възнаграждение на него за извършена от трето лице услуга. Макар и събирането на тези
суми да е възложено на ищеца, съобразно договорено между него и ТЛП, то това не
обвързва съда и не може да промени носителя на материалното право. Ищецът не установи
да е изкупил тези вземания от ТЛП /по реда на чл.99 от ЗЗД/, или да е настъпило частно или
универсално правоприемство между него и ФДР, поради което съдът приема, че липсва
валидно възникнало вземане на ищеца от ответника за услугата дялово разпределение. Ето
защо, предвид обстоятелството, че ищецът е претендирал сумите в заповедното
производство, исковете му се явяват процесуално допустими, но по същество
неоснователни, поради което и следва да се отхвърлят.
С оглед изхода на спора, единствено ответницата имат право на разноски, каквото
искане е направила. В съответствие с възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС,
следва съдът в настоящето исково производство да разпредели разноските и във воденото
преди това заповедно такова. Вписаните в списъка по чл.80 от ГПК, приложен на л.74,
разноски, съдът констатира, че са реално извършени и при липсата на възражение за
прекомерност подлежат на присъждане в пълен размер.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на “Т – С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
гр.С, ул.Я № 23Б, за признаване за установено по отношение на ответницата Д. Б. Б, ЕГН
**********, с адрес гр.С, ул.«С С» № 9А, ет.1, надпартерен апартамент, че последната
дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№...470/2023 г. по описа на СРС, 128 състав, а именно: сумата от
741.10 лв., представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от от 01.05.2020 г. до 31.08.2021 г., за имот, отчитан с абонатен № ..., ведно със
законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение – 08.11.2023 г. до окончателното плащане на дължимото, мораторна лихва за
забавено плащане за периода от 15.09.2021 г. до 20.10.2023 г. в размер на 161.60 лв., както и
главница за предоставена услуга дялово разпределение в размер на 12.99 лв. за периода от
01.09.2020 г. до 31.07.2021 г., ведно със законна лихва за периода от 08.11.2023 г. до
изплащане на вземането, и мораторна лихва за периода от 15.11.2020 г. до 20.10.2023 г. в
размер на 3.53 лв.
ОСЪЖДА Т – С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.Я № 23Б,
да заплати на Д. Б. Б, ЕГН **********, с адрес гр.С, ул.«С С» № 9А, ет.1, надпартерен
апартамент, сумата от 1200.00 лв., представляваща направени от ответницата разноски по
настоящето дело и по ч.гр.д.№...470/2023 г. по описа на СРС, съобразно изхода на делата.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач „Б“ ООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
се докладва с частно гражданско дело №...470/2023 г. по описа на СРС.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5