Решение по дело №9293/2023 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1509
Дата: 30 април 2024 г. (в сила от 30 април 2024 г.)
Съдия: Насуф Исмал
Дело: 20233110109293
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 юли 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 1509
гр. В., 30.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 9 СЪСТАВ, в публично заседание на първи април
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Насуф Исмал
при участието на секретаря Ани Люб. Динкова
като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20233110109293 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството се разглежда по реда на чл. 238 от ГПК.
Производството по делото е образувано по предявени от „С. П.“ ООД, ЕИК:
********** срещу „С. в“ ЕООД, ЕИК: *********, обективно кумулативно съединени искове
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за приемане за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми:
сумата в размер на 9 248.04 лева, представляваща дължима цена по неформални договори за
търговска продажба на ветеринарни лекарства и консумативи, описани по вид и количество
във фактури № № *******/09.09.2022 г., № ******/30.09.2022 г. № ******/04.10 2022 г., №
******/10.10.2022 г., № ******/14.10.2022 г., № *****/18.10.2022 г., № ******/25.10.2022 г.,
№ ********/01.11.2022 г., № ******/08.11.2022 г., № ********/11.11.2022 г., №
**********/18.11.2022 г., № ********/22.11.2022 г., № *******/28.11.2022 г. и №
********/01.12.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 12.05.2023 г. до окончателното изплащане на
задължението, като главницата е заплатена изцяло на 13.06.2023 г., както и сумата в
размер на 261.65 лева, представляваща сбор от непогасените обезщетения за забава за
плащането на дължимите суми по издадените фактури за периода от 18.11.2022 г. до
12.05.2023 г.
В исковата си молба ищецът излага, че между страните е бил сключен неформален
договор за търговска продажба на ветеринарни лекарства и консумативи. Твърди, че
предаването на стоките ставало или в търговски обект на ищеца, представляващ
ветеринарна аптека и склад, находящ се в гр. В., ул. „Б. Т.“ № **, или чрез приемане на
заявка по телефона и доставка до търговския обект на ответника. Поддържа, че за всяка
доставка били съставяни фактури, задълженията по част от които останали непогасени. Ето
защо в негова полза била издадена съответна заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. След
издаване на заповедта от ответника последвали плащания в общ размер от 9425.90 лева.
1
Твърди, че с тях били погасени изцяло задълженията по главницата в размер на 9248.04 лева
и законната лихва върху задълженията по някои от фактурите. След извършеното плащане
са останали изискуеми част от задълженията за мораторна лихва в общ размер от 261.65
лева, както и законната лихва върху главницата за периода от подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК в съда – 12.05.2023 г. до 13.06.2023 г. – датата на окончателното плащане на
задължението. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат уважени.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът „С. в“ ЕООД, редовно уведомен, не е
депозирал писмен отговор на исковата молба.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
В проведено по делото на 01.04.2022 г. открито съдебно заседание редовно
призованият ответник не се е явил и не е направил искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие. Ищецът от своя страна е направил искане за постановяване на неприсъствено
решение.
Видно от приложените по делото книжа, на ответника са били указани последиците
от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяването му в съдебно заседание.
В срока за отговор и в проведеното открито съдебно заседание ответникът не е
оспорил твърденията на ищеца, че в качеството му на продавач е извършил процесните
продажби на стоки /доставки/, за което е издал фактури в периода 09.09.2022 г. - 01.12.2022
г., при съответната уговорена между страните цена, размера на претендираната главница; че
ответникът е в забава на плащането на уговорената продажна цена, както и относно размера
на обезщетението за забава.
Твърденията на ищеца се подкрепят и от представените с исковата молба писмени
доказателства, сред които фактури № № *******/29.09.2022г., № ******/30.09.2022г., №
******/04.10.2022г., № ******/10.10.2022г., № ******/14.10.2022г., № *****/18.10.2022г., №
******/25.10.2022г., № ********/01.11.2022г., № ******/08.11.2022г., №
********/11.11.2022г., № **********/18.11.2022г., № ********/22.11.2022г., №
*******/28.11.2022г., № ********/01.12.2022 г. Нещо повече, след подаването на
заявлението по чл. 410 от ГПК, ответникът е погасил изцяло главницата, поради което с
конклудентени действия, но по несъмнен начин е признал нейната дължимост, съостветно и
своята забава по обилгационната връзка.
По изложените съображения съдът приема, че предявения иск за реално изпълнение
се явява вероятно основателен, което обуславя вероятната основателност и на акцесорният
за присъждане на обезщетение за забава върху главницата съизмеримо със законната лихва.
Ответникът не е оспорил и размера на претенциите.
Предвид посоченото, съдът намира, че в случая е установено наличието на
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 239, ал. 1, т. 1 и 2 от
ГПК, поради което исковата претенция следва да се уважи по този ред.
Доколктоо главницата е платена в хода на делото, това обстоятелство следва да се
вземе предвид на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК и искът за главница следва да се отхвърли,
не поради неоснователност и недоказаност, а поради погасяване чрез плащане.
Предвид изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени поисканите и доказани разноски в исковото производство в размер на общо
2
726,18 лева за заплатената държавна такса и адвокатско възнаграждение, както и сторените
в заповедното производство по ч.гр.д. № *****/2023 г. на ВРС от 793,75 лева, на основание
т. 12 от ТР № 4/2023 г. на ОСГТК на ВКС.
Воден от горното и на основание чл. 239, ал. 2 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че „С. в“ ЕООД ,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. В., ж.к. „Б.“ ул. „Д-р Л. П.“ № **,
бивша ул. *** дължи на „С. П.“ ООД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на
управление: гр. П., ул. „Г. Д.“ № ** сумата 261.65 лева, представляваща сбор от
непогасените обезщетения за забава за плащането на дължимите суми по издадените
фактури за периода 18.11.2022 г. – 12.05.2023 г., която сума е предмет на Заповед №
****/29.05.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.
гр. д. № *****/2023 г. по описа на ВРС допълнена по реда на чл. 250 от ГПК с
Разпореждане *****/23.10.2023 г., на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като
ОТХВЪРЛЯ иска за признаване за установено между страните, че „С. в“ ЕООД ,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. В., ж.к. „Б.“ ул. „Д-р Л. П.“ № **,
бивша ул. ** дължи на „С. П.“ ООД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на
управление: гр. П., ул. „Г. Д.“ № ** сумата 9 248.04 лева, представляваща дължима цена по
неформални договори за търговска продажба на ветеринарни лекарства и консумативи,
описани по вид и количество във фактури № № *******/09.09.2022 г., № ******/30.09.2022
г. № ******/04.10 2022 г., № ******/10.10.2022 г., № ******/14.10.2022 г., №
*****/18.10.2022 г., № ******/25.10.2022 г., № ********/01.11.2022 г., № ******/08.11.2022
г., № ********/11.11.2022 г., № **********/18.11.2022 г., № ********/22.11.2022 г., №
*******/28.11.2022 г. и № ********/01.12.2022 г., пради извършено частично плащане в
хода на процеса, на основание чл.235, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА „С. в“ ЕООД , ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
В., ж.к. „Б.“ ул. „Д-р Л. П.“ № **, бивша ул. *** да заплати на „С. П.“ ООД, ЕИК:
**********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Г. Д.“ № ** сумата 793,75
лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски в заповедното производство по
ч.гр.д. № *****/2023 г. по описа на ВРС, както и сумата 726,18 лева, представляваща
сторени в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
3