Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 06.08.2019 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ брачен въззивен състав, в закрито заседание
на шести август през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА
МИЛЕН
ЕВТИМОВ
като разгледа
докладваното от съдия М. Евтимов ч.
гр. дело № 10116 по описа за 2019 г., и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по жалба на длъжника „И.К.“ ЕООД срещу постановление
на ЧСИ М.Б.за разноските, обективирано
в покана за доброволно изпълнение от 19.06.2019 г. и в разпореждане
от 09.07.2019 г., по изпълнително дело № 20198380402592. В жалбата са изложени подробни съображения за прекомерност
на адвокатското възнаграждение на взискателя и за неправилното включване на
адвокатското възнаграждение на взискателя в базата при изчисляването на
пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Жалбоподателят моли да се отменят действията
на съдебния изпълнител, като адвокатското възнаграждение на взискателя се
намали от 276 лева на 200 лева, а таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ се намали от 96
лева с ДДС на 60 лева с ДДС. Претендира разноски за настоящото производство.
Взискателят
И.Х.М.оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да се
остави без уважение.
ЧСИ М.Б.е представил подробни мотиви относно допустимостта и
основателността на жалбата.
Съдът, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и в нейния отговор,
както и обясненията на частен съдебен изпълнител М.Б., прие следното:
Жалбата е процесуално
допустима - подадена е в срок, от лице, легитимирано да обжалва, и е
насочена срещу подлежащи на съдебен контрол изпълнителни действия по смисъла на
чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.
Видно от връчената на длъжника
покана за доброволно изпълнение, задължението по изпълнителното дело възлиза общо
на 1040 лева, в т.ч. 500 лева – неолихвяема сума по изпълнителния лист, 300
лева – прието адвокатско възнаграждение на взискателя по изпълнителното дело, и
96 лева – начислена такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
С възражение от 01.07.2019 г. длъжникът е поискал от частния съдебен
изпълнител да намали, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, размера на адвокатското
възнаграждение на взискателя от 300 лева на 200 лева, поради прекомерност, и да
намали размера на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ от 96 лева с ДДС
на 60 лева с ДДС.
С разпореждане
от 09.07.2019 г. частният съдебен изпълнител е намалил размера на адвокатското
възнаграждение на взискателя по изпълнителното дело от 300 лева на 276 лева с
ДДС и е отказал да намали дължимата пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ от
96 лева с ДДС на 60 лева с ДДС.
В настоящия случай
взискателят има право на адвокатско възнаграждение, както за образуване на изпълнително дело, така и за процесуално
представителство, защита, съдействие и извършване на действия с цел
удовлетворяване на паричното вземане-предмет на изпълнителния лист.
Пълномощникът му – адв. С.Д., е подал молбата за образуване на изпълнителното
дело и с молба от 19.06.2019 г. е посочил изпълнителния способ – налагане на
запор на банковите сметки на длъжника. В действителност, ЧСИ М.Б.,
постановявайки разпореждането от 09.07.2019 г., е намалил размера на
адвокатското възнаграждение на взискателя до минимумите, предвидени в чл. 10, т. 1 и т. 2
от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (НМРАВ) – 200 лева за образуване на изпълнителното
дело (чл. 10, т. 1 от НМРАВ) и 30 лева за процесуално представителство и извършване на действия по изпълнителното дело с цел
удовлетворяване на парични вземания (чл. 10, т. 2, предл. 1 от НМРАВ). Неправилно обаче
частният съдебен изпълнител е включил към сумата от 230 лева данък върху добавената стойност в размер на 46 лева. Видно
от договора за правна защита и съдействие на л. 6 от изпълнителното дело,
взискателят е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева в брой,
без отбелязване, че сумата е без включен ДДС, и без доказателства, че адвокатското
дружество, с което е сключен договорът, е регистрирано по ЗДДС. При това
положение към сумата от 230 лева не следва да бъде добавян данък върху
добавената стойност в размер на 46 лева. Ето защо, намаленото от ЧСИ М.Б.адвокатско
възнаграждение на взискателя по изпълнителното дело от 300 лева на 276 лева
следва да бъде допълнително намалено до 230 лв.
Съгласно т. 26 от ТТРЗЧСИ за изпълнение на парично
задължение се събира пропорционална такса върху събраната сума. Под „парично
вземане“ по смисъла на т. 26 се разбира само вземането, което е предмет на
изпълнителния лист, а не и таксите и разноските по самото изпълнително дело,
върху които такса по т. 26 не се дължи. Противното би означавало и че върху
самата такса по т. 26 следва да се дължи такса по т. 26, върху която също да се
дължи такса, и т.н. – извод, лишен от всякаква правна и житейска логика.
Аргумент в тази насока може да бъде изведен и от Забележка 1, изр.1 на т.26 от ТТРЗЧСИ,
според която при частично събиране на паричното вземане таксата се определя за
целия дълг, но се събира част, съответстваща на събраната сума. „Целият дълг“
представлява вземането по изпълнителния лист, въз основа на който е образувано
изпълнителното производство, и не включва признатите от ЧСИ разноски на
взискателя, възложени в тежест на длъжника по изпълнението. В крайна сметка вземането по
изпълнителния лист, което взискателят желае да бъде събрано в изпълнителното
производство, представлява „материалния интерес“ по смисъла на чл. 83, ал. 1 от ЗЧСИ за определянето на пропорционалните такси по изпълнението.
По тези съображения обжалваното от длъжника разпореждане от
09.07.2019 г. на ЧСИ в частта, в която е отказано
да се намали дължимата пропорционална такса по т. 26 от
ТТРЗЧСИ от 96 лева с ДДС на 60 лева с ДДС, следва да се отмени, като вместо
него бъде постановено тази такса да бъде намалена на 60 лева с ДДС, съгласно т.
26, б. „б“ от ТТРЗЧСИ.
Искането за
присъждане на сторените от жалбоподателя разноски в настоящото производство е
неоснователно, независимо че жалбата е уважена. Отговорността за разноски се
понася от страната, срещу която е постановено решението, спрямо която тя е
санкция за неоснователно предизвикан спор. В случая производството е по повод
жалба срещу действия на частен съдебен изпълнител, като взискателят (ответник
по жалбата) не е дал повод за съдебното производство със свое поведение или
действие. В този случай взискателят не може да носи отговорност за разноските
по обжалване на незаконосъобразните действия на съдебния изпълнител.
Отговорността на съдебния изпълнител за вреди се реализира по друг ред,
регламентиран в нормата на чл. 441 от ГПК.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
НАМАЛЯВА, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, сумата
от 276 лева, представляваща адвокатско възнаграждение
на взискателя И.Х.М.по изпълнително дело № 20198380402592 по
описа на ЧСИ М.Б., на 230 лева.
ОТМЕНЯ разпореждане от 09.07.2019 г. по
изпълнително дело № 20198380402592 по описа на ЧСИ М.Б.в частта, в която е отказано да
се намали дължимата пропорционална такса по т. 26 от
ТТРЗЧСИ от 96 лева с ДДС на 60 лева с ДДС, и вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА пропорционалната
такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ по изпълнително дело № 20198380402592
по
описа на ЧСИ М.Б.от 96 лева с ДДС на 60 лева с ДДС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „И.К.“
ЕООД за присъждане на разноски по настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.