№ 109
гр. К., 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:С. В. Г.
при участието на секретаря М. Т. М.
като разгледа докладваното от С. В. Г. Гражданско дело № 20215510102439
по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от Т. Н. Ч. против АЛБ.
М. Ч., с правно основание чл. 59, ал. 9 от Семейния кодекс.
В исковата молба пълномощникът на ищцата адв. Г. твърди, че с
Решение № 389 от 02.08.2011 г., постановено по гр.д. № 1650/2011 г. на
Районен съд - К., бракът между страните бил прекратен, като на ответницата
били предоставени родителските права по отношение на децата Е. Ч. и М. Ч.,
а на ищеца бил определен режим на контакти и издръжка на същите. Заявява,
че след като навършила ***одини, макар и още ученичка, Е. се преместила да
живее при баща си, като той единствено се грижел за нея и издържал, което
правел и към настоящият момент. М. бил в момента на *** живеел при майка
си, но неговото желание, както и това на баща му и сестра му било тримата
отново да бъдат заедно. След развода на родителите, децата заживели с майка
си, но нейният начин на живот ги отдалечил от нея, тъй като същата имала
множество връзки, с различни мъже и всеки от тях живеел с децата. През
годините доверителят й обгрижвал децата изцяло, тъй като имал разширен
режим на контакти, съветвал ги, помагал им както в училище, така и извън
него, бил винаги на разположение на децата си. След като Е. напуснала
жилището на ответницата през 2020 г., брат й М. бил принуден да остане с
майка си, съгласно постановеното Решение № 389 от 02.08.2011 г. на КРС, но
същият не се чувствал добре при нея. Многократно звънял на баща си да
дойде и да го вземе от дома на майката, тъй като искал да живее с него и
сестра си. Освен това М. неведнъж се оплаквал на баща си, че майка му го
тормозела. Това поведение на ответницата стресирало и депресирало детето,
което било едва на 13 години и той с нетърпение чакал дните, в които баща
1
му го взимал при него. Последната една година, след преместването на Е. при
баща й, М. трудно преживявал раздялата със сестра си, макар, че поддържали
контакт. Успеха му в училище драстично спаднал и баща му се притеснявал,
че все пак ще е в *** клас, предстояли му матури и кандидатстване в друго
училище. Ответницата не се интересувала от състоянието на М., била
отдадена на други приоритети в живота, но не и на детето. На няколко пъти
му казвала „съжалявам, че те родих". В същото време ищецът ежеседмично,
от петък до неделя, взимал сина си в дома му, обгрижвал го и му давал тази
любов, която детето не намирало в дома на майката. Адв. Г. заявява, че
неведнъж ищецът е предлагал на ответницата той да упражнява родителските
права над детето, но ответницата му заявила, че не желае да плаща издръжка.
Сочи, че обстановката, в която живее М., изключително притеснява
доверителя й, тъй като живеейки в такава среда детето не може да се изгради,
като личност и пълноценен за обществото човек, а ще расте в страх и
опасения какво ще се случи с него за напред. Твърди, че условията, които
ответницата може да предостави за отглеждането на М. съвсем не са
достатъчни за неговото развитие, докато при него детето е осигурено, както
финансово, така и емоционално спокойно, освен това ще живее и със сестра
си, която много обича. Предвид гореизложеното моли съда с решението си да
постанови детето М. Т. Ч., с ЕГН ********** да живее при баща си Т. Н. Ч., с
ЕГН ********** в гр. М., както и да предостави на него упражняването на
родителските права. Да постанови ответницата да заплаща, по банков път,
месечна издръжка в размер на 170 лв., считано от датата на съдебното
решение. Да определи режим на контакти на детето с майката: през седмица
да взима и вижда детето от 18.00 часа в петък до 17.00 часа в неделя с
преспиване между дните, както и 1 месец през лятото, когато не съвпада с
платения годишен отпуск на бащата; Коледни празници от 18.00 часа на
23.12. - до 18.00 часа на 29.12. - на всяка нечетна календарна година;
Новогодишни празници - от 18.00 часа на 30.12. - до 18.00 часа на 03.01.- на
всяка четна календарна година; Великденски празници - на всяка нечетна
година; Пролетна ваканция - първите 5 дни от ваканцията; Рожден ден на
детето - *** -нечетна година при майката, четна при бащата. Претендира
присъждането на разноски.В съдебно заседание исковата молба се поддържа
от адвокат Ст. Г.. Претендира за направените по делото разноски. Подробни
съображения излага в писмена защита.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който
заявява, че счита предявените искове за допустими, но неоснователни и
недоказани, като съображенията й за това са следните: Не отрича, че дъщеря
им Е. заминала да живее в гр. М. в къщата на баща си на *** г. въпреки
нейните забрани, но към тази дата Е. била вече пълнолетна и тя не можела да
я спре. Е. се върнала в гр. К. през м. май 2020 г. преди абитуриентския си бал
и и оттогава до настоящия момент живеела с ответницата и брат си, като към
датата на депозиране на исковата молба Е. също живеела в гр. К. при майката.
Сочи като неверни твърденията, че синът им М. Ч. се чувствал зле при нея –
напротив всичките му нужди и потребности били задоволени, имал собствена
детска стая, мобилен телефон, компютър и всичко необходимо за дете на
неговата възраст. При разговори М. й заявявал, че не желае да живее при
баща си, а при майка си и при сестра си. Сочи, че за разлика от баща му
където М. бил без надзор и контрол по цял ден, тя го карала да учи и ако не
2
учел му се карала понякога, дори се е случвало да му вземе телефона и
компютъра, за да не се разсейва, а да учи /което може би детето възприема
като „тормоз"/. Ищецът живеел на семейни начала с друга жена и през
седмицата живеел на квартира в гр. К., като само в петък след работа, събота
и неделя си бил в къщата в гр. М.. Ако през това време М. е бил в гр. М.
многократно баща му го оставял да се оправя сам, без надзор и без грижа от
възрастен. Заявява, че никога не е препятствала срещите на ищеца с децата,
макар и да са били извън режима на контакти – винаги когато децата са
искали да видят баща си се е съгласявала. Счита, че ищецът няма достатъчно
родителски капацитет, за да посрещне нуждите на детето и да се грижи
пълноценно за него. През 2017 г. лекарите открили проблем със слуха на М. и
се наложило да го заведе на преглед при специалист в гр. П.. Обадила се на
ищеца да го помоли да ги закара с детето до гр. П. на лекар, но той й отказал
„защото нямало кой да му плати бензина". Освен това през 2020г. й се
наложило да постъпи в болница за 10 дни, като ищецът взел М. и казал, че
през тези дни заедно ще учат в гр. М.. Тя била категорично против и желаела
М. да остане в гр. К. в дома й и да учи заедно с нейната майка - неговата баба
/тя живее на етажа под нас/, която е работила до пенсионирането си в
училище и можела да му помага за подготовка на уроците и в
дистанционното обучение. Въпреки нежеланието й М. заминал с баща си и
когато си дошла от болницата с учудване видяла, че когато М. е заминал с
баща си за гр. М. дори не са взели раницата с учебниците. Ищецът й казал, че
не се е справил и двамата с детето не са могли да влязат в он-лайн стаята, не
са се свързали он-лайн с училището и М. всъщност е пропуснал всички уроци
и учебни занимания през тези 10 дни. Поради това М. изостанал и не можал
да навакса с пропуснатия учебен материал и си понижил успеха в училище.
Твърди, че от раздялата й с ищеца и до настоящия момент той никога не се е
интересувал от здравословното състояние на децата, от това как се справят в
училище. Заявява, че не отговарят на истината твърденията в исковата
молба,че няма финансова възможност да се грижи за детето - напротив от
дълги години работи в „А."АД, гр. К. като брутната й заплата е около 1 200
лв. месечно. Освен това има собствено жилище в гр. К., в което живее с
децата. С оглед гореизложените факти и обстоятелства счита, че исканията на
ищеца са необосновани, ще травмират детето и няма да са в негов интерес.
Предвид гореизложеното моли съда да отхвърли като неоснователни и
недоказани предявените исковете. Претендира присъждането на разноски. В
съдебно заседание процесуалния представител на ответника адвокат М.Д.
моли съдът да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.
Претендира за направените по делото разноски.
Дирекция „Социално подпомагане” – К., редовно призована не изпраща
процесуален представител. Представя по делото социален доклад относно
детето М. Т. Ч..
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните,
намери за установено следното :
Видно от представеното по делото удостоверение за раждане издадено
въз основа на акт за раждане №***г., страните по делото са родители на
детето М. Т. Ч., роден на ******г.
3
От приложеното гр.дело №1650/2011г. по описа на Районен съд – К. се
установява, че с влязло в сила решение №389/02.08.2011г. постановено по
горепосоченото дело бракът между страните е прекратен с развод по взаимно
съгласие. Със същото решение е утвърдено постигнатото между съпрузите
споразумение както следва: родителските права по отношение на родените от
брака деца Е. и М. се предоставят за упражняване на майката АЛБ. М. Ч.,
която поема занапред грижите по отглеждането и възпитанието им, като
децата ще живеят при майката в гр. К., ***; бащата Т. Н. Ч. ще има право да
вижда и взема децата Е. и М. всяка първа и трета седмица от месеца от 18 ч в
петък до 19 ч в неделя през зимните месеци и от 18 ч в петък до 20 ч в неделя
през летните месеци с преспиване в петък и събота и 30 дни през
лятото,когато това не съвпада с отпуск на майката. С цел запазване на
духовната и емоционалната връзка между бащата и децата,молителите
уговорели и възможността за разширен режим на контакти между бащата и
децата при постигне на предварителна договореност между двамата
родители.
По делото е представено и заверено копие на Удостоверение за доходи
на Т. Н. Ч., издадено от А. АД, гр. К., видно от което същият за 12 месеца от
2020/7 до 2021/6 е с брутен доход в размер на 16655,05 лв., съответно нетен,
за същия период - 12869,96 лв.
От представените по делото копие на ученическа книжка на М. Ч., се
установява, че през 2020/2021година, същият е ученик в *** в ОУ “К.‘‘. В
същата са отразени оценките, както и отсъствията на детето М., като има
посочени и забележки по някои учебни предмети.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите К.Я.Е., Е.В. Ч., Е. Т.а Ч. и К.С.К..
Свидетелка К.Я.Е. /във фактическо съжителство с ищеца/ твърди, че се
познавала с Т. от дълго време. Живеели заедно от доста време. Виждали и
двамата, че М. имал проблеми в училище и желаели да му помогнат.
Виждали, че се чувства добре при тях. Баща му искал да го научи и на това
което може. Той направил всичко в къщата сам и искал да предаде уменията
си на М.. Т. гледал да му помага и в училище. Помагал му по два проекта,
единият за Слънчевата система. М. имал приятели в М., идвали на гости,
прекарвали си весело. Когато били на разходка в планината, гледали да се
съберат и с родителите на децата, да имало контакти и да се чувствал добре.
От време на време бил споделял, ,, че не му е много хубаво в дома на майка
му, тъй като обстановката е по с напрежение и оттам идва и напрежението
му.‘‘ Понякога когато го взимали бил по-изнервен. Казал, че иска де живее
при тях в М. с баща си. Т. и бил казвал, че проблемите, които идват, били от
държанието на А. към М.. ,,Едни път добре, един път зле, просто това му дава
отражение.‘‘ Доколкото знаела, майката живеела с някой в момента. Не
знаела какво е държанието на човека, с който живеела майката, с М.. През
седмица го взимали, виждали го три пъти. Виждали го по-често ,, може би
докато подаде молба за делото.‘‘ Преди го виждали по-често, сега били по
друг начин нещата. Живеела с Т. от 4-5 години. Живеели в М. повечето
време. Живеели в отделна къща на Т.. Пет дни били в М., два дни най-много
били в К.. Знаела от Т., че М. имал проблем със слуха, ,,при едно заболяване,
когато бил малък.‘‘ М. казвал, че в моменти този проблем го нямало, в смисъл
4
че чувал, но малко по-трудно с едното уше, заради антибиотик. Не се била
интересувала, но доколкото знаела Т. бил помогнал. През тези 5 години М. не
бил боледувал. Специално при тях не бил боледувал.,, Може да е имал хрема,
но да е боледувал тежко – не.‘‘
От показанията на свидетелката Е.В. Ч. / майка на ищеца / се
установява, че Т. и А. не живеели заедно от доста време. За в момента за М.
се грижела майка му, но баща му го взимал винаги, когато му се полагало.
Винаги детето идвало да ги посещава. Било споделяло с нея, че искало да
живее при баща си. Веднъж си дошъл много разстроен и казал: „Бабо много
съм разстроен, мама каза, че съжалява, че ме е родила“. Много тежко понесъл
това нещо. Искал да живее при баща си, защото там му било много
по[1]добре, грижите за него били по-големи от негова страна, занимавал се
много с него, помагал му. Когато си бил вкъщи не можела да каже как се
грижила майката за него. Бил й споделял, даже й бил казал лично „Бабо
отървете ме от този ад, непрекъснато се карат и просто не мога да понасям“,
„отървете ме от този ад, непрекъснато се карат“. Винаги когато се полагало
М. идвал при баща си, когато било разрешено той да си го вземе. Никога не е
било той да не си приберял децата. Т. помагал много за училище на М. и
когато бил при него се чувствало, резултатът бил друг. ,,От 2011 г. са
разделени. Напоследък не му разрешава да се виждат с него. Може би от една
година не му разрешава.‘‘ Когато баща му вземал М. при него в М. минавали
покрай тях, виждали ги и си отивали в другата къща. Синът й редовно плащал
издръжка на децата си. Имал проблеми със слуха 2015-2016 г. М.. Бил болен,
ушето го боляло. Бил при майка си, но те го посещавали в болницата. Когато
бил при него, му купувал лекарства.,, Не, няма такова нещо бащата да откаже
да помага когато децата са болни.‘‘
Свидетелката Е. Т.а Ч. /*** / твърди, че до навършване на ***. живеела
при майка ми. След това за 9 месеца живяла при баща си. Твърди, че баща й
започнал да я изнудва, заради делото. Имала по принцип събрана сума в него,
която той й обещал, че ще й даде, ако свидетелствала по делото, но не я
получила тази сума. Получила 800 лева и казала на баща си, че не желае да
свидетелства за него. Доколкото си спомняла М. имал проблем със слуха през
2015 -2016 г. Тогава майка й потърсила баща й за помощ. Той се обърнал и
казал: „Кой ще ми плати горивото?“. Сочи, че баща й по-често от два пъти
месечно взимал брат й. Майка й нямала нищо против. През тези 9 месеца,
когато живяла при баща си брат й бил идвал в дома му. Имало моменти,
когато баща й го оставял без надзор, ,,когато тати не е бил вкъщи когато М. е
бил при нас. През повечето време когато били в М. за тях се грижели баба им
и дядо им. В повечето време били в къщата на баба им и дядо им. Когато се
прибирал в М. имало промяна в поведението му – ,,някак си е по-тъжен и
студен като държание. Преди време М. искал да живее при баща им, докато
не станал свидетел на разговор, в който баща им бил казал, че искал да съсипе
майка им след делото и щяла да му падне в краката. Заявява, че поради
неразбирателство с майка си, когато навършила пълнолетие отишла да живее
при баща си. Когато майка й била на работа за М. се грижили тя, баба й по
майчина линия и годеника на майка й. Като всички семейства майка и
годеникът имали проблеми и се карат. Знаела, за успеха на брат й –,, слаб е.
Може би заради проблемите вкъщи, по-точно между майка ми и баща ми.‘‘
5
Не била ставала свидетел баща им да му помагал в училище. Не била
свидетел М. да е бил подобрил успеха си след среща с баща им. Заявява, че
преди време брат й искал да е при баща им, за да можел да му помага в
училище. Това било преди по-малко от година, но след като чул този
разговор, той се отказал. Баща му бил говорил с някого по телефона и брат й
бил минал покрай стаята и бил чул. Наскоро се било случило, може би преди
предното дело. Била чувала баща им да се карал със съжителката си. Ставала
била свидетел на караници, на агресия не била. Брат й бил свидетел на
караници между тях, не знаела колко пъти, но е бил. Спокойни били, когато
били вкъщи с майка им и нейният съжител. Според нея и брат й се чувствал
спокоен. Живеели в къщата на баща им, когато живяла в М.. Имало
обособени стаи. Тъй като от малка си събирала пари от рождени дни, баща й
казал, че ще й направил спестовна книжка и след ***. ще й ги дадял. ,, До
предното дело, докато се разбирах с него, каза че ще трябва да свидетелствам.
Сдърпахме се и той каза, че такива пари не съществуват. Осемстотин лева ми
се преведоха, но сумата е повече.‘‘
Свидетелят К.С.К., твърди че познавал А. и Т. от 3 г. и нещо. Познавал
М.. Виждал го 7-8 пъти в месеца. Ходил бил в дома на А.. М. се чувствал
добре при майка си, спокоен бил. Детето и преди било ходило при баща си
по-често отколкото е определено от съда. Никога А. не се била противяла
детето да се виждало по-често с баща си. Мислил, че Т. плащал издръжка.
Виждал бил М. след среща с баща си. По друг начин изглеждал отпреди да
отиде при него. По-напрегнат бил някак си. По принцип не го бил питал защо.
Последно бил споделял, че бил чул някакви неща за майка му от баща му, ,,
че щял да я накара да падне на колене пред него. Баща му казал на някакъв
човек, че щял да накара А. да падне на колене пред него.‘‘ За сама майка - А.
била много добра – готвила, чистила, децата не били оставени без нищо.
Знаел, че М., че искал да остане при майка си. Познавал Т., „здравей –
здрасти“. Когато А. била в болницата за М. се грижела нейната майка. От
година и нещо А. живеела с друг мъж. Не бил присъствал на кавги между А. и
съжителя й. За М. имало обособена стая Твърди, че няколко пъти се налагало
да прибера децата от М., тъй като бащата отказвал да ги върне след режима.
От представения по делото социален доклад от Дирекция ,,Социално
подпомагане – К. е видно, че след раздялата на родителите А.Ч. и Т.Ч. през
2011г. е утвърдено споразумение, относно упражняване на родителските
права за двете им деца Е. и М. Ч.. Към момента малолетното момче живее при
майката А.Ч., която задоволява основните потребности. М. осъществява по-
чест контакт с баща си Т.Ч. от посочения в решението на съда със съгласието
на майката. Майката има желание и възможност да продължи да осигурява
всички потребности на сина си в семейна среда. При проведен разговор с М.
Ч., същият не изразява категорично мнение при кой родител би желал да
живее за постоянно. Момчето има контакт с всичките си близки по бащина и
майчина линия.
От представения по делото социален доклад от Дирекция ,,Социално
подпомагане‘‘ – М. се установява, че към момента детето М. се отглежда от
майка си А.Ч., в жилището живее сестра му Е. Ч., на *** и съжителя на
майката. Има определен режим на лични контакти от Районен съд и детето
често се вижда се баща си в град М.. По данни на бащата детето му М. има
6
изграден голям приятелски кръг в М.. Няма данни дали детето общува с
роднини на майката. По данни на бащата детето М. често общува с баба си и
дядо си бащина линия Е. и Н. Ч.и и чичо си Й. Ч., живущи в град М. и са в
добри взаимоотношения. Няма данни относно наличието на приятелски кръг
на детето М. в град К. и в училище. Детето М. Ч. учи в седми клас в ОУ "К." в
град К.. По данни на бащата детето от миналата учебна година е развалило
учебния си успех. Допуснал е неизвинени отсъствия и редовно ходи без
домашна работа. По данни на бащата майката не му е осигурила подходяща
техника за онлайн обучението, поради което той му е закупил компютър. По
данни на г-н Ч. майката не дава джобни пари на сина си М. за училище,когато
е присъствено на училище. Г-н Ч. следи електронния дневник на сина си и
споделя, че се притеснява за бъдещето му, тъй като му предстой
кандидатстване след седми клас. По данни на г-н Ч. редовно говори със сина
си М. относно влошения му успех и предстоящото му кандидатстване.
Редовно посещава родителски срещи и се отзовава при възникнали проблеми
в училище. По данни на бащата Т. синът му М. е привързан към сестра си Е..
Не се разбират много с майка си А. и съжителя й. Установено е, че бащата Т.
Н. Ч. е заинтересован от бъдещото развитие на детето си и желае той да расте
в нормална и спокойна семейна среда. На база извършеното социално
проучване се установи, че бащата Т. Н. Ч. притежава необходимите
личностни качества, финансови ресурси и жилищни условия за полагане на
добра грижа за сина си М. Т. Ч., на 13г.
От приложеното становище от проведено психологично изследване №
*** г. на Дирекция ,,Социално подпомагане‘‘ – К. е видно, че по време на
консултациите М. проявява искреност и липса на социална желателност. След
проведените срещи с М. става ясно, че отношението на детето към майката се
характеризира с необщителност от негова страна и липса на стремеж към
доминиране, възприема я като близка. Най-често в семейството си /при мама
и годеника й/ чувства в известна степен неудовлетвореност. По отношение на
баща си споделя, че се чувства спокоен при него, разбира, че го обича, т.к. му
дава пари и му купува разни неща. Приема го като авторитет, от който може
да научи различни неща. Харесва му, че си говорят и играят заедно, обсъждат
къде ще ходят и какво ще правят. Приема сестра си, като близка и значителен
човек в живота му, но не повече от баба си по м.л., която винаги го изслушва
и му помага. Детето е любознателно и не се стреми към лидерство. Спокойно
и без притеснение споделя чувства и преживявания, не поставя бариера.
Емоционално стабилен, общителен контактен, разговорлив, жизнерадостен,
безгрижен, инициативен.
Съгласно чл.15, ал.1 от Закона за закрила на детето в производството е
изслушано и малолетното дете М. И. Ч. в присъствието на социален работник
Ц.И.. При изслушването детето М. заяви, че живее с майка си и кака си. Добре
се чувствал и при майка си и при баща си. Майка му не разбирала
домашните и не можела да му помага. Искал да живее с баща си, за да може
да му помага по математика и „да ме научи на други работи, освен
училището“. При баща си имал повече приятели тук нямало с кого да излиза
по цял ден стоял вкъщи и му било скучно. Не му харесвало как майка му и
годеникът й се карали.Когато говорил с майка си тя му казала, че ако спечели
делото ще направили промени по тяхната стая и с баща си абсолютно същото,
7
че ще му направи много по- голяма стая. И двамата му казвали, че ще са
обидени, ако другият спечели. „Тати каза, че няма да ми проговори и ще си
гледа своя живот, а мама каза, че ще си събере багажа и ще отиде да работи в
чужбина. Аз се чувствам от това гадно“.
В становището си социалния работник дава заключение, че детето
отговаря спокойно и споделя мнението си по различни теми.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи :
Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.9 от СК, ако обстоятелствата, при
които е постановено решението по ал.1 на същия член се изменят, съдът по
молба на единия от родителите, по искане на дирекция „Социално
подпомагане” или служебно може да измени постановените по – рано мерки
и да определи нови.
В своята константна практика, обобщена в ППВС №1/74г., ВКС на РБ
посочва, че основание за иск по чл.106, ал.5 от СК /отм./ са „изменилите се
обстоятелства”, като под такива следва да се разбират, като новите
обстоятелства, които влошават положението на детето, така и
обстоятелствата, с които би се подобрило положението при новото
разрешение. Съдът следва и е длъжен при извършване на своята преценка да
се ръководи от интересите на детето. Под интерес на детето, следва да се
разбират всестранните интереси по отглеждането и възпитанието. От
интересите на детето следва да се ръководи съдът, както при определяне на
мерките свързани с упражняването на родителските права, така и при
определяне на мерките за лични отношения. Избирането на мерки цели
правилното развитие на детето, поради което при изменение на
обстоятелствата се поставя въпроса за вземане на нови мерки съобразно
новите обстоятелства. Към промените, засягащи мерките и тяхната
ефективност, спадат : невъзможност да се изпълни решението поради
поведение на самото дете; нерационален режим, като в течение на
изпълнението му мерките са се оказали неблагоприятни за детето; болест на
детето и невъзможност за прилагане на мерките; отчуждаване на детето по
вина на отглеждащия родител спрямо другия родител; пречки на родителя,
който отглежда детето, за осъществяване на лични отношения с другия
родител;невръщане на детето след осъществяване на личните отношения от
родителя, на когото не са предоставени родителските права; нарушаване по
различни начини режима на детето и други случай.
В настоящия случай, по делото не се събраха доказателства, от които да
се направи извода, че положението на детето М. Ч. при ответницата се е
влошило. Тъкмо обратното - от показанията на свидетелите К.С.К. и Е. Т.а Ч.
се установи, че детето се чувства добре при майка си и съжителя й, има
изградена емоционална връзка с майка си, детето се чувства добре. Когато
майката е служебно ангажирана, за М. се грижат сестра му, баба му по
майчина линия и съжителят на майката, които подпомагат майката при
отглеждането и възпитанието на детето. Изменение на обстоятелствата не е
налице, тъй като в съответствие с постигнатото споразумение между страните
по чл. 51 СК с бракоразводното решение, родителските права се упражняват
от майката, при която живее детето. Възможността за помощ от трети лица -
близки на родителите и социалното обкръжение са сред критериите, които
8
съдът взема предвид при решаването на въпроса за упражняването на
родителските права. Видно от показанията на дъщерята на страните Е. Ч., се
установява, че е имало моменти, когато бащата е оставял М. без надзор, имало
е моменти, когато бащата не е бил вкъщи при децата и през повечето време,
когато са били в М., за тях са се грижили баба им и дядо им, в повечето
време са били в къща на същите.
С оглед родствената й връзка със страните показанията на свидетелката
Е. Ч. съдът прецени с оглед на всички останали доказателства по делото,
съгласно разпоредбата на чл.172 от ГПК. След тази преценка съдът намери,
че показанията на Ч. са непосредствени и логични и не противоречат, а се
подкрепят от останалите доказателства по делото, поради което съдът ги
кредитира.
Показанията на свидетелите на двете страни са изключително
противоречиви. Показанията на свидетелите на ищцовата страна съдът
намира за пристрастни. Съдът не кредитира показанията на свидетелите
К.Я.Е. и Е.В. Ч. в частта им, в която същите сочат, че майката не се грижи
добре за детето и същото е по - привързано към баща си, тъй като в тази част
показанията не кореспондират с останалите събрани доказателства и най-вече
със социалния доклад на специалистите от Дирекция "Социално
подпомагане", в който е посочено че към момента малолетното момче живее
при майката А.Ч., която задоволява основните потребности. М. осъществява
по-чест контакт с баща си Т.Ч. от посочения в решението на съда със
съгласието на майката. Тя има желание и възможност да продължи да
осигурява всички потребности на сина си в семейна среда и не е съгласна да
бъде променено упражняването на родителски права.
По делото не се събраха убедителни доказателства и, че положението на
детето би се подобрило, ако родителските права се предоставят за
упражняване на ищеца. Детето М. Ч. приема сестра си като близка и
значителен човек в живота му, но не повече от баба му по м.л., която винаги
го изслушва и му помага, т.е. то се чувства сигурно и спокойно в средата, в
която е живяло от развода на родителите си и в която се намира понастоящем.
Извеждането на детето от средата на майка си, съжителят й, майка й и сестра
му, в която среда детето добре се е интегрирало би въздействало стресиращо
и по негативен начин на емоционалното състояние на детето, което
понастоящем е стабилно.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че промяната в привичките и
установения порядък в живота на детето М. Ч. не би допринесла за
благосъстоянието му и не би била в негов интерес. В сложната и деликатна
дейност по чл. 106 СК интересите на родителите се съобразяват единствено в
контекста на благосъстоянието на детето. При установените по делото факти,
настоящия състав намира, че стресиращо и негативно в емоционално
отношение за детето би било решението, при което ще следва да се промени
фактическо установеното съвместно съжителство на детето с неговата майка.
За детето се полагат необходимите грижи, има създадени подходящи
материално-битови условия за живеене. В случаите, когато майката е
служебно ангажирана, за детето се грижат неговата сестра, баба му по м.л. и
съжителят на майката, към които детето е силно привързано и при които се
чувства добре /обстоятелство което е отразено в становището от проведеното
9
психологично изследване на Дирекция ,,Социално подпомагане‘‘ – К. /.
Обстоятелството, че майката на детето живее на семейни начала със своя
приятел също е в интерес на детето М., тъй като това допринася за
изграждането на семейна общност и гарантира на детето, че ще живее в
семейна среда. Следва да се има предвид, че в това производство съдът не
наказва единия родител, нито оценява по-добрия в условията на конкуренция.
Родителите имат задължения и отговорности към децата, които са субект на
тази отговорност, а не обект на правата на родителите. Родителят, на когото
не е поверено детето не изгубва нито своето родителско качество, нито
титулярството на родителските права и задължения. Развитието на децата
трябва са се извършва при грижата, подкрепата и авторитета и на двамата
родители, независимо, че те са разделени. Това не е просто проява на добро
възпитание или модерно мислене, а поведение, продиктувано от грижа за
благополучието на детето. Поддържането на добри и близки
взаимоотношения на М. и с двамата му родители е от съществено значение за
психическо и емоционално му развитие.
Предвид всичко изложено по-горе, съдът намира, че по делото не се
установи изменение на обстоятелствата, като интереса и благополучието на
детето М. не налагат промяна на определените от брачния съд мерки по чл.
59, ал. 1 СК, за които мерки страните са постигнали споразумение по чл. 51
СК. Ето защо предявения иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищеца следва да бъде осъден да
заплати на ответницата направените по делото разноски в размер на 480,00
лв., представляващи възнаграждение за един адвокат.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. Н. Ч., ЕГН ********** от град М., ***
против АЛБ. М. Ч. ЕГН ********** от град К., *** иск по чл. 59, ал. 9 вр. с
чл. 51, ал. 4 от СК за изменение на постановените с решение №
389/02.08.2011 г. по гр.д. № 1650/2011 г. по описа на Казанлъшкия районен
съд мерки относно упражняване на родителските права, режима на лични
контакти и издръжката по отношение на детето М. Т. Ч. с ЕГН **********,
като неоснователен.
ОСЪЖДА Т. Н. Ч., ЕГН ********** от град М., *** да заплати на
АЛБ. М. Ч. ЕГН ********** от град К., *** сумата от 480.00,
представляваща направени по делото разноски .
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд –
С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
10