ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 77
гр. Бургас , 01.07.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на първи юли, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Илияна Т. Балтова
Членове:Десислава Д. Щерева
Христина З. Марева
като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно частно търговско
дело № 20212001000104 по описа за 2021 година
Производството е по чл.274, ал.1 ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Ц.К.Б“ АД (ЦКБ АД), ЕИК *** със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Ц.ш.“ № *** чрез адв. В.Х., с
адрес за връчване: гр. Бургас, ул. „В.“ № * ет.*, срещу Определение № 260413
от 12.04.2021 г., постановено по т.д. № 500/ 2019 г. по описа на Окръжен съд
Бургас, с което е оставено без уважение искането на банката – частен
жалбоподател за присъждане на направените от нея разноски в исковото
производство.
Поддържа се, че обжалваният съдебен акт е неправилен, тъй като, с
оглед специфичния характер на производството и повода за образуването му,
ищецът има право на разноски. Производството по т.д. № 500/ 2019 г. на
Окръжен съд Бургас било продължение на заповедното производство, като
причина за образуването му били подадени години след изтичане на законния
преклузивен срок възражения по чл.414 ГПК (връчени на длъжниците по
изп.дело № *** от 2012 г. на ЧСИ И.Б), но, тъй като ч.гр.д. 1715/ 2012 г. на
Районен съд Бургас било унищожено, районният съд не могъл да се увери в
това просрочие. Ето защо било образувано ново ч.гр.д. № 5968/ 2019 г. на
Районен съд Бургас, по което съдът приел направените възражения срещу
заповедта за изпълнение. Банката не е имала задължение да представя по
новообразуваното пред същия ЧСИ изп.дело № 228/ 2019 г. доказателства за
1
това, че ПДИ вече са връчени на длъжниците по перемираното изп.дело №
*** от 2012 г. на същия ЧСИ, поради което не може да бъде вменено във
вина, че е пропуснала да стори това, сочи се в жалбата.
Изтъква се, че недобросъвестните действия на длъжниците –
ответници са били причина банката да предяви иска, по повод на който е било
образувано т.д. № 500/ 2019 г. на Окръжен съд Бургас, и да заплати огромна
по размер държавна такса. Сочи се, че смисълът на законовите разпоредби е
да бъде санкционирана чрез поставяне в нейна тежест на разноските онази
страна, която неправомерно е въвлякла другата в съответното производство,
поради което именно ответниците следва да понесат тази отговорност.
Моли за отмяна на обжалваното определение и допълване на
Определение № 260278/ 09.03.2021 г. по т.д. № 500/ 2019 г. на Окръжен съд
Бургас в горепосочения смисъл.
В предоставения срок е постъпил отговор на частната жалба от
„М.Ит“ ООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.Б. , ул. „Е.В.
№ *, представлявано от ИВ. Ж. Н. и В. В. Ж. – управители, заедно и
поотделно, В. В. Ж., ЕГН **********, с адрес: гр.Б., ул. „Е.В. № *, Г. В. Ж.,
ЕГН **********, с адрес: гр.Б., ул. „Е.В. № *, и ИВ. Ж. Н., ЕГН **********, с
адрес: гр.Б., ул. „Е.В. № *, всички чрез адв. М.Х., с адрес за връчване: гр.Б.,
ул. „Т.К № *, ет.*, офис *, в който се изразява становище за нейната
неоснователност и се моли съдът същата да бъде оставена без уважение.
В отговора се заявява становище, че са налице неправомерни
действия на банката за ново връчване на поканите за доброволно изпълнение
и заповедта за незабавно изпълнение, тя не е представила своевременно
доказателства пред заповедния съд за връчването и перемираното
изпълнително дело, и нейна била преценката да предяви иска, и да заплати
държавната такса. Изтъква се, че в настоящия случай производството е било
прекратено поради липса на правен интерес и съгласно чл.78, ал.4 ГПК, при
този изход на спора, право на разноски има ответникът, а не ищецът. Изразява
се становище, че виновно е поведението на втория, тъй като производството е
започнало по негов почин, с образуване на изпълнително дело и връчване на
поканата за доброволно изпълнение, и заповедта, с указания за длъжника, че
има възможност да възрази. Процесуалното поведение на длъжниците било
2
следствие от поведението на ищеца, още повече, че фактът на унищожаване
на делото не им е бил известен. Считайки предявените претенции за
недължими, ответниците са подали своите възражения, каквато възможност
им дава чл.414 ГПК. В отговора се твърди, че поканите за доброволно
изпълнение и заповедта за незабавно изпълнение по изп.дело №
20127050400307 от 2012 г. не били връчвани на ответниците, а били приети от
ЧСИ И.Б за редовно връчени, така че им станали известни едва с връчването
по изп.дело № 228/ 2019 г. В отговора се акцентира на обстоятелството, че
нито пред Районен съд Бургас, нито в исковата си молба банката не е
представила доказателства за връчването на поканите за доброволно
изпълнение и заповедта за незабавно изпълнение по изп.дело №
20127050400307 от 2012 г., а едва в допълнителната искова молба за първи
път е посочила, че въз основа на изпълнителен лист, издаден на 28.02.2012 г.,
е образувано изпълнителното дело от 2012 г.
Моли се за оставяне на жалбата без уважение.
Апелативен съд Бургас, след като се запозна с частната жалба и
отговора към нея, обстоятелствата по делото и съобрази закона, приема за
установено следното:
Т.д. № 500/ 2020 г. по описа на Окръжен съд Бургас е образувано по
искова молба с правно основание чл.422 ГПК, подадена от „Ц.К.Б“ АД (ЦКБ
АД), ЕИК *** против „М.Ит“ ООД, ЕИК***, В. В. Ж., Г. В. Ж. и ИВ. Ж. Н., с
искане за установяване вземането на ЦКБ АД в размер на 420 000 лв. по
договор за кредит, като физическите лица се явяват поръчители по същия.
По заявление по чл.417 ГПК от страна на ЦКБ АД е била издадена
Заповед за изпълнение от 21.12.2011 г. по ч.гр.д. № 11776/ 2011 г. на Районен
съд Бургас срещу длъжника „М.Ит“ ООД и поръчителя Г.Ж., като за
дължимите суми в полза на банката е бил издаден изпълнителен лист на
29.12.2011 г. С нотариални покани, съответно на 22.12.2011 г. и на 23.11.2011
г., на авалистите бил предявен издадения от тях запис на заповед за плащане и
впоследствие банката се е снабдила срещу В. В. Ж., Г. В. Ж. и ИВ. Ж. Н. със
Заповед за изпълнение № 1088/ 24.02.2012 г., издадена по ч.гр.д. № 1715/ 2012
г. на Районен съд Бургас за главницата по записа – 420 000 лв. ведно с
лихвите и разноските, както и с изпълнителен лист от 28.02.2012 г.
3
По изпълнителния лист от 29.12.2011 г. е било образувано изп.дело
№ */ 2012 г. по описа на ЧСИ И.Б, а по изпълнителния лист от 28.02.2012 г. –
изп.дело № */ 2012 г. по описа на същия ЧСИ.
Изп.дело № 52/ 2012 г. било изпратено на други ЧСИ по
местоизпълнение, съобразно местонахождението на недвижимите имоти.
След проведени седемнадесет публични продажби недвижимият имот на
„М.Ит“ ООД бил възложен на купувач, с постановление за възлагане от
4.04.2021 г. на ЧСИ Д.Д, и от дълга са били погасени присъдени лихви в
размер на 68 760.76 лв., разноски в размер на 53 873.01 лв. и законни лихви –
184 312.38 лв.
След последната продан, делото е било върнато на ЧСИ И.Б и
образувано под нов номер. ЧСИ ББ. отново е отправил покана за доброволно
изпълнение до длъжниците, като им съобщил актуалния размер на дълга. Към
поканите приложил Заповед за изпълнение на парично задължение № */
24.02.2012 г. Длъжниците депозирали възражения по чл.414 ГПК.
Възраженията били приети от Районен съд Бургас с Разпореждане № 17561/
20.08.2019 г., принудителното изпълнение било спряно, а съдът указал на
взискателя да предяви иск по чл.415 ГПК за установяване на вземането с
правно основание чл.422 ГПК, по който и било образувано т.д. № 500/ 2020 г.
по описа на Окръжен съд Бургас.
С Определение № 260278/ 09.03.2021 г. Окръжен съд Бургас
прекратил т.д. № 500/ 2020 г. по описа си, по съображения за недопустимост
на иска, поради липса на правен интерес от страна на ищеца. В мотивите си
съдът е изтъкнал, че Заповед за изпълнение на парично задължение № 1088/
24.02.2012 г. е в сила и подлежи на изпълнение след изтичане на сроковете за
депозиране на възражения (13.06.2012 г.) и не съществува правно основание
на длъжниците да бъде давана нова възможност и срок по чл.414 ГПК за ново
възражение.
С вх.№ 265047/ 30.03.2021 г. е постъпила молба от ЦКБ АД за
допълване на Определение № 260278/ 09.03.2021 г. в частта за разноските,
като се претендира присъждане на такива на ищеца, с оглед специфичния
характер на производството и повода за образуване на делото.
С обжалваното пред настоящата инстанция определение съдът е
4
оставил без уважение молбата, като в мотивите си е изтъкнал, че съгласно
правилото на чл.78, ал.4 ГПК при прекратяване на делото право на разноски
има ответникът, а не ищецът, а и двете страни са допринесли за образуване на
делото с поведението си.
Апелативен съд Бургас, като съобрази закона и изтъкнатите от
страните аргументи, споделя съображенията на Окръжен съд Бургас, че при
прекратяване на делото право на разноски има ответникът, а не ищецът.
Отговорността за разноски по делото е облигационно
правоотношение, намиращо своето основание в процесуалния закон. Макар
да е деликтна в естеството си, тя е уредена като обективна, безвиновна и
ирелевантно за ангажирането й е наличието на виновно поведение на
страната.
По аргумент за противното от чл.78, ал.4 ГПК, на ищеца не се
дължат разноски, при прекратяване на производството. Нормата е ясна и
недвусмислена, и не подлежи на корективно тълкуване, нито може да се
изследват съображения относно повода за образуване и прекратяване на
производството или виновно и недобросъвестно поведение на насрещната
страна. Ищецът, направил разноски в прекратеното производство, в случай че
счита, че неоснователно е въвлечен в съдебни процедури, които не се следват,
и във връзка с това - понесъл вреди, е свободен да потърси обезвреда по
общия исков ред срещу противоправно причинилия вредата.
Колкото до заплатената държавна такса по прекратеното на соченото
основание производство, Върховният касационен съд е имал повод да
постанови, че в хипотези, като гореизложената, внесената държавна такса се
явява недължимо платена и може да бъде търсена обратно - Определение №
456 от 30.09.2016 г. по ч.т.д. № 1077/ 2016 г. на ВКС.
При така направените констатации, предвид липсата на
предпоставки за уважаването й, молбата на частния жалбоподател
законосъобразно е била оставена без уважение от Окръжен съд Бургас.
Съвпадането на крайния извод на настоящия състав с този на съда от
първа инстанция обуславя потвърждаване на атакуваното определение.
Водим от изложените съображения, Апелативен съд Бургас
5
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 260413 от 12.04.2021 г.,
постановено по т.д. № 500/ 2019 г. по описа на Окръжен съд Бургас.
Определението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6