Решение по к. адм. дело №1710/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 285 ЗИНЗС.

Образувано е по касационна жалба от Н. Р. К., [ЕГН], чрез пълномощник адв. Кр. Т., против Решение № 4904/07.05.2025г. по адм. д. № 250/2024г. по описа на Адм. съд – Варна, с което е отхвърлен предявеният от него иск срещу ГД „Изпълнение на наказанията“.

В жалбата по подробно изложени съображения се поддържа, че оспореното решение е неправилно поради неговата необоснованост, както и поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Твърди се, че от фактическа страна правилно и в унисон със събраните по делото доказателства е прието, че жалбоподателят е бил хапан от дървеници, за което са представени както писмени доказателства /медицински документи/ и свидетелски показания. Оспорва се обаче изводът на първоинстанционния съд, че не е налице бездействие от страна на администрацията, тъй като са представени доказателства, че в ЗО „Разделна“ са извършени 11 пъти дезинсекция и дератизация, т.е. били положени усилия за справяне с проблема с наличието на дървеници; както и че ухапванията от дървеници на жалбоподателя би могло да се дължи на неполагане на достатъчна грижа за хигиената от самите лишени от свобода. Счита се, че горните изводи са необосновани и почиват на предположения, които не са установени по делото. Твърди се, че доколкото лишените от свобода не могат да се преместят, а и не могат да внасят препарати, с които да пръскат срещу дървеници, то безспорно е задължение на ответника да осигури условия в местата за лишаване от свобода, в които няма въздействие на дървеници. На изложените основания се поддържа, че обжалваното решение следва да бъде касирано, тъй като противоречи на материалния закон – чл. 3, ал. 1, т. 2 ЗИНЗС. Моли се неговата отмяна и постановяване на друго такова, с което да бъде уважен предявеният иск. Претендира се присъждане на съдебно-деловодни разноски.

В проведеното съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява.

От ответната страна – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София, в депозирани по делото чрез процесуален представител старши юрисконсулт С., писмен отговор и писмено становище, се излагат подробни съображения за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на оспореното първоинстанционно решение. Моли се оставяне на същото в сила. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Процесуалният представител на Окръжна прокуратура - Варна дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното съдебно решение е правилно, постановено е при спазване на процесуалните правила и материалния закон. Сочи, че в хода на производството пред първата инстанция не са събрани доказателства за незаконосъобразни действия на служителите на третата страна. Тъкмо обратното, събраните доказателства сочат, че на ищеца са били осигурени както адекватна медицинска помощ, така и сравнително добри условия за изтърпяване на наказанието в ЗО „Разделна“. Моли да се остави в сила обжалваното решение.

Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е депозирана в срока по чл.211 ал.1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:

Пред първостепенния съд Н. Р. К. е предявил срещу Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“ иск с правно основание чл.284 ал.1 от ЗИНЗС за заплащане на обезщетение в размер на 15 000 лв. за причинени неимуществени вреди, понесени в периода от 11.05.2022г. до 11.07.2023г. в резултат на лоши битови условия и несъвместимост на режима, който изтърпява с типа затворническо общежитие от открит тип.

От първоинстанционния съд е установено, че Н. Р. К. е постъпил в Затвора – Варна на 12.05.2022г. и е изтърпял наказание лишаване от свобода в размер на 6 години по НЧД № 983/2021г. на Окръжен съд – Варна за извършено престъпление по чл.196 ал.1 т.2 – чл.195 ал.1 от НК при първоначален строг затворнически режим. Освободен е от мястото за лишаване от свобода на 11.07.2023г. поради изтърпяване на наказанието. На 27.05.2022г. е разпределен от Затвора – Варна в затворническо общежитие „Разделна“ за продължаване изпълнение на наказанието му.

В оспореното решение първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с допустим иск. При анализа на събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, е достигнал до извода, че предявеният от К. иск за заплащане на обезщетение за причинените му неимуществени вреди от нарушения на чл.3 от ЗИНЗС, е неоснователен и го е отхвърлил. Първостепенният съд е приел, че от събраните по делото доказателства не се установява бездействие на затворническата администрация да осигури медицинска грижа за ищеца, а напротив за период от една година и девет месеца К. е преглеждан най-малко девет пъти. Отхвърлил е твърденията на ищеца, че в спалните помещения е било пренаселено, като е посочил, че от доказателствата се установява, че К. е бил настанен в спално помещение с квадратура от 16.08кв.м. с още двама лишени от свобода, поради което е спазено изискването на чл.43 ал.4 от ЗИНЗС за минимална жилищна площ. Освен това впоследствие е бил настанен в самостоятелно помещение с жилищна площ от 7.6кв.м. и монтирана ПВЦ дограма с две отваряеми крила и санитарен възел. Според първостепенния съд не представлява незаконосъобразно действие/бездействие на администрацията на затвора, обстоятелството, че от Началника на ЗО „Разделна“ е утвърден график за прекъсване на водоподаването за времето от 23:00 до 05:00 часа, тъй като спирането се дължи на външни фактори от обективен характер, а не на виновно поведение на затворническата администрация.

Съдът е изложил задълбочени мотиви, че на лишените от свобода е осигурена възможност за участие в спортни мероприятия, възможност за удовлетворяване на религиозните потребности, както и е осигурен достъп до библиотека.

По отношение на твърденията за наличие на дървеници в спалните помещения, позовавайки се на събраните писмени и гласни доказателства, съдът е приел, че през процесния период служители на „Фаворит ДДД Сървиз“ са посетили 11 пъти ЗО „Разделна“ и са извършили цялостна дезинсекция и дератизация на помещенията против хлебарки и дървеници. Съдът е счел, че от представените доказателства се установяват реално извършени услуги по дезинсекция и дератизация, т.е. е налице релевантният факт на предприемане на действия от страна на администрацията на затвора.

За неоснователно е прието и следващото възражение за липса на достъп до легло и спални принадлежности, доколкото субективните очаквания на К. към състоянието на същите, са несъответни на нормативните изисквания на чл.84 ал.2 т.3 от ЗИНЗС.

Изложено е, че не е имало режим на ползване на топлата вода, както и не е налаган режим за ползване на електричеството, извън разпоредбата на чл.83 ал.2 от ППЗИНЗС. Мотивирано е, че съгласно вещевата ведомост К. е получил дюшек, чаршаф, възглавница и калъфка, като сам е отказал да получи зимна завивка. По делото няма данни ищецът да е искал среща с психолог, но въпреки това такива са провеждани във връзка с процедурата по чл.38 ал.1 от ППЗИНЗС. Изложени са доводи, че за процесния период К. е провел 36 свиждания със свои близки, които според съда са проведени в съответствие с разпоредбата на чл. 73 ППЗИНЗС.

В заключение съдът е счел, че не са налице претърпени неимуществени вреди, както и причинно-следствена връзка между твърденията на ищеца и претърпените негативни изживявания, което се установява и от заключението на съдебно-психологичната експертиза.

На изложените основания е приел искът на К. за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди за неоснователен и недоказан.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

В хода на първоинстанционното производство не са допуснати сочените в касационната жалба съществени процесуални нарушения. Едноличният съдебен състав на Административен съд – Варна е формулирал и изследвал спорните по делото въпроси, изложил е аргументирани правни изводи по тях, като е обсъдил възраженията на страните. За установяване на фактите, относими към предмета на делото, в производството пред първостепенния съд са събрани достатъчно допустими, относими и необходими доказателства, като същите са анализирани подробно и задълбочено от решаващия съд.

Правните изводи на първоинстанционния съд са основани на преценката и анализа на събраните по делото доказателства /писмени такива, свидетелски показания и заключение на Съдебно-психологична експертиза/, поотделно и в тяхната съвкупност, като неоснователно е възражението на касационния жалбоподател К. за некредитиране на показанията на посочения от него свидетели. От мотивите на касирания съдебен акт се установява, че същите са обсъдени и ценени от съда при постановяване на решението.

Изложените от първоинстанционния съд мотиви са подробни и обосновани от събраните по делото доказателства, които са правилно ценени. Настоящият състав като касационна инстанция изцяло споделя същите, поради което и на основание чл.221 ал.1 изр.2 от АПК, не намира за необходимо да ги преповтаря.

Оспореното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон. Въз основа на събраните по делото доказателства в обжалваното решение е направен правилният извод за неоснователност на предявения иск при неустановяване на сочените в исковата молба обстоятелства, от които ищецът извежда причинени неимуществени вреди.

Съгласно разпоредбата на чл.284 ал.1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл.3, който в своята ал.1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл.3 ал.2 от ЗИНЗС, за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. Според чл.284 ал.5 от ЗИНЗС в случаите по ал.1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.

Анализът на описаната нормативна уредба налага извода, че законът забранява осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и унизително отношение и задължава държавата да им осигури от една страна условия за изтърпяване на наложено им наказание, съобразени с уважението към човешкото достойнство, от друга - начинът и методът на изпълнение на наказанието да не ги подлага на страдание или трудности от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането, и от трета - като се имат предвид практическите нужди на задържането, тяхното здравословно и физическо състояние да е изтърпявал наказание в неблагоприятни условия, описани в исковата молба като несъвместими с линията на човешкото достойнство и нормалното съществуване, както и с режимът, който изтърпява К..

В касационната жалба са развити доводи единствено по отношение изводите на съда в първоинстанционното решение по отношения твърденията на К. за наличието на дървеници в спалните помещения. Ето защо и доколкото касационната инстанция е обвързана с наведените в жалба пороци на първоинстанционното решение, настоящият състав намира, че следва да се произнесе именно по същите, като в останалата част, както посочи и по-горе, възприема изцяло мотивите на първостепенния съд.

В посочената част искът се основава на твърдяно бездействие от страна на администрацията на ответника да предприеме действия по осигуряване на дезинфекция, дезинсекция и дератизация. В съответствие с доказателствата по делото първоинстанционният съд е направил извод, че не е налице твърдяното от К. бездействие. С оглед представените доказателства за мониторинг, дезинфекция и дератизация от страна на затворническата администрация се установява релевантният факт на предприемане на действия, с цел осигуряване на лишените от свобода на добри условия в спалните и в общите помещения. В случая действително са били налице дървеници и др. насекоми и именно поради това администрацията на затвора е възложила, както планирано, така и извънредно предоставяне на услугата по мониторинг, дезинсекция и дератизация на спалните и на общите площи в сградата. Както правилно е посочил първоинстанционният съд, ноторен факт е, че борбата с дървеници и хлебарки (както и с гризачи – плъхове и мишки) е трудна и изисква постоянство. Наличието на вредители, въпреки постоянно полагани усилия от затворническата администрация за борба с тях, не означава, че всяка периодична обработка на площите е „неефективна“ и „некачествено са отстранени вредителите“. Напротив, обстоятелството, че периодично се извършват мероприятия в тази насока, сочи на извод, че администрацията на затвора не бездейства, а полага усилия за подобряване на условията в затвора. Касационната инстанция счита, че от показанията на свидетеля И. също не се доказва твърдяното от ищеца бездействие на затворническата администрация за осигуряване на дезинфекция, дезинсекция и дератизация. Напротив, самият свидетел сочи, че е присъствал при пръскане срещу насекоми и вредители. В този смисъл правилно първоинстанционният съд е приел, че субективните възприятия и оценка на свидетеля за ефективността на действията са ирелевантни относно преценката за предприемане на същите.

Неоснователни са възраженията, че затворническата администрация има задължение да осигури условия в местата за лишаване от свобода, в които няма дървеници. Законът не въвежда такова изискване за пълно и трайно обезпаразитяване, а предписва предприемане на необходимите санитарни и организационни мерки. Поради това администрацията може да носи отговорност единствено за непредприемане на действия, но не и за настъпването или липсата на определен краен резултат, както твърди касаторът.

От заключението на съдебно-психологичната експертиза, което е прието от първостепенният съд, се установява, че при К. се наблюдават завишени стойности на негативизъм към условията в ЗО „Разделна“. В тази връзка експертизата е установила, че негативните преживявания са довели до резултати по депресивната скала, които показват повишена агресивност, раздразнителност, слабост и намаляване на позитивните психични процеси. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че негативната емоционална нагласа на К. към условията в ЗО „Разделна“ засилват субективното му усещане за дискомфорт. Освен това при проведеното изследване експертът е посочил, че касационният жалбоподател има завишени стойности за хипохондрия, които показват склонност към непрекъснати оплаквания и загриженост за физическото си състояние, което допълнително засилва негативните емоции у К..

В заключение следва да се има предвид и това, че настаняването в затворническо заведение е свързано с определени ограничения, неудобства и негативни преживявания, като това е изрично регламентирано и е свързано с принудителното изолиране на лицата, извършили престъпления и защита на обществения ред. В конкретния случай не е налице противоречие с разпоредбата на чл.3 от КЗПЧ, доколкото тези ограничения и неудобства не надхвърлят прекомерно обичайните, свързани с изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“, така че да бъдат класифицирани като нечовешко и унизително отношение, причиняващи страдание и унижаващи достойнството по смисъла на Конвенцията. Не е констатирано по делото условията, при които е пребивавал касаторът, да са били различни за останалите или спрямо него да е налице тенденциозно поведение.

От касационния жалбоподател се твърди и необоснованост като порок на първоинстанционното решение. Съгласно трайното разбиране, застъпено в правната теория и в съдебната практика, необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и други подобни. Грешки от такова естество не са допуснати в конкретния случай. Неоснователно в тази насока са оплакванията в касационната жалба за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което и твърденията на касатора за необоснованост на решението.

С оглед на гореизложеното касационната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно. Не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяната му, поради което същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, неоснователно се явява искането на касатора за присъждане на съдебно-деловодни разноски.

Водим от изложеното и на основание чл.221 ал.2 предл. първо АПК, VII-ми касационен състав на Административен съд-Варна

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4904/07.05.2025г. по адм. д. № 250/2024г. по описа на Административен съд – Варна.

Решението е окончателно.