№ 39189
гр. София, 29.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20231110157204 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 290923/18.10.2023 г. на
/ФИРМА/ срещу Ж. Д. К., ЕГН **********, с която са предявени установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 236 ЗЗД, вр. 605 и сл. ТЗ, чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за признаване за установено съществуването на парични задължения в
размер на сумите, както следва: 4 101,30 лв., представляваща обезщетение за периода от
25.09.2021 г. до 26.03.2023 г., начислено поради продължаване ползването на сейф № 002,
находящ се в обществения трезор на банката в гр. /АДРЕС/ след прекратяване на договор за
наем на сейф № **********/S16 от 25.09.2020 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 26.07.2023 г. до окончателното плащане, 301,30
лв., представляваща мораторна лихва за периода от 25.09.2021 г. до 27.03.2023 г., както и
60,00 лв., представляваща сторени разходи за връчване на покана за плащане чрез ЧСИ
Стоян Якимов с рег. № 844 на КЧСИ, за които суми по ч. гр. дело № 41872/2023 г. по описа
на СРС, 79 състав, е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 410 ГПК от 07.08.2023
г.
Съгласно разпоредбата на чл. 113 ГПК искове на и срещу потребители се предявяват
пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на
настоящ адрес – по постоянния, като образуваните дела се разглеждат като граждански по
реда на общия исков процес, а според чл. 119, ал. 3 ГПК за тази подсъдност съдът следи
служебно.
От служебно извършена от съда справка по реда на Наредба № 14/2009 г. се
установява, че към момента на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 26.07.2023 г., респ.
към момента на подаване на исковата молба – арг. чл. 422, ал. 1 ГПК, както настоящият
адрес на ответника Ж. Д. К. е бил в с. /АДРЕС/.
В случая, изложените с исковата молба фактически твърдения обосновават извода, че
се касае за спор, свързан с качеството на ответника като потребител на банкова услуга.
Разпоредбата на чл. 113 ГПК намира приложение за всички спорове между потребител и
доставчик, свързани със съществуващия между тях договор, включително и с наличието или
не на задължения по него. Физическото лице, което придобива стоки или ползва услуги,
които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, както и
физическото лице, което като страна по договор действа извън рамките на своята търговска
или професионална дейност не губят качеството си потребител, когато търсят защита на
правата си на извъндоговорно основание /така определение № 160 от 30.03.2017 г. на ВКС
1
по ч. гр. д. № 1101/2017 г., IV г. о./. Подсъдността по потребителски дела е приложима както
за при защита на извъндоговорно основание, така и при отрицателни установителни искове
за установяване на липсата на задължения /така определение № 574/13.11.2012 г. по ч. гр. д.
№ 427/2012 г. на ВКС, І г. о./. Единствено основанието, от което произтичат отношенията
между страните, е от значение за качеството потребител на едно физическо лице, респ. за
приложението на чл. 113 ГПК /така определение № 18/16.01.2020 г. по ч. т. д. № 2502/2019 г.
на ІІ т. о. на ВКС/.
В случая, предявен е иск за парични суми, произтичащи от договор за наем на сейф №
**********/S16 от 25.09.2020 г., доколкото според ищеца основанието на претенцията му
произтича от чл. 15 от ОУ на банката, претендирайки обезщетение за продължило ползване
на сейфа след изтичане на срока на договора, обвързвайки начина на определяне на размера
на претенцията си с действащата при него Тарифа, приложима за всички операции,
продукти и услуги, предоставяни от банката, т. е. касае се за банкова сделка по смисъла на
чл. 2, ал. 2, т. 15 от ЗКИ, като ответникът е физическо лице, на който е предоставена банкова
услуга, свързана с ползването на сейф в трезора на ищцовата банка, без той да има данни
той да е сключил договора във връзка с търговската или професионалната си дейност, в
какъвто смисъл е позоваването от него с отговора на исковата молба на накърняване на
потребителските си права от неравноправна и нищожна клауза в същия с ищцовата страна –
банка.
Дейността на кредитните институции по сключване на договор за наем на сейф
представлява „банкова услуга“, което означава, че ползващите такава услуга физически лица
имат качеството „потребител“ по смисъла на общата разпоредба на § 13, т. 1 ЗЗП и в това
качество могат да се ползват от специалната местна подсъдност по чл. 113 ГПК. В случая,
аргументи в тази насока се извличат и от възприетото с определение № 29 от 5.02.2020 г. на
ВКС по т. д. № 52/2020 г., II т. о., ТК, което макар да разисква различен въпрос – относно
възможността за касационно обжалване на решението на СГС, дава разяснения относно
приложимостта на чл. 113 ГПК при спорове, произтичащи от договор за наем на сейф, стига
той да е възникнал след изменението на чл. 113 ГПК, обн. ДВ, бр. 100 от 20.12.2019 г.,
какъвто е настоящият случай.
След изменението на чл. 113 ГПК /изм. – ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 07.08.2018 г./
подсъдността по потребителски дела не е изборна, а императивно уредена (включително и
по аргумент на чл. 119, ал. 3 ГПК), поради което нито ищецът, нито ответникът разполагат с
право на избор на местно компетентен съд по тези дела /така определение № 87 от
21.02.2020 г. по ч. т. д. № 2870/2019 г. на I т. о. на ВКС/. За тази подсъдност съдът следи
служебно до приключване на първото заседание по делото – арг. чл. 119, ал. 3 ГПК.
Законодателят е ограничил разпоредбата на чл. 113 ГПК до споровете, образувани по искове
на и срещу потребители в смисъл на икономически по-слабата страна в правоотношението,
т. е. потребители по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП /така определение № 69 от 28.01.2021 г.
по ч. т. д. № 1049/2020 г. на II т. о. на ВКС/. Специалните правила за местната подсъдност на
чл. 113 ГПК изключват общото правило на чл. 105 ГПК, поради което постоянният адрес или
седалището на ответната страна са без значение за местната подсъдност на настоящото дело.
Ето защо, производството пред Софийския районен съд следва да бъде прекратено и
делото да се изпрати по подсъдност на местно компетентния съд по настоящ адрес на
ответника, а именно Районен съд – Луковит.
Така мотивиран и на основание чл. 113, вр. чл. 119, ал. 3 ГПК, Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 57204/2023 г. по описа на Софийски
2
районен съд, 79 състав.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд - Луковит.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3