Номер 340920.10.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаIX състав
На 20.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Мирела О. Кацарска
като разгледа докладваното от Мирела О. Кацарска Частно гражданско дело
№ 20203100103048 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 390 от ГПК.
Образувано е по молба на М. В. Е. против П. П. С. , Гинка Желязкова Георгиева, Г. П.
Б. , Ж. П. Г. , З. П. В. , С. Х. Х. по бъдещ иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за
признаване за установено, че ответниците не са собственици на апартамент № 5, находящ се
в гр. Варна, ул. «Иларион Макариополски» № 9, ет. 4 чрез налагане на обезпечителна мярка
по чл. 397, ал. 1, т. 3 от ГПК, а именно: спиране на изпълнението по изп.д. №
20198920401331 по описа на ЧСИ Хр. Георгиев, рег. № 982 на КЧСИ, с район на действие
ВОС в частта по отношение на имот с идентификатор № 10135.1507.100.1.6, представляващ
апартамент № 5, находящ се в гр. Варна, ул. «Иларион Макариополски» № 9, ет. 4.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност и с оглед на своето вътрешно убеждение, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
За да бъде допуснато обезпечение на бъдещ иск следва да бъде доказано наличието на
няколко кумулативни предпоставки: допустимостта му, вероятната му основателност,
обезпечителната нужда и адекватността на обезпечителната мярка с обезпечителната нужда.
В случаите когато се иска допускане на обезпечение на иск чрез спиране на изпълнението
в чл. 390, ал. 4, изр. 2 от ГПК е въведена и допълнителна предпоставка за уважаване на
молбата, а именно представяне на надлежна гаранция.
Целта на специалната хипотеза е по-засилена защита на страните по изпълнителното
производство от вреди при неоснователност на обезпечението. В случаите, когато има вече
образувано изпълнително производство е налице изпълнителен титул и при спиране на
изпълнението като обезпечение по бъдещ иск, последиците са идентични с тези, които
1
произтичат от спиране на изпълнението поради подадена касационна жалба /чл. 282 ГПК. И
тъй като е недопустимо молителят по молба за обезпечение на бъдещ иск да се постави в по-
благоприятно положение и да бъде определен по-малък размер на обезпечението от този,
когато спирането е допуснато в касационното производство, молителят в хипотезата на чл.
390, ал. 4, изр. 2 ГПК следва да представи гаранция в размера по чл. 282, ал. 2 ГПК, а
именно – при защита на вещни права, съобразно стойността на обжалваемия интерес. В
разглеждания случай, видно от приложената данъчна оценка на имота, предмет на защита
по главния иск - това е сумата от 133 883.20 лева. Задължението за тази гаранция тежи
върху молителката, поради което същата трябва да се представи с молбата за допускане на
обезпечение. В случая молителката не е представила изискуемата по разпоредбата на чл.
390, ал. 4, изр. 2 ГПК гаранция, предвид което за съда се налага извода, че не е налице и
последната кумулативно предвидена предпоставка за допускане на исканата обезпечителна
мярка.
Отделно от това предлаганата мярка за обезпечаването на бъдещия иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК „спиране на изпълнението“ по изп.д. № 20198920401331 по
описа на ЧСИ Хр. Георгиев се явява неадекватна на обезпечителната нужда на ищеца. За
разлика от иска по чл.440 от ГПК, искът по чл.124, ал.1 от ГПК не съставлява форма на
защита на трето лице, засегнато от изпълнението. Уважаването му няма да рефлектира върху
изпълнителното производство, тъй като не може да предизвика прекратяване на
изпълнението по чл. 433, ал.1, т.7 ГПК, каквато следва да е целта на защитата на третото
лице. Нещо повече не ставя ясно по какъв начин спирането на изпълнението по
изпълнителното дело ще способства за изпълнение на решението по обезпечененият
отрицателен установителен иск, доколкото същият няма да формира сила на пресъдено
нещо по отношение правото на собственост на ищеца. Решението по установителният иск
не се ползва й с изпълнителна сила, поради което дори да установи правото си на
собственост, молителят ще следва да заведе нов осъдителен иск срещу владеещият
несобственик, като е без значение кой ще е той – длъжникът или взискателят по
изпълнението или напълно различно трето лице.
По изложените съображения настоящият състав приема, че молбата на М. В. Е. а
допускане на обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК следва да
бъде отхвърлена.
Воден от горното, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата на М. В. Е. , ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, чрез адв.
Паскал Гонов против П. П. С. , ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. «Иларион
Макариополски» № 9, Гинка Желязкова Георгиева, ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, бул.
«Цар Освободител» № 97, вх. Б, ет. 3, Г. П. Б. , ЕГН **********, с адрес: гр. Русе, ул.
«Казанлък» № 16, Ж. П. Г. , ЕГН **********, с адрес: гр. Русе, ул. «Казанлък» № 16, З. П. В.
, ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. «Дебър» № 1, С. Х. Х. , ЕГН **********, с адрес:
гр. Варна, ж.к. «Младост» № 112, вх. 6, ет. 1, ап. 77 за допускане на обезпечение по бъдещ
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че П. П. С. , Гинка
Желязкова Георгиева, Г. П. Б. , Ж. П. Г. , З. П. В. , С. Х. Х. не са собственици на апартамент
№ 5, находящ се в гр. Варна, ул. «Иларион Макариополски» № 9, ет. 4 чрез налагане на
обезпечителна мярка по чл. 397, ал. 1, т. 3 от ГПК, а именно: спиране на изпълнението по
изп.д. № 20198920401331 по описа на ЧСИ Хр. Георгиев, рег. № 982 на КЧСИ, с район на
действие ВОС в частта по отношение на имот с идентификатор № 10135.1507.100.1.6,
представляващ апартамент № 5, находящ се в гр. Варна, ул. «Иларион Макариополски» № 9,
ет. 4, на основание чл. 390 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва от молителя с частна жалба пред Варненски
апелативен съд в едноседмичен срок, считано от връчването му.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
3