Р Е Ш Е Н И Е
гр. С., 21.05.2021 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданско отделение, втори състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и първи април две хиляди двадесет и първа година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО
ГЕОРГИЕВ
ВАНЯ ИВАНОВА
при участието на секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от
съдия Славчева гр. дело № 468/2020 год. по описа на същия съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
С решение № 65 от 05.03.2020 год. по
гр.д. № 755/2018 год. К.ският районен съд е отхвърлил предявения от А.К.И. иск
против Г.К.А. и Т.А.З., за прогласяване на основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД недействителността
на договор за покупко-продажба, сключен на 09.03.2018 год. с н.а. № 76, том I,
рег. № 629, н.д. № 72/2018 год. на нотариус Марин Цветков рег. № 626 с район на
действие КРС в частта, с която Г.К.А., действащ чрез пълномощника си Д. Т. А.,
е продал на Т.А.З. собствената си 1/2
ид.ч. от следния недвижим имот, притежаван от продавачите Д. Т. А. и Г.К.А. в
режим на съпружеска имуществена общност: поземлен имот с идентификатор №
38978.900.2343 по кадастралната карта на гр. К., ул. „Д.“ № 10 с площ 731
кв.м., с всички подобрения и приращения в имота, като неоснователен.
Срещу така постановеното решение е
подадена въззивна жалба от ищеца с
твърдения, че същото противоречи на закона и на събраните по делото
доказателства. Моли съда да го отмени и вместо него да постанови друго, с което
да уважи предявения иск.
Ответниците оспорват жалбата и молят съда да потвърди
решението на районния съд.
Ищецът твърди в исковата молба, че е кредитор на ответника
Г.К.А. по силата на влязла в сила присъда по нохд. № 618/2016 год. на СГС, с
която ответникът е осъден да му заплати сумата 30 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, на основание чл. 45 от ЗЗД, по предявения в
наказателния процес граждански иск от А.И. срещу подсъдимия Г.А.. Тъй като
разпоредителната сделка е извършена от длъжника след влизане в сила на
присъдата, ответникът е извършил увреждащо кредитора действие – разпореждане с
недвижим имот, намиращ се в режим на СИО, като сделката е възмездна и е
сключена с цитирания по-горе нотариален акт с втория ответник - приобретател Т.З.
/тъст на ответника А./. Счита, че приобретателят е знаел за
увреждането, тъй като сделката е сключена между длъжника и роднина на съпругата
му по права линия /нейния баща/. Моли съда да обяви по отношение на страните по
делото недействителността на сделката за прехвърлената от Г.А. ½ ид.ч. от
недвижимия имот, предмет на договора.
В
писмения отговор на исковата молба ответникът Т.З. оспорва предявения иск с
твърдението, че не е знаел за качеството на кредитор на ищеца по отношение на
продавача по сделката, както и че не е приложима презумпцията за знание по чл.
135, ал. 2 от ГПК, тъй като не е налице родствена връзка между първия и втория
ответник. Моли съда да отхвърли изцяло предявения иск.
Ответникът Г.А. чрез назначения му особен представител
адв. М. оспорва предявения иск.
След преценка на събраните по делото доказателства във
връзка с доводите на страните, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
С присъда от 04.11.2016 год. по нохд. № 618/2016 год. на
СГС Г.К.А. е признат за виновен в това, че на 23.09.2013 год. направил опит да
отнеме чужди движими вещи от владението на А.К.И. с намерение противозаконно да
ги присвои, като употребил за това сила и заплаха и грабежа е придружен със
средна телесна повреда – престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 3 вр. чл. 198, ал.
1, вр. чл. 129, ал. 2 от НК, като му е наложено наказание лишаване от свобода,
а на основание чл. 45 от ЗЗД подсъдимият А. е осъден да заплати на А.К.И.
сумата 30 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от деянието
неимуществени вреди. Присъдата е влязла в сила на 13.02.2018 год., когато е
потвърдена с решение № 275/13.02.2018 год. на ВКС на РБ.
С договор за
покупко-продажба, сключен на 09.03.2018 год. с н.а. № 76, том I,
рег. № 629, н.д. № 72/2018 год. на нотариус Марин Цветков рег. № 626 с район на
действие КРС Д. Т. А. и Г.К.А., действащ чрез пълномощника си Д. А., са продали
на Т.А.З. следния недвижим имот,
притежаван от продавачите в режим на съпружеска имуществена общност: поземлен
имот с идентификатор № 38978.900.2343 по кадастралната карта на гр. К., ул. „Д.“
№ 10 с площ 731 кв.м., с всички подобрения и приращения в имота.
По делото не се спори, че ответникът
Т.З. е баща на продавача по договора Д. А. и тъст на другия продавач -
ответника Г.К.А..
Според показанията на св. Г. ***,
същата не познава прехвърлителите по оспорената сделка Д. и Г. А., а само
купувача Т.З., който построил къща в процесното дворно място в гр. К. преди 1-2
години. Всички документи във връзка със строежа на сградата подавал
приобретателят. Не помни кога къщата е завършена на груб строеж. Не знае за
извършено престъпление от зетя на ответника Т.З..
Съгласно показанията на св. Б.,
който е подписал протокола за откриване на строителна площадка от 07.03.2017
год. в процесния имот като „правоспособно лице“, същият познава Т.З., но не
знае кога е построена сградата в имота и кога е завършена на ниво груб строеж.
На място при трасиране на имота присъствал зетя на З.. Не знае кой е извършил
строителството на сградата. Твърди, че Т.З. е закупил имота 1-2 години, преди
да започне строежа. Не познава продавача по сделката.
При изслушване на ответника Т.З. по реда на чл. 176
от ГПК в о.с.з. на 21.04.2021 год. същият заявява, че не познава ищеца по
делото А.И. и не знае за съществуващо задължение на продавача по сделката Г.А.
към ищеца по настоящото дело. Твърди, че отдавна не контактува с дъщеря си и
същата не му е споделяла за задължения на нейния съпруг, като не знае и за
постановената присъда срещу зет му Г.А.. Оспорва да е живял в едно жилище с
последния.
От приетите във въззивното производство писмени
доказателства се установява, че ответникът Г.А. е живял и получавал лично съобщения
и призовки по наказателното дело на адреса гр. С., ж.к. „В.“, бл. 632, вх. Е,
ет. 7, ап. 21 до края на 2017 год. или началото на 2018 год., като това е
жилището на сем. З.. След това се преместил да живее на неизвестен адрес. От 23.05.2000
год. регистрираният постоянен адрес на Т.З. е посоченият по-горе адрес ***,
видно от удостоверение за промени на постоянен адрес *** на л. 86 по делото. Същият има регистриран
настоящ адрес в гр. Б. от 05.02.1996 год. /у-ние на СО-район В. на л. 85/.
Адресът в ж.к. „В.“ е бил регистриран като постоянен адрес на ответника Г.А.,
считано от 31.01.2005 год.
При така установената фактическа обстановка съдът направи
следните изводи от правна страна:
Предявените искове са конститутивни, с правно основание
чл. 135, ал. 1 от ЗЗД. Според тази разпоредба кредиторът може да иска да бъдат
обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда,
ако последният при извършването им е знаел за увреждането.
Според ТР № 5 от 29.12.2014 г. на
ВКС по т. д. № 5/2013 г., ОСГТК на ВКС на РБ за личен дълг на единия съпруг
разпоредителната сделка с имот, притежаван в режим на съпружеска имуществена
общност, се обявява за относително недействителна по реда на чл. 135
от ЗЗД за идеална част от имота.
Правото
на кредитора да обяви за недействителни спрямо него увреждащите го актове на длъжника възниква
при наличието на фактически състав, включващ следните елементи: съществуващо
вземане, което не е прекратено или погасено по давност /не е необходимо
вземането да е ликвидно и изискуемо и същото да е установено с влязло в сила
съдебно решение/; вземането да е възникнало преди извършване на действието,
чието обявяване за недействително се иска или вземането да е възникнало след
това, ако длъжникът и лицето, с което е договарял са действали с намерение да
увредят кредитора; извършването на действие, което да уврежда кредитора, т.е.
да намалява възможността на кредитора да се удовлетвори от имуществото на
длъжника и причинна връзка между действието и увреждането.
По
делото се доказано наличието на вземане на ищеца срещу прехвърлителя по
оспорената сделка за сумата 30 000 лева – обезщетение за причинени
неимуществени вреди от престъпление, като вземането е възникнало преди
сключване на сделката. Съществуването на вземането е признато със сила на
пресъдено нещо с присъдата по нохд. № 618/2016 год. на СГС, влязла в сила на
13.02.2018 год., а сделката е сключена на 09.03.2018 год.
Следователно,
първият елемент от фактическия състав на чл. 135 от ЗЗД – съществуващо вземане
срещу прехвърлителя, е налице. Установено е също така, че вземането е възникнало и е станало изискуемо
преди сключването на сделката. Вторият елемент от фактическия състав е
извършването на действие, което уврежда кредитора. Увреждане е налице в
случаите, при които намалява възможността на кредитора да се удовлетвори от
имуществото на длъжника, включително когато длъжникът се лишава /отчуждава/
свое имущество или имуществото му намалява. В случая с оспорената сделка
прехвърлителят се е разпоредил със свой недвижим имот, като го е отчуждил чрез
договор за покупко-продажба, което безспорно е довело до намаляване на
ликвидните му активи и до възможностите на ищеца – кредитор да събере вземането
си от имуществото на ответника.
Сделката
е възмездна, поради което е необходимо не само длъжникът, а и приобретателят по
сделката да са знаели за увреждането /чл. 135, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД/, като
знанието е другият основен елемент от фактическия състав, необходим за
прогласяване относителната недействителност на сделката. Съгласно чл. 135, ал.
2 от ЗЗД знанието се предполага до доказване на противното, когато третото лице
е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника. По делото не е
налице родствена връзка между двамата ответници, която да попада в някоя от
изчерпателно посочените хипотези. Следователно, за да се прогласи относителната
недействителност на сделката, ищецът следва да проведе пълно главно доказване
на факта, че приобретателят по сделката е знаел за увреждането, като в този
смисъл са и изрично дадените от въззивния съд указания с определението от
12.11.2020 год. Настоящият състав намира, че от събраните по делото
доказателства не се установи ответникът Т.З. да
е знаел за съществуването на задължението на неговия праводател към
третото лице и да е съзнавал за увреждането на кредитора чрез сделката. В тази
насока по делото не са ангажирани доказателства. Обстоятелството, че адресната
регистрация на двамата ответници е била на един и същ адрес само по себе си не
обуславя такъв извод. Доказа се от представеното по делото удостоверение на СО-район В. /л. 85/, че Т.З. има регистриран
настоящ адрес в гр. Б., където живее повече от 10 години. Освен това по делото
не се установиха близки отношения между ответника А. и неговия тъст Т.З., респ.
между купувача и неговата дъщеря. При изслушване на ответника Т.З. по реда на
чл. 176 от ГПК същият заявява, че към момента на сделката не е знаел за
съществуващи задължения на продавача Г.А. към трети лица, както и че отдавна не
контактува с дъщеря си и същата не му е споделяла за задължения на нейния
съпруг и не знае за постановената присъда срещу неговия зет – продавач по
договора. Наличието на знание у купувача за увреждането не се установява и от
останалите събрани по делото гласни и писмени доказателства.
С оглед
това и предявеният иск с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД е
неоснователен.
Тъй
като крайният извод на настоящата инстанция съвпада с този на районния съд,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед цената на иска, която е под 5 000 лв., съдът приема, че въззивното решение е окончателно при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК и не подлежи на касационно обжалване.
Воден
от горното, Софийският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 65 от 05.03.2020 год. по гр.д. № 755/2018
год. на К.ския районен съд, с което съдът е отхвърлил предявения от А.К.И. иск
против Г.К.А. и Т.А.З., за прогласяване на основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД
недействителността на договор за покупко-продажба, сключен на 09.03.2018 год. с
н.а. № 76, том I, рег. № 629, н.д. № 72/2018 год. на нотариус Марин
Цветков рег. № 626 с район на действие КРС в частта, с която Г.К.А., действащ
чрез пълномощника си Д. Т. А., е продал на Т.А.З. собствената си 1/2 ид.ч. от следния недвижим
имот, притежаван от продавачите Д. Т. А. и Г.К.А. в режим на съпружеска
имуществена общност: поземлен имот с идентификатор № 38978.900.2343 по
кадастралната карта на гр. К., ул. „Д.“ № 10 с площ 731 кв.м., с всички
подобрения и приращения в имота, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.