№ 182
гр. Ямбол, 11.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито
заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Росица Ст. Стоева
Членове:Калина Г. Пейчева
Анита Хр. Велева
като разгледа докладваното от Росица Ст. Стоева Въззивно гражданско дело
№ 20222300500048 по описа за 2022 година
Производството пред Ямболски окръжен съд е образувано по въззивна жалба на
С.И.У., ЕГН: **********, ****, подадена чрез процесуалния му представител - адв. В.К. от
ЯАК против Решение №260397 от 30.12.2021 г., постановено по гр.д.№4460/2019г. по описа
на ЯPC.
В срока за произнасяне на решение въззивния съд констатира наличие на
допуснатите в диспозитива на обжалваното Решение №260397/30.12.2021 г., постановено по
гр.д.№4460/2019г. по описа на ЯPC очевидни фактически грешки, чието отстраняване
следва да се извърши по реда на чл.247 ГПК. Съображенията са следните:
На първо място - в производството пред ЯРС (след многобройни уточнения)
ищеца С.И.У. е предявил против ответниците Д.И.П., В. Д. П. и М.П.И. иск с правно
основание чл.108 ЗС - да бъде признато за установено, че е собственик на посочени в ИМ
части от процесните УПИ и ответниците да бъдат осъдени да му предадат владението на
тези части, които владеят без правно основание. С атакуваното в настоящото производство
решение, ЯРС независимо, че в мотивите е признал за безспорна собствеността на ищеца
върху процесните имоти, отхвърлил изцяло иска по чл.108 ЗС.
Изложеното по същество съставлява очевидна фактическа грешка, защото е налице
несъответствие между формираната истинска воля на съда, така както е отразена в
мотивите, и нейното външно изразяване, така както е отбелязана в диспозитива на съдебния
акт. Поначало съдебният акт представлява едно цяло, включващо мотиви и диспозитив.
Мотивите отразяват начина на формиране и формираната воля на съда, докато диспозитива
представлява външния израз на вече формираната воля. Противоречието между мотивите и
диспозитива представлява очевидна фактическа грешка по смисъла на чл.247 от ГПК, чието
поправяне следва да се извърши от съда постановил акта. При това ЯРС следва да съобрази
и постановките на т.2А от ТР №4/2014 г. на ОСГК на ВКС, според които съдът, сезиран с
1
осъдителен иск по чл.108 от ЗС, следва да се произнесе с отделен установителен диспозитив
за принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищеца, т.к. искът
съдържа в себе си две искания за правна защита, отправени до съда: искане да бъде
установено, че ищецът притежава правото на собственост върху процесния имот и искане да
бъде осъден ответникът да му предаде владението върху имота.
На следващо място, въззивния съд констатира наличие и на още една очевидна
фактическа грешка в диспозитива на обжалваното решение на първоинстанционния съд във
връзка с описанието на процесните недвижими имоти. Съображенията са следните:
С исковата молба ищеца е заявил претенция (многократно променяна и уточнявана)
с посочено правно основание чл.108 ЗС - да бъде признато за установено по отношение на
ответниците, че е собственик на: 5.00 кв.м., представляващи част от УПИ-У-152 в кв.38 по
плана на с.Роза, на 25.00 кв.м., представляващи част от УПИ-У1-149 в кв.38 по плана на
с.Роза и на 35.00 кв.м., представляващи част от УПИ-УН-149 в кв.38 по плана на с.Роза и да
бъдат осъдени ответниците да му предадат владението им.
С молба, подадена в о.с.з. от 29.09.2021 г. (неясно защо подредена много по-назад в
делото - на л.178) ищецът, с оглед изслушаната СТЕ е заявил, че "прецизира претенцията
си", като моли съда "... на осн. чл.108 ЗС да бъде признато за установено по отношение на
ответниците ..., че е собственик на 18.00 кв.м., заключени между т.1,2,3,4,5,6,7 и 8 от
геодезическото заснемане и т.А и 17.00 кв.м., заключени между т.8,9,10,11,12,13,14,15,16 от
геодезическото заснемане и т.т.С и В от скицата на вещото лице от СТЕ, както и да осъди
ответниците да предадат владението им на ищеца."
Така заявеното уточнение в петитума на предявения иск следва да се приеме, че е
прието от ЯРС с протоколно определение от о.с.з. от 01.12.2021 г. (независимо от неясната
формулировка на диспозитива на протоколното определение, но с оглед мотивите на
същото), но не е отразено в диспозитива на постановеното решение - процесните имоти са
посочени с описанието по ИМ, но не и с описанието според приетото от съда и наречено от
ищеца "прецизиране".
При изложеното, настоящото въззивно производство следва да се прекрати, като
делото се изпрати на ЯРС за отстраняване на допуснатите в диспозитива на Решение
№260397/30.12.2021 г., постановено по гр.д.№4460/2019 г. по описа на ЯPC очевидни
фактически грешки по реда на чл.247 ГПК, след което да се изпрати отново на въззивния съд
за произнасяне по въззивната жалба.
На основание изложеното, ЯОС
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколното си определение от 15.03.2022 г., с което е даден ход на
делото по същество.
ПРЕКРАТЯВА производството по възз.гр.д.№48/2022 г. по описа на ЯОС.
2
ИЗПРАЩА делото на ЯРС за отстраняване по реда на чл.247 ГПК на допуснатите в
диспозитива на Решение №260397/30.12.2021 г., постановено по гр.д.№4460/2019 г. по
описа на ЯРС очевидни фактически грешки, описани в мотивите на настоящото
определение, след което делото да се изпрати на ЯОС за произнасяне по въззивната жалба.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на страните за сведение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3