№ 524
гр. Варна, 08.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на осми
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен Ат. А.
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно частно гражданско
дело № 20223100500182 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.396 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на ВЛ. Х. АЛ., гражданин на Руската
Федерация, чрез адв.Т.Т. срещу определение № 4875/09.09.2021 год.,
постановено по гр.д. № 6432/2021 год., по описа на ВРС – 43-ти състав, с
което е допуснато обезпечение на предявените от „Алфа Лонг Бийч“ ООД
искове за осъждане на ответника В.А. да заплати на ищеца претендирани въз
основа на договор от 17.06.2013 год. суми, както следва: 7 852.68 лв. главница
за сума за поддръжка, начислена за периода 01.07.2018 – 30.06.2021 год.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба
до окончателното плащане и сумата от 1 570.54 лева – неустойка за
неизпълнение на договорно задължение чрез налагане на обезпечителна мяка
ВЪЗБРАНА върху собствен на ответника недвижим имот след представяне на
парична гаранция в определен от съда размер.
Твърди се в сезиралата въззивната инстанция частна жалба, че е налице
свърхобезпечаване на предявените искове доколкото техният общ размер е
9 423.22 лева, а пазарната стойност на имота през 2014 год. е 198 555.86 лева.
Поради несъответствието между размера на обезпеченото вземане и
стойността на обекта на обезпечението, наложената обезпечителна мярка се
явява неподходяща. Моли за отмяна на обжалваното определение и
присъждане на разноски.
Насрещната страна в срока по чл.396 от ГПК депозира писмен отговор, с
който оспорва частната жалба. Развива доводи за нейната неоснователност,
като прилага съдебна практика.
Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при
1
наличието на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
След запознаване с писмените доказателства по делото и като
съобрази приложимия закон, настоящият състав на Варненски окръжен
съд намира частната жалба за неоснователна, поради следните
съображения:
Производството пред ВРС е образувано по молба на „Алфа Лонг Бийч“
ООД срещу ВЛ. Х. АЛ., при твърдения за съществуващо в полза на молителя
неудовлетворено от насрещната страна притезание, при което е налице
обезпечителна нужда за молителя с оглед запазване правата си при
евентуално осъдително решение.
Предпоставки за допускане на обезпечение на предявения иск са
допустимостта на последния, неговата вероятна основателност, наличието на
обезпечителна нужда и адекватност на обезпечителната мярка с тази нужда.
В конкретния случай релевираните в молбата твърдения формират
положителен правен извод на настоящия състав за допустимост на
предявените искове, а с оглед етапа на производството съдът намира, че не
следва да формира нарочен извод за неговата вероятна основателност. Дали
искът е основателен или не е въпрос по същество на спора. Нещо повече,
въпреки че следва да бъде преценен при произнасяне на съда, въпросът за
вероятната основателност на иска не е решаващ критерий за допускане на
искането обезпечение /по арг. от чл. 391, ал. 1, т. 2 ГПК/.
Предявените искове са осъдителни, а обезпечителната нужда за
кредитор с твърдяно неудовлетворено парично вземане се презюмира. При
едно бъдещо осъдително решение в полза на ищеца за него винаги се
предполага, че ще бъде невъзможно или поне значително затруднено
осъществяването на правата му по това решение, ако длъжника предприеме
действия по намаляване на имуществото си чрез разпореждане с наличните си
активи.
Допуснатата обезпечителна мярка по чл. 397, ал. 1, т. 1 от ГПК –
възбрана върху собствен на ответника имот /жалбоподател в настоящото
производство/ е подходяща и като такава - от естество, годно да предотврати
опасността от неудоволетворяване на ищеца при наличието на позитивно
решение.
А доводите , касаещи несъответствие между обезпеченото вземане и
стойността на обезпечения обект, настоящият състав намира за релевантни
при разглеждане на въпроса за отмяната на наложената обезпечителна мярка
по реда на чл.402 от ГПК, а не на правилността на определението по чл. 389
от ГПК. Действително, чрез обезпечителното производство не следва да се
нанасят необосновани вредоносни последици в имуществената сфера на
ответника. Когато обезпечението е особено тежко за него или се твърди
несъразмерност на обезпечението чрез възбрана, ответникът винаги може да
го предложи друго адекватно обезпечение или го замени с парично,
включително против волята на молителя по арг. от чл. 398, ал.2 от ГПК.
2
По изложените съображения, частната жалба се явява неоснователна и
обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, СЪДЪТ:
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 4875/09.09.2021 год., постановено по
гр.д. № 6432/2021 год., по описа на ВРС – 43-ти състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3