Р Е Ш Е
Н И Е
№47
гр. Ботевград, 09.04.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
БОТЕВГРАДСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Наказателно отделение, 6-и състав, в публичното заседание на десети
март през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н.П.
при секретаря Р.П., като разгледа докладваното от съдията
АНД № 563 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Предметът на делото:
Наказателно
постановление (НП) № ***., издадено от Л.Й.Д. – Началник отдел „Оперативни дейност”- София в Централно
управление на НАП, съгласно заповед на изпълнителния директор на НАП за упълномощаване
на АНО № ***., с което на „***” ЕООД, с ЕИК ***, на основание чл. 53, ал. 1 във
вр. чл.27/чл. 83/ и чл. 3, ал. 2 от ЗАНН и чл.185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС са наложени три отделни административни
наказания „имуществена санкция” от по 500 /петстотин/
лева / или общо 1500 /хиляда и петстотин/ лева, за извършени три отделни
нарушения по чл.39, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на Министерството на
финансите (МФ) за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез
фискални устройства във вр. чл. 118, ал. 4 от Закона за данък добавена
стойност/ЗДДС/.
Становищата на страните:
Недоволно от
това Наказателно постановление е останало наказаното лице, което подава жалба
чрез управителя си П.И.Н., в срок, директно в РС-Ботевград, а не чрез АНО
какъвто е процесуалният ред. В подадената жалба е описано искане за отмяна на така
издаденото НП като неправилно,
необосновано и незаконосъобразно. Основава искането си на довод, че
дружеството-жалбоподател не е задължено лице, а такова било работника или
служителя бил на работа, поради което неправилно дружеството е било
санкционирано вместо работника. Твърди се нарушениие
на чл.52, ал. 4 от ЗАНН, както и на извършени такива от длъжностните
лица от ТД на НАП-София при съставяне Протокола за извършена проверка. Според дружеството-жалбоподател
са налице съществени нарушения на процесуалните правила при издаването на НП
въз основа на АУАН. Твърди се АНО и служителите извършили проверката да са
нарушили редица свои задължения, в резултат на което описната в АУАН и НП
фактическа обстановка не отговаряла на действително случилото се в деня на
проверката. Заявява се, че извършеното нарушение не е довело до ощетяване на
бюджета. Поради това се иска РС-Ботевград да отмени обжалваното Наказателно постановление.
Въззивният жалбоподател редовно призован за съдебни заседания, не се явява. За
него се явява упълномощения
му представител – адв. В.В. от САК. Заявява, че подържа жалбата. В хода по
същество моли РС-Ботевград да отмени Наказателното постановление по съображения
изложени в жалбата. Допълнително сочи, че поради грешно посочен адрес в НП на
обекта в който е извъшена проверката и липса на ЕГН на свидетелите в АУАН, обжалваното
НП следва да се отмени. Според него фактическа обстановка е останала неизяснена, а НП било
издадено без представителна власт за това.
Въззиваемата страна (Началник отдел „Оперативни дейност”- София в Централно
управление на НАП) – редовно призована, не изпраща представител. В писмена
защита до въззивния съд гл. юрисконсулт Е. при ТД на НАП изразява становище по
жалбата, по хода на делото и доказателствата. Според нея жалбата е неоснователна
и незаконосъобразна. Иска се РС-Ботевград да постанови решение, с което да
потвърди обжалваното Наказателно постановление. Твърди че в хода на
наказателното производство не са допуснати нарушения и е налице съответствие
във фактическата обстановка от АУАН и Наказателното постановление.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства и релевираните от страните доводи, приема за
установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Обжалваното Наказателно
постановление е издадено против „***” ЕООД, с ЕИК ***, за това, че при извършена
проверка на 22.12.2018 г. в 22.15 ч. в търговски обект по смисъла на &1, т. 41 от ДР на ЗДДС – клуб ресторант
„***”,
находящ се в гр. Ботевград, бул. "***" № 20 стопанисван от „***” ЕООД, с ЕИК *** се констатира,
че в качеството му на задължено лице по чл. 3 от Наредба Н - 18 от 13.12.2006
г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства на МФ е допуснало нарушение на същата. Установено било, че от
наличното и въведено в експлоатация фискално устройство/ФУ/ модел "DATECS DP-150 KL" с индивидуален номер /ИН/ на ФУ *** и ИН на фискалната памет /ФП/ *** не са отпечатвани дневни финансови отчети с нулиране
и запис във фискалната памет за всеки ден, през който в устройството са
регистрирани продажби.
При отпечатване на КЛЕН
/контролна лента/ от ФУ за периода 08.10.2018 г. до 13.10.2018г, се установило, че дружеството не е изпълнило задължението си да отпечатва пълен
дневен финансов отчет с нулиране и запис
във фискалната памет на дата 08.10.2018 г. през която във фискалното устройство са били
регисгрирани продажби.
При отпечатване на КЛЕН /контролна лента/ от ФУ за периода 08.10.2018 г. до 13.10.2018г, се установило, че дружеството не е изпълнило задължението си да отпечатва пълен
дневен финансов отчет с нулиране и запис
във фискалната памет на дата 12.10.2018 г. през която във фискалното
устройство са били регисгрирани продажби.
При отпечатване на КЛЕН /контролна лента/ от ФУ за периода 23.11.2018 г. до 24.11.2018г, се установило, че дружеството не е изпълнило задължението си да отпечатва пълен
дневен финансов отчет с нулиране и запис
във фискалната памет на дата 23.11.2018 г. през която във фискалното
устройство са били регисгрирани продажби.
По повод на тази
проверка св. А. Т., в присъствието на св. Т.В., съставила Протокол за извършена
проверка /ПИП/ серия АА, бланков № ***.
На 30.12.2018 г. свидетелката А.Т. съставила АУАН № *** г.
срещу дружеството-жалбоподател, връчен на същата дата на упълномощено лице, в
който горепосочените констатации били квалифицирани като нарушение на чл. 39,
ал. 1 от Наредба № *** г.
Въз основа на АУАН, при посочена идентична фактическа обстановка и
правна квалификация, на 24.06.2019 г. Л.Й.Д. – Началник отдел
„Оперативни дейност”- София в Централно управление на НАП, съгласно заповед на
изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на АНО № ***, издал обжалваното НП.
Наказателното
постановление е получено от управителя на „***” ЕООД на 05.11.2019г. и е
обжалвано с жалба, входирана при РС-Ботевград на 12.11.2019г., видно от
пощенското клейно на плика.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото доказателства и доказателствени средства: гласни –
показанията на свидетелите Т.В. и А.Т.; писмени – протокол за извършена проверка серия АА, бланков № ***.; заповед № ***г.
на изп. директор на НАП; заповед № ***г. на изп. директор на НАП; пълномощно на името
на Борислава Найденова Николова; 11бр. фискални бонове от 22.12.2018 г., 11бр. служебни бонове от 22.12.2018 г.; дневен финансов отчет от
22.12.2018 г.; 1бр. фискален бон от 23.11.2018 г., за 13 артикула на обща стойност
от 59,80 лв.; 4 бр. фискални бонове от 24.11.2018г. с общи обороти както
следва: за 135,40лв.; за 3.00 лв.; за 139,50лв и за 51,50лв., дневен финансов
отчет от 24.11.2018г. за общ оборот от 389,20лв.; 1 бр. отчет параметри за
артикули от дата 08.10.2018г.; 4бр. фискали бонови от 12.10.2018г. с общи
обороти както следва: от 11,70лв.; за 1,30 лв.; за 37,90 лв.; за 4,50 лв.; 17бр.
фискални бонове от 13.10.2018г. с общи обороти както следва: за 14,90 лв.; за
14,70лв.; за 3,70 лв.; за 50.10 лв.; за 3,50 лв.; за 18,60лв.; за 93.90 лв.; за
5,70 лв.; за 30.80 лв.; за 5.00 лв.;за 3.00 лв.; за 71,20 лв.; за 140,60 лв.;
за 122,10 лв.; за 79,90 лв.; за 28.50 лв.; за 5.00 лв.; дневен финансов
отчет от 13.10.2018 г. за общ оборот от 746, 60 лв.
От
писмените доказателства-фискални бонове и дневни финансови отчети:
I. За дата 12.10.2018 г.
1. От 4бр.
фискали бонови от 12.10.2018г. с
общи обороти за 11,70лв.; за 1,30 лв.; за 37,90 лв. и за 4,50 лв. се установява, че на дата 12.10.2018 г. има регистриран оборот на
обща стойност 50.90 лв., за които но не е
отпечатан дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет в края
на работния ден;
2.
От 17бр. фискални бонове от 13.10.2018г.
с общи обороти както следва: за 14,90 лв.; за 14,70лв.; за 3,70 лв.; за 50.10
лв.; за 3,50 лв.; за 18,60лв.; за 93.90 лв.; за 5,70 лв.; за 30.80 лв.; за 5.00
лв.;за 3.00 лв.; за 71,20 лв.; за 140,60 лв.; за 122,10 лв.; за 79,90 лв.; за
28.50 лв.; за 5.00 лв. за 4,50 лв. се установява, че на дата има регистриран оборот на обща стойност 695.70 лв.;
3.
От дневения финансов отчет за 13.10.2018 г. с нулиране и
запис във фискалната памет в края на работния ден, се установява че е за общ оборот от 746, 60 лв., като в този оборот е включен и регистрираната сума от продажби за дата 12.10.2018 г.
II. За дата
23.11.2018 г.
1.От
1бр.
фискален бон от 23.11.2018 г., за 13 артикула на обща стойност
от 59,80 лв. се установява, че на дата 23.11.2018 г. има регистриран оборот на
обща стойност 59.80 лв., за които но не е
отпечатан дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет в края
на работния ден;
2.От
4 бр. Фискални бонове от 24.11.2018г.
с общи обороти за 135,40лв.; за 3.00 лв.; за 139,50лв и за 51,50лв., се установява, че на дата 24.11.2018 г. има регистриран оборот на
обща стойност 329.40 лв.
3.
От дневния финансов отчет от 24.11.2018г.
с
нулиране и запис във фискалната памет в края на работния ден, се установява че е за общ
оборот от 389,20 лв., като в този оборот е включен и регистрираната сума от продажби за дата 23.11.2018 г.
Съдът счита, че показанията на свидетелите Т.В. и А.Т. са обективни,
логични и безпоротиворечиви, като същите са подкрепени от писмените
доказателства по
отношение на нарушенията по т. 2 и т. 3 от обжалваното НП и не се
опровергават от събрания по делото доказателствен материал. Въз основа на
същите, ведно с писмените доказателства, се установяват по несъмнен и
еднопосочен ***н всички факти, включени в предмета на доказване – чл. 102 от НПК. Предвид безпротиворечивостта на доказателствения материал подробното му
обсъждане е ненужно – арг. от чл. 305, ал. 3 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, която
норма следва да намери приложение и към съдържанието на мотивите към
постановеното по реда на ЗАНН съдебно решение, предвид липсата на изрична норма
в тази насока в ЗАНН.
От
приложения по делото от АНО „отчет параметри на артикули” от дата 08.10.2018г.,
в 22:51 часа /л.70 от делото/ се установява липсата на продажби за дата 08.10.2018г. в търговския
обект-клуб ресторант
„***”.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
По приложението
на процесуалния закон:
Дружеството-жалбоподател е лице, срещу
което е издадено обжалваното Наказателно постановление. Жалбата е подадена в
законоустановения срок и е насочена срещу акт, който подлежи на обжалване по
съдебен ред. Поради това РС-Ботевград приема, че жалбата е процесуално
допустима. При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция
по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери
законността, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният
закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314,
ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие (право и
задължение) съдът ex officio (служебно) констатира – чл. 13, чл. 107, ал. 2 и
чл. 313-314 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, че АУАН и НП са издадени от компетентни
органи – чл. 193, ал. 2 от ЗДДС, в предвидената от закона писмена форма,
съдържание и срокове – чл. 34, чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, вр. чл. 193, ал. 1 от ЗДДС.
Въззиввната инстанция след
служебна проверка на АУАН и издаденото въз основа на него НП не намира да са
допуснати нарушения на императивните разпоредби на чл.42, ал. 1, т. 7, чл.52,
ал.4 от ЗАНН /каквито твърдения се навеждат в жалбата/. И в АУАН, и в НП са
описани нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, датата и мястото,
където е реализирано. Доколкото изцяло е приложена административнонаказателната
преписка, налице са и достатъчно доказателства в подкрепа на констатираните две
нарушения.
Противно
на твърдението в жалбата, за този съдебен състав е несъмнено, че именно дружеството - жалбоподател се явява лице по
чл. 3 от Наредба № *** г. на МФ. По делото несъмнено се установи, че на процесните дати 12.10.2018г. и на 23.11.2018г. същото е имало
регистрани обороти,
като не е отпечатан дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет
в края на работния ден на тези две дати. Ето защо това възражение следва да се отхвърли.
Актосъставителят е спазил преклузивния срок по чл.34,
ал.1 от ЗАНН. АУАН е бил предявен за запознаване и подписан. В 6-месечния преклузивен
срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН било издадено и обжалваното НП.
Обжалваното наказателно постановление е издадено от
компетентен по смисъла на чл. 47, ал. 2, вр. чл.47, ал.1, б.”а” от ЗАНН орган,
оправомощен предвид действието на Заповед № ***г. на изп. директор на
НАП,
поради което възражение за некомпетентност на АНО, следва да се остави без уважение.
Такова е и твърдението за процесуални
нарушения в протокола за извършена проверка. Следва да бъде припомнено, че
всички предхождащи съставянето на АУАН процесуални документи, независимо от
названието си /обикновено протоколи, какъвто е и настоящия случай/, стоят извън
АНП като по отношения на тях не стоят изискванията за съблюдаване съдържанието
им с нормите на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН, каквито са изискванията към АУАН и
в последствие към НП. Без значение е дали визирания протокол е посочен като
основание за издаване на АУАН. Следва да бъде подчертано, че единствено и само
основание за съставяне на АУАН може да установи съставомерно нарушение на закон
или подзаконов акт по приложението му, а не констативен протокол или друг
документ, удостоверил извършването на проверка от орган, оторизиран да следи за
спазването на законодателството в дадена сфера.
Действително в АУАН и санкционния акт липсват ЕГН на
актосъставителя и свидетелите по АУАН. Горното обаче не представлява нарушение
от категорията на съществените, доколкото посочването на данни за свидетелите
по акта обезпечава по-лесното им призоваване и индетифициране, проблеми в каквато
насока по делото не са налични. Освен това същите са в достатъчна степен индивидуализирани
посредством трите имена и адресът по местоработата им. Ето защо, квалифицирано
като нарушение на чл.42, т.7 от ЗАНН, съдът намира последното да не е засегнало
правото на защита на наказания субект.
Досежно твърдяното нарушение на чл.52, ал.
4 от ЗАНН, не се установява, че същото е налично. Законът не поставя изрично
изискване относно отразяване в наказателното постановление дали наказващият
орган е обсъдил или не депозираните от нарушителя възражения и ако не ги
възприема – по какви причини. А и в производството по обжалване на
наказателното постановление съдът извършва цялостна проверка за неговата
законосъобразност, включително и предвид направените от жалбоподателя
възражения, и ако те са основателни, това ще доведе до отмяна на наказателното
постановление. Така че не обсъждането на депозираните възражения по никакъв ***н
на нарушава правата на жалбоподателя и не представлява съществено процесуално
нарушение, което да обуславя незаконосъобразност на наказателното
постановление, респ. до ограничаване правото на
защита на жалбоподателя.
Съдът в настоящия състав намира за неоснователно и
оплакването, развито от упълномощения представил адв. В. в хода на съдебната
прения, че поради неправилно посочване адреса на стопанисвания от
дружеството-жалбоподател търговски обект е налице съществено процесуално
нарушение. Тази грешка обаче не може да
обоснове извод за допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като съгласно
правната теория и константната съдебна практика, съществено е това нарушение на
административнопроизводствените правила, което е повлияло или е могло да
повлияе върху съдържанието на акта, т. е. такова нарушение, недопускането на
което е можело да доведе до друго разрешение на поставения пред
административния орган въпрос, което в настоящия случай не е налице.
Поради горните съображения настоящата
съдебна инстанция приема, че в хода на административно – наказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да
съставляват предпоставка за отмяна на акта на формално основание. Ето защо
спорът следва да се реши по същество:
По приложението
на материалния закон:
НП по първото нарушение е незаконосъобразно от
материалноправна гледна точка. Второто и третото
нарушение в НП са установени и доказани по безспорен ***н, и този
въззивен състав приема, че дружеството-жалбоподател е осъществил състава на
визираните в НП по т. 2 по т. 3 административни нарушения.
Съгласно на чл.
39, ал. 1 от Наредба № *** г. на МФ, вр. чл.
118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, лицето по чл. 3 от Наредбата отпечатва пълен
дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет за всеки ден,
през който в устройството са регистрирани продажби. Разпоредбата на чл.
118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС от своя страна предвижда, че Министърът на
финансите издава наредба, с която се определят условията, редът и ***нът
отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално
устройство, а съгласно чл. 1, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/2006 г. същата е
издадена във връзка с определяне на посочените условия.
В случая жалбоподателят ***” ЕООД, с ЕИК *** се явява задължено лице по чл. 3 от
Наредба № *** г. на МФ при осъществяване на дейността си на търговец в
стопанисвания от него клуб ресторант „***”. Именно в това си качество
дружеството е било длъжно да отпечатва пълен дневен финансов отчет с нулиране и
запис във фискалната памет за всеки ден, през който в устройството са
регистрирани продажби. Това не е било сторено на дати 12.10.2018г. и на 23.11.2018г., несъмнено установено хода на производството. Доказано е че на 12.10.2018г. е регистриран
оборот на обща стойност 50.90 лв., за които не е отпечатан
дневен финансов отчет в края на работния ден, както и се доказа че този оборот е включен в дневния финансов отчет за друг ден - 13.10.2018
г. За 23.11.2018г.
също е доказано по котегоричен ***н, че на 23.11.2018 г., в проверявания обект е регистриран оборот
на стойност 59.80 лв., за които но не е
отпечатан дневен финансов отчет, като същият е включен в дневния финансов отчет също за друг ден - 24.11.2018г. По този ***н чрез бездействието си при законово дължимо съответно действие
от страна на дружеството, е осъществен на два пъти състав на нарушение по чл.
39, ал. 1 от Наредба № *** г. на МФ .
Правилно са наложени две
административни наказания – имуществена санкция от по 500 лева за две самостоятелни нарушения на
разпоредбата по чл. 39, ал. 1 от Наредба
№ *** г. на МФ по реда на чл. 185, ал. 2, вр, ал. 1 от ЗДДС, доколкото
нарушенията са извън случаите на ал. 1 на цитираната разпоредба, когато на
лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на
нормативен акт по неговото прилагане и предвид обстоятелството, че нарушенията
не водят до неотразяване на приходи, се налага имуществена санкция именно по
тази алинея за юридически лица в размер от 500 до 2000 лв. В случая са наложени
минимално предвидения по закон размер на имуществените санкции.
Спазена е и разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН, когато с едно деяние са
извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило
няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за
всяко едно от тях, предвид изразните средства, с които си служи законодателят
"за всеки календарен ден", "дневен финансов отчет" и т. н.
От друга страна установените нарушения са формални,
същите се считат за извършени с констатирането им, като настъпването на
вредоносни последици, в това число и ощетяване на държавната хазна, не е
съставомерен елемент от състава на коментираното нарушение. Хипотеза, в която
нарушението е довело до неотразяване на приходи е предвидена в ал.
2 на чл. 185 от ЗДДС, поради което и именно заради вредоносния резулт
изначално законодателят е предвидил по-тежка санкция. Ето защо настоящата
инстанция намира, че фактите по случая са били правилно преценени от наказващия
орган и законосъобразно са довели до ангажиране и понасяне на
административнонаказателна отговорност от страна на санкционираното дружество.
НП обаче е незаконосъобразно от материалноправна гледна точка по нарушението по т. 1 от НП касаещо
дата 08.10.2018г. В хода на съдебното следствие се установи, че дружеството-жалбоподател
е лице по чл. 3 от Наредба *** г., поради което за него важат задълженията по
чл. 39 от Наредба *** г. Съгласно посочената норма жалбоподателят е имал
задължение да отпечатва пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във
фискалната памет за всеки ден, през който в устройството са регистрирани
продажби/сторно операции. Това обаче изисква да бъде доказано наличието на
продажби за точно определен ден в търговския обект, и конкретен размер на
неотразените във финансовия отчет продажби. В конкретния случай от представения от АНО „отчет
параметри на артикули” с дата 08.10.2018г., и час 22:51 в
търговския обект-клуб ресторант „***” /приложен на л.70 от д./ е видно, че за този ден
размерът на продажбите е 0, 00 лв. След като за този ден няма реализирани
продажби за дружеството не е възникнало задължение по чл. 39, ал. 1 от
Наредбата, поради което и не е налице съставомерно деяние. Предвид изложеното този въззивен
състав
приема, че дружеството-жалбоподател
неправилно е бил санкциониран на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС за
нарушение на чл. 39, ал. 1 от Наредба № *** г. описано в т. 1 от обжалваното НП, което като
незаконосъобразно в тази част следва да бъде отменено.
Така мотивиран и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, Районен съд-Ботевград, въззивен състав
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № ***., издадено от Л.Й.Д. – Началник отдел „Оперативни дейност”- София в Централно
управление на НАП, съгласно заповед на изпълнителния директор на НАП за
упълномощаване на АНО № ***., в частта с което на „***” ЕООД, с ЕИК ***, на
основание чл. 53, ал. 1 във вр. чл.27/чл. 83/ и чл. 3, ал. 2 от ЗАНН и чл.185,
ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС, са наложени две отделни
административни наказания „имуществена
санкция” от по 500 /петстотин/ лева, за извършени две отделни нарушения на
12.10.2108г. и на 23.11.2018г. по чл.39, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г.
на Министерството на финансите (МФ) за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства във вр. чл. 118, ал. 4 от Закона да
данък добавена стойност/ЗДДС/.
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № ***., издадено от Л.Й.Д. – Началник отдел „Оперативни дейност”- София в Централно
управление на НАП, съгласно заповед на изпълнителния директор на НАП за
упълномощаване на АНО № ***., в частта с което на „***” ЕООД, с ЕИК ***, на
основание чл. 53, ал. 1 във вр. чл.27/чл. 83/ и чл. 3, ал. 2 от ЗАНН и чл.185,
ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС, е наложено административно наказание „имуществена санкция” от 500
/петстотин/ лева, за извършено нарушение на 08.10.2108г. по чл.39, ал.1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на Министерството на финансите (МФ) за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства
във вр. чл. 118, ал. 4 от Закона да данък добавена стойност/ЗДДС/.
Решението
може да се обжалва по реда на АПК пред Административен съд – София област в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :