Р
Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 06.03.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав в закрито съдебно заседание на шести март две хиляД.и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
като
разгледа частно търг. дело № 410 по описа за 2019 година, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 25 от
Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска
цел (ЗТРРЮЛНЦ) вр. глава XXI „Обжалване на
определенията“ ГПК.
Образувано
е по жалба № 20190226155826/26.02.2019 г. на Е.Д.Д. срещу
отказ № 20190218183645/20.02.2019 г. на
АВ – ТРРЮЛНЦ за вписване на заличаването му като съдружник в „Е.“ ООД, ЕИК ******,
след дадено 3-месечно предизвестие.
В жалбата се излагат довоД.за
незаконосъобразност на отказа, тъй като прекратяване участието на съдружник в
търговско дружество следвало да бъде вписано само въз основа на представеното
предизвестие, дадено в 3-месечен срок, от изтичането на който настъпвали
последиците му. Предизвестието било връчено чрез нотариална покана по реда на
чл. 50, ал. 4 ГПК – след залепено уведомление и нямало никакво основание
длъжностното лице да изисква приемане на решение на общото събрание за
разпределението на дружествените дялове и уреждане статута на дружеството,
което противоречало на установената съдебна практика.
Съдът
като разгледа събраните доказателства, намира следното:
Със
заявление А4, вх. рег. № 20190218183645/18.02.2019 г., подадено от упълномощен
адвокат, е поискано вписване в ТРЮЛНЦ на прекратяване членството на Е.Д.Д. в „Е.“ ООД, ЕИК ******, въз основа на отправено
тримесечно предизвестие.
Длъжностното
лице при АВ приело, че съгласно разпоредбата на чл. 125, ал. 2 ТЗ, съдружникът
можел да прекрати участието си в дружеството с писмено предизвестие, направено
най-малко 3 месеца преД.датата на прекратяването. В
конкретния случай заявеното за вписване заличаване на съдружника Е.Д.Д., притежаващ 90 % от капитала на дружеството въз основа
на писмено предизвестие, направено най-малко 3 месеца преД.датата
на прекратяването не било осъществено. Представена била нотариална покана до
дружеството с предизвестие, но не се установявало това предизвестие да е получено
от дружеството, съответно да са започнали да текат сроковете с изтичането на
които се прекратявало участието на съдружника в дружеството. В приложената към
заявлението нотариална покана единствено се съдържало отбелязване, че
връчването е извършено при условията на чл. 47 ГПК, но не били надлежно
удостоверени предпоставките, довели до връчване по реда на чл. 47 ГПК, а и по
отношение връчването на юридически лица била предвидена специална разпоредба -
чл. 50 ГПК. В нотариалното удостоверяване не било отразено адресатът да е
търсен на посочения адрес и да не е намерен достъп до канцеларията му или някой
съгласен да приеме съобщението. Не са отразени и обстоятелства по чл. 50, ал. 2
ГПК - лицето да е напуснало адреса и в
регистъра да не е вписан новия му адрес, когато съобщението се счита връчено с
установяване на същите обстоятелства от нотариуса. Така срокът не бил започнал
да тече, от което следвало, че не били налице предпоставките на чл. 125, ал. 2 ТЗ. На следващо място с депозиране на писменото предизвестие и изтичане на
предвидения законов срок от минимум три месеца, се стигало до прекратяването на
участието на съдружника в дружеството, но последиците, които следват задължително
трябвало да бъдат уредени, предвид, че такова напускане обуславяло изменение на
дружествения договор в частта относно състава на съдружниците, дяловото участие
и капитала на дружеството. Решаването на тези въпроси било от изключителната
компетентност на общото събрание, съгласно нормата на чл. 137, ал. 1 ТЗ, а доказателства
да са взети такива решения не били представени. При тези мотиви длъжностното
лице постановило обжалвания в настоящото производство отказ.
Жалбата
е основателна.
Съгласно решение № 46 от
22.04.2010 г. по търг. д. № 500/2009 г., ІІ Т.О. на ВКС, съставляващо
задължителна практика, която съдилищата трябва да съобразяват, основанията, на
които може да бъде прекратено участието на съдружник в ООД, са регламентирани в
чл. 125, ал. 1 и ал. 2 ТЗ. В една от хипотезите - чл. 125, ал. 2 ТЗ,
прекратяването е последица от свободно формираната и външно изразена воля на
съдружника, в чиято полза законът признава право да напусне доброволно
дружеството като отправи за целта писмено предизвестие. Единствените условия, с
които е обвързано упражняването на това право, е волеизявлението за напускане
да бъде отправено в писмена форма и в рамките на определен срок – тримесечен,
съгл. диспозитивната норма на чл. 125, ал. 2 ТЗ, или
по-дълъг, предвиден в дружествения договор (такъв в случая не е уговорен).
Моментът, в който настъпва прекратяване на членственото
правоотношение в разглежданата хипотеза, не е визиран в Търговския закон.
Независимо от отсъствието на изрична правна уредба в тази насока, доколкото
писменото предизвестие е способ за реализиране на потестативното
право на съдружника да предизвика едностранно промяна в персоналния субстрат на
търговското дружество, прекратяването следва да се счита за настъпило ipso facto в момента на изтичане
на срока на предизвестието. Именно поради потестативния
характер на признатото в чл. 125, ал. 2 ТЗ субективно право, законът не поставя
като условие за възникване на правните последици от реализирането му наличие на
решение на общото събрание за освобождаване на съдружника, нито изисква
уреждане на статуса на дружеството и отчитане имущественото покритие на
капитала.
В случая, предизвестието е
връчено чрез нотариална покана, адресирана до управителя на дружеството и
изпратена до вписания в търговския регистър адрес на управление на „Е.“ ООД,
ЕИК ******. Поканата е оформена като връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК
на 15.11.2018 г.. Видно от представената разписка, акт № 55, том ІХ, рег.
25254/27.09.2018 г. на адреса са извършени 3 посещения, при които е
констатирано, че адресатът не съществува на адреса и е залепено уведомление за
получаване на книжата. Действително нотариусът е удостоверил фингирано връчване, което квалифицирал по чл. 47, ал. 5 ГПК, а не по чл. 50, ал. 4 ГПК, но това не опорочава факта на връчване на
поканата.
Нотариусът разполага с уредена в
закона компетентност да връчва нотариална покана и други съобщения – чл. 50 ЗННД вр. чл. 569, т. 3 вр.
чл. 592 ГПК, като редът за връчването им, е общият ред, предвиден в ГПК – чл.37
– чл.58. Съгласно чл. 50, ал. 1 и ал. 3 ГПК мястото на връчване на търговец и
на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен
в регистъра адрес, а връчването става в канцелариите им и може да се извърши на
всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. При удостоверяване
на връчването връчителят посочва имената и длъжността
на получателя. В случая са отразени посещения на регистрирания адрес на
търговското дружество, при които негова канцелария и фирмени знаци, съответно
работници и служители не са установени (в този смисъл следва да се разбира
отразеното адресатът не съществува), който факт е бил достатъчен за приложение
на чл. 50, ал. 2 ГПК и фингиране на връчването още
при първото извършено посещение. Въпреки това връчителят
е продължил да търси адресата и при неоткриването му е залепил уведомление,
каквато възможност чл. 50, ал. 4 ГПК изрично предвижда.
В решение № 84 от 05.06.2014 г. по т. д. №1220/2013г. на
ВКС, ТК, ІІ Т.О., е даден задължителен за съдилищата положителен отговор на
въпроса длъжен ли е нотариусът да залепи уведомление на вратата или на
пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп – на входната врата или
на видно място около нея, съгласно чл. 47 ГПК, когато не намери адресата на
посочения адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението.
Смисълът на залепване на уведомлението и пускането му в пощенската кутия е
адресатът да се яви на указаното в уведомлението място в двуседмичен срок, за
да получи съответните книжа. Когато лицето не се яви в срока да получи книжата
с неговото изтичане се счита, че книжата са връчени съгласно чл. 47, ал. 5 ГПК.
В мотивите на решението е посочено, че разпоредбата на чл. 47 ГПК, а
респективно и чл. 50, ал. 4 ГПК намира приложение и при връчване на нотариална
покана, съгласно разпоредбата на чл. 50 ЗННД, независимо от обстоятелството, че
в нотариалното производство не се назначава особен представител. Това
разрешение е потвърдено и в решение № 217/12.05.2015 г. по т. д. №62/2014 г. на
ВКС, І ТО.
Следователно
предизвестието е връчено с изтичане на двуседмичния срок от залепване на
уведомлението – 31.10.2018 г. (независимо, че е са били налице предпоставките
на чл. 50, ал. 2 ГПК, при залепено уведомление връчването се фингира след изтичане на 2-седмичния срок за получаването
на книжата). Това означава, че предизвестието е получено от „Е.“ ООД, ЕИК ******,
чрез органния му представител на 15.11.2018 г.. С изтичане на 3-месечния срок – на 15.02.2019
г. членственото правоотношение на Е.ДИ Д. в „Е.“ ООД,
ЕИК ******, е прекратено и този факт подлежи на обявяване в търговския регистър
по партидата на дружеството. В този смисъл, в решение № 2431/08.12.2015 г. по т. д. № 4620 по описа на САС за
2015 г. изрично е прието,
че заличаването в търговския регистър на съдружника има
само декларативно действие и то трябва
да бъде сведено
чрез данните в АВ до знанието на
всички, предвид придадената от закона публичност на факта, съобразно
разпоредбата на чл. 119, ал. 1, т. 1 вр. чл. 115, т. 3 ТЗ. Участието в дружеството с ограничена
отговорност е обстоятелство, чието огласяване се изисква по закон. Ето защо и при
настъпилото му прекратяване се налага отразяване в търговския регистър.
Настъпване на
прекратяването на членството не е обусловено и не включва като елемент от
фактическия състав решение на общото събрание на съдружниците за уреждане на
последиците от напускането, тъй като изискването на такова би рефлектирало
върху безусловното прекратяване на членството само въз основа на простото
изтичане на даденото предизвестие.
Следователно с
депозираното заявление са представени всички необходими документи, обуславящи
основателност на заявеното искане, поради което и вписване е следвало да бъде
извършено.
По
изложените съображения, отказът следва да бъде отменен. Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ,
по жалба на Е.ДИ Д., ОТКАЗ № 20190218183645/20.02.2019 г. на АВ – ТРРЮЛНЦ,
постановен по заявление А4, вх. рег. № 20190218183645/18.02.2019 г., с предмет
вписване на заличаването на Е.ДИ Д. като съдружник в „Е.“ ООД, ЕИК ******.
УКАЗВА на длъжностното
лице при
АВ - ТРРЮЛНЦ да впише в търговския регистър
по партидата на „Е.“
ООД, ЕИК ******, заличаването на Е.ДИ Д. като съдружник, съобразно заявление А4, вх. №
20190218183645/18.02.2019 г..
Решението не подлежи на обжалване. Препис да се изпрати
на АВ-ТРРЮЛНЦ.
СЪДИЯ: