Решение по дело №1789/2019 на Районен съд - Пловдив

Мотиви към Решение № 746 от 15.04.2019 г., постановено по АНД № 1789 по описа за 2019 г., Районен съд – гр. Пловдив, 26 нак.състав.

 

Производството е по реда на чл. 375 и сл. от НПК.

Постъпило е постановление от Районна прокуратура – гр. Пловдив с предложение за освобождаване от наказателна отговорност на обвиняемия М.К.К., с ЕГН: **********, за извършено от него престъпление по чл. 325, ал. 1 НК и за налагане на административно наказание.

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура - Пловдив поддържа горното предложение, като изразява становище, че обвинението е доказано по несъмнен начин и са налице предпоставките на чл.78а НК за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Представителят на държавното обвинение пледира на обвиняемия да бъде наложено административно  наказание глоба в размер от 1 000 лева.

Обвиняемият М.К.К., редовно уведомен за насроченото съдебно заседание се яви. Призна се виновен и изрази съжаление за случилото се, като в последната си дума поиска минимално наказание.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и съображенията на страните, прие за установено следното:

Обвиняемият М.К.К. е роден на ***г***, Б., български гражданин, със средно образование, работи като ***., женен, неосъждан, адрес: ***., ЕГН: **********.

М.К.К. *** със семейството си. Синовете му Д.К., роден през 2010 г. и К.К., роден през 2006 г. били ученици в СУ “**“ гр.Пловдив през учебната 2017/2018 г.

Свидетелят Я.А.Л.също бил ученик в СУ “**“ гр.Пловдив, като същият бил роден през 1999 г и през учебната 2017/2018 г. учел в 12-ти клас.

На 26.04.2018 г. вечерта К.К. споделил с баща си, че един ученик от училището, в което двете деца учели, по-голям от тях, бил ударил шамар на по- малкия му брат Д.К..

По тази причина, сутринта на 27.04.2018 г., обвиняемият решил да отиде в училището и да се разправи с ученика, за когото имал сведения, че е ударил шамар на сина му Д.. Двамата отишли пред училището и Д.К. показал на баща си свидетелят Л., който по това време, около 07.30 ч, се намирал в кафене „Манхатън“, разположено срещу сградата на училището, като ученика, който го е ударил. М.К., вече афектиран от предната вечер, се отправил към заведението и повикал свидетелят Л., който се обърнал към него. Без никакво обяснение последният започнал да го удря с с шамари по лицето, което силно го изненадало и го принудило да се отдръпне назад, а присъстващите наоколо хора, сред които и свидетелите В.Х.С.и Л.С.Б., преподаватели в СУ“**“ гр. Пловдив веднага се отправили към тях, за да помогнат на пострададлия. Те били изключително възмутени от поведението на обвиняемия, който на обществено място, в началото на учебния ден, в присъствието на ученици и учители, проявявал физическа, а впоследствие и вербална агресия спрямо ученика Л.. Междувременно обвиняемият започнал да обижда пострадалият, да му крещи и да го заплашва.

Свидетелите С.и Б.се опитали да отдръпнат М.К. от свидетеля Л., като през това време последният влязъл вътре в заведението, за да се скрие и спаси. Свидетелите С.и Б.попитали обвиняемия какво е провокирало това негово поведение, но той не им отговорил, грубо блъснал ръката на свидетелката Б.и нахлул в заведението след пострадалия. Там М.К. продължил да заплашва, обижда и крещи срещу свидетеля Л. ожесточено и агресивно с репликите „Ще те убия! Няма живот за тебе!“ и пр., като цялостното му поведение изразявало абсолютно неглижиране на общоприетите правила и норми за поведение и предизвикало крайно негативни чувства и емоции у пострадалия и всички присъстващи учители и ученици, които били възмутени от случващото се.

Вътре в заведението се намесила и свидетелката А.Б.Г., собственик на кафенето, която заедно със свидетелката Б.се опитали да предпазят пострадалия от агресията на обвиняемия, който в един момент виждайки насъбралото се множество от хора я преустановил и си тръгнал.

Видно от изискваната справка за съдимост на обвиняемото лице се установява, че същият е неосъждан.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства – обясненията на обвиняемия К., показанията на разпитаните свидетели – В.Х.С.-Б., Д.Б.Б. - С., Л.С.Б., Я.А.Л., А.Б.Г..

Въз основа на обясненията на обвиняемия К. и показанията на свидетелите Б., С., Б., Л. и Г. се установява по категоричен начин самоличността на обвиняемия К., като лицето което е извършило непристойните действия. Същите го описват по ясен и категоричен начин като този, който е бил агресивен и действията му са били насочени към свидетеля Л. и това е възмутило останалите членове на обществото.

Съдът намира, че следва да се кредитират напълно показанията на разпитаните свидетели, доколкото същите са незаинтересовани от изхода на делото, депозират логични и последователни гласни доказателства, които си кореспондират с останалите събрани по делото доказателства, в това число и с обясненията на обвиняемия К..

Действията на обвиняемия М.К. са били възприети от заобикалящите го хора, а именно свидетелите Б., С., Б., Л. и Г..

Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства, доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да се отбележи, че в нито един етап от производството не са били оспорени от страните по делото.

От намиращата се по делото справка за съдимост се установява, че обвиняемият е не осъждан.

От представената характеристична справка се установява, че обвиняемият е с добри характеристични данни.

При така установената но несъмнен начин фактическа обстановка, съдът счете, че с деянието си обвиняемият е осъществил, както от  обективна, така и от субективна страна състава на престъпление по чл. 325, ал. 1 НК, а именно: че на 27.04.2018 г. в гр.Пловдив е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – престъпление по чл.325 ал.1 от НК.

От доказателствените материали по един несъмнен начин се установява извършването на деянието, предмет на настоящото наказателно производство, неговото време, място, механизъм и начин на реализиране, както и авторството. Налице е съставомерно деяние по посочения наказателен закон.

От обективна страна е осъществено изпълнителното деяние на чл. 325, ал. 1 НК. С действията от страна на обвиняемия са засегнати установения в страната ред и общественото спокойствие.

Изпълнителното деяние е осъществено чрез непристойни действия в гр. Пловдив на обществено място, а именно пред училище ,,**‘‘ и същите се изразяват в нанасянето на удари, агресивно поведение, отправянето на обиди и закани по отношение на пострадалия Л., като тези действия грубо нарушават обществения ред и изразяват явно неуважение към обществото.

Според Постановление №2/29.11.1974 г. по н.д. №4/74 г. на Пленума на ВС, грубо нарушение на обществения ред има когато деецът чрез действията си изразява брутална демонстрация против установения ред. Посочените по-горе действия не могат да се окачествят по друг начин, освен като демонстрация, и то - явна и брутална - срещу обществения ред и спокойствие.

От субективна страна, обвиняемият К. е действал с пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, предл. 1 НК, като форма на вина, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици.

Видно от приложената по делото справка за съдимост обвиняемият не е осъждан и не е бил освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а  НК. С оглед на изложените фактически и правни изводи са налице материално - правните предпоставки обвиняемият да бъде освободен от наказателна отговорност за извършеното от него  престъпление по чл. чл. 325, ал. 1 НК, като му бъде наложено административно наказание “глоба” по реда на чл. 78а НК. Обвиняемият е пълнолетно лице, не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК, престъплението е извършено умишлено и за него НК предвижда наказание „ лишаване от свобода до две години'' или ,,пробация'', както и ,,Обществено порицание'', като не са налице  отрицателните предпоставки на чл. 78а, ал. 7 НК. Разпоредбата на чл. 78а, ал.1 НК предвижда административно наказание глоба в размер от 1000 до 5000 лева.

          При индивидуализирането на административното наказание “глоба” съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства за обвиняемия  чистото съдебно минало, добрите характеристични данни и трудовата ангажираност. Отегчаващи вината обстоятелства не се отчетоха. За определяне размера на глобата, обаче Съдът трябва да се съобрази и с доходите получавани от дееца, които са размер на минималната работа заплата за страната.

Ето защо съдът определи и наложи на обвиняемия административно  наказание “глоба” в размер на  хиляда лева, като именно така определеният размер на глобата, се явява справедлив и в най-голяма степен ще допринесе за постигане целите на наказанието.

По изложените мотиви съдът постанови решението си.

 

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

          ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

СЕКРЕТАР: Д.Д.