Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

25.04.2023

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен

Съд

Състав

На

05.04.

Година

2023

В открито заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Виктор Атанасов Айгюл Шефки

Секретар

Мелиха Халил

Прокурор

Георгиева

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

АН

дело номер

15

по описа за

2023

година.

 Производството е по реда на чл. 73, ал. 1 във вр. с чл. 72, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 70, ал. 2, т. 3 от ЗАНН. 

Делото е образувано в Административен съд – Кърджали след изпращането му за разглеждане по подсъдност с Определение № 1046/31.01.2023 г. по а.д. № 840/2023 г. на ВАС.

Внесено е искане от П.Г.А. от *** за възобновяване на административно-наказателно производство приключило с влязло в сила Решение № 209/27.07.2022 г. по КАНД № 6882022 г. по описа на Административен съд – Смолян.

Твърди, че на 30.11.2022 г. е открил ново обстоятелство – геодезична скица на района на последното кръстовище на с. ***, с ясно очертана и текстово описана граница на населеното място, което ново обстоятелство обезсилвало издаденият срещу него ЕФ и доказвало невинността му.

Излага съображения, че в геодезичната скица били много ясно отразени мястото и километричните данни на мястото на засичане на неговия автомобил от радарната камера - км *** по пътя ***. Скицата била издадена с мокър печат, в оригинал, с отразена дата на издаване 30.11.2022 г.,  от лицензираната геодезична фирма „***" ЕООД. Скицата доказвала, че указателната табела „Край на населеното място“ на изхода на *** в посока *** е неправилно поставена. Табелата била с местоположение отдалечено от кадастралната граница, която била реалната граница на населеното място по регулационния план на *** в посока ***. Скицата доказвала и че зоната на цялото кръстовище, последното към *** в посока ***, на км ***, мястото на засичане на неговия автомобил и стотици метри преди него и след него били извън границите на населеното място ***. Кадастралната граница била разположена паралелно отстрани спрямо пътя и навътре към ***. От това следвало, че засичането на скоростта на автомобилът му от радарната камера е станало извън населеното място - ***, след кадастралната граница в посока ***. Сочи, че на скицата от ОПУ ( АПИ ), приложена по дело № 68/2022 г. на АС-Смолян, ясно се виждало, че указателната табела за край на населеното място е поставена на км ***, а км *** била в зоната на кръстовището, като и двете точки били извън населеното място съгласно релевантната геодезичната скица. Ето защо, управляваният от него автомобил, в момента на засичане е бил на км *** (съгласно ел. фиш), т. е. извън границите на населеното място и съответно не е бил в нарушение на ограничение на скоростта от 50 км/час, което важило за населено място, съгласно ЗДвП. Скоростта на движение на автомобила му - 76 км/час, е била по-ниска от максимално допустимата скорост за движение извън населено място -90 км/час, поради което липсвало превишаване на скоростта съгласно ЗДвП .

С оглед горното, моли да бъде преразгледано решението по делото и да бъде отменен електронния фиш по силата на новото обстоятелство, което не му е било известно преди и в хода на делото.

В съдебно заседание поддържа депозираното искане за възобновяване. Счита, че представената скица доказвала обстоятелството, че се е движил извън населено място, поради което моли съда да отмени ЕФ и му присъди деловодни разноски. След приключване на устните състезания по делото депозира „допълнителни бележки“ с вх. 1041/10.04.2023 г., в които отново сочи, че в посоката на движение не е имало поставен знак за ограничение. Прилага копието от част от скица на ОПУ – Смолян с извършени собственоръчни отбелязвания относно посоката на движение.

Административнонаказващият орган – ОДМВР гр.Смолян, не изпраща представител. От юрисконсулт  Н. Ш. са постъпили „писмени бележки“ вх. № 1001/04.04.2023 г., в които излага съображения за недопустимост и необоснованост на процесното искане за възобновяване. Въвежда доводи, че в конкретния случай е било несъмнено обстоятелството, че при осъществяване на нарушението А. се е движил в населено място по смисъла на §6, т. 49 от ЗДвП. Моли съда да остави без разглеждане искането, алтернативно, да остави без уважение същото и присъди разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура – Кърджали, чрез прокурор Г. оспорва изцяло искането за възобновяване. Счита, че в конкретния случай не са налице твърдените нови обстоятелства, които да обосновават възобновяване на приключилото административнонаказателно производство и отмяната на ЕФ.

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши преценка на представените писмени доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна, следното:

С Електронен фиш за налагане на глоба серия ** № ***, издаден от ОДМВР – Смолян, на П.Г.А. *** е било наложено наказание глоба в размер на 100 лв. на основание чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП. Наказанието е наложено за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, изразяващо се в това, че на 10.05.2019 г. в 09.27 ч. в ***, в ****, на път *** км. ***, с посока на движение към ***, с МПС лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ***, се е движел със скорост 76 км/ч при разрешена скорост 50 км/ч. А. е обжалвал така издаденият му ЕФ, който е бил потвърден с Решение № 11/23.05.2022 г. по АНД № 29/2022 г. на Районен съд – ***. Решението на районния съд е било оставено в сила с Решение № 209/27.07.2022 г. по КАНД № 68/2022 г. по описа на Административен съд – Смолян.

По силата на действащата редакция на чл. 70, ал. 2, т. 3 от ЗАНН административнонаказателното производство подлежи на възобновяване, когато се открият нови обстоятелства или нови доказателства от съществено значение за разкриване на обективната истина, които не са били известни на нарушителя, наказващия орган или съда при постановяване на акта. За наличието на това основание следва страната, искаща възобновяване да установи, че новото обстоятелство е съществувало към момента на решаване на делото, което не му е било известно и след полагане на дължимата грижа по водене на делото, както и че новото обстоятелство е от съществено значение за правилното му решаване.

Съгласно чл. 71, ал. 1, т. 2 от ЗАНН, искането за възобновяване може да се направи в едномесечен срок от узнаването за обстоятелствата по чл. 70, ал. 2, т. 3 и 6.

В настоящия случай вносителят на искането твърди, че новото обстоятелство му е станало известно на 30.11.2022 г. Решение № 209/27.07.2022 г. по КАНД № 68/2022 г. по описа на Административен съд – Смолян, чието възобновяване се иска, му е било връчено на 09.08.2022 г.

Изложеното налага извода, че внесеното искане за възобновяване,  депозирано на 02.12.2022 г. се явява подадено в законоустановения срок и от надлежна страна – носителят на активната процесулна легитимация по смисъла на чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗАНН.

Въведените в искането твърдения, че констатирането на скоростта на управляваното от А. МПС е на пътен участък, извън границите на населено място - ***, доколко това е ново обстоятелство и е от съществено значение за решаване на делото, както и дали е могло да бъде известно на страната преди подаване на искането и съответно, доколко А. е бил длъжен да положи дължимата грижа като страна и да го заяви, като поиска събирането на съответни доказателства за установяването му, както и вината за недоказването на твърдения факт в редовната съдебна инстанция, са въпроси по основателността на искането за възобновяване на административнонаказателното производство и в този смисъл съдът трябва да се произнесе с решение по същество.

При преценката на релевантните доказателства, настоящият състав на Административен съд – Кърджали, намира искането за неоснователно, поради което следва същото да бъде оставено без уважение.

Във връзка с горното, на първо място следва да се посочи, че искането за възобновяване е аргументирано с въведеното от П.А. твърдение, че към момента на засичане на скоростта му на движение, осъществено с АТСС, за което е издаден и ЕФ, се е намирал извън границите на населеното място – ***. Това обстоятелство обаче не се явява ново такова за санкционираното лице. Видно от приложената към КАНД № 68/2022 г. по описа на Административен съд – Смолян/л. 16/, молба с вх. № 2003 от 28.06.2022 г., депозирана от П.Г.А., същият е заявил, че получената от АПИ справка доказвала, че изходната табела за населено място се намира на км. *** в посока на движение, т.е преди мястото на засичане – км. ***, което доказвало, че автомобилът му се е намирал извън населено място. В проведеното съдебно заседание пред касационната инстанция на 05.07.2022 г., П.Г. е уточнил, че след като прегледал подробно приетите от районния съд скици от ОПУ, констатирал, че засичането на неговия автомобил е било извън чертите на населеното място.

Изложеното обосновава извода, че така соченото в искането за възобновяване обстоятелство от А. не е ново такова, а същото му е било известно и е било надлежно заявеното още в производството пред Административен съд – Смолян, на който довод съдът е дал отговор в мотивите на окончателния съдебен акт.

На следващо място, искането е мотивирано с наличието на геодезично заснемане на от 30.11.2022 г. Това доказателство, предвид изписаната с ръкописен текст дата/горепосочената/ не би могло да се определи като такова, което е съществувало към момента на постановяване на Решение № 209/27.07.2022 г. по КАНД № 68/2022 г. по описа на Административен съд – Смолян, чието възобновяване се иска. Напротив, то очевидно е създадено за целите и нуждите на производството по възобновяване.

От друга страна, по никакъв начин не може да се възприеме и тезата, че заявените в искането твърдения се явяват от съществено значение за изясняване на обективната истина. В този смисъл отново следва да се посочи от настоящия състав, че съгласно § 6, т. 49 от ДР на ЗДвП „населено място“ е застроена със сгради територия, при която началото и краят са обозначени със съответни пътни знаци. От събраните в производствата пред Районен съд – *** и Административен съд – Смолян писмени доказателства по безспорен и категоричен начин се установява, че пътният знак Д12„ Край на населено място“, указващ на водачите краят на населеното място ***, е поставен на км. ***, от дясната страна на пътното платно по посока на движението на жалбоподателя и вносител на искането за възобновяване. Този факт от обективната действителност, който впрочем не се е оспорвал от А. в проведените съдебни производства, взет в съвкупност с това, че на лицето е била ангажирана административнонаказателна отговорност за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, въвеждащ изискването за водача на ППС при избиране скоростта на движение в населено място да не превишава скорост от 50 km/h, обосновава извода, че представената с искането за възобновяване геодезична скица от 30.11.2022 г. по никакъв начин не би се явила от съществено значение за изясняване на обективната истина в приключилото административнонаказателно производство. За наличието или не на осъществено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП от обективна и субективна страна, е от съществено значение, къде е била ситуиран/поставен пътен знак Д12 в участъка на движение на санкционираното лице, а не къде е кадастралната граница на населеното място. Имено пътните знаци Д11„Начало на населено място“ и Д12„Край на населено място“ обозначават населеното място по смисъла на ЗДвП и тези табели се възприемат от водача на ППС, поради което следва същият да съобрази скоростта на движението си с наличните пътни знаци, обозначаващи началото и края на населеното място.

С оглед изложеното, съдът намира, че внесеното предложение за възобновяване на административнонаказателното производство по Електронен фиш за налагане на глоба серия ** № ***, издаден от ОДМВР – Смолян, с който на П.Г.А. от *** е било наложено наказание глоба в размер на 100 лв. на основание чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, изразяващо се в това, че на 10.05.2019 г. в 09.27 ч. в ***, в ***, на път ** км. ***, с посока на движение към ***, с МПС лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ***, се е движел със скорост 76 км/ч при разрешена скорост 50 км/ч , приключило с Решение № 209/27.07.2022 г. по КАНД № 68/2022 г. по описа на Административен съд – Смолян, с което е оставено в сила Решение № 11/23.05.2022 г. по АНД № 29/2022 г. на Районен съд – ***, се явява неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение като такова.

Предвид изхода на делото в полза на вносителя на искането не се дължат разноски.

С оглед надлежно въведеното в настоящето производството искане от пълномощника на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и на основание чл. 63д, ал. 4 във вр. с ал. 1 от ЗАНН, следва да бъде осъден П.Г.А. да заплати на ОДМВР – Смолян разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

Водим от горното и на основание чл. 73 от ЗАНН и чл. 63д, ал. 4 във вр. с ал. 1 от ЗАНН, Административният съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ депозираното от П.Г.А. от ***, с ЕГН **********, искане за възобновяване на дминистративнонаказателното производство по Електронен фиш за налагане на глоба серия ** № ***, издаден от ОДМВР – Смолян, с който на П.Г.А. от *** е било наложено наказание глоба в размер на 100 лв. на основание чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, изразяващо се в това, че на 10.05.2019 г. в 09.27 ч. в ***, ***, в ***, на път *** км. ***, с посока на движение към ***, с МПС лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ***, се е движел със скорост 76 км/ч при разрешена скорост 50 км/ч , приключило с Решение № 209/27.07.2022 г. по КАНД № 68/2022 г. по описа на Административен съд – Смолян, с което е оставено в сила Решение № 11/23.05.2022 г. по АНД № 29/2022 г. на Районен съд – ***, като неоснователно.

ОСЪЖДА П.Г.А. от ***, с ЕГН **********, да заплати в полза на ОДМВР – Смолян разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:  1.

                                                                                   2.