№ 1587
гр. Пловдив, 02.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Силвия Л. Алексиева
при участието на секретаря Марина П. Малинова
като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно
наказателно дело № 20225330201745 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 22-0438-
000042/04.03.2022 г. на Началник сектор към 03 РУ на ОД на МВР Пловдив, с
което на И. П. П., ЕГН **********, с адрес ***, е наложена глоба в размер на
800 лв. за нарушение на чл. 483, ал. 1, т.1 от Кодекса за застраховането /КЗ/,
на основание чл.638, ал. 2, пр.1, вр. с ал. 1, т.1 вр. чл. 461, т.1 от КЗ.
Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител моли да се отмени
НП с аргументи за липсата на повторност както и за маловажност на случая.
Страната редовно призована, не се явява в съдебно заседание, представлява се
от процесуален представител, който поддържа доводите по жалбата, моли да
се отмени наказателното постановелние или респ. да се намали санкцията.
Въззиваемата страна сектор „ПП“ към ОД на МВР гр. Пловдив, не
изпращат представител в съдебно заседание, а в писменото си становище по
преписката твърдят законосъобразност на акта и съставянето му като
съобразено с процесуалните правила.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
Съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в
срок от легитимирана страна.
От фактическа страна съдът намери за установено следното:
На 21.01.2022 г. в 20:30 ч. в гр. Пловдив, бул. България до № 39 в
посока от запад на изток е бил управляван и се е движил лек автомобил
Мерцедес Ц220 с регистрационен номер ***, собственост на жалбоподателя
1
И. П. П., ЕГН **********, който към този момент не е имал активна
застраховка „Гражданска отговорност“. Тогава бил спрян за проверка от
свид.свид. К.М. и И.Д. – служители на 03 РУ при ОД на МВР Пловдив. При
проверката било установено, че към момента на извършването
жалбоподателят е управлявал собствения си лек автомобил, който е
регистриран на територията на страната и не е спрян от движение, но не
притежава сключен и действащ договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, както и други нарушения. На
22.01.2022 г. в 11:26 ч. жалбоподателят сключил застраховка „Гражданска
отговорност“, важима от 01.02.2022 г. за което била съставена
застрахователна полица № *** от 22.01.2022 г.
По повод на установеното при проверката бил съставен АУАН бл. №
229426/21.01.2022 г. в присъствието на нарушителя за нарушение на чл. 483,
ал. 1, т. 1 от КЗ, както и втори АУАН за нарушенията па ЗДвП. Актът по КЗ е
връчен на жалбоподателя, от когото не са постъпили възражения.
На 10.01.2022 г. бил съставен АУАН на водача П. за нарушение по чл.
483, ал.1 т. 1 от КЗ, въз основа на който на 14.02.2022 г. било издадено
наказателно постановление № 22-1030-000556/14.02.2022 г., което било
връчено на жалбоподателя на 09.03.2022 г., който подал жалба срещу същото
и към настоящия момент производството било висящо.
С оглед установяването на нарушението с АУАН, административно-
наказващият орган е издал и обжалваното НП, с което на жалбоподателя е
била наложена на основание чл. 638, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 1 вр. чл. 461, т. 1 от КЗ
глоба в размер на 800 лв. за нарушението посочено в акта, извършено при
повторност.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка не се
оспорва от жалбоподателя. Освен това тя се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства, а именно,
копие на застрахователна полица *** от 22.01.2022 г., от която е видно, че
същата е сключена на следващия ден в 11:26 ч., но валидността й е с начало
01.02.2022 г., АУАН, справка за нарушител/водач, заповед № 317з-
1632/02.12.2021 г., заповед № 317з-11675-31.12.2021 г. на директора на ОД на
МВР Пловдив, ведно с протоколи писмо от ОД на МВР Пловдив, месечен
график на полицейските служители от Трето РУ при ОД на МВР Пловдив, за
януари 2022 г., разпечатка от гаранционен фонд, картон на НП и копие на НП
22-1030-000556/14.02.2022 г., докладна записка.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на
свид. К.М.- актосъставител и свид. И.Д.. Свид. М. потвърждава, че описаното
от него отговаря на установеното, сеща се за случая разказва с подробности
проведената проверка и за установените и други нарушения на ЗДвП.
Показанията му напълно кореспондират с тези на свид. Д., която също си
спомня за проверката и потвърждава описаното в АУАН. Съдът цени
показанията им като обективни, истинни и логични, поради което им дава
вяра. Същите се подкрепят изцяло от писмените доказателства, поради което
чертаят една безпротиворечива фактическа обстановка по която страните не
спорят.
2
Относно приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело
АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на
формалните изисквания на ЗАНН за съдържание, като материалната
компетентност на административнонаказващия орган и актосъставителя
следва от така представените заповеди заповед № 317з-1632/02.12.2021 г., на
министъра на вътрешните работи и заповед № 317з-11675-31.12.2021 г. на
директора на ОД на МВР Пловдив.
При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до
опорочаване на административнонаказателното производство по налагане на
наказание на жалбоподателя, нито са ограничени правата му. АУАН е
издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от
ЗАНН.
Не се създава неяснота относно нарушението, която да ограничава
право на защита на жалбоподателя, като АУАН съдържа подробно описание
на обстоятелствата на нарушението, от значение за съставомерността му и за
параметрите на вмененото нарушение. Не е ограничено правото му по чл. 44
от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени
възражения по него. Още към момента на връчване на АУАН жалбоподателят
е имал възможност да направи своите възражения и не се е възползвал от
това си право.
АУАН е съставен в присъствието на жалбоподателя и свидетел
очевидец към момента на установяване на нарушението, с което е съобразено
правилото на чл. 40 от ЗАНН.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не
съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита
на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Нарушението е
описано надлежно в НП от фактическа страна, като
административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в
обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време,
място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Нарушителят е
имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана
отговорността му – за неспазване на правилата за движение на МПС със
сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
От правна страна съдът намира следното:
След преценка на цялата доказателствена съвкупност съдът намира, че
се установява авторството на деянието и виновното му извършване, като с
основание е ангажирана отговорността на жалбоподателя.
На базата на всички събрани и оценени с доверие писмени
доказателства, съдът е на становище, че правилно както съставителят на акта,
така и наказващият орган, са квалифицирали поведението на жалбоподателя
като нарушение на посочената разпоредба на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.
Посочената норма гласи, че договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което
притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията
3
на Република България и не е спряно от движение; това изискване не
забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторното
превозно средство, да сключи застрахователния договор. От обективна и
субективна страна жалбоподателят е осъществил всички съставомерни
признаци на нарушението.
Безспорно се установява, че И. П. П., като водач на МПС на 21.01.2022
г. около 20:30 часа в гр. Пловдив на бул. „България “ до № 39, в посока изток,
е управлявал собствения си лек автомобил Мерцедес Ц 220 ЦДИ с
регистрационен номер ***, без да има сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“.
Констатациите в АУАН съответстват на събраните писмени
доказателства. След преценка на цялата доказателствена съвкупност не се
опровергават фактическите констатации в АУАН. Не се установиха от съда
доказателства, които да обосноват извод за невъзможност да се даде вяра на
АУАН. Затова съдът отчете доказателствената му сила като официален
документ съставен от длъжностно лице, в това му качество, в рамките на
компетентността му, в установената форма и по установения от закона ред.
Това дава основание на съда да прецени, че фактическата обстановка в АУАН
се установява по безспорен начин, а следователно и съпричастността на
жалбоподателя в извършването на нарушението. Еднопосочни в този смисъл
са представеният препис на застрахователна полица от жалбоподателя, от
където е видно, че до 00:00 на 01.02.2022 г. за автомобила не е имало
сключена застраховка „Гражданска Отговорност“ /ЗГО/ , като на 21.01.2022 г.
нарушителят е управлявал автомобила си.
Следователно жалбоподателят не е съобразил правилата на КЗ, като по
време на движение с автомобила си не е имал сключена и действаща
задължителна застраховка. Същата норма има за цел да бъдат обезпечени
последиците от ПТП и да се гарантира правото на обезщетение на
евентуалните пострадали от ПТП.
Нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на деянието си –
противоправността на притежаване и управление на МПС, което не е спряно
от движение, и липсата на сключена ЗГО, предвиждал е, че неизпълнението
на задължението му може да доведе до настъпване на общественоопасни
последици. Затова съдът намира, че деянието му е извършено при пряк
умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на деянието си,
предвиждал е общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване.
По наказанието:
НЕправилно описаното нарушение е съотнесено към санкционната
разпоредба по чл. 638, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 1 вр. чл. 461, т. 1 от КЗ, която
предвижда че при повторно нарушение на правилото по чл. 438, ал. 1, т. 1 от
КЗ нарушителят да се наказва с глоба в размер на 800 лв.
Съгласно §1, т. 51 от ДР на КЗ "Повторно нарушение" е нарушението,
извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното
постановление, с което е наложено наказание за същия вид нарушение. За да
е налице института на повторността, то според законовата разпоредба следва:
нарушителят да е наказан за същото по вид нарушение с наказателно
4
постановление
същото да е влязло в сила и
Настоящото нарушение да е извършено в едногодишния срок от
влизането в сила.
Не се установи към датата на нарушението да е изпълнено нито едно от
трите условия. Нарушителя е наказан с наказателно постановление за същото
нарушение, едва на 14.02.2022 г., т.е. близо месец след установяване на
настоящото нарушение. Същото няма данни по делото да е влязло в сила,
нещо повече връчено му е след установяване на настоящото нарушение, т.е.
едногодишния срок не е бил започнал да тече към момента на извършване на
нарушението.
Установи се, че обуславящото наказателно постановление, а именно
НП 22-1030-000556/14.02.2022 г. не е било влязло в сила (дори не е било
съставено към момента на установяване на нарушението), поради което
института на повторността е неприложим в настоящия случай.
По посочените съображения следва да се приеме, че към
административнонаказателната отговорност правилно е привлечено
виновното лице за безспорно установено нарушение, а именно такова по чл.
483, ал. 1 т. 1 от КЗ, а и са спазени задължителните формални изискания за
ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя,
което дава основание наказателното постановление да се прецени като
законосъобразно, но същото съгласно Тълкувателно решение № 8 от
16.09.2021 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на Върховен административен съд следва
да бъде изменено като се преквалифицира санкционната норма от чл. 638, ал.
2 вр. с ал. 1, вр. с чл. 461, т.1 от КЗ на чл. 638, ал. 1, вр. с чл. 461, т.1 от КЗ и
размерът на наложеното наказание „глоба“ се намали до размер на 250 лв.
Определеното спрямо жалбоподателя наказание отговаря и на целите по
чл. 12 от ЗАНН, като не са налице основания за прилагане разпоредбата на
чл. 28 от ЗАНН, т.е. не е налице „маловажен случай” на административно
нарушение.
Разпоредбата на чл. 93, т. 9 от НК „маловажен случай“ е приложима и в
процеса, развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно изричната препращаща
норма на чл. 11 от ЗАНН. Маловажен случай е този, при който извършеното
престъпление /в конкретния случай административно нарушение/, с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици, или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния
вид.
В настоящия случай се касае за формално нарушение, поради което
факторът липса на вредни последици не може да бъде взет предвид при
преценката за маловажност на случая. Самото деяние не разкрива и други
смекчаващи обстоятелства, които да разкриват по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
съответния вид. Напротив, процесният случай разкрива белезите на завишена
обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид, видно от срока,
в който водачът управлява автомобила си без да е сключил застраховката ГО,
5
а това е видно от предходния АУАН. В тази връзка е справедливо да се
отбележи, че нарушителят е лице, което може да се характеризира с по-
висока степен на обществена опасност, доколкото от справката му за
нарушите/водач се установява множество на влезли в сила НП за нарушения
на ЗДвП, така и електронни фишове и заповеди за налагане на принудителни
административни мерки. От друга страна не може да бъде взето предвид
последващото поведение на нарушителя по сключване на ЗГО като добра
характеристика на личността му или по ниска степен на обществена опасност
на нарушението. Наложило се е 2 пъти да бъде констатирано от органите на
реда, че водачът извършва нарушения, за да бъде сключен застрахователен
договор, същият сключва договор с важимост няколко дни по-късно, както и
е имало множество нарушения извършени по същото време, това поведение
се явява неправомерно и по никакъв начин не може да се счете като
маловажен случай. Не се разкриват други обстоятелства, които биха могли да
имат отношение към приложението на чл. 28 от ЗАНН и да характеризират
случая със значително по-ниска степен на обществена опасност от
обикновените случаи.
С оглед на изложеното съдът приема, че наказателното постановление е
обосновано и законосъобразно, определеното наказание е справедливо и
затова следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 22-0438-000042/04.03.2022 г.
на Началник сектор към 03 РУ на ОД на МВР Пловдив, с което на И. П. П.,
ЕГН **********, с адрес ***, е наложена глоба за нарушение на чл. 483, ал. 1,
т.1 от Кодекса за застраховането, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА санкционната
норма от чл. чл.638, ал. 2, пр.1, вр. с ал. 1, т.1 вр. чл. 461, т.1 от КЗ на чл.638,
ал. 1, т.1 вр. чл. 461, т.1 от КЗ и НАМАЛЯВА размера на глобата от 800 лева
на 250 лв.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в НПК, и по реда
на глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6