Разпореждане по дело №3775/2020 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 262639
Дата: 17 ноември 2020 г.
Съдия: Генчо Колев Атанасов
Дело: 20205530103775
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 септември 2020 г.

Съдържание на акта

 

Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е 

 

Номер                                               Година 17.11.2020                  Град Стара Загора  

Старозагорски районен съд                                                   Първи граждански състав

На 17.11.                                                                         Година две хиляди и двадесета

В закрито заседание в следния състав

 

                                                                                                Председател: Генчо Атанасов

                                                                                                Членове:

Секретар

Прокурор

като разгледа докладваното от съдия Атанасов

гражданско дело номер 3775 по описа за 2020 година.

 

            Производството по делото е образувано по искова молба на Д.Н.И.. В срока по чл.131, ал.1 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника ХОЛИДЕЙ ГРУП" ЕООД, гр.Стара Загора.

            Съдът намира, че са налице процесуалните предпоставки, обуславящи правото на иск и надлежното му упражняване, поради което делото следва да бъде внесено за разглеждане в открито съдебно заседание, да бъде изготвен писмен доклад, да бъдат  приканени страните към спогодба и да им бъдат разяснени преимуществата на различните способи за доброволно уреждане на спора.    

Съдът намира, че следва да бъдат уважени доказателствените искания на страните за събиране на  доказателствата, които са относими, допустими и необходими. С оглед на това следва да се приемат като доказателства представените с исковата молба и отговора на исковата молба документи, да се даде възможност на страните да водят за разпит по двама свидетели в съдебно заседание, както и да се назначи съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на въпросите, поставени в исковата молба. На основание чл. 190 от ГПК следва да бъде  задължен ответникът да представи личното трудово досие на ищцата. Следва да бъде издадено съдебно удостоверение на ответника по силата на което да се снабди с друго такова от ТД на НАП /офис Стара Загора/ с официална справка, с подпис на длъжностно лице на ТД на НАП и печат за актуално състояние на трудовите договори по партидата на ищцата за периода от 01.01.2020г. до датата на издаване на удостоверението.

Следва да се укаже на страните, че в едноседмичен срок от връчване на препис от разпореждането могат да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото и да предприемат съответните процесуални действия, тъй като в противен случай губят възможността направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства; че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.

         Воден от горното и на основание чл.312, вр. с чл.157 от ГПК, съдът

 

Р А З П О Р Е Д И:

 

            ВНАСЯ делото за разглеждане в открито съдебно заседание и НАСРОЧВА същото за 01.12.2020 г. от 10,10 ч., за която дата да се призоват страните и вещото лице.

          ДОКЛАДВА ДЕЛОТО както следва:

         Ищцата Д.Н.И. твърди в исковата си молба, че на 24.02.2020 г. сключила трудов договор с ответното дружество „Холидей груп” ЕООД в качеството му на работодател като била назначена на длъжност "салонен управител". Постъпила на работа и започнала да изпълнява трудовите си задължения веднага след сключване на трудовия договор. Мястото й на работа било в кафене "Канди" (Candy) в гр. Стара Загора, на ул. "Ген. Столетов" № 149. Твърди, че при започване на работа, не получила екземпляр от трудов договор, но въпреки това изпълнявала задълженията, с които била запозната от действителния собственик на кафето - Янко Янков. Официално работила около 20 дни, тъй като след това, заради пандемията, било обявено извънредно положение в страната. На 13.03.2020 г. Министърът на здравеопазването издал Заповед № РД- 01-124/13.03.2020 г., с която преустановил посещенията в ресторанти, заведения за бързо обслужване, кафе сладкарници и др., с което на практика и нейната работа била преустановена. Още на 13.03.2020 г. "Канди кафе" спрял да работи с клиенти. Ищцата лично на този ден, след като всички заведения наоколо започнали да затварят, информирала Янков за това. Още същия ден полицейски служители започнали да обикалят обектите, включително и този, на който работела, и да съобщават, че съгласно заповедта на министъра, трябва да затворят. В 20:00 часа Янко Янков й наредил да уведоми клиентите на заведението и персонала, че трябва да преустановят работа. Следващите няколко дни - от 14.03.2020 г. до 20.03.2020г. заведението не работело като тя и още няколко колеги били извикани да чистят заведението, да огледат стоката и да го подготвят за затваряне. Твърди, че през този период продължила да изпълнява персонални задачи, възлагани й от Янков. В края на месец март 2020 г., когато попитала Янко Янков дали персоналът ще получава заплати за месец март, той й съобщил, че нямал намерение да плаща на никого и че поради извънредната епидемиологична обстановка, възнамерявал да прекрати трудовите договори на служителите в заведението. Бил подготвил заповеди за прекратяване на трудовите правоотношения с персонала, които връчил на присъстващите. Няколко дни по-късно, в началото на месец април 2020 г. Янков я извикал в заведението и я уведомил лично, че трудовият й договор е прекратен, без да посочва основание за това. От този момент нататък била с убеждението, че не се намира в трудовоправни отношения с "Холидей груп" ЕООД, тъй като от едно страна била устно уведомена за това, а от друга страна не можела и да полага труд, тъй като заведението било затворено по административни причини. Поради факта, че не й били дадени никакви документи, установяващи трудовия й статус към онзи момент, направила справка в НАП, където й съобщили, че работодателят е подал уведомление за прекратяване на трудовия й договор, считано от 31.03.2020 г., което кореспондирало и с казаното от Янков. От този момент започнала да си търси работа на друго място, тъй като знаела, че вече не работи в Кафе "Канди". Именно за това била изненадана, когато в края на месец юни 2020 получила писмо от "Холидей груп" ЕООД, съдържащо искане за обяснение по чл. 193, ал. 1 от КТ, на което трябвало да отговоря защо не се явява на работа от 16.03.2020г. до сега. Счита, че тази реакция на работодателя й била продиктувана от факта, че тъй като той отказал да й изплати дължимите трудови възнаграждения, сезирала Инспекцията по труда, която най-вероятно е извършила проверка в дружеството. Не след дълго последвало и връчване на Заповед №16/28.07.2020 г. за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение", с което трудовото й правоотношение, неясно защо, било отново прекратено. Счита, че издадената от "Холидей груп" ЕООД Заповед № 16/28.07.2020 г. и наложеното с нея дисциплинарно наказание "уволнение" са незаконосъобразни, поради следните причини: На първо място не били налице нарушенията, цитирани в заповедта, които да доведат до най-тежкото дисциплинарно наказание. Неявяването й на работа не било безпричинно, а напротив - няколко били причините за това. От една страна заведението било затворено по независещи от тях причини - издадената заповед на министъра на здравеопазването, поради което тя, и да искала, не можело да се явява на работа. От друга страна била уведомена устно за прекратява на трудовия й договор, което се потвърдило и от справката, която направила в НАП. Поради това не била в неизпълнение на задълженията си, които към цитирания период (от 16.03.2020 г. до 28.07.2020 г.) не била имала. На второ място обжалваната заповед за уволнение не била мотивирана, а при издаването й не била спазена процедурата за налагане на дисциплинарни наказания, уредена в чл. 190 и следв. от КТ. Наложеното й дисциплинарно наказание - най-тежкото такова било несъразмерно с нейното поведение, което работодателят квалифицирал като нарушение на закона. На трето място дисциплинарното наказание "уволнение" било незаконосъобразно, поради факта, че трудовото й правоотношение вече е било прекратено на друго основание, което работодателят заявил с уведомлението по чл. 62 от КТ в НАП. Счита, че с прекратяване на трудовото правоотношение се е погасило и правото на работодателя да търси дисциплинарна отговорност на служителя за длъжността и дейността, на която е бил назначен. Поради това, дори само на това основание наложеното дисциплинарно наказание "уволнение" било незаконосъобразно и издадената заповед следвало да бъде отменена. Моли съда да постанови решение, с което да признае за незаконно наложеното й по чл. 188, т. 3 от КТ дисциплинарно наказание "уволнение", за което е издадена Заповед № 16 от 28.07.2020 г. от "Холидей груп" ЕООД и да го отмени като незаконосъобразно. Моли да й бъдат присъдени и направените пред настоящата съдебна инстанция разноски. По делото е постъпил писмен отговор от ответника, в който счита предявеният иск за неоснователен, поради което го оспорва изцяло. Счита, че прекратяването на трудовия договор на ищцата е законосъобразно - налице било посоченото в заповед №16/28.07.2020г. Фактическо и правно основание за прекратяване на трудовия договор и при прекратяване на трудовото правоотношение били спазени императивните разпоредби на КТ. Не оспорва твърдението, че между него и ищцата бил сключен Трудов договор №4/24.02.2020г. за длъжността „салонен управител" с място на работа кафене „Канди" в гр.Стара Загора, ул."Ген.Столетов" №149. Оспорва твърдението на ищцата, че след 15.03.2020г. е полагала труд в кафене „Канди" в гр.Стара Загора, както и че е била устно уведомена в началото на м.април т.г. за прекратяване на трудовия и договор. Необосновано било позоваването на ищцата на подадено пред НАП по реда на чл. 62 от КТ, уведомление за прекратяване на трудов договор, тъй като уведомленията по посочената разпоредба за сключен, изменен или прекратен трудов договор били административни задължения за работодателя, които нямали правопораждащо действие за страните по трудовото правоотношение. Редът за сключване, изменение и прекратяване на трудовия договор бил установен с императивни разпоредби на КТ, изискващи писмена форма на трудовия договор за неговата действителност и писмено волеизявление на страните по трудовия договор за прекратяването му, пораждащо правни последици при достигането му до другата страна. Административните действия на работодателя по чл.62,ал.З от КТ не замествало валидно сключен писмен договор или писмения акт за прекратяване на трудово правоотношение, като съответно нямали за правна последица възникване на трудово правоотношение, без да е сключен трудов договор, нито пък имали като правна последица прекратяване на трудовото правоотношение, без да е налице писмено волеизявление на някоя от страните за прекратяването му, достигнало до другата страна. Сочи, че уведомленията на работодателя до ТД на НАП по чл.62,ал.З от КТ могат да бъдат погрешни или пък направени без основание, поради което и подлежали на корекция или заличаване. Безспорно на ищцата бил известен редът за прекратяване на трудов договор, след като присъствала на връчване на заповеди за прекратяване на трудовите договори на други служители от дружеството. Оспорва твърдението, че причината за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата със заповед №16/28.07.2020г. била подадена от нея жалба до Инспекция по труда. Счита, че предявеният иск е неоснователен поради следните съображения: Трудов договор №4/24.02.2020г., сключен между ищцата и „Холидей груп -ЕООД бил за длъжността „салонен управител" с място на работа кафене „Канди" в гр.Стара Загора, ул."Ген.Столетов" №149 за пълно работно време. Действително със Заповед №РД-01-124/13.03.2020г. на Министъра на здравеопазването били въведени противоепидемични мерки на територията на страната, една от които била преустановяване на посещенията в барове ресторанти, питейни заведения и др.подобни, но тези мерки не освобождавали работниците и служителите от задължението им да се явяват на работните си места в установеното за тях работно време, като за работодателя била налице възможност по чл.120 от КТ, при престой да възложи на работниците и служителите друга работа, извън функциите по длъжностната характеристика. В случая, със заповед №1/16.03.2020г. на ищцата била възложена друга работа като търговски представител на дружеството по продажба на дезинфектанти и други хигиенни материали във връзка с епидемията, но тя дори отказала да подпише заповедта. Ищцата самоволно, без наличие на оправдателен документ, престанала да се явява на работа, считано от 16.03.2020г. Действително трудовите правоотношения на другите работещи в кафене „Канди" - бармани и сервитьори, били прекратени, считано от 31.03.2020г., но трудовото правоотношение на ищцата не било прекратено предвид заеманата от нея длъжност „салонен управител" и различните в тази връзка трудови задължения, в сравнение със задълженията на другите служители - напр. изготвяне на месечните отчети, отчитането на фактурите за закупените стоки за заведението във връзка с изготвяне на справката по ЗДДС, стопанисването на инвентара на кафенето и др.п. Не отговаряло на истината твърдението й че в началото на м.април т.г. била уведомена устно от г-н Янко Янков че трудовият й договор бил прекратен. Прекратяването на трудов договор се извършвало винаги в писмена форма при всички законови основания за прекратяването му. В случая, до 31.07.2020г. - датата, на която волеизявлението на работодателя за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение", обективирано в заповед №16/28.07.2020г., достигнало до ищцата и трудовият договор бил прекратен на осн. чл.330,ал.2,т.6 от КТ, не бил налице писмен акт за едностранно прекратяване на трудовия договор по инициатива на ищцата или на работодателя, нито пък за прекратяването му по взаимно съгласие. До 31.07.2020г. Трудов договор №4/24.02.2020г. бил действащ и служителката имала задължение да се явява на работа. В тази връзка следвало да се отбележи, че работодателят се представлявал от управителя на дружеството, който упражнява работодателската власт и единствено негово било правомощието да прекратява трудовите договори на работниците и служителите в дружеството, поради което и предвид изискването на КТ за писмена форма на волеизявлението за прекратяване на трудовото правоотношение, всякакви изявления на трети лица, различни от управителя, касаещи трудовоправното отношение, не пораждали правни последици за страните по него, още по-малко пък устни изявления. Неявяването на работа на ищцата продължило и след изтичане на извънредното положение в страната - 13.05.2020г. Ищцата не депозирала пред работодателя никаква информация за причините за отсъствието си от работа. В изпълнение на чл.193,ал.1 от КТ от ищцата били изискани обяснения за неявяването й на работа, считано от 16.03.2020г. и такива били депозирани в писмен вид с дата 12.06.2020г., получени от работодателя на 16.06.2020г. чрез Куриерска фирма „Еконт". Писмените обяснения били взети предвид и обсъдени от работодателя, но същите не сочили извинителни причини за неявяването на служителката на работа. Обясненията съдържали противоречиви твърдения - от една страна твърдяла, че изпълнявала „определени ангажименти", без да се конкретизира кога, къде, какви и с каква продължителност, от друга страна твърдяла, че на 07.04.2020г. била информирана за прекратяването на трудовия й договор, независимо, че писмена заповед не й е връчвана, а от трета страна - „дори и след това изпълнявала определени ангажименти, поставяни от г-н Янко Янков. Дори и след получаване на искането за обяснения по чл.193, ал.1 от КТ ищцата продължила да не се явява на работа, нито пък се явила при управителя на дружеството за изясняване на действителните причини за отсъствието й от работа, нито пък представила доказателства за неявяване на работа по уважителни причини. Безпричинното неявяването на работа на ищцата в продължителен период от време, значително надхвърлящ два последователни работни дни било тежко нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.186 и чл.187, т.1 от КТ, което можело да бъде санкционирано от работодателя с най-тежкото дисциплинарно наказание - уволнение, съгл. чл.190,ал.1,т.2 от КТ. Поради това било налице фактическо основание за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение" и прекратяване на трудовия договор на ищцата. При налагане на наказанието била спазена разпоредбата на чл.189, ал.1 от КТ. Заповед №16/28.07.2020г. отговаряла на изискванията на чл.195, ал.1 от КТ. Поради гореизложеното предявеният иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ бил неоснователен и моли съда да го отхвърли като такъв, като му присъди направените по делото разноски.

От изложените в исковата молба обстоятелства се налага изводът, че съдът е сезиран с иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ - за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна. В производството по иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ работодателят - ответник в настоящото производство - носи тежестта да докаже, че законосъобразно е упражнил правото си на уволнение.  

ПРИКАНВА страните към спогодба, като им РАЗЯСНЯВА нейните предимства, както следва: със спогодбата страните доброволно уреждат спора си и десезират съда, поради което делото се прекратява; одобрената от съда спогодба не подлежи на обжалване и има значението на влязло в сила решение, като се ползва със сила на пресъдено нещо и изпълнителна сила; при спогодба се дължи заплащане на държавна такса в половин размер.       

УКАЗВА  на страните, че спорът е възможно да бъде решен чрез медиация – доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове, при която трето лице-медиатор подпомага спорещите страни да постигнат споразумение. Спорът може да бъде решен и чрез друг способ за доброволното му уреждане – извънсъдебна спогодба.

ПРИЕМА като доказателства по делото: Заповед № 16/28.07.2020 г.; Справка за актуално състояние на трудови договори по партидата на Диляна И., Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването, трудов договор №4 от 24.02.2020г., заповед №1/16.03.2020г., искане за обяснение по чл.193, ал.1 КТ от 08.06.2020г., писмени обяснения от Д.И. от 12.06.2020г., присъствен лист за м.март 2020г., присъствен лист за м.април 2020г., присъствен лист за м. май 2020г., присъствен лист за м. юни 2020г., присъствен лист за м.юли 2020г., справка за актуално състояние на всички трудови договори към 05.11.2020г., платежна ведомост за м.03.2020г., платежна ведомост за м.04.2020г., платежна ведомост за м.05.2020г., платежна ведомост за м.06.2020г., платежна ведомост за м.07.2020г.

НАЗНАЧАВА съдебно-счетоводна експертиза, която след като се запознае с материалите по делото и извърши необходимите проверки да даде отговор на въпросите, поставени в исковата молба. ОПРЕДЕЛЯ първоначално възнаграждение на вещото лице в размер на 100 лева. ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Веселина Емилова Н..

ДАВА възможност на страните да водят за разпит по двама свидетели в съдебно заседание.

ЗАДЪЛЖАВА ответника да представи личното трудово досие на ищцата.

ИЗДАВА съдебно удостоверение на ответника по силата на което да се снабди с друго такова от ТД на НАП /офис Стара Загора/ с официална справка, с подпис на длъжностно лице на ТД на НАП и печат за актуално състояние на трудовите договори по партидата на ищцата за периода от 01.01.2020г. до датата на издаване на удостоверението.

            УКАЗВА на страните, че в едноседмичен срок от връчване на препис от разпореждането могат да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото и да предприемат съответните процесуални действия, тъй като в противен случай губят възможността направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства; че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.

Да се връчи на ищеца препис от отговора на исковата молба заедно с приложенията.

            Да се връчи на страните препис от разпореждането.

            Разпореждането не подлежи на обжалване.

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: