РЕШЕНИЕ
№ 8
гр. Пазарджик, 06.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXXVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря Росица Караджова
като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА Административно
наказателно дело № 20215220201574 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „А.“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес
на управление: гр. П., ул. „Ц.Й.“ № ** против Наказателно постановление №
13-002367/15.12.2020 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“ гр. София, с което на дружеството-
жалбоподател е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 1500 лв. (хиляда и петстотин лева), на основание чл.
416, ал. 5 от КТ вр. чл. 414, ал. 3 от КТ, за извършено нарушение по чл. 63, ал.
2 вр. ал. 1 от КТ.
В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на наказателното постановление. Твърди се, че същото
е издадено при съществени нарушения на процесуалните правила и е
формулирано искане за неговата отмяна.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател „А.“ ООД, чрез
процесуалния си представител адв. Н.Р., поддържа жалбата и моли за отмяна
на наказателното постановление. В писмени бележки по делото излага
1
съображения за несъставомерност на деянието по чл. 63, ал. 2 от КТ. Изтъква,
че към момента на проверката между дружеството-жалбоподател и лицето М.
Г. Д. не е имало сключен трудов договор, поради което за работодателя
обективно не би могло да възникне задължение да предостави екземпляр от
такъв и от уведомлението, както и да наруши забраната по чл. 63, ал. 2 от КТ.
При липса на трудов договор отговорността за работодателя следвало да бъде
ангажирана по чл. 62, ал. 1 от КТ във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ - за това, че не е
сключил с работника трудов договор в писмена форма, а не по чл. 63, ал. 2 от
КТ.
Въззиваемата страна – Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“ гр. София, чрез юрк. М.Ш., в съдебно заседание оспорва жалбата и
моли съда да потвърди атакуваното наказателно постановление. Депозира
писмени бележки, в които излага доводи за правилност и законосъобразност
на наказателното постановление. Претендира юрисконсултско
възнаграждение. Релевира възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на насрещната страна.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания,
становищата на страните и след като анализира събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
На 17.09.2020 г., около 13:00 часа, служители на Дирекция „Инспекция
по труда“ - Пазарджик съвместно с директора Д.Т. извършили проверка за
спазване на изискванията на трудовото законодателство и осигуряването на
здравословни и безопасни условия на труд на обект - Л. м. и В. и. „М.“,
стопанисван от „А.“ ООД, находящ се в землището на с. Л., обл. П.. На
лозовия масив проверяващите установили работници, които берат грозде.
Предоставили им да попълнят декларация по чл. 402 от КТ. Сред заварените
да берат грозде на лозовия масив била и свид. М. Г. Д., която престирала труд
като „полевъден“ работник, облечена в работни дрехи. В декларацията си
свид. М.Д. посочила, че работи в дружеството от 17.09.2020 г., с работно
време от един час, с почивни дни събота и неделя. За полагания труд свид.
М.Д. получавала възнаграждение от 30 лева на ден. Контролните органи
изискали от дружеството да представи документи относно правоотношенията
със заварените да полагат труд лица, като такива били представени до
2
21.09.2020 г. в сградата на Дирекция „Инспекция по труда“ - Пазарджик. На
30.09.2020 г. била извършена проверка на представените трудови досиета на
заварените работници, при която се установило че между свид. М.Д. и
дружеството „А.“ ООД, е сключен трудов договор № 1120 на 17.09.2020 г. за
работа като общ работник, смесено растенивъдно и животновъдно
стопанство, при 4-часов работен ден и трудово възнаграждение 305 лева.
Трудовият договор бил регистриран в ТД на НАП на 17.09.2020 г. в 19:27:05
часа. За констатациите при проверката на 17.09.2020 г. и 30.09.2020 г. бил
съставен Протокол ПР 2026825/30.09.2020 г.
Въз основа на установеното в хода на проверката контролните органи
при Дирекция „Инспекция по труда“ - Пазарджик приели, че дружеството-
жалбоподател е извършило нарушение на чл. 63, ал. 2 вр. чл. 63, ал. 1 от КТ,
тъй като в качеството си на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от
Допълнителните разпоредби на КТ е допуснало до работа като „полевъден“
работник свид. М.Д. без да й е предоставило копие от уведомлението по чл.
62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП.
За констатираните обстоятелства свид. Т. З. Д. – старши инспектор при
Дирекция „Инспекция по труда“ - Пазарджик съставила Акт за установяване
на административно нарушение (АУАН) № 13-002367/30.09.2020 г. Въз
основа на съставения АУАН било издадено обжалваното наказателно
постановление (НП), в което нарушението е описано по идентичен начин. С
НП на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 1500 лв., на основание чл. 416, ал. 5 от
КТ вр. чл. 414, ал. 3 от КТ, за извършено нарушение по чл. 63, ал. 2 вр. ал. 1
от КТ.
Наказателното постановление било връчено на дружеството-
жалбоподател на 17.12.2020 г.
Гореописаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от писмените доказателства, приложени по
административнонаказателната преписка, надлежно приобщени по делото,
както и от събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства.
Разпитан като свидетел актосъставителят Т. З. Д. потвърждава
авторството на АУАН и направените в него констатации. Изложеното от
актосъставителя не се опровергава от показанията на свид. М.Д., която при
3
проведения й разпит в съдебно заседание, заявява, че е работила на лозовия
масив, като към момента на проверката не е имала сключен с дружеството
трудов договор, а такъв е подписан след извършването й.
Съдът кредитира показанията на свидетелите Т.Д. и М.Д., както и
приетите писмени доказателства по делото, тъй като намира същите за
достоверни, логични, последователни, взаимно допълващи се и
непротиворечиви помежду си.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
изхожда от процесуално легитимирана страна и е насочена срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното наказателно
постановление, т.е. дали правилно е приложен материалния и процесуалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл.
314, ал. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН.
Обжалваното НП е издадено от компетентен орган – Р.М.М. –
Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“ гр. София, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице – свид.
Т. З. Д., заемащ длъжността „старши инспектор“ при Дирекция „Инспекция
по труда“ - Пазарджик. Компетентността на актосъставителя следва от чл. 21,
ал. 4, т. 3 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“ гр. София.
АУАН и НП са издадени при спазване на визираните в разпоредбата на
чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН давностни срокове.
При съставяне на АУАН, а впоследствие при издаване на НП, са
спазени разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. В АУАН и НП са посочени
датата и мястото на извършване на нарушението, обстоятелствата, при които
е извършено, пълно, точно, ясно и в достатъчна степен е индивидуализирано
вмененото на въззивника административно нарушение, позволяващо на
дружеството - жалбоподател да разбере в какво е обвинено и срещу какви
факти да се защитава.
4
Независимо от гореизложеното, съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде
отменено. Съдът споделя доводите на дружеството – жалбоподател, че при
съставянето на АУАН и издаването на НП е допуснато съществено нарушение
на материалния закон. Съображенията за това са следните:
Съгласно действащото законодателство страните по трудово
правоотношение са длъжни да сключат трудов договор, когато предмет на
престацията е предоставяне на работна сила. Писмената форма е форма за
действителност на трудовия договор, а работодателят е длъжен след
сключването му, в тридневния срок по чл. 62, ал. 3 от КТ, да изпрати
уведомление за сключения трудов договор до съответната ТД на НАП. По
аргумент от чл. 63, ал. 1 от КТ, работодателят е длъжен да предостави на
работника преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов
договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3
от КТ, заверено от ТД на НАП.
Според чл. 63, ал. 2 от КТ работодателят няма право да допуска до
работа работника, преди да му предостави документите по ал. 1, т.е. забраната
за работодателя да допуска до работа работника продължава, докато той не
предостави на работника екземпляр от подписания от страните трудов
договор и копие на уведомлението, заверено от ТД на НАП.
Санкционирането на дружеството – жалбоподател, на основание чл. 63,
ал. 2 от КТ, за това, че е допуснало до работа свид. М.Д., без да й е
предоставило копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, предполага да е
налице подписан трудов договор между него, като работодател и работника
М.Д., както и да е изпратено уведомление до ТД на НАП. При липса на
писмен трудов договор между страните, работодателят не би могъл да
предостави на работника копие от същия, както и от уведомлението.
Отговорността по чл. 63, ал. 2 от КТ изисква наличие на подписан трудов
договор и непредставяне на работника на копие от уведомлението по чл. 62,
ал. 3 от КТ. В случай че не се е осъществил юридическият факт, пораждащ
задължението по чл. 63, ал. 1 от КТ, не би могло да се стигне до нарушаване
на забраната по чл. 63, ал. 2 от КТ. При липса на писмен трудов договор
работодателят следва да понесе отговорност за неизпълнение на
задължението по чл. 62, ал. 1 от КТ, във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ – за това,
5
че не е сключил с работника трудов договор в писмена форма, а не по чл. 63,
ал. 2 от КТ.
В процесния случай, от приетите в хода на съдебното следствие
доказателства по административнонаказателната преписка и събраните
гласни доказателства се установява по несъмнен начин, че към момента на
извършване на проверката – на 17.09.2020 г., около 13:00 часа, лицето М. Г. Д.
не е имало сключен трудов договор с „А.“ ООД. Това обстоятелство се
потвърждава от показанията на актосъставителя и свид. М.Д., както и от
представените писмени доказателства - Трудов договор № 1120/17.09.2020 г.
и Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ с вх. №
13388203035748/17.09.2020 г. от НАП, видно от които трудовият договор,
сключен между дружеството – жалбоподател и свид. М.Д. е регистриран в ТД
на НАП на 17.09.2020 г. в 19:27:05 часа, т.е. след проверката. При това
положение съдът счита, че извършеното от дружеството-жалбоподател
нарушение е следвало да бъде субсумирано под правната норма на чл. 62, ал.
1 от КТ, а не под разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от КТ, както неправилно е
прието в АУАН и НП (в този смисъл Решение № 699/01.10.2021 г. по к.а.н.д
№ 482/2021 г. на Административен съд – Пазарджик, Решение №
32/13.02.2019 г. по к.а.н.д. № 1139/2018 г. на Административен съд-
Пазарджик; Решение 494/09.07.2019 г. по к.а.н.д. № 509/2019 г. на
Административен съд - Пазарджик; Решение № 197/10.04.2019 по к.а.н.д. №
1218/2018 г. на Административен съд - Пазарджик).
Неправилната правна квалификация на вмененото на въззивника
нарушение е винаги съществено процесуално нарушение, защото се отразява
върху възможността на санкционирания субект да разбере без съмнение не
само за какво негово поведение е санкциониран, но и въз основа на кой закон.
Несъответствието между установената фактическа обстановка и дадената
правна квалификация на нарушението е съществено нарушение на
материалния закон, изразяващо се в неправилно подвеждане на установените
факти под приложимата правна норма и ангажиране отговорност за
нарушение, което не е извършено от наказания субект. Този порок на
обжалвания акт не може да бъде отстранен в хода на съдебното производство
и обуславя неговата отмяна.
Мотивиран от гореизложеното съдът намира, че атакуваното НП е
6
издадено в нарушение на материалния закон, поради което същото следва да
бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно.
По разноските:
При този изход на правния спор, на основание чл. 63 от ЗАНН,
право на разноски има дружеството-жалбоподател. В процесния случай
въззивникът е ангажирал доказателства (договор за правна защита и
съдействие) за направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 300 лв., заплатено в брой, но не е поискал своевременно - най-късно до
приключване на съдебните прения, съгласно указанията в т. 11 от ТР № 6
от 6.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, присъждането
им. Съгласно разясненията, дадени с посоченото тълкувателно решение с
писмената защита не могат да бъдат предявени процесуално валидно
искания за присъждане на разноски. Макар и акцесорна, претенцията за
разноски съставлява искане, свързано със спорния предмет, което следва,
също като него, да бъде заявено до приключване на съдебното заседание, с
което приключва делото пред съответната инстанция. В процесния случай
искане за присъждане на разноски е направено едва в депозираните
писмени бележки по делото след приключване на последното по делото
заседание пред въззивния съд, поради което разноски не следва да бъдат
присъждани в полза на дружеството-жалбоподател.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 13-002367/15.12.2020 г. на
Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“ гр. София, с което на А.“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. П., ул. „Ц.Й.“ № 6Е, е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 1500 лв. (хиляда и петстотин лева), на
основание чл. 416, ал. 5 от КТ вр. чл. 414, ал. 3 от КТ, за извършено
нарушение по чл. 63, ал. 2 вр. ал. 1 от КТ.
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд - Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7
8