Р Е Ш Е Н И Е
№ 1288/23.6.2021г.
Град Пловдив, 23.06.2021 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ
касационен състав, в открито заседание на
двадесет и седми май две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Анелия Харитева
Членове: Стоил Ботев
Георги Пасков
при секретар Севдалина Дункова и с участието на
прокурора Георги Гешев, като разгледа докладваното от съдия Харитева к.а.н.д. № 1118 по описа на съда
за 2021 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Касационно производство по чл.63 ЗАНН, във
връзка с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на А.Х.К.
от с. Каравелово против решение № 260357 от 10.03.2021 г., постановено по
а.н.д. № 7103 по описа на Пловдивския районен съд за 2020 година, с което е
потвърдено наказателно постановление № 20-1030-006725 от
13.07.2020 г. на началник група към ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“
Пловдив, с което на основание чл.175а, ал.1, пр.3 ЗДвП на А.Х.К., ЕГН **********,***,
са наложени административни наказания глоба в размер на 3000 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за нарушение на чл.104б, т.3 ЗДвП.
Според касатора
оспореното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон,
доколкото ЗДвП не съдържа легална дефиниция на понятието дрифт, което прави
недопустимо налагането на санкции за нарушение, което законодателят не е описал
и въздигнал в санкционен състав. Твърди още, че не е доказан умисъл, съответно
неправилни са изводите на районния съд за извършено нарушение. Иска се отменя
на обжалваното решение.
Ответникът не взема
становище по касационната жалба.
Представителят на
Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение, че обжалваното решение е правилно.
Административен съд
Пловдив, ХХІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в
срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението е
неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество
и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, е неоснователна поради следните съображения:
За да потвърди
наказателното постановление, районният съд е приел, че фактите са установени по
безспорен начин от събраните писмени и гласни доказателства, като са
кредитирани свидетелските показания. Въз основа на тези факти е направен извод,
че описаната в акта за установяване на административно нарушение и в
наказателното постановление фактическа обстановка отговаря на обективната
истина и безспорно е доказано от обективна и субективна страна извършеното от
жалбоподателя нарушение на чл.104б, т.2 ЗДвП. По несъмнен начин е установено
ясно изразено противоправно поведение и нарушаване на установената забрана,
като на процесната дата и място при управление на посочения в АУАН и НП лек
автомобил жалбоподателят е форсирал двигателя и чрез резки маневри чрез
презавиване, преднамерено е извел МПС извън контрол до загуба на сцепление на
задните гуми, което е довело до загуба на контрол върху автомобила и
отклоняването му от средна лента, където се е движил, и преминаване в лява, а
впоследствие и в дясна лента, като по този начин жалбоподателят не е използвал
пътя, отворен за обществено ползване, за предвидената в закона цел – за превоз
на хора и товари – и е застрашил спокойното придвижване по обществената пътна
мрежа, с което е поставил в потенциална опасност широк кръг от лица. Изхождайки
от ноторно известни от житейската практика факти във връзка с управлението на
автомобила, районният съд е направил извод, че ефектът от форсиране на
двигателя, „въртене на гуми“, „дрифт“, не може да настъпи при нормално
управление и затова в случая не се касае за случайно деяние, а за умишлено използване
на пътния участък за други цели, не по предназначение. Според районния съд
административното нарушение е доказано по несъмнен начин и е правилно
квалифицирано по чл.104б ЗДвП. Според районния съд АУАН е съставен в съответствие с
чл.42 ЗАНН, нарушението е изчерпателно описано и са посочени обстоятелствата,
при които то е извършено, АУАН е съставен от компетентен орган, при спазване на
процедурата по чл.40 и чл.43 ЗАНН, а непълнотата в правната квалификация е била
отстранена с наказателното постановление, с което не е нарушено правото на
защита на санкционираното лице. Районният съд е приел още, че наказателното
постановление е издадено от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, в
предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и
процесуалните разпоредби и съобразно целта на закона, като са спазени сроковете
по чл.34 ЗАНН, съдържа задължителните реквизити и не са налице пороци, които да
накърняват правото на защита на наказаното лице. Според районния съд
санкционната норма е правилно приложена, наказанията са определени в абсолютни
размери и съдът не би могъл да ги намали. Изложени са съображения относно
невъзможността за прилагане на чл.28 ЗАНН, тъй като самото деяние не разкрива
смекчаващи отговорността обстоятелства, които да налагат извод за по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
този вид, дори напротив – подобно съзнателно поведение се характеризира с
висока степен на обществена опасност.
Решението е правилно.
Въз основа на установените правнорелевантни факти районният съд е направил
обосновани и правилни изводи, които напълно се споделят от настоящия касационен
състав и няма да бъдат преповтаряни.
Материалният закон е приложен правилно. Вярно
е, че ЗДвП не съдържа легално определение на понятието дрифт, което обаче не се
отразява върху правилността на извода, че начинът на управление на МПС от
страна на касатора е бил неправомерен – форсиране на двигателя, рязко подаване
на газ, резки маневри чрез презавиване, довели до загуба на контрол върху МПС и
отклоняването му вляво и вдясно от лентата на движение. Т.е., управлението е било
съобразено със забраната по чл.104б, т.2 ЗДвП отворените за обществено ползване
пътища да се използват за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари. С поведението си касаторът е
афиширал такава друга цел – явна и груба демонстрация на незачитане на
правилата за движение, на правата на останалите участници в движението,
включително уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите
на двуколесни пътни превозни средства, и на живеещите в крайпътните имоти.
Всичко това е подробно и обстойно мотивирано от районния съд, подкрепено от
събраните доказателства.
Предвид всичко изложено касационната инстанция намира, че не са налице касационни основания по
чл.348, ал.1 НПК и обжалваното решение като допустимо, обосновано и правилно и
следва да бъде оставено в сила. Затова и на основание чл.63 ЗАНН, във връзка
с чл.221, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 260357
от 10.03.2021 г., постановено по а.н.д. № 7103 по описа на Пловдивския районен
съд за 2020 година.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.