Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 138
/31.01.2020 година,
град Бургас
Административен
съд - Бургас, на тридесети януари две хиляди и двадесета година, в публично
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева
ЧЛЕНОВЕ: Веселин Енчев
Димитър
Гальов
при секретар И. Л. и прокурор А.Ч.
разгледа докладваното от съдия Енчев КНАХД № 2935/2019 година
Производството
по чл. 63 ал. 1 от ЗАНН
във връзка с глава дванадесета от АПК.
Образувано
е по касационна жалба от М.А.В. с ЕГН ********** ***, чрез адвокат И.А. ***, против
решение № 1275/22.10.2019 година по н.а.х.д. № 3159/2019 година на Районен съд
– Бургас (РС), с което е потвърдено наказателно постановление № Е - 383/11.06.2019
година на кмета на Община Бургас (НП).
С НП, за
нарушение на чл. 177 ал. 1 т. 3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД),
на основание чл. 428 от ЗВМД, на М.В. е наложено административно наказание
“глоба” в размер на 100 лева.
Касаторът
оспорва решението. Твърди, че РС не е отчел обстоятелството, че нормата,
посочена като нарушена, съдържа две хипотези, а наказващият орган не е определил
коя от тях приема за относима към описаното изпълнително деяние, като по този
начин правото на защита на В. е било засегнато до степен да не е в състояние да
разбере за какво именно нарушение е наказана, т.е. допуснато е съществено
процесуално нарушение в производството по налагане на наказанието. Изтъква, че
наказващият орган е е взел предвид възраженията срещу АУАН, а е следвало да
проведе разследване – съществено процесуално нарушение, което също не е било
взето предвид от РС. Сочи, че са налице предпоставките за приложение на чл. 28
от ЗАНН.
Иска
отмяна на решението на РС и на НП.
Ответникът
не изразява становище по жалбата.
Прокурорът
пледира неоснователност на жалбата.
Касационната
жалба е процесуално допустима – подадена е в срок и от надлежна страна.
Разгледана
по същество, тя е неоснователна.
С НП В. е
санкционирана за това, че на 27.05.2019 година, при извършена проверка, е
установено, че в град Бургас, в Приморски парк, разхожда женско куче порода
„смес“ (sic) на
видима възраст около четири години, без на кучето да е поставен повод.
РС е потвърдил
НП, като е приел, че нарушението е доказано.
Настоящият
касационен състав споделя мотивите на РС.
Съгласно
чл. 177 ал. 1 т. 3 от ЗВМД, забранява се извеждането
на кучета без повод, а на агресивни кучета - и без намордник. Според чл. 428 от
ЗВМД, който наруши забрана по чл. 177 ал. 1 т. 3 или 4, се наказва с глоба в
размер 100 лева.
В
конкретния случай, касаторът В. е установена да разхожда куче „без поставен
повод“ и това изрично е записано както в АУАН, така и в издаденото НП.
Словесното описание на нарушението напълно съответства на забраната, установена
чл. 177 ал. 1 т. 3 от ЗВМД за разхождане на кучета без повод. Никъде в акта или
в НП не се съдържат други факти относно поведението на животното, от които да
бъде направен извод, че при проверката е констатирано негово агресивно
поведение, налагащо и използването на намордник, за да е налице неяснота при
описанието на нарушението – съответно, спор в коя от двете хипотези на чл. 177
ал. 1 т. 3 от ЗВМД попада настоящия случай. Затова напълно основателно РС е
приел, че е налице припокриване между словесното описание на нарушението и
правната квалификация, която му е определена от наказващия орган.
Не е
налице и нарушение на текста на чл. 52 ал. 4 от ЗАНН, изискващ при спорни
обстоятелства органа да извърши разследване. В съставения акт госпожа В. е
посочила като възражение единствено „не съм съгласна“, но по никакъв начин не е
описала факти, различни от вече установените. Простото несъгласие на нарушителя
с констатациите на актосъставителя не може да обоснове необходимост наказващият
орган да извърши разследване, защото органът не е наясно по кои елементи от
обективната или субективната страна на нарушението съществува спор между
извършителя и органа, направил констатацията.
Правилно
РС не е възприел и твърдението, че са налице предпоставките за приложение на
чл. 28 от ЗАНН. Нарушението не се отличава по нищо от типичното изпълнително
деяние по чл. 177 ал. 1 т. 3 от ЗВМД, за да се приеме, че разкрива признаците
на „малозначителност“ както се иска от наказаното лице.
Наложената
глоба по ЗВМД е в абсолютен размер и няма как да се намали допълнително.
С оглед
на изложеното, съдът
Р Е
Ш И
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 1275/22.10.2019 година по н.а.х.д. № 3159/2019 година на Районен
съд – Бургас
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: