РЕШЕНИЕ
№ 161
П., 15.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П. в публично заседание на девети октомври през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Сузана Ем. Полизоева
при участието на секретаря Силвия Кирова
като разгледа докладваното от Сузана Ем. Полизоева Административно
наказателно дело № 20241230200183 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ЕТ„И.К.М.М.Г.К.“, с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление : /населено място/, представлявано от Г.П.К. -управител,
чрез М.Б.К.-пълномощник срещу Наказателно постановление (НП) №755289-
F752163 от 12.02.2024 година на Началник на Отдел „Оперативни дейности“,
С. в Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на
Национална агенция по приходите, упълномощен със Заповед на изп.директор
на НАП за упълномощаване на АНО № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020 г., с което на
основание чл. 185, ал.1 от Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/,
вр. с чл.3, ал.2 от ЗАНН на едноличния търговец жалбоподател е наложено
наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 /хиляда/ лева за
извършено административно нарушение по чл.118, ал.1 от Закона за данъка
върху добавената стойност /ЗДДС/, като нарушението е извършено за първи
път.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като се
твърди, че отразеното в него не отговаря на обективната действителност,
както и че продавач-консултанта присъствал на проверката няма виновно
поведение за случилото. В съдебно заседание ЕТ жалбоподател се
представлява от процесуален представител – адв. Г., който поддържа жалбата,
по същество излага доводи за отмяна на наказателното постановление, като
неправилно и незаконосъобразно. Прави се искане за възстановяване на
сторените по делото разноски.
Админинистративнонаказващият орган, редовно призовани, не се явява
1
представител. Прилагат се писмени бележки от И.М. –ст.юрисконсулт в отдел
“Обжалване“ при ТД НАП С., упълномощена от с пълномощно № 1342-
1/21.06.2023 г., която поддържа наказателното постановление като правилно и
законосъобразно. Сочи, че дружеството жалбоподател е извършило
констатираното нарушение, наказателното постановление е правилно и
законосъобразно, поради което иска неговото потвърждаване. Претендира
заплащане на юрисконсултско възнаграждение, алтернативно-прави
възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение от страна на
жалбоподателя.
За Районна прокуратура Б., Териториално отделение – П., редовно
призовани, представител не се явява и не вземат становище по същество.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно
и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа
страна.
На 27.11.2023 година инспекторите по приходите в ТД на НАП С. – М. И.
и А. Я., извършили проверка в търговския обект стопанисван от ЕТ
„И.К.М.М.Г.К.“, по смисъла на параграф 1, т.41 от Допълнителните
разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност (ДР на ЗДДС).
Търговският обект се намира на адрес П., ул. "С." № *, стопанисван от
посочения едноличен търговец, чийто управител е Г.К.. В хода на проверката,
преди легитимация, от органите по приходите, единият от проверяващите-А.
Я.-инспектор по приходите - извършил контролна покупка на 1 брой килим на
стойност 280,00 лв., който извършил и плащането за контролната покупка.
Плащането е прието от М.Б.К. на длъжност продавач-консултант в търговския
обект, стопанисван от ЕТ „И.К.М.М.Г.К.“ с ЕИК ***. В обекта имало
монтирано и въведено в експлоатация фискално устройство модел “DATECS
WP-50”, с индивидуален номер на фискално устройство /ИН на ФУ/ DT539516
и индивидуален номер на фискална памет /ИН на ФП/02539516. Като при
извършване на плащането продавач-консултанта не е издала фискална касова
бележка от посоченото фискално устройство. След легитимация на
проверяващите органи, от фискалното устройство е изведен дневен финансов
отчет №0000201/27.11.2023 г. и справка КЛЕН за дата 27.11.2023 г., от които се
установява, че за продажбата на 1 бр. килим, предмет на контролна покупка,
на стойност от 280,00 лв. не е издадена фискална касова бележка от
инсталираното в обекта фискално устройство. Фактическата касова наличност
в търговския обект е в размер на 280,00 лева, какъвто е точния размер на
продажната ценя на контролната покупка-килим и съгласно изготвен опис на
паричните средства в касата, с дата 27.11.2023г. изготвен собственоръчно от
продавач-консултанта М.Б.К.. Именно тази промяна на касовата наличност не
е отразено във фискалното устройство посредством функцията „служебно
въведени суми“. За резултатите от проверката бил съставен протокол за
извършената проверка в обекта серия АА №0131078/27.11.2023г., с който
протокол бил поканен управителя или упълномощено от него лице да се яви в
офиса на НАП-М. за съставяне на АУАН. На същата дата продавач-
2
консултанта е написала и собственоръчни обяснения за проверката, като
извежда доводи за невъзможността да издаде фискален бон, поради това че
същият в момента на приемането на продажната цена не бил работил, а
клиента хукнал да бяга.
На 04.12.2023г. в НАП-С., с вх.№ 34-00-246 М.К. депозирала и своето
възражение, с което навежда доводи за превишаване служебните задължения
на двамата проверяващи-Я. и И. и представя исканите при проверката
документи-договор за абонаментно техническо обслужване и ремонт на
ЕКАФП №17162/20.02.2023г., пълномощно за представителната си власт,
договор за наем на обекта на ул.С. № * в П., Трудов договор №2/26.11.2021г.;
становище от „Д-Е“ ООД-П. за процесния касов апарат от 27.11.2023г.;
свидетелство за регистрация на фискално устройство /ФУ/ от 20.02.2019г.,
ведно със фискален бон от същата дата с нулева стойност; копие на част от
товарителница на спедиция по Еконт от 01.12. годината не е ясна поради
изрязване с подател М.Б.К. и получател ТД НА пълното име не се чете поради
изрязване на товарителницата.
На 18.01.2024 г. в НАП ЦУ С., се е явила М.Б.К., упълномощен
представител на едноличен търговец /ЕТ/- жалбоподател, като на същата дата
в нейно присъствие бил съставен Акт за установяване на административно
нарушение № F752163/18.01.2024г. за нарушение по чл.118, ал.1 от ЗДДС.
Актът бил съставен от свидетеля М. К. И.-инспектор по приходите в НАП, ЦУ
и в присъствието на свидетелите на съставянето на АУАН В. Д. С. и К. Н. И. и
в присъствието на свидетеля М.Б.К., упълномощен представител на ЕТ
жалбоподател, която го подписала, без възражения на 18.01.2024г., на която
дата е връчен и самия АУАН от съставителя му М. И. на упълномощения
представител на ЕТ. В законоустановения срок също не постъпили писмени
възражения срещу така съставения АУАН. Въз основа на Акта за установяване
на административно нарушение административно - наказващият орган -
Началник на Отдел „Оперативни дейности“ С. Дирекция „Оперативни
дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при НАП, издал атакуваното Наказателно
постановление (НП) № 755289-F752163 от 12.02.2024 година, с което на
основание чл. 185, ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стройност на
жалбоподателя е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на
1000 /хиляда/ лева за извършено административно нарушение по чл.118, ал.1
от ЗДДС.
В хода на съдебното производство са разпитани свидетелите М. К. И., К.
Н. И., В. Д. С., актосъставителя А. В. Я. и М.Б.К.-продавач-консултант при
жалбоподателя. Тези свидетели чрез показанията си възпроизвеждат
възприетата в наказателното постановление фактическа обстановка, чрез
показанията си установяват извършената проверка, установеното в хода на
същата и процедурата по съставяне на АУАН.
Гореизложената фактическа обстановка се доказва от анализа на
събраните по делото писмени доказателства за тяхното установяване, а
3
именно акт за установяване на административно нарушение, опис на касова
наличност, отчет, Заповед № 3ЦУ1149/25.08.2020 г. на изп. директора на
НАП.
При направения анализ и оценка на показанията на свидетелите на
наказващия орган, съдът не отчете вътрешно противоречие,
непоследователност, заинтересованост или преднамерено излагане на
изопачени факти. Свидетелите с достатъчна конкретика описват
обстоятелствата около извършената от тях проверка в обекта, като с
показанията си потвърждават резултатите от нея, касаещи фактическата
касова наличност, от една страна, и снетите данни от фискалното устройство,
от друга страна, а оттам и установената разлика между двете суми. Техните
показания, досежно посочените факти в пълна степен кореспондират и на
приобщените по делото писмени доказателства в т. ч. опис на касовата
наличност, както и на снетия от фискалното устройство дневен отчет, поради
което съдът им дава вяра като подкрепящи фактическите констатации,
отразени в Акта за установяване на административно нарушение.
Действително в показанията на свидетеля Я. има някои неточности относно
общите факти, които обаче не водят до разколебаване изводите на съда
относно това сторена ли е продажба на стока-килим, за която е платена
конкретна цена, в случая 280,00 лева, само тя е установена като касова
наличност и за същата не е издаден касов фискален бон. Обстоятелства за
които никой от свидетелите не оспорва че са така. Още повече че по делото е
наличен опис на налични пари в каса към момента на започване на проверката
при търговеца жалбоподател, който е изготвен лично от свидетелката М.К.,
която е продавач-консултанта присъствал при проверката и която собствено
ръчно и подробно е сторила описа като е посочила вида и броя на наличните в
касата пари, които сумарно представляват платената цена. По делото е
наличен приходен касов ордер №2 от 27.11.2023г. и квитанция към него от
които е видно, че поименно непосочен клиент е платил първоначално капаро
от 200 лева плюс още 80 лева остатък или общо платената сума е 280,00 лева.
Следва да се отбележи, че така издадения приходен касов ордер, като
първичен счетоводен документ липсват трите имена на вносителя на сумата,
липсва и неговият подпис, като предадената сума е описана цифром, но не и
словом, но се посочва номер на документа, дата, месец година и тези данни
следва да се отразяват и върху квитанцията, което само по себе си навежда на
извода, че този документ не е изготвен пред клиента, нито му е предоставен за
подпис и връчен отрязъка „Квитанция“, какъвто е и смисъла и
предназначението на този вид частни счетоводни документи. Следователно в
случаите, в които би се удостоверявало плащане именно с този начин, следва
да се спазват счетоводните стандарти за попълването им, предаване
квитанцията на вносителя на сумата и задължителното след това
осчетоводяване на сумата, което като доказателство сторено ли е или не бе
представено по делото, нито се наведоха доводи в този насока. Както и не е
било представено от пълномощника на жалбоподателя пред АНО последващо
4
издаден касов фискален бон за покупката и само за прецизност следва да се
отбележи , че такъв не бе представен и пред съда. Но нито свидетеля И., нито
актосъставителя Я. сочат на това да е имало някакви бележки в касата или пък
обекта с парите за контролната покупка, както и категорично се навежда на
данни за липса на ръчни касови бележки.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от легитимирано лице
и в законоустановения срок от връчване на наказателното постановление.
Разгледана по същество, същата не е основателна по следните съображения.
Атакуваното наказателно постановление е издадено в съответствие с
императивно установената за това процедура и от компетентен орган /видно
от Заповед № 3ЦУ-1149/25.08.2020 г. на изп. директора на НАП/. Както в акта,
така и в наказателното постановление е отразено, че
административнонаказателното производство е започнало със съставянето на
акт за установяване на административно нарушение. В АУАН и в
наказателното постановление подробно, точно и ясно са посочени всички
индивидуализиращи нарушителя и нарушението елементи. Наличието на тези
елементи са достатъчни, за да се приемат за спазени строго формалните
изискването на чл. 42, ал.1, т.6 от ЗАНН и чл. 57, ал.1, т.4 от ЗАНН, При
съставянето на акта за установяване на административно нарушение и
издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в
разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, съгласно които, за да бъде редовен
актът за установяване на административно нарушение и наказателно
постановление трябва да включват в съдържанието си всички кумулативно
посочени реквизити. В конкретния случай АУАН е съставен от свидетеля Я.,
инспектор по приходите в ЦУ на НАП, който дава пълно описание на
нарушението и обстоятелствата, при които същото е извършено. В тази насока
са и показанията на свидетелката М. И., който е присъствала при извършената
проверка и е съставител на АУАН. Чрез изпълнение на изискванията на чл. 42
от ЗАНН органът издал АУАН постига пълна индивидуализация на
нарушението и нарушителя, без да ограничава правото на защита на
жалбоподателя. Издадения в съответствие с процесуалните норми акт е
редовен и като такъв се явява правно основание за издаване на наказателното
постановление. Съдът счита, че не са налице формални предпоставки за
отмяна на наказателното постановление, тъй като при реализирането на
административнонаказател ната отговорност на жалбоподателя не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до
опорочаване на производството, поради което неоснователно се явява
възражението в тази насока относно името на приелия плащането продавач в
обекта, което съдът възприема като техническа грешка, още повече че изрично
е посочено ЕГН-то на продавача, което е ЕГН-то на пълномощника на ЕТ и
свидетел-М.К.. При съставянето на АУАН нарушението е описано с всички
негови съставомерни признаци, като са посочени времето, мястото и
5
обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Съответна на
фактическото описание на нарушението е и посочената в АУАН и наказателно
постановление правна квалификация по чл.118, ал.1 от ЗДДС. Съгласно
чл.118, ал.1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице
е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в
търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално
устройство (ФУ) (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от
интегрирана авТ.тизирана система за управление на търговската дейност
(ИАСУТД) (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен
документ. Така стореното нарушение е формално по своя характер и се явява
довършено. За реализирането на това нарушение е без значение стойността на
покупката и кой физически е извършил плащането в брой. Разпоредбата на чл.
118, ал. 1, изр. Първо ЗДДС не съдържа изключения от субектите на
регламентираното в нея задължение, поради което и задължението да
регистрират и отчитат извършването им чрез издаване на фискален бон не се
отнася пряко до физическото лице, което извършва продажбите в търговския
обект. Адресат е дружеството, респ. ЕТ, което стопанисва обекта. Релевантно
е, че в търговския обект-магазин за килими е извършена продажба, па макар и
било тя контролна продажба и тя не е регистрирана и отчетена по някой от
начините, посочени в чл. 118, ал. 1, изр. Първо ЗДДС. Този факт се установява
безспорно при извършването на съпоставка между разчетена касова
наличност на ФУ - нула и фактическата такава въз основа на събраните
писмени доказателства- 280,00 лв.. Осъществяването на този факт и
констатирането му от контролните органи са предпоставка за издаването на
АУАН. Констатираната разлика-касова наличност само за сумата-цената на
покупката е установена по безспорен и категоричен начин от събраните
доказателства.
Купувачът е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги
съхранява до напускането на обекта.
Съгласно чл.118, ал.4 от ЗДДС министърът на финансите издава Наредба
№ Н-18 на Министерство на финансите от 13.12.2006 г., с която се определят:
условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за
въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/ дерегистрация,
отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално
устройство и интегрирана авТ.тизирана система за управление на търговската
дейност; сервизното обслужване, експертизите и контролът на фискално
устройство и интегрирана авТ.тизирана система за управление на търговската
дейност, техническите и функционалните изисквания към тях; изискванията,
редът и начинът за установяване на дистанционна връзка и подаването на
данни към Националната агенция за приходите; издаването на фискални
касови бележки от фискално устройство и касови бележки от интегрирана
авТ.тизирана система за управление на търговската дейност и задължителните
реквизити, които трябва да съдържат; видът на подаваните данни, формата и
сроковете на подаването им.
6
По делото е налице опис на наличните пари в касата към момента на
започване на проверката на търговския обект от лицето, упълномощено от
управителя на едноличния търговец, което стопанисва проверения търговски
обект, и което лице работи в обекта като продавач консултант, удостоверяваща
неизгодни за него факти, а именно – касовата наличност в размер на 280, 00
лева, която идва от единствения купувач в този ден именно контролната
покупка на актосъставителя, който бърза, плаща и тръгва и няма време да
изчака да се издаде касовия бон, като лицето е поставило подписа си под
горното и в графа "изготвил" на въпросния опис за установяване на пари в
касата в търговския обект, приложен към делото /Лист 22 от делото/. Този
опис като частен свидетелстващ документ се ползва с доказателствена сила,
тъй като издателят му удостоверява неизгодни за себе си факти, подкрепени от
констатациите, обективирани в протокола за проверката, относно наличните в
касата пари и отчетените приходи от продажби чрез касовия апарат
/така Решение № 1761 от 11.02.2021 г. по адм. дело № 11686/2020 г., І отд. на
ВАС/. В този смисъл съдът преценява като правилен извода на
административния орган за доказаност на нарушението, за което е издаден и
атакувания акт-НП, като е изяснил на какво се дължи установената касова
наличност.
Отделно от това, обективираните в протокола за извършената проверка
отговори по съществото си представляват писмени обяснения, дадени пред
проверяващите органи, поради което са и допустимо доказателство в
административното производство. На въпросите: в графа „Брой на налични
фискални устройства в обекта“; "книга за дневните финансови отчети и
налични парични средства; „заети лица в проверявания обект в момента на
проверката“; „Описание на начина на заетост в обекта“ е отговорено от
лицето, в присъствието на което е извършена проверката. По делото не се
съдържат доказателства, че промяната на касовата наличност, както за самата
контролна продажба, така и за извън случай на извършена продажба, да е
регистрирано във ФУ чрез операциите "служебно въведени" /въвеждане на
пари в касата/ по смисъла на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13 декември
2006 г..
Предвид изложеното настоящия състав намира, че не са налице формални
предпоставки за отмяна на атакуваното наказателно постановление, а
посочените от жалбоподателя не са такива, които да са довели до
ограничаване на правото на защита.
Според съдебния състав в настоящия случай е неприложима и
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, вменяваща в компетентността на
административнонаказващия орган и съда, при наличие на
материалноправните предпоставки за третиране на случая като маловажен, да
не наложи административно наказание. Съдът не констатира обстоятелства,
които да сочат на такава незначителна обществена опасност на деянието,
която да го отличава от обикновените случаи на нарушения от същия вид, като
за такова обстоятелство не може да бъде счетен и размерът на
7
нерегистрираната във ФУ сума. Касае се за неизпълнение на административно
задължение, насочено към охраняване интересите на фиска, чрез
предотвратяване извършването на касови операции без съответната за това
отчетност и произтичащата от това възможност за укриване на данъчни
задължения. Всяка една разлика между наличните и документираните
средства препятства проследяването на паричния поток в търговския обект и
представлява нарушение на правилата за регистрация и отчетност. Поради
това самият законодател е определил този вид деяние като такова с висока
степен на обществена опасност, видно от размерите на предвидените санкции.
По тези съображения разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН се явява неприложима в
настоящото производство.
От доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят е
осъществил от обективна страна нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС, а
именно: Всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно
да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски
обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство
(фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана
авТ.тизирана система за управление на търговската дейност (системен бон),
независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е
длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до
напускането на обекта. Законодателят изрично е определил в ал.3 към същият
член, кои са фискалните и системните бонова, а именно: Фискалният и
системният бон са хартиени документи, регистриращи продажба/доставка на
стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с
банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни
средства, издадени от въведено в експлоатация фискално устройство от
одобрен тип или от одобрена интегрирана авТ.тизирана система за управление
на търговската дейност. Законодателят изрично задължи търговците, какъвто
безспорно е и настоящия жалбоподател, фискалните устройства и
интегрираните авТ.тизирани системи за управление на търговската дейност
задължително имат техническа възможност за установяване на дистанционна
връзка, чрез която да подават данни към Националната агенция за приходите.
Техническите изисквания, редът и начинът за изграждането и
осъществяването на дистанционната връзка се определят с наредбата по ал. 4,
като се съгласуват с Българския институт по метрология. Видно от
доказателствата по делото жалбоподателят е изпълнил именно тези
изисквания, но с факта на неиздаване на фискален бон за стореното плащане
на контролната покупка е осъществил реквизитите на нарушението по чл.118,
ал.1 от ЗДДС. Действително по подробни изисквания към търговеца
законодателя е предвидил чрез издаване на специална наредба при която в
чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ.
Съгласно тази разпоредба : извън случаите на продажби всяка промяна на
касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън
8
касата/ на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени“
или „служебно изведени“ суми. Това означава, че лицата, регистриращи и
отчитащи извършвани продажби в търговски обект чрез издаване на фискална
касова бележка от фискално устройство, са длъжни да регистрират във ФУ
чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми всяка
промяна на касовата наличност, извън случаите на продажби.
Нарушената законова нормата има за цел създаване на условия за
съпоставимост на касовата наличност с документираните със съответното
фискално устройство суми от продажби и от извършени служебно въвеждане
и извеждане на суми във всеки един момент. Всяка една разлика между
наличните и документираните средства препятства проследяването на
паричния поток в търговския обект и представлява нарушение на правилата за
регистрация и отчетност. Този начин на регистрация на промяната на касовата
наличност на ФУ е задължителен във всички случаи, когато фискалното
устройство притежава /поддържа/ такива функции.
В конкретния случай, от приетите по делото доказателства е установено,
че в проверявания обект се е намирало едно фискално устройство, т. е. налице
е една каса. Монтираното и въведено в експлоатация в обекта фискално
устройство е притежавало функциите „служебно въведени“ и „служебно
изведени“ суми, поради което търговецът е бил задължен да регистрира във
фискалното устройство всяка промяна на касовата наличност, извън случаите
на продажби. Самата касова наличност се формира от средствата, с които е
започната работа в началото на деня, средствата които са постъпили от
продажби за съответния ден, както и средствата, които постъпват или излизат
от касата във връзка с извършени разплащания с други търговци. Търговецът
е задължен да регистрира във фискалното устройство чрез операцията
„служебно въведени“ сумата, с която се започва работа в обекта за деня
/начална сума/ и всяко друго служебно въвеждане и извеждане на пари в
касата.
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се установи,
че на 27.11.2023 г. във фискалното устройство на проверявания обект няма
„служебно въведена“ сума в размер на 280,00 лева, установена като цена на
извършена контролна покупка на стоки-1 брой килим в оборота от
монтирания в обекта ЕКАФП и фактическата наличност в касата на обекта в
размер на 280,00 лева-посочената цена на контролната покупка. Тази сума
представлява промяна в касовата наличност, която е следвало де се отрази във
фискалното устройство чрез операцията „служебно въведени“ суми.
Бездействието на жалбоподателя да отрази промяната в касовата наличност
осъществява от обективна страна състава на административното нарушение
по чл.118, ал.1 от ЗДДС, поради което възраженията в обратна насока са
неоснователни. Твърденията в жалбата се опровергават от събраните по
делото гласни доказателства и се подкрепят непротиворечиво от събрания
писмен доказателства. Следователно извършването на съставомерно от
обективна страна деяние, квалифицирано като административно нарушение
9
по чл. 118, ал.1 от ЗДДС, се потвърждава от събраните доказателства.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана в качеството му на едноличен търговец при условията на чл. 83,
ал.1 от ЗАНН - за неизпълнение на задължение към държавата или общината
при осъществяване на дейността му, като тази отговорност е обективна и
безвиновна, поради което наличието на вина не е необходим елемент на
деянието и въпросът за субективната страна на нарушението не подлежи на
обсъждане.
При определяне размера на наложеното наказание, съдът намира
следното:
От една страна анализът на чл. 185, ал.1 от ЗДДС във връзка с чл.3, ал.2
от ЗАНН налага извода, че, за да се ангажира отговорността на едно лице на
основание по чл. 185, ал.1 от ЗДДС, следва лицето да не е издало документ
по чл. 118, ал. 1, тоест фискална касова бележка/ бон, за което нарушение и с
оглед факта, че за същото нарушение АНО изрично е преценил, че е първо за
нарушителя е определил, че следва да се наложи наказание имуществена
санкция за едноличните търговци, в размер от 1000 лв., който размер е
минимален за така установеното нарушение. Отделно от това съобразявайки
обстоятелството, че при издаване на наказателното постановление
административно-наказващия орган е определил наказание в минимален
размер, както и при липсата на обстоятелства отегчаващи отговорността на
нарушителя, настоящия съдебен състав намира, че е адекватно на
извършеното нарушение така определения от АНО на наказание имуществена
санкция в минимален размер, а именно 1 000 лева. Така определеното
наказание съдът намира за справедливо и съответстващо на извършеното
нарушение, както и за правилно с оглед постигане на предвидените в чл. 12 от
ЗАНН цели на административното наказание.
При този изход на делото право на разноски възникват за ответната
страна, НАП С. определени по реда на чл. 78, ал.1 и ал.2 от ГПК съизмеримо в
пълен размер на наложената с обжалваното наказателно постановление
санкция. Съгласно чл. 37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид,
че делото не представлява фактическа и правна сложност, изискваща
специални процесуални усилия по поддържане на обвинителната теза на
наказващия орган, съдът намира, че следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата на чл. 27е от
Наредбата, а именно сумата от 80 /осемдесет/ лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, П.кият районен
съд
РЕШИ:
10
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление (НП) №755289-F752163 от
12.02.2024 година на Началник на отдел „Оперативни дейности“, С. Дирекция
„Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на Национална агенция по
приходите, с което на ЕТ„И.К.М.М.Г.К.“, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление : П., обл.Б., ул. „М.“ № * представлявано от Г.П.К. - управител, за
извършено административно нарушение по чл. 118, ал.1 от Закона за данъка
върху добавената стойност /ЗДДС/ и на основание чл. 185, ал.1 от Закона за
данъка върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложено наказание
"имуществена санкция" в размер на 1 000 /хиляда/ лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал.4 ЗАНН във връзка чл. 143, ал.1 АПК
ЕТ„И.К.М.М.Г.К.“, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление : П.,
обл.Б., ул. „М.“ № * представлявано от Г.П.К.-управител ДА ЗАПЛАТИ на
Национална агенция по приходите сума в размер 80,00 лева (осемдесет лева),
представляваща направени в хода на съдебното производство разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок, считано от
съобщаването на страните, пред Административен съд – Б..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
11