РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 5620
гр. София, 04.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:К. Г. Д.
като разгледа докладваното от К.Г. Д. Наказателно дело частен характер №
20231110202371 по описа за 2023 година
След като разгледах подадената от Д. С. Д. против Д. К. К., Н. И. В., Д. Н.
И., С. Д. М., В. В. В. и И. П. П. тъжба намирам, че не са налице основания за
насрочване на делото в открито съдебно заседание, като наказателното
производство следва да се прекрати, тъй като описаното в тъжбата деяние не
представлява престъпление.
След като се запознах с постъпилата на 10.04.2023 г. молба-уточнение на
първоначалната тъжба, считам, че по отношение на горепосочените шест
лица е повдигнато обвинение, че в условията на съизвършителство са
осъществили престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 147, ал. 1,
вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК, като в становище с вх. № 144709/12.07.2022 г.,
подадено като отговор на искова молба по смисъла на чл. 131 ГПК по гр. дело
№ 20221110124386/2022 г. по описа на СРС, ГО, 50-ти състав, подписано от Б.
Ив. като управител на етажната собственост и Г. Р. като контрольор на
етажната собственост, са разпространили инкриминираните с тъжбата
обстоятелства за Д. Д.. В изпълнение на дадените от съда указания, тъжителят
е посочил, че шестте лица, срещу които е насочена тъжбата, следва да носят
наказателна отговорност за подаденото становище от Б. Ив., доколкото
последният се явява законен представител на етажните собственици по
смисъла на чл. 23, ал. 4 ЗУЕС, поради което и с оглед нормата на чл. 36 ЗЗД
процесното становище от 12.07.2022 г. представлява волеизявление на всеки
един от етажните собственици, срещу които е насочена тъжбата.
Следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 35, ал. 1 НК
1
наказателната отговорност е лична, като същата не може да се носи за чужди
действия или бездействия. В случая се твърди, че процесното становище от
12.07.2022 г. е подписано единствено от Б. Ив. и Г. Р., като не са изложени
каквито и да е факти или твърдения за осъществени действия от страна на
шестимата етажни собственици, срещу които е насочена тъжбата. Напротив,
изрично е посочено в допълнението към тъжбата, че същите следва да носят
наказателна отговорност, тъй като по силата на чл. 23, ал. 4 ЗУЕС
становището от 12.07.2022 г. на управителя на етажната собственост е
приравнено на волеизявление на самите етажни собственици. Недопустимо е
да се носи наказателна отговорност за чужди действия, още по-малко същата
да се основава на законови фикции или презумпции, приложими в рамките на
съответните граждански производства (в този смисъл чл. 46, ал. 3 ЗНА).
Както се посочи по-горе, в случая се твърди, че шестте лица етажни
собственици, срещу които е насочена тъжбата, са съизвършители, доколкото
друго лице – управителят Б. ИВ., е подал становище на 12.07.2022 г., с което е
разпространил клеветнически твърдения по отношения на тъжителя. Липсват
каквито и да е твърдения Б. Ив. да е действал при условията на посредствено
извършителство, доколкото е изложено, че последният е съзнавал
съдържанието на подаденото становище, за което с Г. Р. са подсъдими по
НЧХД № 13222/2022 г. по описа на СРС, НО, 135-ти състав. Липсват
изложени данни и за съучастническа дейност по чл. 20, ал. 3 НК между
етажните собственици и Б. Ив., в частност последните да са подбудили
същият да разпространи инкриминираните клеветнически твърдения, като
подаде процесното становище и употреби в същото точно инкриминираните
думи и изрази. Напротив, единствената причина, поради която тъжителят
иска етажите собственици да бъдат подведени под наказателна отговорност е
фактът, че съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 4 ЗУЕС авторът на
инкриминираното становище, в което са разпространени твърдените позорни
обстоятелства, се явява законен представител на всички етажни собственици.
Очевидно в случая шестте лица, срещу които е насочена тъжбата, няма как да
носят наказателна отговорност за извършеното действие от трето лице, в
случая Боян Иванов, независимо дали същият е управител или не на
процесната етажна собственост. С оглед на това, съдът счита, че лицата,
срещу които е насочена тъжбата, не са извършили вмененото им
престъпление, доколкото не са автори на становище от 12.07.2022 г.
2
Отделно от това, следва да се посочи, че правната конструкция на самото
частно обвинение, описана в пункт 10 от молбата-уточнение от 10.04.2023 г.,
обуславя несъставомерност на инкриминираното деяние. За да е налице
съизвършителство като форма на съучастие по смисъла на чл. 20, ал. 2 НК,
следва всяко едно от лицата да е участвало в осъществяване на
изпълнителното деяние на съответното престъпление, в случая в
разпространение на позорящите обстоятелства, инкорпорирани в
съдържанието на становището от 12.07.2022 г. Както е посочено в тъжбата,
нито едно от лицата, срещу които е насочена последната, не е автор на това
становище и не е подписало същото, поради което очевидно не е участвало в
осъществяване на изпълнителното деяние на престъплението по чл. 147, ал. 1
НК. С оглед на това и посочените лица не могат да носят наказателна
отговорност за осъществяване на деяние от друго лице, било и техен законен
представител по силата на ЗУЕС.
Отделно от това, съдът намира, че трите инкриминирани израза не
представляват сами по себе си позорящи обстоятелства, доколкото не
съдържат каквато и да е информация за конкретно обстоятелство, факт, време
и място, а са абстрактно формулирани. В този смисъл в Решение № 60 от
27.05.2016 г. по н.д. № 106/2016 г. по описа на ВКС, НО, II н.о. е посочено:
„Инкриминираната форма на изпълнителното деяние на клеветата в
разглеждания случай се изразява в разгласяване на неистински позорни
обстоятелства за частния тъжител А. Съдебната практика и доктрината
напълно еднозначно и устойчиво поддържат разбирането, че предмет на
престъплението клевета са твърдения с конкретно съдържание, които
носят информация за точно определено обстоятелство или явление. (Р № 80
от 09.03.1998 г. по н. д. № 766/1997 г., II н. о.; Р № 17 от 17.02.2011 г. по н. д.
№ 641/2010 г., I н. о.; Р № 182 от 10.04.2012 г. по н. д. № 382/2012 г., III н. о.;
Р № 104 от 07.03.2013 г. по н. д. № 178/2013 г.; Р № 272 от 28.08.2015 г. по
н. д. № 596/2015 г., III н. о. и др.). За да е осъществен престъпният състав по
чл. 147, ал. 1, пр. 1 от НК съответните инкриминирани изрази трябва да
съставляват твърдения. Позорните обстоятелства са твърдения за
съществуването на конкретни факти и обстоятелства, свързани с
личността на пострадалия, които накърняват доброто му име (репутация)
в обществото. Те могат да се отнасят до поведението му, укоримо от
гледна точка на общоприетите морални норми, до конкретни служебни и
3
обществени постъпки или такива от личния му живот, до отрицателни
качества на личността му, които го характеризират негативно. Във всички
случаи обаче се касае до прояви от миналия или настоящия живот на
пострадалия - до конкретни факти, осъществени или случващи се в
действителността. Фактите са обективни дадености, съществуващи извън
и независимо от съзнанието на познаващия субект. Те са конкретни, реално
настъпили определени по време и място събития, състояния, предмети на
външния мир и на човешкия душевен живот… Действителното съдържание
на цитираната фраза не позволява интерпретацията й като достатъчно
конкретизирано твърдение за определено обстоятелство,
индивидуализирано по време, място и особености. Твърденията следва да
притежават "конкретизирано съдържание по смисъл да носи информация
за конкретно обстоятелство, факт, време, място, процес, а не да са
изложени абстрактно и да се сочат лицата и другите инкриминирани данни
общо, без да се разбира точно и определено за кое лице се отнасят тези
обстоятелства" (Р № 87-71-II н. о.). Неопределените обстоятелства не
представляват конкретни твърдения и истинността им е непроверима“. В
този смисъл са и Решение № 85 от 10.02.2014 г. по н.д. № 2383/2013 г. по
описа на ВКС, I н.о., Решение № 347 от 26.11.2015 г. по н.д. № 1049/2015 г. по
описа на ВКС, III н.о., Решение № 87 от 24.02.1971 г. по н.д. № 798/1970 г. по
описа на ВС, НК, II н.о. и др. В настоящия случай инкриминираните изрази не
представляват твърдения за определени факти, конкретизирани по време,
място и обстоятелства при извършването им. В случая са инкриминирани
изрази, представляващи негативни оценки и мнения на техния автор – „…
верен на своя стил да заблуждава институциите….“, „За пореден път Д.
демонстрира пълното си неуважение към институциите, … като пише неща,
които нямат нищо общо с истината“., „Моля Д. да бъде подведен под
отговорност за умишленото и целенасочено подвеждане на съда…“. В
инкриминираните изрази обаче липсват каквато и да е информация и
твърдения за конкретни действия от страна на тъжителя Д., а представляват
негативна оценка за неговото процесуално поведение. В този смисъл
инкриминираните изрази са обективно несъставомерни по текста на чл. 147,
ал. 1 НК.
От друга страна, следва да се прави разлика между обективирането на
конкретни факти и изказването на предположения, мнения и оценки, тъй като
4
фактите подлежат на доказване и проверка за разлика от оценъчните
съждения. В този смисъл съдебната практика на национално ниво и тази на
ЕСПЧ е константна. Така в Решението „Lingens v. Austria” ЕСПЧ е достигнал
до следния извод: „Трябва да се прави строго и прецизно разграничаване
между факти и оценъчни съждения. Наличието на факти може да бъде
демонстрирано (доказано), докато истинността на оценката не подлежи
на доказване. Що се отнася до оценките, това изискване не може да бъде
удовлетворено и е посегателство срещу свободата на мненията”. В
конкретния случай от съдържанието на инкриминираните изрази е видно, че
не се касае за разпространение на конкретни позорящи обстоятелства или
приписване на престъпление, а за обективиране на оценка, адресиране на
възмущението си до съда, от страна на автора на инкриминираните изрази. В
този смисъл не е налице разпространение на конкретни факти и
обстоятелства, а даването на негативна оценка.
С оглед на всичко гореизложено, наказателното производство по делото
следва да се прекрати поради обстоятелството, че описаното в тъжбата деяние
не представлява престъпление, респ. лицата, срещу които е насочена тъжбата,
не са автори на същото. Следва да се отбележи, че и след измененията на
НПК с ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г. съдията-докладчик има
правомощие да прекрати наказателното производство, ако описаното в
тъжбата деяние не представлява престъпление. Съгласно разпоредбата на чл.
250, ал. 1, т. 1 НПК съдията-докладчик има правомощие да прекрати
наказателното производство, образувано по тъжба на пострадалия, в случаите
по чл. 24, ал. 5 НПК. Нормата на чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК касае именно
правомощие на съдията-докладчик да провери дали в тъжбата е описано
престъпление, както и дали същото се преследва по тъжба на пострадалия до
съда. В този смисъл, независимо от отмяната на чл. 250, ал. 1, т. 2 НПК, и
съгласно актуалната редакция на НПК, съдията-докладчик има правомощие
не само да провери редовността на тъжбата и да прекрати наказателното
производство, ако същата не отговаря на изискванията на чл. 81, ал. 1 НПК,
но и на по-силно основание да прекрати същото, ако описаното в тъжбата
деяние не представлява престъпление.
Така мотивиран и на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2, вр.
чл. 81, ал. 1 НПК
5
РАЗПОРЕДИ:
ПРЕКРАТЯВАМ наказателното производство по НЧХД № 2371/2023 г.
по описа на СРС, НО, 96-ти състав.
Разпореждането подлежи на обжалване пред Софийски градски съд по
реда на Глава XXI от НПК в 15-дневен срок от получаване на съобщението.
ПРЕПИСИ от разпореждането да се изпратят на частния тъжител Д. С. Д.,
Д. К. К., Н. И. В., Д. Н. И., С. Д. М., В. В. В. и И. П. П..
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6