Р Е Ш Е Н И Е
260157/29.4.2021г. 29.04.2021г. гр.Шумен
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Шуменският районен съд, първи състав
На шести април две хиляди
двадесет и първа година,
В публично заседание в следния състав:
Председател: Ем.Ангелов
Секретар: В. С.
Като разгледа докладваното от
районния съдия
ВНАХД № 2048 по описа за 2020г.
За да се произнесе съобрази следното:
Производство
по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 23-0000800/23.09.2020год. на Директор на в РД „АА“
гр.Варна, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 93в ал.17 т.4 от ЗАвП на жалбоподателя В.Н.Н. е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 1500 / хиляда и
петстотин/ лева. Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното
постановление, като неправилно и незаконосъобразно. За датата на съдебно
заседание, редовно призован, не се явява, но изпраща процесуален представител в
лицето на адв.К. от АК гр.Бургас, който поддържа депозираната жалба, като моли
да бъде приложена разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Въззиваемата
страна, редовно призована, не изпраща
представител в съдебно заседание но в придружаващото жалбата писмо изразява
становище за потвърждаване на наказателното постановление .
Жалбата е подадена в срока по чл.59
ал.2 от ЗАНН, от активно легитимирано за целта лице. Същата отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, вр.с чл. 319 от НПК, поради което се явява
процесуално допустима.
Жалбата
е основателна., поради следните съображения:
На 30.06.2020г,около
13.43 часа актосъставителя З.Ю. изпълнявали служебните си задължения по контрол
на автомобилния транспорт на път гр.Шумен –гр.Карнобат, 500 метра след с.Радко
Димитриево, посока гр.Карнобат, където спрял за проверка товарен автомобил
/влекач/ от кат. N3, рег. № А 2748 КМ, марка „Мерцедес“ с прикачено полуремарке, като водач на
автомобила бил жалбоподателя Н.. В хода на проверката, било установено, че се
извършва обществен превоз на товари по маршрут с.Буховци-гр.Бургас,, като този
превоз попада в обхвата на Регламент 561/2006г. Жалбоподателя на превозното средство,
оборудвано с дигитален тахограф марка „Siemens VDO“ тип
1381.207, сериен №1134655, не представил всеки ръчен запис и разпечатка,
направена през текущата седмица и предходните 28 дни и съответно представил карта на водача № 000000000А48Е000 ,
в която няма данни за периода от 14.00 часа/UTC/ на дата
18.06.2020г. до 13.22 часа/UTC/ на 20.06.2020г.
За тези
констатации свид. З.Ю. в присъствието на
жалбоподателя съставил АУАН бланков № 276622/30.06.2020г.,
като приел, че последния е нарушил чл. 36 §.2 т.ii от Регламент (ЕС) № 165/2014г. Съставения акт бил предявен и подписан
собственоръчно от жалбоподателя без възражения. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН,
жалбоподателя депозирал възражение, придружено от анекс /удостоверение за
дейности/ съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 561/2006г. От така предоставеното удостоверение,
изготвено на 20.06.2020г./въпреки, че е изготвено на английски език, съдържанието е станало достояние на
административнонаказващия орган, тъй
като го е обсъдил в наказателното постановление/ и по конкретно от пункт 16 е
видно , че жалбоподателя от 15 часа на 18.06.2020г. до 15 часа на 20.06.2020г.
е бил в почивка, а в пункт 21 изрично е посочил, че не е управлявал друго
превозно средство, извършващо превоз, попадащ в
обхвата на Регламент 561/2006г . Очевидно, възраженията,
не са били взети предвид, тъй като въз основа на съставения акт за установяване
на административно нарушение и материалите намиращи се в преписката било
издадено наказателно постановление № 23-0000800/23.09.2020год. на Директор на в РД „АА“
гр.Варна, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 93в ал.17 т.4 от ЗАвП на жалбоподателя В.Н.Н. е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 1500 / хиляда и
петстотин/ лева.
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото
писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на
актосъставителя З.Ю. , както и от присъединените на основание разпоредбата на
чл.283 от НПК писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна
следното:
Съдът намира, че НП е било
издадено от компетентния за целта орган –упълномощен от министъра на транспорта и съобщенията, съгласно чл.92 ал.2 от ЗАвП
е Директора на Регионална дирекция “АА”, при
правилно установена фактическа обстановка. Правилно
е наложено и административното наказание в посочения от закона размер.
Същевременно настоящият съдебен състав, в унисон със застъпената от
представляващия жалбоподателя
теза, приема, че санкционираната деятелност съставлява неизпълнение на
административно задължение по смисъла, вложен в чл.28 от ЗАНН и доколкото
наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното
постановление поради издаването му в противоречие със закона. В този смисъл
съдът съобрази обстоятелството, че процесуално задължение на съда е да провери изцяло законосъобразността
на обжалваното наказателно постановление и да обсъди всички основания,
независимо дали са наведени от страните или не, включително и да подложи на
съдебен контрол преценката на административно-наказващия орган досежно
приложението на чл. 28 от ЗАНН. При преценка на това обстоятелство съдът
съобрази константната съдебна практика по този въпрос и по-специално ТР №
1/12.12.2007 г. по тълк. н. д. № 1/2005 г. на ОСНК на ВКС, съгласно което
когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но
наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното
постановление, поради издаването му в противоречие със закона.
В настоящия случай, доколкото в ЗАНН липсва легална дефиниция на понятието
„маловажен случай“ следва да бъдат приложени критериите, визирани в чл. 93, т.
9 от НК, съгласно които “маловажен случай” е този, при който извършеното
престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или
с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид. Съгласно константната съдебна практика при преценката дали случаят е маловажен или
не значение имат способа и начина, по който е осъществено деянието, личността
на дееца, мотивите и подбудите, от които се е ръководел при извършване на
престъплението и др., т.е. следва да бъдат преценени всички обстоятелства,
които характеризират деянието и дееца.
Настоящият съдебен състав счита, че като не е приложил
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, въпреки наличието на основания за това,
административно-наказващият орган е нарушил материалния закон. Вярно е, че
обществените отношения, които регулира този закон, са от особена обществена
важност, но това не може да бъде основание административно-наказващият орган да
игнорира задължението си за индивидуална преценка на всеки отделен случай, с
оглед обществената опасност на конкретното деяние и на конкретния нарушител.
Този критерий на преценка се прилага за всички нарушения, когато трябва да се
реши въпросът дали случаят е маловажен или не. В тази насока отчита
обстоятелството, че нарушението е първо за жалбоподателя. Актосъставителя в
разпита си пред съда сочи, че всички други документи, са му били изрядни, а и
освен това впоследствие е представил удостоверение, установяващо причината за липсата на данни за периода от 14.00
часа/UTC/ на дата
18.06.2020г. до 13.22 часа/UTC/ на 20.06.2020г. В атакуваното
наказателно постановление, административнонаказващия орган по никакъв начин не
е обосновал защо не е приложим чл. 28 от ЗАНН, като само формално е посочено,
че тя е неприложима.
Наказващият орган е имал всички основания да приложи
разпоредбата на чл.
28 от ЗАНН – да не налага наказание, като предупреди нарушителя, че при
повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено наказание. При така
изложените обстоятелства, процедурата по чл.
28 от ЗАНН в пълна степен би изпълнила целите на закона и би
въздействала дисциплиниращо спрямо жалбоподателя, както и не на последно място
следва да се отчете и обстоятелството, че нарушението е било отстранено веднага
след констатирането му, както и че това е инцидентна проява от негова страна.
Доколкото към момента на издаване на наказателното постановление са били налице
предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, но наказващият орган
не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление,
поради издаването му в противоречие със закона.
Ето защо, с оглед
гореизложеното, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление
се явява неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Съгласно разпоредбата на чл.
63, ал. 3 от ЗАНН /обн. ДВ, бр. 24/29.11.2019 г., в сила от 03.12.2019 г./,
в съдебните производства по обжалване на наказателно постановление страните
имат право на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл.
143, ал. 1 от АПК, когато съдът
отмени обжалвания административен акт, както е в процесния случай, разноските
по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата
е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. С оглед изхода на делото такива се дължат само на жалбоподателя, като
процесуалния представител на административнонаказващия орган е направил
възражение за прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение в придружителното писмо. Съгласно §2а от ДР на Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за
нерегистрираните по ЗДДС адвокати размерът на възнагражденията по наредбата е
без включен в тях ДДС, а за регистрираните дължимият ДДС се начислява върху
възнагражденията по наредбата и се счита
за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение. Това
означава, че определените въз основа на правилата на Наредба № 1/2004 г.
адвокатски възнаграждения винаги са без включен в тях ДДС, който се начислява
отделно върху вече определеното по реда на Наредбата възнаграждение, поради
което съдът намира, че преценката са прекомерност следва да се прави по отношение договорения размер на възнаграждението без ДДС.
В процесния случай , размерът на
наложената глоба е в размер на 1500 лева, а е било договорено и заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лева без ДДС. Съгласно разпоредба на чл.7 ал.2 т.2 Наредба
за минималните размери на адвокатските възнаграждения , минималния размер се
равнява на 335 лева, което означава, че е платен хонорар,
надвишаващ 20% предвидения минимален размер.В конкретната хипотеза, е депозирана
жалба, делото не се отличава с каквато и да било
сложност и е решено в едно открито съдебно заседание
с разпит само на един свидетел. В тази връзка, съдът намира за адекватно,
административно-наказващия орган да
заплати на жалбоподателя сумата от 335
лева,/минималния размер съобразно действащата към момента на изготвянето на
договора разпоредба на чл.7 ал.2 т.2 Наредба за минималните размери на
адвокатските възнаграждения/
Водим от
горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление
№ 23-0000800/23.09.2020год. на Директор на в РД „АА“ гр.Варна.
ОСЪЖДА РД „АА“ гр.Варна, да
заплати на В.Н.Н. с
ЕГН ********** сумата
от 335 лева /триста тридесет и пет лева/, представляваща направените от
жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Шуменския административен съд
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
Районен
съдия: