Решение по дело №146/2021 на Административен съд - Търговище

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 150                                      29.12.2021 г.             град Търговище

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд гр.Търговище

на тридесети ноември              две хиляди двадесет и първа година

в публично съдебно заседание, в следния касационен състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ – Росица Цветкова

ЧЛЕНОВЕ:   Албена Стефанова

                       Иванка Иванова      

 

Секретар- Стоянка Иванова

Прокурор- Мартин Александров

 

като разгледа докладваното от съдия-докладчика Албена Стефанова КНАХД № 146 по описа за 2021 година на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XII от АПК на основанията, предвидени в чл.348 от НПК, съгласно чл.63, ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Ю.Д.М. ***, подадена чрез процесуалния му представител адвокат М.И. ***, против Решение № 269/08.10.2021 г. на Районен съд Търговище, постановено по НАХД № 485 по описа на съда за 2021 г., с което е потвърден като законосъобразен.ЕФ за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К, № 4744786, издаден от ОДМВР Търговище, с който за нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП на основание чл.189, ал.4 във вр с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП на Ю.Д.М. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева.

В жалбата като касационните основания се навеждат неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. Излага се становище за противоречие между приетото за установено в ЕФ и в оспореното съдебно решение относно посоката на движение на процесния автомобил, местоположението на мобилното АТСС и начина му на поставяне. Навежда се че липсват доказателства, че мястото на разполагане на АТСС да е определено така, че да обхваща превозните средства движещи се по участъка, със съответното ограничение Излагат се доводи, обосноваващи, че  протокола за използваното АТСС не е в съответствие с  изискванията на Наредбата за използване на АТСС относно съдържание и реквизити. Навежда се че в представената като доказателство пред въззивния съд снимка няма отразяване на дата, час и видим номер на АТСС. Излага се твърдение че в ЕФ е отразено че деянието е извършено на 20.04.2021г., а снимката която е приложена към преписката по делото е от 22.04.2021г., както и че ЕФ е съставен на 22.04.2021г., което се явява преди приемането на протокола-23.04.2021г. Моли се оспореното въззивно решение да се отмени като незаконосъобразно и да се постанови ново, с което ЕФ също да се отмени, като незаконосъобразен. Претендират се разноски.

В съдебно заседание касатора, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Депозирано е писмено становище от процесуалния му представител адвокат М.И., с което се поддържа жалбата на изложените в нея основания и се моли същата да бъде уважена.

Ответната страна – ОДМВР Търговище, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Търговище изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита че въззивното решение не страда от пороци, които да водят до неговата отмяна. Дава заключение, че решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.

Касационният състав на съда, след като установи, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен съдебен контрол приема същата за допустима.

След проверка на делото настоящата инстанция констатира, че Районният съд е приел следната фактическа обстановка:

С автоматизирана техническа система – стационарно преносим уред за осъществяване на контрол на скоростта (СПУКС) тип ARH CAM S1 с фабр.№ 11743с4, на 20.04.2021 г., в 13:08 часа било установено, че в с. Пробуда, общ. Търговище, на ул. „Витоша“, в близост до кръстовището на ул. „Мургаш“, в посока към гр. София, се е движил л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег.№ ... със скорост над разрешената за пътния участък от 50 км/ч., а именно – 68 км/ч. За установеното на Ю.Д.М., като ползвател на автомобила, собственост на „ПОРШЕ ЛИЗИНГ БГ“ ЕООД, бил издаден ЕФ за налагане на глоба серия К, № 4744786 за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. В ЕФ било посочено, че на посочените дата, място и час процесният автомобил се е движил с установена скорост от 65 км/ч. при максимално разрешена от 50 км/ч. – превишение от 15 км/ч., поради което за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП и на осн. чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП на Ю.Д.М. било наложено административно наказание „ глоба“ в размер на 50 лв.

При така установената фактическа обстановка, районният съд е приел от правна страна, че ЕФ съдържа всички реквизити, посочени в чл.189, ал.4 от ЗДвП, а в хода на производството не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на нарушителя. Посочено е, че описаното в ЕФ нарушение е установено и заснето с мобилно АТСС временно разположено на участък от пътя, като при използването му са спазени всички изисквания, въведени с Наредба № 8121з-532 от 12 май за условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата, за което са изложени подробни мотиви. Изрично е упоменато, че в изготвения протокол за използване на АТСС, съгласно чл.10 от Наредбата, не са посочени номерата на първото и последното заснето статично изображение, както и броя на свалените статични изображения, които пропуски съдът е приел за несъществени, доколкото приложената към делото снимка № 11743с4/0257337 е с дата и час на заснемане 20.04.2021 г. 13:08:05 часа, което е във времевия диапазон, в който е използвано АТСС, видно от протокола. За несъществено нарушение при съставянето на протокола първоинстанционният съд е приел и липсата на подпис на лицето, което е приело същия, с оглед впоследствие извършена проверка на 23.04.2021 г., като в заключение е счел, че протоколът съдържа необходимата информация, релевантна за установяване на нарушението, тъй като от данните в него се потвърждава, че нарушението е установено в същото населено място - посочени GPS координати на цифровото изображение и при максимално разрешена скорост от 50 км/ч. Изложени са аргументи, че доказателственият материал безспорно установява, че с посоченото АТСС, на посочените дата, място и час, е била измерена скорост на движение на процесуалния автомобил от 68 км/ч., от която правилно е приспадната допустимата грешка от измерването -3 км/ч., с което безспорно е установена и посочената в ЕФ скорост от 65 км/ч. Предвид неподаването на декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, съдът мотивирано е приел, че правилно жалбоподателят е определен като нарушител, в качеството си на ползвател и лизингополучател на процесния л.а., въпреки че същият е собственост на трето лице – лизингодател. В заключение, съдът е изложил аргументи относно коректното посочване от АНО на нарушената материалноправна норма от ЗДвП и кореспондиращата й санкционна такава, с което правилно е наложена „глоба“ във фиксирания от закона размер от 50 лв.

На основание така направените фактически констатации и правни изводи въззивният съд е потвърдил обжалвания ЕФ, като законосъобразен.

Настоящият съд, в рамките на касационната проверка, съгласно чл.218 от АПК намира следното:

При така събраните доказателства изводите на въззивния съд за доказаност на елементите на описаното в ЕФ административно нарушение и за спазване на всички кумулативни изисквания на процедурата по установяване на този вид нарушения изцяло се споделят от настоящата инстанция.

Видно от съдържанието на представената пред въззивния съд снимка същата е с дата на 20.04.2021г., а не както твърди касатора с дата от 22.04.2021г. Както правилно е посочил Районният съд, нарушението е установено с мобилно АТСС временно разположено на пътя, като в изготвения протокол за използването му, макар да е посочено, че се контролира движението в посока от гр. София към гр. Варна, изрично е отразено, че е с режим на измерване - стационарен и посока на действие – в двете посоки. В конкретния случай посоката на движение по никакъв начин не опровергава извода на въззивния съд относно наличието на описаното в ЕФ нарушение доколкото, видно от протокола, контролът на пътния участък с АТСС е осъществяван и в двете посоки. По делото е доказано, че е бил налице режим на установяване  с АТСС на допуснати нарушения от пътуващи МПС и в двете посоки -  от гр. София към гр. Варна и от гр.Варна към гр.София. Неоснователни са и претенциите относно твърдяното неспазване на изискването на чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движението по пътищата. Съгласно посочената норма, за използването на АТСС е съставен необходимия протокол. Действително същият страда от някои недостатъци, но последните не са съществени и опорочаващи  административнонаказателната процедура, доколкото от събрания доказателствен материал по делото по несъмнен начин, се доказва извършването от страна на касатора на описано в ЕФ нарушение. В тази насока касационният състав изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд, като не следва същите да се преповтарят, съгласно чл.221, ал.2 от АПК.

Налице е пълна яснота по отношение на елементите на нарушението, което се вменява с ЕФ на Ю.Д.М. и правото му на защита на последния не е нарушено. Описаното от обективна страна деяние е правилно квалифицирано и подведено под разпоредбата на чл.189, ал.4, във вр с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП. Наложеното на касатора административно наказание е във фиксирания от закона размер, регламентиран в чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП.

На основание гореизложеното съдът намира въззивното решение за постановено при правилно приложение на материалния закон.

Оспореното  решение е подробно мотивирано. В хода на въззивното производство не са допуснати такива съществени нарушения на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 348 ал.3 от НПК, които да обосноват касационно основание по чл.348 ал.1,т.2 от НПК.

При извършената служебна проверка, съгласно чл.218, ал.2 от АПК не бяха констатирани допуснати от въззивния съд нарушения, които да водят до невалидност или недопустимост на оспореното решение.

По изложените съображения касационният съд счита, че не е налице касационно основание по чл.348 от НПК за отмяна на оспореното решение и следва същото да бъде оставено в сила като законосъобразно.

По делото не се претендират разноски от страна на ответника пред касационната инстанция, предвид на което съдът намира, че не следва да се произнася по въпроса за разноските.

Воден от горното и на основание  чл.221 ал.2, пр.1 от АПК, във връзка с чл.63 ал.1 от ЗАНН,  касационният съд

 

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 269/08.10.2021 г. на Районен съд Търговище, постановено по НАХД № 485 по описа на същия съд.

 

 Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание  чл.223 от АПК.

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ:      1.    

       

 

 

 

      2.