Р
Е Ш Е
Н И Е
№
260554 23.02.2021 година град Пловдив
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ІI граждански
състав, в публично заседание на двадесет и осми януари две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЛЯНА СЛАВОВА
при участието на секретаря Десислава Кръстева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 3601 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск
с правна квалификация чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 59 ЗЗО от УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Пещерско
шосе“ № 66, представлявано от изп. дир. ****. **** К. Д. против Национална
здравноосигурителна каса, БУЛСТАТ *********, чрез РЗОК - гр. Пловдив, с адрес:
гр. Пловдив, ул. „Христо Чернопеев“ № 14
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен
договор № ***** от 19.02.2015 г. за оказване на болнична помощ по клинични
пътеки в съответствие с чл. 59 ЗЗО и НРД за 2015 г.
Ищецът бил изправна страна в правоотношението и извършил
съответните медицински дейности по КП № **** „****” от Приложение № 16 към НРД
за МД 2015 г. по ИЗ № 3275/2016 г., който случай бил отхвърлен за плащане,
съгласно получен електронен файл, с посочена причина: че лицето е с прекъснати
здравноосигурителни права към датата на постъпване и изписване. Твърди се, че
лицето С.А. е здравноосигурена. Действително при постъпването й в лечебното
заведение, същата била с прекъснати здравноосигурителни права, но в деня на
дехоспитализацията – 20.01.2016 г. заплатила дължимите вноски и на основание
чл. 109, ал. 3 ЗЗО възстановила здравноосигурителните си права, като плащането
било извършено с „Изипей“. Твърди, че след извършеното плащане пациентката
възстановила здравноосигурителните си права в деня на дехоспитализацията,
поради което ответникът дължи заплащане
за лечението й.
Въпреки изложеното ответникът отказал плащане, поради
което се претендира за осъждането му да плати на ищеца цената на извършената
медицинска дейност по КП № *** за ИЗ № 3275/2016 г., в размер на 475 лева, ведно със законната лихва,
считано от постъпване на ИМ в съда – 05.03.2019 г. до окончателното погасяване.
Претендират се разноски. Подробни съображения се излагат от процесуалния
представител на ищеца в писмени бележки.
Обстоятелства, от които произтичат твърденията на
ответника:
В срока по чл. 131 ГПК ответникът
е подал писмен отговор. Оспорва дължимостта на сумата, като твърди да е изтекла
предвидената в чл. 111, б. „в“ ЗЗД кратка тригодишна давност. Сочи, че
съобщение за отхвърляне на искането за заплащането на стойността на процесното
ИЗ е изпратено на ищеца още на
31.01.2016 г., като от тогава до момента на подаване на исковата молба са
изтекли повече от три години, с оглед на което претенцията била погасена по
давност.
Оспорва твърдението, че правата
на лицето, лекувано в ищцовото лечебно заведение са действително възстановени
към датата на дехоспитализацията, като това обстоятелство не било доказано. В
този смисъл твърди, че не е налице основание за заплащане за оказаната на това
лице болнична медицинска помощ от ответната страна.
С оглед гореизложените
съображения моли за отхвърляне на иска. Претендират се разноски.Подробни
съображения се излагат от процесуалния представител на ответника в писмени
бележки.
По искане на ищеца, с определение
от 25.04.2019 г. съдът е конституирал по делото С.И.А., като трето лице – помагач на страната на
ищеца УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД. Препис от исковата молба и отговора, ведно с
приложенията към тях е изпратен на третото лице – помагач за становище, каквото
в предоставения срок не е депозирано по делото.
След преценка на събраните по
делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява следното:
Като безспорни и ненуждаещи се от доказване между
страните са отделени следните факти и обстоятелствата, че: между страните е
сключен договор № ***** от 19.02.2015 г. за оказване на болнична помощ по
клинични пътеки в съответствие с чл. 59 ЗЗО и НРД за 2015 г.; че извършената
дейност по ИЗ № 3275/2016 г. е отчетена от ищцовото лечебно заведение през
месец януари 2016 г.; че по отношение на процесното ИЗ до лечебното заведение е
изпратено известие за отхвърляне за заплащане по причина, че лицето С.А. е с
прекъснати здравноосигурителни права към датата на постъпване и изписване.
Като писмени доказателства по делото са приети Договор №
***** от 19.02.2015г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки,
направление за хоспитализация и Епикриза, вносна бележка от 21.01.2016г. за
платени здравноосигурителни вноски, издадена от „Изипей“, извлечение от
електронен отчет от ПИС на НЗОК за отхвърлена дейност, спецификация отхвърлени
случаи по КП и извлечение от таблица за отхвърлени случаи по КП.
От приложената на л. 63 от делото справка за
здравноосигурителен статус е видно, че лицето С.И.А. е била с прекъснати
здравноосигурителни права за периода от 15.01.2016г. до 20.01.2016г. От
постъпилото писмо от ТД на НАП-Пловдив е видно, че здравноосигурителните права
на лицата се възстановяват, при условие че лицето е заплатило всички дължими
здравноосигурителни вноски през последните 60 месеца. Здравноосигурителните
права се възстановяват от датата на заплащане на дължимите вноски, като сумите
платени за оказаната медицинска помощ не се възстановяват.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза,
извършена от в. л. д-р П. се установява, че
пациентката С.И.А. е
хоспитализирана и лекувана в УМБАЛ „Свети Георги“ за периода от 15.01.2016г. до
20.01.2016г. Постъпила е по спешност с направление за хоспитализация , с
диагноза **** ***** ****** ********, като е подписала информирано съгласие за
оказване на болнична помощ и прилагане на диагностични лечебни процедури. Била
е консултирана от д-р Й.. Извършено е физикално изследване-***** ****** ******
******, които потвърждават диагнозата. Още с приемането според в. л. е
започнала терапия с **** , ******, което е в алгоритъма на лечение на това
заболяване. Лечението е протекло със субективно и обективно подобрение на
състоянието, въпреки което пациентката е напуснала самоволно клиниката, като е
консултирана за евентуалните последици за това нейно решение то лекуващия
лекар. В. л. счита, че е изпълнен алгоритъма на лечение на дълбоките ****** по
изискванията на Клинична пътека 194.
Съдът кредитира заключението на приетата съдебно-медицинска експертиза,
като компетентно изготвено, отговарящо пълно и ясно на поставените въпроси,
неоспорено от страните и допринасящо за изясняване на релевантните за спора
факти и обстоятелства.
При така установената по делото
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Между страните няма спор относно това, че между тях е
сключен договор № ***** от 19.02.2015 г. за оказване на болнична помощ по
клинични пътеки в съответствие с чл. 59 ЗЗО и НРД за 2015 г.; че извършената
дейност по ИЗ № 3275/2016 г. е отчетена от ищцовото лечебно заведение през
месец януари 2016 г.; че по отношение на процесното ИЗ до лечебното заведение е
изпратено известие за отхвърляне за заплащане по причина, че лицето С.А. е с
прекъснати здравноосигурителни права към датата на постъпване и изписване.
По настоящото производство с оглед фактическите твърдения
на страните се очертават основно два спорни въпроси- погасен ли е по давност
предявения иск и здравноосигурено ли е било лицето С.А. към момента на оказване
на болнична помощ и към деня на изписването й.
Първо съдът следва да се произнесе относно възражението
за погасяване на иска по давност, наведено от ответника с отговора на исковата
молба, което не се споделя, по следните съображения:
Безспорно вземанията на лечебните заведения към НЗОК имат
периодичен характер и се погасяват с кратката три годишна давност. Съгласно чл.
111 от ЗЗД давността започва да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо. В процесния случай плащанията на
ИБМП се извършват чрез РЗОК до 30-то число на месеца, следващ отчетния. Претендираното
от ищеца плащане е за месец януари 2016г., поради което и сумата е следвало да
бъде заплатена до 28.02.2016г., от който момент се налага извод, че вземането е
изискуемо и е започнал да тече предвидения от законодателя давностен срок.
Същия изтича на 28.02.2019г., в който ден е подадена по пощата исковата молба, видно от поставения върху
същата печат. Следователно искът е предявен в последния възможен ден преди
погасяването по давност на иска и правопогасяващите възражения на ответника са
неоснователни.Не се споделят възраженията на ответника, че давностния срок
започва да тече от датата, на която е постановен отказ за плащане от страна на
ответника, щом този отказ е направен преди вземането да е станало изискуемо.
Следователно искът следва да се разгледа и по същество
същият е основателен. Установи се от доказателствата по делото, че действително
лицето, на което е оказана болнична помощ- С.А. при постъпване в лечебното
заведение е била с прекъснати здравноосигурителни права, но в деня на
дехоспитализацията- 20.01.2016г. същата е заплатила дължимите вноски чрез
„Изипей“ и на основание чл. 109, ал. 3 от ЗЗО е възстановила
здравноосигурителните си права. След като в този ден плащането е наредено, без
значение за осигуритлния статус на лицето се явява това, че плащането е отразено
следващия ден. Пациента е изпълнил вмененото му задължение с нареждане на
сумата или нейния превод, което е достатъчно условие за да се породят
последиците на чл. 109, ал. 3 от ЗЗО.
По тези съображения искът се явява доказан по основание и
размер и следва изцяло да се уважи, доколкото се установи че е оказана болнична
помощ на лице, което към момента на изписване е здравноосигурено, изпълнен е
според заключението на СМЕ алгоритъма на КП *** и следователно ответника- НЗОК
следва да заплати медицинската дейност от своя бюджет.
С оглед изхода на делото, а
именно- уважаване на исковата претенция изцяло, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски в пълен размер. Същите се
претендират, за тях е представен списък по чл. 80 от ГПК и са налице
доказателства за реалното им извършване- платена ДТ в размер на 50 лева,
депозит за СМЕ в размер на 150 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 180
лева, поради което заплащането им следва да се възложи в тежест на ответника.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса, БУЛСТАТ *********,
чрез РЗОК - гр. Пловдив, с адрес: гр. Пловдив, ул. „Христо Чернопеев“ № 14 да
заплати на ищеца УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 66, представлявано от изп.
дир. ****. **** К. Д. сумата от 475 лева
/четиристотин седемдесет и пет лева/, представляваща цената на Клинична
пътека № *** „*******************“ от Приложение № 16 към НРД за МД 2015г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от постъпване на исковата
молба в съда- 05.03.2019г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА
Национална
здравноосигурителна каса, БУЛСТАТ *********, чрез РЗОК - гр. Пловдив, с адрес:
гр. Пловдив, ул. „Христо Чернопеев“ № 14 да заплати на ищеца УМБАЛ „Свети
Георги” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив,
бул. „Пещерско шосе“ № 66, представлявано от изп. дир. ****. **** К. Д. сумата
от общо 380 лева /триста и осемдесет
лева/, представляваща направени по делото разноски, от които- платена ДТ в
размер на 50 лева, депозит за СМЕ в размер на 150 лева и адвокатско
възнаграждение в размер на 180 лева.
Решението е постановено при
участието на С.И.А. с ЕГН: ********** в качеството й на трето лице- помагач на
страната на ищеца.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Районен съдия: /п/ Диляна Славова
Вярно с оригинала.
Д. К.