№ 135
гр. Шумен, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Константин Г. Моллов
Теодора Енч. Димитрова
при участието на секретаря Таня Й. Кавърджикова
като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20203600500318 по описа за 2020 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на П. И.З., действащ чрез пълномощника адв.
З. Б. от БАК, срещу решение № 489/22.07.2020 г. по гр.д. № 403/2020 г. по описа на ШРС, в
частта, в която са отхвърлени предявените от него искове за сумата от 1 741.24 лева –
дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 242 часа за
периода 01.01.2017 г. – 31.12.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата
на подаване на исковата молба до окончателното й плащане и за сумата от 174.69 лева –
мораторна лихва върху главницата и в частта, в която е осъден да заплати на ответника
разноски по делото в размер на 100.00 лева.
Жалбоподателят намира решението за неправилно, незаконосъобразно и
необосновано по съображения, подробно изложени в жалбата, с оглед на което моли
въззивният съд да го отмени в обжалваната част и постанови друго, с което да уважи
предявените искове изцяло и осъди ответника да му заплати претендираните суми, както и
направените по делото разноски за две инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият ОД на МВР – Шумен, представлявана от
директора Я.И.Р., чрез юрисконсулт И. И. е депозирал отговор на жалбата, в който я оспорва
като неоснователна и моли за оставянето й без уважение.
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, редовна и допустима.
1
Разгледана по същество същата е основателна, поради следното:
Гр.д. № 403/2020 г. по описа на ШРС е образувано по искова молба на жалбоподателя
срещу въззиваемия, имаща за предмет искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумите от 1 452.00 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд в размер на 242 часа за периода 01.01.2017 г. – 31.12.2019 г.,
получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й плащане и 120.00 лева – мораторна лихва за забава върху главницата от 1
452.00 лева, начиная от 01.05.2017 г. до завеждане на исковата молба, изчислена сумарно за
всеки отчетен период.
С протоколно определение от 09.07.2020 г. е допуснато изменение на предявените
искове, като главният иск е увеличен на 1 741.24 лева, а акцесорният – на 174.69 лева.
В срока за отговор ответникът е оспорил исковете като изцяло неоснователни.
Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с обективно съединени искове с
правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр. чл.187, ал.2, т.5 от ЗМВР и чл.86, ал.1 от ЗЗД, като с
решението си ги е отхвърлил изцяло и е осъдил ищеца да заплати на ответника
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева.
Решението се обжалва изцяло от ищеца.
При извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът намери, че атакуваното
решение е валидно и допустимо.
По същество, от събраните по делото писмени доказателства, преценени поотделно и
в съвкупност се установява по категоричен начин и не се спори между страните, че през
периода 01.01.2017 г. – 01.08.2018 г. ищецът е заемал длъжността „ младши автоконтрольор
“ в РУ на МВР – Н.П., а от м. 01.08.2018 г. до 31.12.2019 г. - длъжността „ младши
автоконтрольор „ в РУ на МВР – К., които са структурни звена на ОД на МВР - Шумен.
От приложените писма, графици и протоколи, както и от заключението на вещото
лице по допусната ССЕ, възприето като обективно и компетентно дадено и без възражения
от страните, се доказва, че през същия период ищецът е положил нощен труд в размер на 1
690 часа, от които 122 часа - за І тримесечие на 2017 г., 120 часа - за ІІ тримесечие на 2017
г., 104 часа - за ІІІ тримесечие на 2017 г., 160 часа - за ІV тримесечие на 2017 г., 144 часа - за
І тримесечие на 2018 г., 146 часа - за ІІ тримесечие на 2018 г., 182 часа - за ІІІ тримесечие
на 2018 г., 152 часа - за ІV тримесечие на 2018 г., 170 часа - за І тримесечие на 2019 г., 142
часа - за ІІ тримесечие на 2019 г., 160 часа - за ІІІ тримесечие на 2019 г. и 88 часа - за ІV
тримесечие на 2019 г..
Според направените от вещото лице изчисления, положените от ищеца 1 690 часа
нощен труд, преизчислени с коефициент 1.143 се равняват на 1 932 часа, като, в резултат на
преизчисляването, разликата между положения нощен труд и преизчисления е в размер на
242 часа, а размерът на дължимото му се допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд възлиза на 1 741.24 лева. Размерът на законната лихва върху сумата от 1
2
741.24 лева, считано от първо число на месеца, следващ съответното тримесечие до датата
на завеждане на исковата молба – 18.02.2020 г. се равнява на 174.69 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните изводи от
правна страна:
Съгласно чл.140 от КТ, нормалната продължителност на седмичното работно време
през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на
работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа. „ Нощен „ е трудът,
който се полага от 22.00 часа до 6.00 часа. Съгласно чл.143, ал.1 от КТ „ извънреден „ е
трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на
работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън
установеното за него работно време. Съгласно чл.143, ал.2 от КТ извънредният труд е
забранен, като е допустимо полагането на такъв само в изрично предвидените в 144 от КТ
изключения.
Законът установява принципна допустимост за работа през нощта, като я съчетава с
мерки за ограничаване на неблагоприятното й влияние върху работника, предвиждайки
специална закрила по чл.140, чл.140а, чл.149 и чл.261 от КТ. Положеният нощен труд се
отчита и заплаща увеличено в сравнение с дневния, като увеличението се изразява в
запазване на ставката за дневното работно време и изравняване със съответни коефициенти
в зависимост от начина на изчисляване и отчитане на работното време – чл.9, ал.2 от
НСРОЗ, и в заплащане на допълнително трудово възнаграждение към така увеличеното
възнаграждение, чиито минимален размер е установен в НСОРЗ.
Съгласно разпоредбата на чл.176 от ЗМВР, брутното месечно трудово
възнаграждение на държавните служители в МВР се състои в основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Съгласно чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР,
допълнително възнаграждение е месечното трудово възнаграждение за извънреден труд. В
чл.179, ал.1 от ЗМВР е предвидено, че на държавните служители се заплаща допълнително
възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22.00 часа до 6.00 часа. Съгласно чл.178,
ал.1 от ЗМВР, нормалната продължителност на работното време на държавните служители е
определена на 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Съгласно
чл.178, ал.3, изр. І от ЗМВР работното време на държавните служители се изчислява в
работни дни – подневно, а за работещите 8, 12 или 24-часови смени – сумарно за тримесечен
период. Съгласно чл.187, ал.3, изр. ІІІ от МВР, при работа на смени е възможно полагането
на труд и през нощта между 22.00 часа и 6.00 часа, като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Съгласно чл.178, ал.5 от ЗМВР / обн.
ДВ, бр. 81/2016 г. / , работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се
компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с
възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни – за служителите
на ненормиран работен ден, а за служителите, работещи на смени – с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период, като според ал.6 извънредният
труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.
3
Чл.187, ал.9 от ЗМВР предвижда, че редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките за държавните служители са определят с наредба на министъра на вътрешните
работи. Съгласно чл. 179, ал. 2 от ЗМВР, условията и редът за изплащане на допълнителните
възнаграждения на служителите на МВР се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи, а техният размер - с негова заповед. През исковия период са издадени
няколко такива наредби – Наредба № 8121з-776 от 29.06.2016 г., обн. ДВ, бр.60/02.08.2016
г., в сила от 02.08.2016 г., отменена с решение на ВАС по адм. д. № 8601/2019 г., ДВ, бр.
3/10.01.2020 г., в сила от 10.01.2020 г., Наредба № 8121з-908 от 02.08.2018 г., както и
Наредба № 8121з-1059 от 26.09.2019 г., като нито една от тях не съдържа правила за
трансформиране на нощния труд в дневен, каквито са били регламентирани с чл.31, ал.1 от
предходната Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., отменена с Наредба № 8121з-
592/25.05.2015 г., съгласно който, при сумарно отчитане на отработеното време общият
брой часове положен труд между 22.00 часа и 6.00 часа за отчетения период се умножава по
0.143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния
период. Вместо това, в чл. 9 на всяка от наредбите е посочено, че за всеки отработен нощен
час /час през нощта/ се изплаща допълнително възнаграждение за полагане на нощен труд
/полагане на труд през нощта от 22, 00 до 6, 00 часа/, т.е. - че за нощния труд се следва
допълнително възнаграждение, но без да бъде конкретизиран механизмът за определянето
му.
В конкретната хипотеза страните спорят приложими ли са нормите на КТ и на НСОРЗ
при отчитане и заплащане на положения от държавните служители на МВР нощен труд или
следва да се прилагат единствено разпоредбите на ЗМВР и на издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове, съответно дали е налице извънреден труд при превръщане
на нощните часове в дневни по реда на чл.9, ал.2 от НСОРЗ.
По поставения въпрос, практиката на съдилищата е противоречива, като настоящата
инстанция споделя тази, според която, доколкото в ЗМВР и издадените въз основа на него
наредби, с изключение на отменената Наредба № 8121з-407/2014 г., липсва правна
регламентация за преобразуване на часовете положен нощен труд в дневен, то следва да се
прилагат разпоредбите на НСОРЗ, а именно, че при сумарно изчисляване на работното
време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време.
Съгласно чл.46, ал.2 от ЗНА, когато нормативният акт е непълен, за неуредените от
него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това
отговаря на целта на акта. Именно такъв е и настоящият случай. С оглед безспорния факт,
че служителите в МВР са държавни служители, то за неуредените в специалния закон
отношения следва да се приложи общия закон, а именно ЗДСл.. Аргумент за субсидиарно
приложение на ЗДСл. за правоотношенията на служителите на МВР при липса на изрична
4
разпоредба в ЗМВР, е и това, че обратното разбиране би поставило в неравностойно
положение държавните служители в МВР спрямо другите държавни служители, както и
спрямо работниците и служителите, работещи по трудови правоотношения. Ето защо, макар
и ЗМВР да не предвижда законова делегация, препращаща към общия ЗДСл., както това е
било уредено в отменения ЗМВР, то доколкото няма изрично уредено нещо друго, за
неуредените отношения приложение намира ЗДСл., който от своя страна пък препраща към
трудовото законодателство по КТ. Така, разпоредбата на чл.67, ал.3 от ЗДСл. постановява,
че минималните и максималните размери на основните заплати по нива и степени за
държавните служители, размерите на допълнителните възнаграждения и редът за
получаването им се определят с наредба на Министерския съвет и не могат да бъдат по-
ниски от определените в трудовото законодателство.
Предвид горното и разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗМВР, която предвижда, че
държавните служители, полагащи труд за времето между 22.00 часа и 6.00 часа, се ползват
със специална закрила по КТ, съдът достига до извод, че размерите на допълнителните
възнаграждения на държавните служители в МВР не могат да бъдат по-ниски от
определените в трудовото законодателство, както и, че при безспорната липса на изрична
уредба в специалните наредби, издадени от министъра на МВР и до изменението на чл.187,
ал.4 от ЗМВР / обн. ДВ, бр.60/2020 г. /, в случая субсидиарно приложение намират
правилата на КТ и НСОРЗ.
Съгласно разпоредбата на чл.67, ал.7, т.1 от ЗДСл. и чл.20 и чл.21 от Наредбата за
заплатите на служителите в държавната администрация, допълнителното възнаграждение за
всеки отработен нощен час или част от него (след 22.00 ч. до 06.00 ч.) е до 0.25 лева, а за
положен извънреден труд за работа при сумирано изчисляване на работното време се
заплаща допълнително възнаграждение от 50% върху индивидуалната основна заплата. В
НСОРЗ – чл. 8 (в относимата му редакция) също е предвидено правило, че за всеки
отработен нощен час или за част от него между 22.00 ч. и 6.00 ч. на работниците и
служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не
по-малък от 0.25 лева. В този смисъл и държавните служители в МВР имат право да
получават възнаграждение за положен от тях нощен и извънреден труд, като не могат да
бъдат поставяни в неравностойно положение спрямо другите държавни служители и
полагащите труд по трудово правоотношение ( Решение № 311/08.01.2019 г. по гр. д. №
1144 по описа за 2018 г. на ВКС, ІV-то Г. О., постановено по реда на чл. 290 от ГПК).
Относно правилата при сумарно отчитане на работното време на служителите
(каквото е процесното), следва да се прилага и правилото за трансформиране на нощните
часове в дневни, предвидено в чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, като това следва да се извърши
независимо от това дали ответникът е изпълнил задължението си да заплати на ищеца
допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0.25 лева на всеки отработен час
през нощта. Това е така, тъй като законодателят е предвидил увеличено заплащане на
нощния труд в сравнение с дневния, като това увеличение се изразява на първо място в
запазването на ставката за дневното работно време, като изравняването се извършва със
5
съответни коефициенти в зависимост от начина на изчисляване и отчитане на работното
време (подневно или сумирано) - виж чл. 9, ал. 2 НСОРЗ и на второ място - в заплащане на
допълнително трудово възнаграждение към така увеличеното възнаграждение, чийто
минимален размер е установен в ЗМВР, чл.67 от ЗДСл. и приложимите актове и чл.8 НСОРЗ
(В този смисъл Решение № 14/27.03.2012 г. по гр. д. № 405/2011 г. на ВКС, ІV-то Г. О.,
постановено по реда на чл. 290 от ГПК).
Съгласно правилото, предвидено в чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, при сумирано изчисляване
на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. В
исковия период липсва норма, която да определя нормалната продължителност на нощното
работно време при подневно отчитане на работното време, поради което съответно
приложение намира разпоредбата на чл.140, ал.1 от КТ, съгласно която нормалната
продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа.
Отношението между определената в чл.187, ал.1 от ЗМВР нормална продължителност на
работното време – 8 часа дневно или 40 часа седмично и нормалната продължителност на
нощното работно време – 7 часа, установени за подневно отчитане на работното време на
служителите в МВР е 1.143.
В разпоредбата на чл.18, ал.3 от НСОРЗ е предвидено, че при сумирано изчисляване
на работното време броят на отработените дни се установява като отработените часове през
месеца, след превръщането на нощните часове в дневни, се разделят на дневната
продължителност на работното време, установена за работното място при подневно
отчитане на работното време. В приложимата към процесния период Наредба № 8121з-776
от 29.07.2016 г. не е предвидена подобна корекция чрез превръщане на нощните часове в
дневни при отчитане и заплащане на извънреден труд. В чл.26, ал.1 от тази наредба е
предвидено, че при сумирано отчитане на работното време общият брой на отработените
часове по график се сравнява с нормата работни часове за отчетния период, получена от
броя календарни работни дни за периода, умножени по цифрата осем. Получените часове
над тази норма се отчитат като положен труд извън редовното работно време.
С оглед изложеното по-горе относно приложимостта на разпоредбата на чл.9, ал.2 от
НСОРЗ съдът, счита, че следва отработените от ищеца нощни часове да бъдат преизчислени
с коефициент 1.143.
В тази връзка, не може да бъде споделена тезата на въззиваемия, че при специалната
уредба на продължителността на дневния и нощния труд на полицаите и пожарникарите,
часовете нощен труд, положени от тях, следвало да бъдат умножени по 1, а не по 1.143. На
първо място това е така, защото чл. 187, ал. 3 от ЗМВР в редакцията на закона в исковия
период не предвижда 8-часова продължителност на нощния труд, а само ограничава нощния
труд до 8 часа, като предписва, че "работните часове не следва да надвишават средно 8 часа
за всеки 24-часов период". От тук следва извод и за погрешността на изчисленията, водещи
до съотношение 1: 1, каквото законът не предвижда. От друга страна, подобно тълкуване би
6
поставило служителите на МВР в неравностойно положение спрямо останалите лица,
полагащи нощен труд по трудово правоотношение. Нощният труд се отчита и заплаща
увеличено в сравнение с дневния и този подход на законодателя е напълно оправдан от
гледна точка на физическите и умствени способности на човешкия организъм от една страна
и тежестта на престирането на работна сила през нощта – от друга. Възприемането на
обратната теза би поставило държавните служители в МВР в по-неблагоприятно положение
от останалите работници или служители, работещи по трудови правоотношения при други
работодатели.
В конкретната хипотеза се установи, че през исковия период – от 01.01.2017 г. до
31.12.2019 г. жалбоподателят е положил нощен труд в размер на 1 690 часа, който
преизчислен с коефициент 1.143 се равнява на 1 932 часа, като, в резултат на
преизчисляването, разликата между положения нощен труд и преизчисления е в размер на
242 часа, а дължимото му се допълнително възнаграждение за положения извънреден труд
възлиза на 1 741.24 лева.
В съответствие с изложените фактически и правни доводи и като съобрази, че в
постановеното решение от 24.02.2022 г. на СЕС по дело С-262 също е прокламиран като
основополагащ и приложим принципът за гарантиране от законодателството на страните
членки на ЕС защитата на безопасността и здравето на работещите и предвиждане на мерки
за компенсиране на особената тежест на положения нощен труд, съдът достига до извод, че
предявеният главен иск е основателен и доказан и следва да се уважи изцяло.
Поради основателността на главния иск за сумата от 1 741.24 лева, следва да бъде
уважен и акцесорния иск за лихва забава върху главницата, считано от първо число на
месеца, следващ съответното тримесечие до датата на завеждане на исковата молба, в
размер на 174.69 лева.
Предвид горното, настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е
неправилно и следва да се отмени изцяло, като вместо него бъде постановено друго, с което
ОД на МВР – Шумен да бъде осъдено да заплати на П. И.З. сумите от 1 741.24 лева –
допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд в размер на 242 часа, положен
през периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2019 г. и 174.69 лева – лихва за забава върху
главницата от 1 741.24 лева, считано от 01.05.2017 г. до датата на завеждане на исковата
молба 18.02.2020 г..
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на
жалбоподателя деловодни разноски за адвокатски хонорар в размер на 400.00 лева – за първа
инстанция.
Що се отнася до възведеното от ответника възражение за прекомерност на заплатения
от ищеца адвокатски хонорар, съдът приема, че е изцяло неоснователно, поради което
следва да се отхвърли, с оглед на обстоятелството, че възнаграждението на адвоката е
очевидно под установения в Наредба № 1/09.07.2004 г. минимум.
На основание чл.78, ал.6, вр. чл.83, ал.3, вр. чл.83, ал.1, т.1 от ГПК въззиваемият
7
следва да заплати на бюджета на съдебната власт държавна такса върху цената на уважените
искове в размер на 119.65 лева и разноски за вещо лице в размер на 250.00 лева, платими по
сметка на ШРС и държавна такса за въззивно обжалване в размер на 59.82 лева, платими по
сметка на ШОС.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 489/22.07.2020 г. по гр.д. № 403/2020 г. по описа на
Районен съд – Шумен, като вместо него постановява:
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Шумен, гр. Шумен, ул. Сан Стефано № 1 да
заплати на П. И.З., ЕГН **********, с адрес: гр. Н.П., ул. №, ет., ап.1 сумите от 1 741.24
лева – допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд в размер на 242 часа,
положен през периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2019 г., ведно със законната лихва за забава,
считано от датата на завеждане на исковата молба – 18.02.2020 г. до окончателното
изплащане на сумата и 174.69 лева – мораторна лихва върху главницата от 1 741.24 лева, в
размер на законната, дължима за периода 01.05.20017 г. – 18.02.2020 г..
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Шумен, гр. Шумен, ул. Сан Стефано № 1 да
заплати на П. И.З., ЕГН **********, с адрес: гр. Н.П., ул. №, ет., ап.1 деловодни разноски за
платен адвокатски хонорар в размер на 400.00 лева – за първа инстанция.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Шумен, гр. Шумен, ул. Сан Стефано № 1 да
заплати на бюджета на съдебната власт държавна такса върху цената на уважените искове в
размер на 119.65 лева и разноски за вещо лице в размер на 250.00 лева, платими по сметка
на ШРС и държавна такса за въззивно обжалване в размер на 59.82 лева, платими по сметка
на ШОС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8