Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. ***,
25.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***СКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в открито заседание,
на трети октомври през две хиляди и деветнадесета
година в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : МИЛЕНА ТОМОВА
При
секретаря : Анета Христова
като разгледа
докладваното от съдия Томова гражданско дело № 4244 по описа на съда за 2019г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по обективно съединени искове с правно
основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Производството по
делото е образувано въз основа на постъпила искова молба от „Т.П.” ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изп.директор ***против
К.С.П. с ЕГН ********** и Г.С.П. с ЕГН **********, с която са предявени
обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Твърди се, че ответниците са собственици на топлоснабден
имот: апартамент, находящ се в ***, и като такива са клиенти на топлинна
енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката,
като за периода от 01.11.2013г. до 30.04.2019г. не са погасили своите
задължения към ищцовото дружество за процесния топлоснабден имот – апартамент с
абонатен номер ***, възлизащи на сума в общ размер на 962,17лв. Навеждат се
доводи, че съгласно предвиденото в приложимите Общи условия дължимите месечни
суми за ТЕ следвало да се заплащат в 30-дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнасят. Поради неплащане на датите на падеж, ответниците дължали и
лихва за забава, изчислявана в размер на 305,10 лв. за периода от 04.01.2014г.
до 14.06.2019г. Претендира се да бъдат осъдени ответниците да заплатят в полза
на ищеца горните суми, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на завеждане на исковата молба до окончателното плащане.
Ответникът Г.С.П. не е депозирал писмен отговор в срока
по чл.131 от ГПК.
С определение №3757 от 09.09.2019г. е прекратено
производството по делото по отношение на ответника К.С.П..
С молба от 29.08.2019г. ищецът е посочил, че ответника К.С.П.
не е съсобственик на имота, т.к. се бил отказал от наследството на
наследодателя С.Г.П.. При това единствен собственик оставал ответника Г.С.П.,
който следвало да отговаря за целия дълг. При това се претендира да бъде осъден
същия да заплати в полза на ищеца сумите от 962,17лв., представляваща главница
за периода от 01.11.2013г. до 30.04.2019г. и 305,10лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 04.01.2014г. до 14.06.2019г.
Ответникът Г.П. е депозирал след срока за отговор писмена молба, с която релевира възражение за погасяване по давност на исковете за периода преди 14.06.2016г.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното :
Установява се от приложеното удостоверение за наследници №***., изд. от Община ***, че ответника Г.С.П. е син и законен наследник на С.Г.С.,***, починал на 22.10.2015г.
Видно е от същото писмено доказателство, че наследодателя е оставил и син К.С.П., но както се установява от приложеното копие на удостоверение №***, този наследник се е отказал от наследството на неговия баща и отказът му е бил вписан в особената за това книга, водена от същия съд под №***. При това, единствен наследник по закон остава ответника Г.С.П..
Не се спори и е видно от приложената Справка по лице от СВ-***, че наследодателя С.Г.П. е бил собственик на процесния ***в ***, ***. След смъртта му собствеността върху имота е преминала в патримониума на ответника Г.П..
Безспорно е
по делото, че жилището се намира в топлоснабдена сграда и за него има открита
при топлопреносното предприятие партида с абонатен номер ***.
Видно е от
представените от ищеца справка за същия абонат и счетоводно извлечение, че за
процесния апартамент през процесния период от 01.11.2013г. до 30.04.2019г. са
били начислени суми за отопление от отоплителни тела с измервателни уреди – 227,79лв.;
суми за отопление без ИРУ – 350,63лв.; за топлинна енергия, отдадена от сградна
инсталация –424,50лв. и за услуга дялово разпределение – 29,25лв. или общо 1 032,17лв.
Видно е от
приложената счетоводна справка (на л.6), че за същия период е била заплатена единствено
сума в размер на 70лв., която е била приспадната от главницата за м.февруари
2014г. и е останала неплатена общо
главница за периода в размер на 962,17лв.
При съобразяване разпоредбата на чл.31, ал.1 от Общите
условия, предвиждаща, че купувачите са длъжни да заплащат дължимите месечни
суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят и на основание нормата на чл.40 от ОУ, предвиждаща начисляване на
законната лихва за периода на забава, ***-*** е начислила върху дължимите
главници и лихва за забавеното им плащане, възлизаща в общ размер на 305,10лв.
за периода от 04.01.2014г. до 14.06.2019г.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.153 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. При
тази законодателна уредба, правоотношението по продажба на топлинна енергия
между топлопреносното предприятие и потребителя възниква по силата на закона
(чл.150 от ЗЕ) при публично известни
общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя (в този
смисъл Решение №35 от 21.02.2014г. на ВКС по гр.д. № 3184/2013 г., ІІІ г.о.).
Писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи
конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия. С оглед на
това, за част от процесния период – от м.ноември 2013г. до м.октомври 2015г.,
наследодателят на ответника – С.Г.С., като собственик на процесния имот, е имал
качеството потребител на доставената до него топлинна енергия, а за останалата
част от периода – от м.ноември 2015г. до 30.04.2019г., това качество е имал
ответника Г.С.П., който като единствен наследник по закон е придобил
собствеността върху имота.
В съответствие
с разпоредбата на чл.60, ал.1 от ЗН, за задълженията за стойността на доставена
топлинна енергия, възникнала като задължение в патримониума на наследодателя С.С.,
обременяваща оставеното наследство, отговаря ответника Г.П., който го е приел.
За останалата част от дълга, съставляван от стойността на доставената топлинна
енергия до имота след откриване на наследството, ответника отговаря като
собственик придобил правата си на собственост по наследство.
Предвид
изложеното, съдът счита, че ответника дължи на ищеца стойността на доставената и
неплатена топлинна енергия до процесния имот за целия процесен период от 01.11.2013г.
до 30.04.2019г., възлизаща на 962,17лв.
Като настъпил
в хода на производството по делото следва да се съобрази факта на частично
плащане на сума в размер на 99,47лв. на 27.06.2019г., в съответствие с
признанието на ищеца, направено в ос.з. на 03.10.2019г. Плащането следва да се
отчете за погасяване на част от търсената главница, както е извършено
осчетоводяването при ищеца, т.к. е по волята на кредитора и е по-благоприятно
за длъжника. При това остава неплатена за процесния период от време главница в
размер на 862,70лв.
Съобразявайки,
че главниците не са били заплащани в определения с разпоредбата на чл.31, ал.1
от ОУ - 30 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, съдът
счита, че потребителя дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва
по правилото на чл.86, ал.1 от ЗЗД. Установи се от приложеното счетоводно
извлечение, че тази лихва се изчислява в общ размер на 305,10лв. за процесния
период от 04.01.2014г. до 14.06.2019г.
С молба от
18.09.2019г. ответника е заявил възражение за погасяване по давност с три
годишен давностен срок на претенциите за периода преди 14.06.2016г. Съдът
намира възражението за недопустимо и като такова не би могъл да го разгледа.
Според безпротиворечивата съдебна
практика правото на ответника да направи възражение за погасяване по давност на
вземането – предмет на иска, се преклудира с изтичане на срока за отговор на
исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК (в този смисъл Решение № 111/08.10.2010г. по т. дело № 1068/2009г., I т.о., Решение №177/26.11.2010г. по т.дело №46/2010г. II т.о.). В случая ответника е заявил възражението си за
давност след изтичане на предоставения му срок за писмен отговор. Ето защо, то
не може да бъде взето предвид, а давността не се прилага служебно от съда.
С оглед изложеното, съдът намира, че предявеният
иск за главница е основателен и доказан до размера на сумата от 862,70лв., а за
разликата до пълния претендиран размер от 962,17лв. се явява погасен чрез
плащане в хода на производството. Искът за мораторна лихва се явява изцяло
основателен и доказан в претендирания размер от 305,10лв. и за периода от
04.01.2014г. до 14.06.2019г.
По въпроса за разноските. С
оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответника дължи на ищеца изцяло
разноските по спора, които са в размер на 51лв. за държавна такса (дължима
съобразно цената на исковете), 5лв. за съдебно удостоверение и 100лв. за юрисконсултско
възнаграждение (определено по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.25,
ал.1 от НПП) или общо 156лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Г.С.П., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на “***-***” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, сумата
от 862,70 лв., на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, представляваща стойност
на доставена и неплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2013г. до 30.04.2019г.,
както и сумата
от 305,10лв., на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, представляваща
обезщетение за забава за периода от 04.01.2014г. до 14.06.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба – 25.06.2019г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
главница за разликата до пълния претендиран размер от 962,17лв., като погасен
чрез плащане в хода на производството по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Г.С.П., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на “***-***” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, сумата
от 156лв., представляваща деловодни разноски.
решението
подлежи на обжалване пред плевенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.
районен съдия: