Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

                                          № 260091, 18.09.2020 год., гр.Търговище

 

                                              В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Търговищкият районен съд, шести състав, в публично заседание на  осемнадесети август през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЯРА МАРКОВА

 

Секретар : Женя Иванова,

 като разгледа докладваното от Председателя гр.д. № 2088 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по предявен иск с правно основание чл. 33, ал.2 от ЗС.

 

          Ищците твърдят в исковата си молба, че  са наследници на Г. С. Г. , починал през 1962 год., който през 1959 год., заедно с наследодателя на първите двама ответници закупили недвижим имот в гр.Търговище, с площ около 360 кв.м. Твърди се също, че през 1967 год. наследодателя на първите двама ответници и ищците взаимно си отстъпват право на строеж в дворното място и изграждат двуетажна жилищна сграда, като всеки ползва по един от етажите. Ищците твърдят, че през октомври 2019 год. установили, че първите двама ответника са продали на втория ответник своите идеални части от дворното място и сградата, като втория ответник е трето лице извън кръга на съсобствениците. Считайки, че те и първите двама ответника са съсобственици на дворното място, ищците твърдят, че прехвърляйки правата си на трето лице, без да предложат преди това на останалите съсобственици изкупуването ответниците са нарушили разпоредбите на чл.33 и чл.66 от ЗС, което определя интереса им от предявяване на иска. Поради това молят съда да постанови решение, с което да допусне изкупуване от ищците на недвижимия имот- земя и жилище-апартамент, при същите условия при които е била извършена продажбата между ответниците. В съдебно заседание иска се поддържа от процесуалния представител.

 

         В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК са постъпили  писмени отговори от ответниците. Ответниците оспорват изцяло предявения иск, като са изложили доводи, че не са на лице основанията на чл.33 от ЗС, поради липса на съсобственост между ищците и първите двама ответника. В отговорите се твърди, че дворното място няма самостоятелно предназначение, а обслужва изградената в него сграда в режим на етажна собственост, като ищците, съответно първите двама ответника са собственици на самостоятелни обекти-жилища на първи и втори етаж, поради което за ответниците преди прехвърляне на имота не е възниквало задължение да предлагат изкупуване на ищците, което обуславя неоснователност на иска. Ответниците претендират разноски в производството. В съдебно заседание поддържат доводите изложени в отговорите чрез процесуалните си представители.

 

        След като прецени събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

          Няма спор по делото, а е видно и от приложените писмени доказателства, че ищците са наследници по закон на Г. С. Г. , починал на 19.07.1962 год., а първите двама ответници са наследници по закон на М. И. Г., починал на 12.08.1984 год. В хода на съдебното производство е починала втората ответница Н.С.Г., починала на 21.05.2020 год., като неин правоприемник в процеса е първата ответница като единствен наследник по закон ( виж л.115). От приложения по делото нот.акт № 152, т.І , дело № 267/1959 год. на РСТ се установи, че наследодателя на ищците и наследодателя на първата ответница са закупили недвижим имот, находящ се в гр.Търговище и представляващ : къща при застроено и незастроено дворно място от около 360 кв.м., за което е бил отреден парцел XVII, пл.№ 2259 в кв.124 по плана на града и до колкото в нотариалния акт не е посочено друга са го придобили в съсобственост при равни части. След смъртта на Г. Г. през 1962 год. наследодателя на ищците и наследниците на Г. Г., с нотариален акт № 27, том II, дело № 415/1967 год. взаимно са си отстъпили право на строеж върху съсобственото дворно място, като наследодателя на първата ответница е придобил право на строеж върху втори етаж на двуетажна жилищна сграда, първата ищца, действаща тогава лично за себе си и като законен представител на децата си и П. К. са придобили правото на строеж на първия жилищен етаж от сградата. Не се спори по делото, че правото на строеж е упражнено от страните, така както е било договорено и в съсобственото им дворно място е била изградена двуетажна жилищна сграда, като първия етаж е бил построен от ищците и П. К., а втория етаж от наследодателя на първата ответница. Видно от приложения по делото протокол по гр.д. № 322/1969 год. на ТРС към 30.01.1970 год. сградата е била изградена, като собствениците, съответно наследодателя на първата ответница, първата ищца, действаща за себе си и децата си и П. К. са постигнали съдебна спогодба, като са разпределили собствеността върху избените помещения и подпокривното пространство в изградената сграда и са разпределили ползването на общите части. От приложените по делото удостоверения за идентичност, издадени и от общ.Търговище и от АГКК Търговище се установи, че недвижимия имот описан в посочените по-горе нотариални актове е идентичен с ПИ с идентификатор ........., с площ от 249 кв.м. по кадастралната карта на гр.Търговище, одобрена със Заповед № РД-18-18/17.06.2005 год. на Изпълнителния директор на АГКК, а от приложените по делото скици от АГКК Търговище е видно, че двуетажната сградата, изградена съобразно отстъпеното право на строеж е с идентификатор ..........1 и в нея има два самостоятелни обекта – жилище , а именно обект ..........1.1 на втори етаж и обект ..........1.2 на първи жилищен етаж. От показанията на разпитаните по делото свидетели Д. и П. се установи, че първата ответница и нейното семейство са живеели и ползвали втория жилищен етаж на процесната сграда явно , необезпокоявано повече от 30 години без някой да им оспорва правото на собственост върху жилището, а първия жилищен етаж е ползван от ищците. От нот.акт  за покупко продажба № 8, том XIV, дело № 683/2019 год. на СВ при РСТ се установява, че първата ответница и нейната майка Н.Г.  са продали на втория ответник процесния самостоятелен обект в сграда – жилище-апартамент № 1, с идентификатор ..........1.1 с площ от 87.00 кв.м., ведно с 1/2 ид.ч. от ПИ с идентификатор ........., с площ от 249 кв.м., ведно с три избени помещения, от страната на калката на съседната сграда и източната половина на подпокривното пространство, ведно със съответните ид.части от общите части на сградата и правото на строеж върху дворното място за сумата от 41 000 лв. От приложените по делото копие от нотариално дело № 325/2019 год. на Нотариус С.Г.с район на действие ТРС се установи, че при извършването на сделката между двама ответници не са представени доказателства по см. на чл. 33, ал.1 от ЗС.

 

          При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

          Предявен е конститутивен иск с правно основание чл. 33, ал.2 от ЗС за допускане изкупуването на съсобствен дял от имот, като исковата молба е депозирана в рамките на преклузивния двумесечен срок по чл. 33, ал.2 изр. второ от ЗС. Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал.1 от ЗС, съсобственик може да продаде своята част от недвижим имот на трето лице само след като представи пред нотариуса писмени доказателства, че е предложил на другите съсобственици да купят тази част при същите условия и декларира писмено пред него, че никой от тях не е приел това предложение. Посочената норма не съдържа забрана на съсобственика да се разпорежда със своята част от съсобствения имот в полза на трето чуждо на съсобствеността лице, а само ограничение в упражняването на това право. Другият съсобственик, съгласно действащия материален закон, е длъжен да предложи имота на съсобственика си на действително договорената цена и ако същият откаже да го купи, то съсобственикът може да го продаде на трето лице. Предложението и отказът трябва да са направени на действително договорената цена. Ако имотът не е предложен на съсобственика или не е предложен на действително договорените условия, тогава за съсобственика възниква правото да предяви иск да изкупи имота при договорената цена. Нормата на  чл. 33 от ЗС дава право на съсобственика да бъде предпочетен при продажба на идеална част от друг съсобственик на трето лице, чуждо на съсобствеността. Искът е конститутивен и с уважаването му се реализира едно потестативно право, защото се упражнява с изявление от непоканения непродаващ съсобственик и има за последица настъпването на правна промяна. От изложеното до тук безспорно следва, че основната предпоставка за уважаване на иска по чл. 33, ал. 2 ЗС е наличието на съсобственост между ищеца и продавача по договора за продажба, по който ищецът може да встъпи, упражнявайки правото си на изкупуване, ако го е предявил в двумесечен срок от узнаване на продажбата.

         В конкретния случай, ищцовата страна, която носи доказателствената тежест за установяване на факта, че процесният имот е в режим на съсобственост, не доказа по безспорен начин това. Нещо повече, от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи по безспорен начин, че процесния имот, представлява самостоятелен обект в двуетажна сграда, построена в поземлен имот, съсобствен между ищците и първата ответница, в която сграда има и друг самостоятелен обект, собственост на ищците. Твърденията на ищците, че процесния имот, находящ се втория жилищен етаж на сградата е съсобствен между тях и ответницата съдът счита за абсолютно неоснователни, доколкото се установи, че праводателя на ответницата и ищците са си отстъпили взаимно право на строеж в съсобственото дворно място, като изрично са договорили, че праводателя на ответницата ще построи втори етаж , а ищците и П. К. първия жилищен етаж на двуетажна сграда, като по този начин и на осн. чл.63 от ЗС всеки от тях е станал собственик на съответното жилище – на първи и втори етаж, а в последствие са извършили делба и са прекратили съсобствеността и върху избените помещения и подпокривното пространство, разпределяйки се ползването на общите части на сградата. След реализиране на правото на строеж, земята, която е останала съсобствена е изгубила самостоятелното си предназначение, същата осигурява ползването на сградата по предназначение и вече има обслужващ характер. По този начин между страните по отношение на изградените два самостоятелни обекта в сградата не е на лице съсобственост, а е възникнала етажна собственост, спрямо която разпоредбите на чл.33 от ЗС не се прилагат и като собственици на жилището ответниците са имали право да се разпоредят с него прехвърляйки го на трето лице, ведно с прилежащите идеални части от обслужващия терен, без ограниченията на чл.33 от ЗС.  В този смисъл е и съдебната практика - Решение № 306 от 27.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5835/2007 г., IV г. о., ГК, Решение № 441 от 10.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1056/2010 г., I г. о., ГК, Решение № 87 от 24.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5323/2014 г., II г. о., ГК.

 

       С оглед изложеното съдът счита, че след като ищците и първата ответница не са съсобственици на процесния имот, като тук следва да се отбележи, че самите ищци в друго гражданско производство между същите страни - гр.д. №1219/2019 год. на РСТ ( виж л.133) са заявили пред съда, че ответниците са собственици на жилището на втория жилищен етаж -, то и предявения иск с правно осн. чл.33, ал.2 от ЗС е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

 

           С оглед изхода от спора, ищците следва да заплатят на ответниците направените разноски по делото както следва : на първата ответница разноски в размер на 1750 лв. -  платено адвокатско възнаграждение и на втория ответник разноски в размер на 500 лв. – платено адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК.

 

                                                   Водим от горното, съдът

 

                                                          Р     Е     Ш     И :

 

 

          ОТХВЪРЛЯ предявения от М.П.К., ЕГН ********** и С.Г.С., ЕГН **********,***, действащи чрез пълномощник адв. Ц.И. от ТАК, със съдебен адрес:*** против И.М.Т., ЕГН ********** ***, действаща чрез пълномощник адв. И.И. от ТАК и А.М.А., ЕГН ********** ***, действащ чрез пълномощник адв. Й.К. от ТАК, със съдебен адрес ***, хотел „Мизия“, ет.1, офис 118, иск за допускане на изкупуване при действително уговорените условия за покупко-продажба в нотариален акт № 8, том XIV, дело № 683/2019 год. на СВ при РСТ на САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА - ЖИЛИЩЕ-АПАРТАМЕНТ № 1, с идентификатор № ........., по кадастралната карта на гр. Търговище, одобрена със Заповед № РД-18-18/17.06.2005 год. на ИД на АГКК - София, находящ се в гр. Търговище, ул. „х.к.” № 7, ет. 2, с предназначение - жилище, апартамент, с площ от 87.00 кв. м., при граници и съседи на жилището: на същия етаж: няма, под обекта: обект № ..........1.2, над обекта: няма, ведно с 1/2 ид.ч. от ПИ с идентификатор № .........по кадастралната карта на гр. Търговище, одобрена със Заповед № РД-18-18/17.06.2005 год. на ИД на АГКК - София, с предназначение - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10 м.), с площ от 249.00 кв. м. (двеста четиридесет и девет) квадратни метра, находящ се в гр. Търговище, ул. „х.к.” № 7, при граници и съседи: ПИ ........., ПИ ......... и ПИ ........., ведно с трите избени помещения от страна на калкана към съседната сграда, ведно с източната половина от подпокривното пространство и ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху дворното място, като неоснователен, на осн. чл. 33, ал.2 от ЗС.

          ОСЪЖДА М.П.К., ЕГН ********** и С.Г.С., ЕГН **********,***, действащи чрез пълномощник адв. Ц.И. от ТАК, със съдебен адрес:***, да заплатят на И.М.Т., ЕГН ********** ***, действаща чрез пълномощник адв. И.И. от ТАК , разноските по делото в размер на 1750лв. адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК.

 

          ОСЪЖДА М.П.К., ЕГН ********** и С.Г.С., ЕГН **********,***, действащи чрез пълномощник адв. Ц.И. от ТАК, със съдебен адрес:***, да заплатят на А.М.А., ЕГН ********** ***, действащ чрез пълномощник адв. Й.К. от ТАК, със съдебен адрес ***, хотел „Мизия“, ет.1, офис 118 направените по делото разноски в размер на 500 лв. адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК.

 

          РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, в двуседмичен срок, от връчването му на страните пред Окръжен съд Търговище.

 

                                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ :