№ 11865
гр. С, 17.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20221110150561 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от „СВ“ АД с ЕИК ****, с която по реда
на чл.422, ал.1 ГПК, срещу П. П. Г. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С, ЖК.Л 5, бл.542, вх.Г,
ет.2, ап.80 са предявени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. с 198о, ал. 1 от Закона за водите и чл.86, ал.1 ЗЗД, за сумата от 759,38 лева (седемстотин
петдесет и девет лева и 38 стотинки), представляваща главница за потребена вода и ВиК
услуги за периодa от 07.08.2019 г. до 09.02.2022 г. за имот на адрес: гр. С, ЖК.Л 5, бл.542,
вх.Г, ет.2, ап.80 с кл. № **********, ведно със законна лихва за период от 16.06.2022 г. до
изплащане на вземането, сумата 19,96 лева (деветнадесет лева и 96 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 07.09.2019 г. до 09.02.2022 г.,, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 26.08.2019г. по
ч.гр.д.№ 47304/2019г. на СРС, 118 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на неформален договор за предоставяне на ВиК услуги при публично известни общи
условия. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника ВиК услуги (доставка на питейна вода и отвеждане на отпадни води) в посочения
обект, като купувачът не е заплатил дължимата цена.
Ответникът депозира отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. Оспорва да
е налице облигационна връзка с ищцовото дружество. Оспорва до имота да е доставяно
твърдяното количество услуги и стойността на същите, както и правилното им отчитане.
Заявява и възражение за изтекла погасителна давност за вземането.
Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу
тях и доказателствата по делото, намира следното от фактическа и правна страна:
Основателността на предявения иск по чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 198о, ал.1 ЗВ е
необходимо да бъде доказано в рамките на производството, че в рамките на процесния
1
период между ищецът в качеството на ВиК оператор и ответницата в качеството на
потребител на ВиК услуги е съществувало валидно облигационно отношение, по силата на
което ищецът е доставял В и К услуги в претендираните количества в посочения обект,
чиято стойност възлиза поне на претендираната сума. Доказателствената тежест за
установяване на посочените обстоятелства с оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК е на
ищеца, който ги твърди и основава претенциите си на тяхното съществуване.
Съгласно разпоредбата на чл.198о, ал.1 от Закон за водите страните по облигационното
отношение по предоставяне на В и К услуги по смисъла на този закон и Закон за регулиране
на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), са В и К операторите и
потребителите. Съгласно § 1, т. 2, б. "а" и б. "б. " от ДР на ЗРВКУ "потребители" по смисъла
на закона са: юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните
имоти, за които се предоставят В и К услуги; юридически или физически лица - собственици
или ползватели на имоти в етажната собственост. Сходна е дефиницията и в разпоредбата
на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, според
която абонати, съответно потребители на услуги В и К, са отделните собственици на имоти
и лица, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилищни
имоти.
В настоящото производство не се установява по безспорен начин в рамките на
процесния период ответницата да притежава някое от посочените качества, което да я
квалифицира като потребител на ВиК услуги и страна по облигационна връзка с ищеца за
предоставяне на ВиК услуги. С исковата молба ищецът твърди, че ответницата е потребител
на ВиК услуги за посочения имот. Представя документ, озаглавен споразумителен протокол
№ СВ 630000015694/10.10.2019 г., в който са записани имената на ответницата като титуляр
на партида с кл. № ********** и е посочено, че дължи сумата от 350 лева за периода от
05.08.2018 г. до 10.10.2019 г., за която е предвидено разсрочено плащане в периода от
10.10.2019 г. до 10.08.2020 г. Документът не носи подписи на посочените в него лица, нито
от съдържанието на същия е видно посочената сума вземане за какво представлява и
посочената партида за кой конкретен имот се отнася. Поради това и посоченият документ
съдът намира, че не съставлява годно доказателство за установяване наличието на
облигационна връзка между страните за ВиК услуги за процесния имот.
Ищецът не ангажира доказателства, които да установяват, че ответницата е собственик
или ползвател на имота. От заключението по допусната съдебна експертиза се установява,
че имотът е водоснабден и че са доставяни ВиК услуги, за които са издавани фактури.
Ищецът е представил ръкописни бележки без посочен автор и подпис, справка отчет на
водомери и фактури за начисляване на задължения за заплащане на стойност на ВиК услуги.
Нито заключението обаче, нито фактурите се ползват с доказателствена сила по отношение
на посоченото в тях качество на потребител на ответницата и не установяват същото.
В доказателствена тежест на ищеца в производството по предявените искове е да
установи обстоятелствата, въз основа на които претендира да е възникнала облигационна
връзка с ответницата, като с доклада по делото това изрично му е указано. Ищецът не
ангажира доказателства, от които да се установява нито ответницата да е собственик или
ползвател на процесния имот в периода, за който се твърди в нейна тежест да са възникнали
задължения за заплащане на ВиК услуги, нито същата да е изразила изрична воля за
встъпване в договорно правоотношение с ищеца по повод доставката на ВиК услуги.
Обстоятелството, че ищцовото дружество е издавало фактури, осчетоводявало е задължения
за процесния имот и за задължено лице е приело ответницата, не установява, че е имало
основание за това.
При съобразяване събрания доказателствен материал следва да бъде прието, че
ответницата не се установява при условията на пълно и главно доказване да притежава
2
качеството потребител на ВиК услуги за този обект по смисъла на пар.1, ал.1, т.2, б. „а“ от
ДР на ЗРВКУ и на чл.3, ал.1, т.2 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. и следователно не е
задължена страна по договор при общи условия за цената на предоставени в този имот ВиК
услуги, предвид което и предявените срещу нея искове за главница и лихва са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
С оглед крайния извод за неоснователност на претенциите на ищеца, последният
дължи разноските в производството. Ответницата не установява да е извършила разноски,
поради което такива не следва да й се присъждат.
На адвоката, предоставил на ответницата безплатна адвокатска помощ в исковото
производство, следва на осн. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1 ЗАдв. да се присъди адвокатско
възнаграждение за исковото производство в размер на 300 лева съобразно фактическата и
правна сложност на делото и действително реализираната от адвоката работа, без съдът да
дължи определянето му при съблюдаване минималните размери по Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения с оглед приетите разрешения с
Решение от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22 на СЕС. С посоченото решение е прието, че
член 101, параграф 1 ДФЕС, във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в
смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на
адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална
правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да
откаже да я приложи. Национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и
неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния,
определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия
адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се отчете като ограничение на
конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на посочената разпоредба от ДФЕС.
Следователно размерите на адвокатските възнаграждения в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като
ориентир, но без да са обвързващи за съда, като уговореното възнаграждение подлежи на
преценка с оглед вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и
преди всичко фактическата и правна сложност на делото.
На адвоката, предоставил на ответника безплатна адвокатска помощ в заповедното
производство, следва по гореизложените аргументи на осн. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1 ЗАдв да се
присъди адвокатско възнаграждение в размер на 50 лева, определено съобразно
фактическата и правна сложност на заповедното производство и действително
реализираната от адвоката работа, изразена в подаване на възражение по бланка, за
мотивиране на което не е налице изискване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК от „СВ“ АД с ЕИК **** срещу П.
П. Г. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С, ж.к. Л 5, бл.542, вх.Г, ет.2, ап.80 установителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от Закона за водите и
чл.86, ал.1 ЗЗД, за сумата от 759,38 лева (седемстотин петдесет и девет лева и 38 стотинки),
представляваща главница за потребена вода и ВиК услуги за периода от 07.08.2019 г. до
09.02.2022 г. за имот на адрес: гр. С, ЖК.Л 5, бл.542, вх.Г, ет.2, ап.80 с кл. № **********,
ведно със законна лихва за период от 16.06.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 19,96
лева (деветнадесет лева и 96 стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от
3
07.09.2019 г. до 09.02.2022 г.,, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 26.08.2019г. по ч.гр.д.№ 47304/2019г. на СРС, 118 състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал. 3 ГПК и чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата „СВ“
АД с ЕИК **** да заплати на адвокат Н. И. И. с ЕГН ********** и адрес: гр. С, ул Г № 31,
ет. 1 сумата 300 /триста/ лева - адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска
помощ и съдействие на П. П. Г. в исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал. 3 ГПК и чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата „СВ“
АД с ЕИК **** да заплати на адвокат К. И. Б. с ЕГН ********** и адрес: гр. С, ул Г № 31,
ет. 1 сумата 50 /петдесет/ лева - адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска
помощ и съдействие на П. П. Г. в заповедното производство по ч. гр. д. № 32570/2022 г. по
описа на СРС, 118 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4