РЕШЕНИЕ
№ 1017
гр. Русе, 29.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Майя Й. Йончева
при участието на секретаря Емилия Д. Добрева
като разгледа докладваното от Майя Й. Йончева Гражданско дело №
20204520104007 по описа за 2020 година
Искът е с правно основание по чл.498, ал.3 КЗ.
Ищецът П. П. Д. чрез процесуалния си представител твърди, че на 17.02.2020г., около
10.05 часа в гр. Русе, като пешеходец, претърпял злополука, когато при излизане от
подземния паркинг на “Бизнес парк Русе” в гр. Русе, бул. “Липник”, водачът на лек
автомобил ********, нарушил правилата за движение по ЗДвП - при маневра “ляв завой” не
бил внимателен и го блъснал с предната дясна част на автомобила си. Автомобилът,
управляван от виновния водач, е бил застрахован при ответника ЗД “Евроинс” АД, по
застраховка “Гражданска отговорност” с полица №BG/07/119002211873, валидна от
07.08.2019г. до 06.08.2020г. В резултат на произшествието получил дълбоки разкъсно-
контузни рани в областта на лицето, множество охлузвания в областта на коленете и ръцете
и стрес от неочаквания силен удар. Претърпял болки, страдания и бил принуден да се
възстановява повече от месец с медикаменти. Все още изпитва неувереност и трудност при
пресичане на улици и паркинги. Поради това моли съдът да осъди ответника да му заплати
сумата 5000 лв обезщетение за неимуществени вреди, заедно със законната лихва от датата
на инцидента – 17.02.2020г. до окончателното изплащане, както и разноските по делото.
Ответникът Застрахователно дружество “Евроинс” АД гр. София, представляван от
председателя на СД Йоанна Цонева и Евгени Игнатов, изп. директор, чрез процесуалния си
представител възразява, че ищецът не е отправил към застрахователя писмена
застрахователна претенция по реда на чл.380 КЗ, поради което искът е недопустим. Оспорва
иска по основание и размер. Оспорва наведените в исковата молба твърдения, както и
1
механизма на ПТП. Счита, че ищецът, който е изскочил внезапно на пътното платно и е
навлязъл в опасната зона за спиране на лекия автомобил, е причинил произшествието.
Нарушил е чл.108, ал.2, т.1, чл.113, ал.1, т.1, чл.114, т.т. 1 и 2 и чл.32, ал.1 ЗДвП. Прави
възражение за съпричиняване на произшествието от страна на пешеходеца. Оспорва
травматичните увреждания на ищеца и връзката им с ПТП. Оспорва размера на
претенцията, като прекомерно завишен, както и претенцията за лихва за забава от датата на
произшествието.
По искане на ответника и на основание чл.220 във вр. с чл.219 ГПК в съдебно
заседание на 12.01.2021г. съдът е допуснал привличането на трето лице помагач на
ответника ЗД ”Евроинс” АД София: М. АТ. К., ЕГН **********, с адрес гр. *********.
Третото лице М. АТ. К. чрез процесуалния си представител оспорва предявения иск по
основание и размер. Оспорва заявения от ищеца механизъм на настъпване на
произшествието и възразява срещу твърдението да го е причинил виновно, тъй като не е
имал обективна техническа възможност да го предотврати. Пешеходецът е излязъл внезапно
на пътното платно, което е пресичал на непредвидено за движение на пешеходци място,
нарушил е чл. 108, ал.1, ал.2, т.1 и чл.113, ал.1 ЗДвП, поради което е съпричинил
вредоносния резултат. Оспорва и характера на неимуществените вреди, както и размера на
претенцията като прекомерна.
По делото са представени писмени доказателства, разпитани са свидетели, назначени
са автотехническа и съдебномедицинска експертизи, чиито заключения са приложени в
писмен вид по делото.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
От представения по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали
№121/27/17.01.2020г. се установява, че на 17.01.2020г. около 10.05 часа в гр. Русе на бул.
“Липник” №121А на изхода от подземен паркинг на Бизнес парк Русе е настъпило ПТП, при
което водачът на лек автомобил марка “***************, М. АТ. К. блъснал пешеходеца П.
П. Д., който получил разкъсно-контузна рана в областта на лицето. Протоколът за ПТП има
доказателствено значение за обстоятелствата, при които е настъпило транспортното
произшествие.
На водача М. АТ. К. е съставен АУАН №20-1085-000782/17.02.2020г., в който е посочено, че
на 17.02.2020г. в 10.05 часа в гр. Русе на бул. “Липник” №121А на изхода от подземен
паркинг на Бизнес парк Русе, същият нарушил чл.5, ал.2, т.1 ЗДвП, като при извършване на
маневра ляв завой не бил внимателен към уязвимите участници в движението и блъснал с
предната лява част на управляваното от него МПС движещия се от ляво на дясно пешеходец
П. П. Д., който бил леко ранен. Актът е връчен на същата дата на нарушителя, който го е
подписал с възражения за липса на видимост при излизане от подземния паркинг поради
наклон и заслепяване от слънцето. С влязло в сила на 07.04.2020г. Наказателно
постановление №20-1085-000782/20.03.2020г. виновният водач е санкциониран за
нарушение на чл.5, ал.2, т.1 ЗДвП с глоба 20 лв.
2
По делото е разпитан актосъставителя - свид. СТ. Л. Г., който заявява, че на 17.02.2020г.
двамата с колегата си А Д получили сигнал за настъпило произшествие с пострадал човек.
Когато пристигнали на местопроизшествието констатирали, че участващият в ПТП-то лек
автомобил се намирал точно след естакадата от подземния паркинг, отпред на паркинга. Не
установили очевидци на произшествието, но тъй като на паркинга имало видеонаблюдение,
от служители, отговарящи за охраната му, разбрали, че пострадалият е пресичал от паркинга
към сградата, когато водачът на автомобила излизал от подземния паркинг и пострадалият
му се падал отляво. Лицето на пешеходеца било в кръв от раните, но бил в съзнание, бил
прегледан от екип на Спешна помощ. Водачът на автомобила отказал да бъде изпробван с
техническо средство Дрегер тест 5000 с инв. №ARLG-0038 за употреба на наркотични
вещества и техни аналози, поради което му бил издаден талон за медицинско изследване.
Същият обяснил, че предните дни бил употребил наркотични вещества. В т.см. са данните в
съставения му АУАН №20-1085-000738/17.02.2020г., както и Наказателно постановление
№20-1085-000738/19.03.2020г., с което виновният водач е санкциониран за нарушение на
чл.174, ал.3 ЗДвП с глоба 2000 лв.
Свидетелят Р Б Д, управител на “Ирис“ АД, собственик и управляващ комплекса Бизнес
парк Русе, заявява, че е бил уведомен за настъпилото ПТП, но не е присъствал на него и не
знае как е настъпило. Обяснява, че местопроизшествието представлява вход към подземен
паркинг, рампа на около 20-25 м от вход А на комплекса, който е в посока юг-югоизток на
бул. “Липник“, а сградата на комплекса е в гръб. Подходът на подземния паркинг се
осъществява чрез две пътни платна за влизане и излизане от рампата. Едното платно е между
оградата на “Мегахим“ и рампата, а пешеходният участък се обслужва от западната страна
на рампата, отделно от автомобилния участък. Отляво и вдясно на автомобилната алея,
която е вход и изход на подземния паркинг, няма разположени тротоари. Тротоарът, който е
изграден за пешеходци, е на около 5 м от мястото, където е станало ПТП-то. На входа на
паркинга не би трябвало да има пешеходен трафик, защото за пешеходния трафик е
осигурен тротоар от другата страна на рампата. При излизане от подземния паркинг на
платното горе видимостта е силно ограничена поради наклон и завой на 180 на изток, при
което слънцето заслепява.
В с.см. са и показанията на свидетелката С А Ш, работеща в офис, намиращ се в Бизнес парк
Русе, която е разговаряла с водача М.К. непосредствено след произшествието. Той обяснил,
че при излизане от паркинга е видял пешеходеца в последния момент и не е успял да
предотврати удара в него поради липсата на видимост.
Механизмът на произшествието е установен и от заключението на автотехническата
експертиза, прието от съда и потвърдено устно от вещото лице инж. Ж. Р. Г. в съдебно
заседание на 21.10.2021г., според което автомобилът, управляван от М.К., е излизал от
подземен паркинг, движел се е по естакадата и е продължил по хоризонталната част на пътя,
завивайки наляво. Пешеходецът се е движел в близост до изхода на подземния паркинг, като
е пресичал пред траекторията на автомобила от ляво на дясно. Мястото, където се е движел
не е предназначено за движение на пешеходци. Видимостта и на двамата участници в
3
произшествието е била ограничена. При сравняване на времето, необходимо на пешеходеца
да измине разстоянието от около 2.20 м пред автомобила – 1.65 сек и времето, необходимо
на водача на МПС да започне спиране, т.е. времето за реакция в създадената ситуация – 1.60
сек, заключението на експертизата е, че водачът би имал възможност да започне спиране, но
не и да спре автомобила при възприетата от него скорост на движение към началото на
съприкосновение с пешеходеца, която е била около 20 км/час или 5.56 м/сек.
Заключението е прието от съда без възражения от страните.
При тези данни съдът приема, че виновен за пътнотранспортното произшествие на
17.02.2020г. е водачът на лек автомобил “********** – М.К., който е нарушил чл.5, ал.2, т.1
и чл.20, ал.2 ЗДвП и е създал причина за злополуката, при която е пострадал ищеца П.Д..
Свидетелят Д. Н. Г. заявява, че познава добре ищеца, както и покойния му брат Т, с кого
били близки приятели. Той установява, че след катастрофата ищецът се е затворил в себе си
и не желае да излиза от дома си, не напуска жилището си, даже и когато се налага да взема
храната си от Социалния патронаж. Причината за това е, че се страхува да излезе от къщи,
страхува се да се движи по улиците, непрекъснато се оглежда в очакване нещо да му се
случи, придвижва се по-трудно. И в момента състоянието му е същото – свидетелят го
посещава почти всеки ден, той му взема необходимите лекарства и го води на лекар.
Показанията на свидетеля, който възпроизвежда лични и непосредствени впечатления от
състоянието на ищеца след произшествието, са конкретни, последователни и убедителни,
поради което съдът ги приема за достоверни.
От СМУ №8085/04.06.2020г., издадено от лекар в Отделение Съдебна медицина при
УМБАЛ “Канев” АД гр. Русе и от заключението на съдебномедицинската експертиза,
потвърдено устно от вещото лице д-р Ив. Хр. Ст. в съдебно заседание на 16.09.2021г., се
установява, че при ПТП на 17.02.2021г. ищецът е получил разкъсно-контузна рана в
областта на дясната вежда и белег на дясно коляно. Разкъсноконтузната рана на челото е
наложила хирургична обработка с налагане на шевове. Характерът на тези увреждания по
медико-биологичен признак представлява разстройство на здравето, извън случаите на
чл.128 и чл.129 НК. Пострадалият е имал изразени болки след травмата – главоболие и
световъртеж (СМУ), болки по време и след хирургичната обработка на раната на челото и
при махане на шевовете, болки при нараняването на дясното коляно и след травмата.
Нормалният възстановителен период по отношение раната на челото е около 15 до 20
денонощия, а по отношение нараняването на коляното – до 10 денонощия. Няма данни за
възникнали усложнения при оздравителния процес, като в устното си заключение вещото
лице уточнява, че не е извършил личен преглед на ищеца и при заключението си се е
съобрази с освидетелстването му на 04.06.2020г.
Заключението е прието от съда без възражение от страните.
Няма спор по делото, а и от данните в Констативен протокол за ПТП с пострадали
№121/27/17.02.2020г. се установява, че собственикът на лек автомобил “*************. е
сключил договор за застраховка “Гражданска отговорност” с ответника със срок на действие
4
от 07.08.2019г. до 06.08.2020г., респ. валидна към датата на ПТП – 17.02.2020г.
Следователно, налице е настъпило застрахователно събитие, поради което застрахователят
се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди - чл.477 КЗ.
Предвид изложеното съдът счита, че искът е доказан по основание.
На обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица
от увреждането. В т.см. е тълкуването на закона, дадено в Постановление №4/1968г. на
Пленума на ВС.
Относно размера, в който следва да бъде присъдено обезщетението, съдът взе предвид,
че в резултат на пътнотранспортното произшествие ищецът е получил разстройство на
здравето, неопасно за живота (лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 НК).
Претърпял е физически болки и страдания при злополуката, по време на хирургическата
интервенция и болки в периода на възстановяването, както и стрес и уплаха. Не е могъл да
се грижи за себе си, за домакинството, разчитал е на приятели. Изпитвал е и понастоящем
изпитва притеснения и страх да напуска дома си и да се движи по улиците. Всички тези
преживявания от правна страна съставляват неимуществени вреди, които подлежат на
обезщетяване по справедливост, съгласно чл.52 ЗЗД. Съдът намира, че за обезщетяване на
неимущественото увреждане на ищеца са необходими 2500 лв.
Възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от пешеходеца П.Д.,
който се е движел на място, което не е било предназначено за пешеходци, в условия на
ограничена видимост, е основателно.
От изложеното по-горе е установено и съдът приема, че ищецът е нарушил чл.108, ал.1 и
чл.114, т.1 и т.2 ЗДвП, като се е движел на място, където не е имало пешеходна пътека,
навлязъл е внезапно на платното за движение и го е пресякъл при ограничена видимост, с
което той е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. Съдът отчита, че
процентът на съпричиняване от страна на ищеца следва да се определи на 70 %, и с него да
се намали размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. При това положение
на ищеца се дължи обезщетение в размер на 750 лв. В този размер предявеният иск за
обезщетение за неимуществени вреди е основателен и следва да бъде уважен, заедно със
законната лихва от деня на поискването - 29.09.2020г. За разликата до предявения размер
5000 лв искът следва да бъде отхвърлен.
Законна лихва върху присъденото обезщетение се дължи от застрахователя от предявяване
на претенцията - в случая от датата на получаване на препис от исковата молба за
изплащане на обезщетение за неимуществени вреди (л.19), тъй като застрахователят носи
отговорност за законна лихва на собствено основание и за него не е приложимо правилото
на чл.84, ал.3 ЗЗД.
Поради това искът за присъждане на законна лихва за периода от 17.02.2020г. до
28.09.2020г. следва да се отхвърли.
5
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК, ответникът дължи разноските по делото на ищеца в размер
на 91.05 лв, съобразно уважената част на иска. Съдът съобрази, че доказаните разноски на
ищеца са в размер на 607 лв за държавна такса, за експертизи и за свидетел, а по делото
няма доказателства за договорено/платено адвокатско възнаграждение.
Съгласно чл.78, ал.3 ГПК, ищецът следва да заплати на ответника 382.50 лв разноски,
съобразно отхвърлената част от иска. Съдът определи 300 лв юрисконсултско
възнаграждение на ответника.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователно дружество “Евроинс” АД със седалище и адрес на
управление в гр. София, бул. “Христофор Колумб” №43, представлявано от Йоанна Цонева,
председателя на СД и Евгени Игнатов, изп. директор, ЕИК ********* да заплати на П. П. Д.
от гр. Русе, ЕГН **********, сумата 750 лв обезщетение за неимуществени вреди по чл.498,
ал.3 КЗ, причинени при ПТП на 17.02.2021г., заедно със законната лихва от 29.09.2020г. до
окончателното изплащане на сумата, както и 91.05 лв разноски, като ОТХВЪРЛЯ същия иск
за разликата над 750 лв до предявения размер 5000 лв, както и в частта за присъждане на
законна лихва върху обезщетението за периода от 17.02.2020г. до 28.09.2020г.
ОСЪЖДА П. П. Д. да заплати на Застрахователно дружество “Евроинс” АД сумата
382.50 лв разноски по делото.
По делото участва трето лице М. АТ. К., ЕГН **********, адрес гр. ***************.
Решението може да се обжалва пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6