МОТИВИ към Решение № 715/30.06.2020г. по НАХД № 2013/2020г. по описа на РС-***
Производството по делото е образувано по повод постановлението на Районна прокуратура гр. ***, с
което на основание чл. 375 НПК е направено предложение за освобождаване от
наказателна отговорност на обвиняемата Я.И.П. с ЕГН ********** за извършено от
нея престъпление по чл. 343в, ал.2 НК, а именно за това, че на 11.02.2020 г., в гр. ***,
ж.к. „***“, по ул. „***“, в едногодишен срок от наказването й по
административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно
свидетелство за управление, наложено й с Наказателно постановление №
19-0769-006266/10.01.2020 г. на Началник Група към Сектор „Пътна полиция“,
ОДМВР - гр. ***, влязло в сила на 08.02.2020 г., извършила такова деяние, а
именно: управлявала моторно превозно средство - лек автомобил, марка „***“, с
peг. № ***, без съответно свидетелство за управление на моторно превозно
средство.
В съдебно заседание
обвиняемата се явява лично, като заявява, че се възползва от правото си да не
дава обяснения.
В пледоарията си
прокурорът застъпва, че фактическата
обстановка, описана в постановлението на БРП е доказана по несъмнен начин, позовавайки
се на събраните в хода на досъдебното производство доказателства. Счита, че обвиняемата следва да бъде призната за виновна
и освободена от наказателна отговорност, като й се наложи административно
наказание „Глоба”. Отчитайки смекчаващите отговорността обстоятелства,
прокурорът счита, че размерът на глобата следва да се определи към минимума, а
именно – 1000 лева.
Защитникът
на обвиняемия – адв. Калоян Кръстевич – БАК също счита, че са налице
предпоставките на чл. 78а НК, като моли за определяне на наказание в законовия
минимум.
Обвиняемата
П. се присъединява към становището на защитника си, като в предоставената
възможност за последна дума заявява, че моли за минимално наказание.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и
доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с
разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:
От
фактическа страна:
Обвиняемата Я.И.П. с
ЕГН ********** е родена на ***г***. Тя е българка, с българско гражданство и
средно образование, неомъжена. П. е майка на две деца, а в момента е временно
неработоспособна поради бременност и раждане. Тя е неосъждана и без данни за
криминални прояви.
Обвиняемата никога не е
притежавала валидно СУМПС, но въпреки това била наказвана по административен
ред за управление на моторно превозно средство, без съответно свидетелство за
управление - наложено й с Наказателно постановление № 19-0769-006266/10.01.2020
г. на Началник Група към Сектор „Пътна полиция“, ОДМВР - гр. ***, връчено й
лично на 31.01.2020 г., влязло в сила на 08.02.2020 г.
На 11.02.2020 г., в гр.
***, ж.к. „***“, обвиняемата П. управлявала моторно превозно средство - лек
автомобил, марка „***“, с peг. № ***. По същото време св. Л.В.Д.- мл. автоконтрольор
в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - ***, изпълнявал служебните си задължения.
На ул. „***“, управляваният от обвиняемата автомобил бил забелязан от св. Д.,
който го спрял за извършване на проверка. В хода на проверката св. Д. констатирал,
че обв. П. управлявала горепосоченото моторно превозно средство, без да
притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство. Предвид
установеното от него нарушение, св. Д. изготвил и връчил на обвиняемата акт за
установяване на административно нарушение, бл. № 660161 от 11.02.2020 г., който
обвиняемата подписала без възражения.
С оглед данните за
предходно санкциониране по административен ред за същото деяние по случая било
образувано ДП № 434 ЗМ 203/2020г. по описа на 02 РУ-***, като в хода на
разследването по делото било установено, че обв. П. е управлявала лек
автомобил, марка „***“, с peг. № *** в едногодишен срок от наказването й по
административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно
свидетелство за управление, наложено й с Наказателно постановление №
19-0769-006266/10.01.2020 г. на Началник Група към Сектор „Пътна полиция“,
ОДМВР - гр. ***, връчено й лично на 31.01.2020 г., влязло в сила на 08.02.2020
г.
П. била привлечена като
обвиняем, а в последвалия разпит, изразила съжаление за случилото се.
По
доказателствата:
Съдът възприе горната фактическа обстановка на базата
на събрания в хода на досъдебното производство доказателствен материал,
преценен от настоящия състав на основание на чл. 378, ал.2 НПК, а именно:
От гласните доказателствени средства: показанията на свидетелите Л.Д. (л.11-12 от ДП) и В.С.(л. 13-14 от ДП).
От писмените доказателства: справка за съдимост (л. 12 от съдебното производство);
удостоверения за раждане (л.10-11 от съдебното производство); АУАН бл. № 660161 (л.5 от ДП); Наказателно постановление № 19-0769-006266/10.01.2020г.
(л. 6 от ДП); справка за водач/нарушител (л. 8 от ДП).
Всички доказателствени източници са непротиворечиви,
логични и допълващи се, поради което и съдът ги кредитира изцяло.
По делото не са налични противоречиви доказателствени
материали, които съгласно разпоредбата на чл. 305, ал.3 НПК да налагат съдът да
излага съображения, защо приема едни от тях за сметка на други.
Като цяло фактическата обстановка не се оспорва от
обвиняемата или нейният защитник, поради което и настоящият състав намира за
излишно да прави по-детайлен анализ на доказателствените материали.
От правна
страна:
Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК,
за да признае подсъдимия/обвиняемия за виновен, съдът следва да установи по
несъмнен начин, както авторството на инкриминираното деяние, така и всички
признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе
фактическа обстановка, настоящият състав счита, че обвиняемата е осъществила от
обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъплението по
чл. 343в, ал.2 от НК, за което й е повдигнато обвинение.
На първо място от обективна
страна, изпълнителното деяние на престъплението се изразява в „управление” на
МПС. Съдът счита, че действията на обвиняемата по привеждане на автомобила в
движение и придвижването му в пространството в гр. ***, ж.к. „***“, по ул. „***“, представлява „управление” на
МПС по смисъла на закона. В тази връзка съдът отчита и задължителните указания
на ВС, дадени в т.2а на ППВС № 1/1983г.,
според които понятието "управление", включва всички действия или
бездействия с механизмите и приборите на превозното средство, независимо дали
превозното средство се намира в покой или в движение.
На следващо място от обективна
страна, няма спор, че лек автомобил, марка „***“, с peг. № ***, който обвиняемата е управлявала, е „моторно превозно средство”
по смисъла на § 6, т. 11 на Закона за движението по пътищата, доколкото е снабден с двигател за придвижване
и не е релсово превозно средство.
На последно
място, за да бъде престъпно поведението на обвиняемата, законът изисква
управлението на МПС да се осъществява в едногодишен срок от наказването й по
административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно
свидетелство за управление. В конкретния случай и този признак от обективна
страна е налице. Няма спор, че П. никога не е притежавала СУМПС – т.е. тя е
неправоспособен водач, но въпреки това е управлявала МПС. Именно защото е била
неправоспособна, с НП № 16-0769-006266/10.01.2020г., издадено от на Началник група към Сектор към ОДМВР -
***, влязло в сила на 08.02.2020г.,
обвиняемата е била санкционирана на
основание чл. 177, ал.1, т.2, предл. 1 от ЗДвП за нарушение по чл. 150 ЗДвП. Към дата 11.02.2020г. все още не е бил изтекъл
едногодишния срок от наказването й по административен ред за управление без
съответното свидетелство, но същата е управлявала автомобил, поради което и
деятелността й изпълва всички признаци на състава по чл. 343в, ал.2 НК. В този
смисъл е и Решение на ВКС №
44/19.02.2013г., постановено по аналогичен случай.
От субективна страна
престъплението е извършено при форма на вина „пряк умисъл” по смисъла на чл.
11, ал.2 НК, доколкото обвиняемата П. е съзнавала общественопасния характер на
деянието си, предвиждала е неговите общественоопасни последици и е искала
настъпването им. Интелектуалната страна на умисъла обхваща съзнаване от обвиняемата,
че не бива да управлява МПС, тъй като е неправоспособна, както и че с НП № 16-0769-006266/10.01.2020г.,
издадено от на Началник група към Сектор към ОДМВР - ***, влязло в сила на 08.02.2020г.
е наказана по
административен ред за
управление на
моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление (НП й е
връчено лично на 31.01.2020г.) и не е изминал едногодишен срок от наказването й,
както и че с действията си привежда в движение автомобила и го предвижва в
пространството, като от волева страна обвиняемата е искала да управлява МПС-то
и то именно в едногодишния срок от наказването й за управление на моторно превозно средство без съответно
свидетелство за управление.
По вида и
размера на наказанието:
За престъплението, в което обвиняемата
беше призната за виновна, законът предвижда наказание „Лишаване от свобода“ за
срок от една до три години и „Глоба“ от петстотин до хиляда и двеста лева. В
същото време по отношение на обвиняемата
П. са налице законово предвидените предпоставки за освобождаване от
наказателна отговорност по чл. 78а от НК, а именно:
1. за престъплението се предвижда
наказание лишаване от свобода до три години;
2. с извършеното престъпление не са
причинени съставомерни имуществени вреди;
3. към процесната дата обвиняемата е
неосъждана и не е била освобождавана от наказателна отговорност по реда на
глава VIII, Раздел IV от НК.
4. престъплението не е извършено спрямо
орган на власт; не е причинена тежка телесна повреда или смърт; обвиняемата не
е била в пияно състояние, нито след употреба на наркотични вещества и не са
налице множество престъпления.
Съгласно константната практика на ВКС,
когато са налице предпоставките за приложение на чл. 78а НК, съдът е длъжен да
приложи именно тази разпоредба и да освободи дееца от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание.
В разпоредбата на чл. 78а, ал.1 от НК е
предвидено наказание „Глоба” в размер от хиляда до пет хиляди лева.
При определяне на конкретния размер на наказанието
съдът отчете както отегчаващите, така и смекчаващите отговорността
обстоятелства. В полза на обвиняемата следва да се отчете фактът, че до
настоящия момент няма каквито и да е данни за извършени противообществени
прояви (същевременно настоящият състав счита, че не следва да отчита като
смекчаващо обстоятелство чистото съдебно минало на П., доколкото същото е
отчетено веднъж като предпоставка за приложението на чл. 78а НК). На следващо
място обв. П. е трудово ангажирана, а в момента е в отпуск по майчинство и
полага грижи за двете си деца. Тя изразява искрено съжаление и разкаяние за
постъпката си и е оказала пълно съдействие на разследващите. Горното кара съдът
да приеме, че обвиняемата е лице със сравнително ниска степен на
общественаопасност, като настоящето престъпно деяние е инцидентна проява в
живота й, както и че същата е осъзнала стореното и искрено се разкайва за него.
Всичко това води до извода, че в случая са налице многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства. Отегчаващи отговорността обстоятелства се явяват
няколкото предишни нарушения по ЗДвП, но по мнение на настоящия състав същите не
могат да разколебаят горните изводи.
Поради тези съображение и като съобрази имущественото и
социално положение на обвиняемата, съдът счита, че спрямо нея следва да се
определи наказание при наличие на множество смекчаващи отговорността
обстоятелства в минимален размер, а именно – „Глоба” в размер на 1000 лева (с т.6 на ППВС № 7/1985г. е дадено
задължително тълкуване, съгласно което дори наличието на многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства в производството по приложение на чл.78а НК не може
да довее до прилагане на разпоредбите на чл. 55 НК).
Настоящият състав счита, че така
индивидуализираното наказание в най-голяма степен би постигнало целите,
заложени в закона и би допринесло за поправяне и превъзпитание на обвиняемата към
спазване на законите и добрите нрави, като същевременно ще въздейства
предупредително върху нея и възпитателно и предупредително върху другите
членове на обществото.
По
разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 190, ал.2 НПК вр. с чл. 189, ал.3 НПК, когато съдът намери обвиняемия/подсъдимия за
виновен, го осъжда да заплати сторените по делото разноски. В настоящия случай,
обвиняемата бе осъдена да заплати в полза на РС-*** 5.00 лева за служебно
издаване на изпълнителен лист.
По
веществените доказателства:
По делото няма приложени веществени доказателства,
които да налагат произнасяне от страна на съда.
Мотивиран от горното и на основание чл.378, ал. 4, т.
1 НПК, съдът постанови решението си.
Да се съобщи на
страните, че мотивите на решението са изготвени.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала: М.Р.