№ 4362
гр. София, 03.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РОСИ П. М.-МАРКОВА
като разгледа докладваното от РОСИ П. М.-МАРКОВА Административно
наказателно дело № 20241110212581 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН:
Обжалван е Електронен Фиш (ЕФ) Серия К № 9025752, издаден от СДВР, с който на В. В.
Ц., ЕГН **********, в качеството му на законен представител на фирма „ХХХХХ с ЕИК
*********, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 50 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП.
В жалбата, подадена от В. В. Ц., ЕГН ********** - законен представител на фирма „ХХХХХ
се твърди, че при връчването на електронния фиш не са му били предявени снимки или
видеоматериали, както и относно годността на устройството, посредством което е
установено ъвърдяното нарушение. Твърди се, че няма данни дали в близост е имало други
моторни превозно средства. Сочи се, че не са установени категорично мястото на
извършване на нарушението и длъжностното лице, което е установило нарушението. Иска се
отмяна на ЕФ.
В последното съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично.
Поддържа жалбата си, посочва, че от приложената в преписката снимка не може да се види
кое точно лице управлява автомобила, поради което не знае дали го е управлявал той.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в съдебното заседание.
По делото са депозирани писмени бележки от юрк. М. в качеството и на пълномощник на
СДВР, в които се излагат доводи за законосъобразност на електронния фиш и за
неоснователност на жалбата. Претендира се възнаграждение за юрисконсулт. При
евентуалност се прави възражение за прекомерност на претендирано адвокатско
възнаграждение от другата страна.
1
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното:
На 08.04.2024 г. в 13:22 ч. е управляван специален автомобил „ИВЕКО 70 Ц 21“, с рег. №
ХХХХХ, в гр. София, по бул. „Ботевградско шосе” до номер 326, с посока на движение от
бул. „Владимир Вазов“ към Околовръстен път. На посочения участък от пътя било
действащо общото ограничение за максимално допустимата скорост на движение за
населено място, а именно до 50 км/ч. При ограничение на скоростта до 50 км/ч, автомобилът
е засечен да се движи със 69 км/ч., от която скорост е приспаднат 3 % толеранс в полза на
водача и същата се зачита като 66 км/ч. Нарушението е установено с техническо средство –
мобилна система за видеонаблюдение ATCC CORDON-M 2 MD1194, с № MD1194.
За така установеното превишаване на скоростта е издаден обжалваният Електронен Фиш
(ЕФ) Серия К № 9025752, издаден от СДВР, с който на В. В. Ц., ЕГН **********, в
качеството му на законен представител на фирма „ХХХХХ с ЕИК *********, на основание
чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 50 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна квалификация съвпадат
по признаци.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото
писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, а именно: снимков материал,
протокол от проверка на техническо устройство и удостоверен тип, справка за собствеността
на автомобила, заповед на МВР, протокол за ползване на техническото средство за контрол
на скоростта, справка от АИС АНД, справка картон на водача, ежедневна форма на отчет,
както и от останалите по делото писмени доказателства.
Съдът кредитира изцяло приложените доказателства, тъй като те не съдържат противоречия
и в своята съвкупност изграждат непротиворечиво фактите по делото. Освен това, при
наличието на еднопосочен доказателствен материал, съдът няма задължение да анализира
подробно доказателствената съвкупност, с аргумент a contrario от нормата на чл. 305, ал. 3
от НПК.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
При разглеждане на дела по оспорени ЕФ районния съд е винаги инстанция по същество
съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. От това следва, че трябва да провери законността, т.е. да
провери, дали правилно е приложен материалният и процесуалният закон, независимо от
основанията, посочени в жалбата по арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, във вр с чл. 84 от ЗАНН. В
изпълнение на това си правомощия – право и задължение, съдът служебно констатира, че
електронният фиш съдържа всички реквизити, предвидени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а
именно: данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено
нарушението, а именно СДВР – в тази връзка съдът намира доводите на жалбоподателя за
2
липса на такива данни за неоснователни; за регистрационния номер на моторното превозно
средство; за собственика, на когото е регистрирано превозното средство; за представителя на
юридическото лице – собственик на автомобила, описание на нарушението; нарушените
разпоредби; размера на глобата и срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.
Цитираната разпоредба не предвижда изискване за посочване на издателя на електронния
фиш.
От представените по делото писмени доказателства и доказателствени средства се
установява също така, че оспорваният електронен фиш е издаден от компетентен орган, при
спазване на процесуалния правила.
Фишът е законосъобразен и от материалноправна страна. От доказателствата по делото се
установява по категоричен начин описаната в електронния фиш фактическа обстановка От
наличните по делото доказателства се установява още, че и техническото средство е одобрен
тип за измерване, както и че същото е било в изправност – вписано е в регистъра на
одобрените средства за измерване и е преминало последваща проверка на 21.03.2024 г..
От приложения протокол за използване на АТТС се установява, точното място, на което е
било поставено процесното средство за видео наблюдение. Съдебният състав намира още, че
мястото на нарушението е посочено достатъчно подробно от АНО – посочено е на кой
булевард, конкретизирано е до кой номер на този булевард, както и е посочено в каква
посока на движението е установено нарушението, което е напълно достатъчно.
Според разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП „Когато нарушението е извършено при
управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото
по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено
от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство.“
От представената по делото справка за собственост на автомобила се установява, че
„ХХХХХ с ЕИК *********, с представител В. В. Ц., е един от собствениците на
автомобила, а другият е жалбоподателят В. В. Ц..
Налице е било основание както за ангажиране на отговорността му в качеството му на
собственик на автомобила, така и в качеството му на законен представител на дружеството –
собственик, с оглед данните, че автомобилът е вписан като съсобствен между него и
управляваното от него дружество.
Следователно на основание чл. 188, ал. 2 ЗДвП правилно е санкциониран законният
представител на дружеството – собственик на автомобила, при липса на подадена в
установения от закона срок декларация, съдържаща посочване на друго лице, което е
управлявало автомобила. Законът не предвижда определен срок от извършване на
нарушението, извън който да не важат правилата за подаване на декларация по чл. 189, ал. 5
от ЗДвП и последиците от неподаването на такава, поради което възраженията на
жалбоподателя, че от снимките не се установява и той не знае кой е управлявал автомобила
в процесния момент, не са относими към предвидено в закона основание за отпадане на
отговорността му.
3
Разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП предвижда, че в 14-дневен срок от получаването на
електронния фиш собственикът, съответно представителят на юридическото лице –
собственик, заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на
Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило
нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство.
На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за
извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира. В случая не
е подадена декларация от жалбоподателя, според която друго лице е управлявало
автомобила.
Неоснователно е и възражението, че липсва снимков материал, от който да се установи
наличието на други автомобили, от приложения снимков материал се установява, че е заснет
именно описания в електронния фиш автомобил да се движи с посочената скорост.
Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП ограничението за движение на автомобили от
съответната категория в населено място е до 50 км/ч.
Въз основа на установената фактическа обстановка, настоящият състав приема, че
жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП да съобрази
скоростта на движение с указаната с пътен знак скорост. Изпълнителното деяние от състава
на това нарушение е определено като нарушение на просто извършване, осъществявано чрез
противоправно действие.
Доколкото е жалбоподателят е санкциониран в качеството му на управител на юридическото
лице - собственик на автомобила, не следва да се обсъжда извършването на деянието от
субективна страна, доколкото предвидената в закона отговорност за юридическите лица е
обективна.
Предвиденото административно наказание „глоба” е наложено във законоустановения
фиксиран размер от 50 лева, съгласно действащата към момента на нарушението, а и към
настоящия момент законова разпоредба на чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП, от което следва, че
размерът на глобата е правилно определен, тъй като в случая е налице превишаване на
скоростта на движение със 16 километра в час.
Предвид изложените аргументи, съдът намира, че обжалваният електронен фиш е
законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.
На основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН в полза на въззиваемата страна следва да бъде
присъдено възнаграждение за юрисконсулт в размер на сумата от 80 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен Фиш (ЕФ) Серия К № 9025752, издаден от СДВР, с който на
В. В. Ц., ЕГН **********, в качеството му на законен представител на фирма „ХХХХХ с
ЕИК *********, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 50 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП, като ПРАВИЛЕН и ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА В. В. Ц., ЕГН **********, да заплати на СДВР, на основание чл. 63д от ЗАНН
сумата в размер на 80 (осемдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд-
София град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5