№ 11729
гр. София, 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА
при участието на секретаря В.
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА Гражданско дело №
20221110102111 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по ГПК, част ІІ „Общ исков процес“, дял І „Производство пред
първата инстанция“.
Делото е образувано по искова молба на „З. срещу С. за осъждане на ответника да
заплати на ищеца с. в размер на 1974,90 лв., представляваща регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по щета № . за причинени щети на
лек автомобил марка „А.“, модел „. вследствие настъпило на 16.04.2015 г. пътно-
транспортно произшествие – удар в издадено четири сантиметра над платното метално
съоръжение с квадратна форма и кръгъл капак по средата, което не било обезопасено и не
било сигнализирано с пътни знаци на платното за движение, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и иск с правна
квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца с. в размер на
601,84 лв., представляваща лихва за забава за периода от 17.01.2019 г. до 17.01.2022 г.
Ищецът твърди, че на 16.04.2015 г. около 11:00 часа в гр. С. е настъпило
пътнотранспортно произшествие, което е регистирано на спешен телефон № 112 с №
4204/16.04.2015 г. Сочи, че лек автомобил марка „А.“, модел „., се движил по ул. „К.“, в
дясната пътна лента, в района на № 73 се ударил с предна дясна гума в издадено четири
сантиметра над платното метално съоръжение с квадратна форма и кръгъл капак по средата,
което не било обезопасено и не било сигнализирано с пътни знаци на платното за движение.
Щетите по автомобила били в предна дясна джанта. Посочва, че за процесното МПС бил
сключен застрахователен договор за имуществена застраховка „Каско“ с полица №
********** и период на застрахователно покритие 13.06.2014 – 12.06.2015 г. След
събитието била образувана ликвидационна преписка (щета) № ., във връзка с която
застрахователят е платил обезщетение в размер на 1964,90 лв. на 14.02.2017 г. и е сторил
ликвидационни разноски в размер на 10,00 лева. Счита, че отговорност за вредите носи
ответникът, тъй като същият е собственик и стопанин на общинския път, на който е
1
настъпило ПТП-то. Твърди с плащане на застрахователното обезщетение, в негова полза да
е възникнало регресно вземане в размер на платената сума. Твърди, че е изпратил покана до
ответника на 24.02.2017 г., която била получена на 27.02.2017 г., да възстанови заплатеното
обезщетение, но плащане не последвало. Ето защо ищецът претендира от ответника в
настоящото производство заплащане на с. от 1974,00 лв., представляваща дължимо регресно
обезщетение заедно с ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от предявяване на
иска /17.01.2022 г./ до окончателното плащане, както и мораторна лихва в размер на 601,84
лв. за периода от 17.01.2019 г. до 17.01.2022 г.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, с който С.
оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Твърди, че не се установява да е
настъпило произшествие, при което на застрахованото от ищеца МПС са причинени вреди.
Твърди, че не са отразени амортизационните стойности на твърдените увредени детайли.
Освен това релевира и възражение за съпричиняване, тъй като поведението на водача на
МПС не е било съобразено с конкретната пътна обстановка в нарушение на разпоредбата на
чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Счита, че по делото оставало недоказано наличието на пътно
препятствие, а С. бил предприела всички необходими мерки за поддръжка на процесния
участък.
С определение от 08.03.2022 г. е конституирано по делото като трето лице-помагач на
страната на ответника дружеството „Щ.. При условията на евентуалност, по реда на чл. 219,
ал. 3 ГПК, е предявен и е приет за съвместно разглеждане с определение от 08.03.2022 г.
обратен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 2 вр. чл. 82 вр. чл. 258 ЗЗД от
ответника С. против „Щ. за заплащане на с. в размер на 1974,90 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди от неизпълнение на договор № .279/23.05.2014 г.,
изразяващи се в платеното на застрахователя по имуществена застраховка регресно вземане
за вреди на лек автомобил марка „А.“, модел „., причинени от пътно-транспортно
произшествие, настъпило на 16.04.2015 г. в гр. София, на ул. „К.“, ведно със законната лихва
от дата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
С. твърди, че в качеството си на възложител е сключила с „Щ., в качеството му на
изпълнител, договор № . 279/23.05.2014 г., съгласно който изпълнителят се задължавал да
изпълни рехабилитация на ул. „К.“ и ул. „Н.. Строително-монтажните работи били
извършвани в периода 01.12.2014 г. – 18.04.2015 г., като те били спирани поради
неблагоприятни метеорологични условия, удостоверено с подписани констативни
протоколи. При спиране на работите било възложено на строителя задължението да осигури
безопасна проходимост на цялото трасе, връзките с напречните улици, както и добро
отводняване, както и да осигури сигнализация на процесния участък. Освен това в договора
било изрично посочено, че С. в качеството на възложител, както и инвеститорският
контрол не носят отговорност за действия и бездействия на дружеството-изпълнител, в
резултат на които възникват вреди или загуби на каквото и да било имущество, вследствие
на неизпълнение на предмета на договора през времето на строителството. Ето защо, счита,
че именно дружеството „Щ. следва да понесе изцяло отговорността за настъпилото събитие,
както и да обезщети разходите, заплатени във връзка с причинените от същото вреди. Ето
защо, моли за уважаване на предявения обратен иск, претендира и разноски.
В законоустановения срок „Щ. е представило отговор по обратния иск, с който
оспорва същия като неоснователен. Не оспорва, че е сключило със С. договор № .
279/23.05.2014 г., съгласно който изпълнителят се задължавал да изпълни рехабилитация на
ул. „К.“ и ул. „Н., но твърди, че по делото не било установено дали конкретно
действие/бездействие на „Щ. при изпълнение на СМР е станало причина за настъпване на
ПТП-то. Наред с това сочи, че в периода от 01.12.2014 г. до 18.04.2015 г. строителните
работи били спряни поради лоши метеорологични условия, като „Щ. било изпълнило
задължението си да осигури безопасна проходимост по цялото ремонтирано трасе. Пътният
2
инцидент бил настъпил два дни преди възложителят да му предостави отново достъп до
обекта. Счита, че в периода, в който е било спряно изпълнението на строителните дейности
стопанисването и контрола над ремонтирания пътен участък е било задължение на
възложителя-собственик на обекта, а не на строителя. Релевира и възражение за давност.
Ето защо, моли за отхвърляне на предявения срещу него иск.
В законоустановения срок „Щ. изразява становище по подадената от „З. срещу С.
искова молба, като счита същата за неоснователна. Оспорва се застрахователния договор
като сключен от несобственик и поради липса на валидно одобрение от страна на
собственика. Освен това същият бил сключен от лице без представителна власт. По
отношение на общите условия, сочи, че същите няма данни да са предадени преди
сключване на застрахователния договор и застрахованият да ги е приел писмено. Щетата
била заведена от лице, което не било оправомощено. Оспорват се представените към
исковата молба уведомление-декларация и декларация на водача на затрахованото МПС.
Оспорват се и фактическите твърдения относно механизма на настъпване на
застрахователното събитие – процесното ПТП, включително мястото, датата и часа на
настъпване. Ето защо, счита предявения иск за неоснователен.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска с правна квалификация чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже в кумулативност следните факти: сключен договор за
имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие
виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, да е настъпило
събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си
задължение, застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение,
както и посочения механизъм на ПТП, в причинна връзка с който да са нанесени твърдените
вреди на автомобила и размера на обезщетението, докато в тежест на ответника е да проведе
насрещно доказване по посочените обстоятелства, както и да докаже възраженията си в
отговора, вкл. твърдяното от него съпричиняване, а при установяването на фактическия
състав на вземането, следва да докаже, че е погасил задължението.
От представената на л. 19 от делото Kомбинирана застрахователна полица №
********** за застраховки Каско и Злополука се установява, че лек автомобил марка „.”,
собственост на „П., е бил застрахован при ищцовото дружество за периода от 13.06.2014 г.
до 12.06.2018 г. Ответникът С. е оспорил валидно сключения застрахователен договор, както
и че е била заплатена застрахователната премия по сключения застрахователен договор.
Ищецът е представил досие от застрахователната полица, от което е видно, че всички
застрахователни вноски за заплатени от застрахования. В допълнение на това падежът на
първата вноска е 12.06.2014 г. при сключването на договора, а процесното застрахователно
събитие е настъпило преди падежа на втората вноска, а, доколкото спрямо Общите условия
на застрахователния договор, за да влезе договорът в сила е нужно застрахованият да
заплати първата вноска, съдът счита за доказано, че е било налице валидно застрахователно
правоотношение между ищеца и собственика на увредения автомобил в резултат на
настъпилото пътно-транспортно произшествие. Наличието на валидно застрахователно
правоотношение се потвърждава от представените по делото уведомление и декларация за
щета по застраховка „Каско на МПС“, изходящи от застрахования, опис- заключение по
щета, доклад по щета и опис и експертиза по претенция, изходящи от застрахователя, от
които неоспорени доказателства се установява, че страните по застрахователния договор са
упражнявали права, съответно изпълнявали са задължения по договора за застраховка,
поради което съдът намира за неоснователни възраженията на ответника и третото лице-
помагач за липсата на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“
3
между застрахователното дружество и собственика на увредения лек автомобил.
Разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ТЗ установява забраната за позоваване на нищожността
на договора по отношение на страната, която с поведението си е демонстрирала зачитане на
действието на изявленията по сделката. Поведение, от което може да се заключи, че липсва
оспорване, е приемането на изпълнението на насрещната страна по договора, какъвто е
именно разглеждания случай. И това е така, доколкото от представените писмени
доказателства не се установява някоя от страните по договора за застраховка да е оспорила
действителността на същия. Напротив, от събраните гласни доказателства се потвърждава
несъмнено сключването на процесния застрахователен договор, както и че свидетелят като
застрахован е подал до ищеца уведомление за щета, а ищецът е извършил действия по
образуването на щета, определянето на застрахователно обезщетение и престирането на
такова в размер на процесната сума. Следователно страните по застрахователния договор, а
още по-малко трето за договора лице, каквото е ответникът, не разполага с възражение за
нищожност на договора.
В случая е представено заверено копие на подписан в писмена форма договор за
застраховка, а наред с това следва да се отбележи, че от приетата по делото заповед №
29/15.02.2021 г. /л. 111 от делото/ се установява, че застрахователя е отделил за
унищожаване застрахователните полици от 2015 г. /от която година е и процесната/ поради
изтекъл срок на съхранението им. При това положение за ищеца не може да се приложи
разпоредбата на чл. 183 ГПК, нито последиците от създаване на пречки за събирането на
този документ. Същевременно липсата или наличието на представен оригинал на
застрахователна полица по делото, се явява неотносимо, тъй като договорът следва да се
счита за валидно сключен предвид последващо извършените действия, потвърждаващи
възникването на правоотношението между страните. В този смисъл се налага изводът, че е
възникнало валидно застрахователно правоотношение между ищеца и увреденото лице.
Във връзка с механизма на настъпилото ПТП са събрани гласни доказателства чрез
разпит на свидетеля Д. Д., както и е приета съдебно – техническа експертиза. Свидетелят Д.
Д. споделя, че не си спомня процесното ПТП, което е нормално предвид големия период от
време, който е изминал от настъпването му, но потвърждава да е преминал през неравност
на пътя към датата на ПТП, управлявайки автомобил „.“, както и потвърждава, че той е
написал представеното по делото уведомление за щета.
Като доказателства във връзка с настъпилото ПТП са събрани и писмени доказателства
– уведомление – декларация за щета, уведомление - декларация, протокол № ., опис на
претенция и др. В подадената от водача на увредения автомобил до застрахователя
декларация е описано настъпилото застрахователно събитие – водачът е посочил, че на
16.04.2015 г. около 11:00 часа в гр. С. е имало издадени малки шахти, като в една от тях си
ударил предната дясна джанта.
Според заключението на приетата съдебно-техническа експертиза на 16.04.2015 г.,
около 11:00 часа, лек автомобил „., се движи по ул. „К.“, с посока на движение от кв. „Б.,
превозното средство реализира ПТП със стърчащо с около 4 см. над платното за движение
пътно съоръжение (отводнителен сифон), като уврежда предна дясна джанта. Процесуалния
представител на ответника по обратния иск е оспорил приетата съдебно- техническа
експертиза, с доводите, че вещото лице е работило единствено по материали, представени от
ищеца, но съдът кредитира заключението като обективно и безпристрастно изготвено.
4
Ответникът е представил констативен протокол от 01.12.2014 г. за процесния участък,
съгласно който са изпълнени предвидените в съгласуваните проекти строително-монтажни
работи. Посочено е, че са подменени бордюрите и била изпълнена предвидената
конструкция на настилката, както и били завършени тротоарите. В протокола е посочено, че
от 01.12.2014 г. се преустановява изпълнението на оставащите СМР до подобряване на
атмосферните условия, като съгласно протокол от 18.04.2015 г. са възстановени строително-
монтажните работи по обекта. Процесното ПТП е настъпило на 16.04.2015 г., тоест в период
в който строително-монтажните работи са били преустановени, а в допълнение на това в
констативния протокол липсва информация пътят да е бил обезопасен от шахти и други
прептятствия. Доколкото от събраните гласни и писмени доказателства се установява, че
процесното ПТП е настъпило именно поради намиращият се на пътя отводнителен сифон,
то съдът намира, че всички доказателства, обсъдени в тяхната съвкупност водят до
единствено възможния извод, че произшествието е настъпило по описания в исковата молба
механизъм.
Съгласно чл. 2, ал 1, т. 1 от Закон за общинската собственост, общинска собственост са
имотите и вещите, определени със закон, а съгласно чл. 8, ал. 3 от Закон за пътищата
общинските пътища са публична общинска собственост. Съгласно чл. 31 от Закон за
пътищата изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват
от общините. Същото задължение е посочено и в чл. 3, ал. 1 от ЗДвП, където е поставено, че
лицата, които стопанисват пътищата, ги поддържат изправни с необходимата маркировка и
сигнализация за съответния клас път, организират движението по тях така, че да осигурят
условия за бързо и сигурно придвижване и за опазване на околната среда от наднормен шум
и от замърсяване от моторните превозни средства.
С оглед на факта, че на пътното платно е имало необезопасено съоръжение
(отводнителен сифон), за която е липсвала сигнализация и е станала причина за ПТП, съдът
счита, че ответникът не е изпълнил предвидено в закон задължение да поддържа пътя, за
който отговаря, както и да поддържа изправна сигнализация. В същото време ответникът не
установява различен механизъм на произшествието, който да се намира в причинно -
следствена връзка с настъпилото ПТП и да е допринесло за настъпване на вредоносния
резултат, а това са все обстоятелства, които той трябва да установи при условията на пълно
и главно доказване. При установеното на пътното платно необезопасено препятствие съдът
приема за доказана причинно-следствената връзка между обезщетените от ищеца вреди и
неизпълнението на ответника на задължението му да поддържа пътя в състояние, годно за
безопасната му експлоатация, включително и чрез възлагането на тази дейност на друго
лице.
Неоснователно е направеното от ответника С. възражение за съпричиняване от страна
на водача на увредения автомобил, тъй като не бил съобразил скоростта си с пътните
условия. На първо място, ответникът не ангажира никакви доказателства във връзка с
релевираното възражение, а в допълнение на това съгласно приетата по делото съдебно-
техническа експертиза по делото няма никакви данни, на база на които да се определи
скоростта на движение на лекия автомобил при съприкосновението му с отводнителния
сифон. Според вещото лице водачът на процесното МПС е имал възможност да избегне
настъпването на процесното ПТП чрез аварийно задействане на спирачната система, ако се е
движил със скорост по - ниска от 43 км/ч. Съгласно ограниченията максимално позволената
скорост на движение в процесния участък е била 50 км/ч. Ответникът носи
доказателствената тежест да докаже направеното от негова страна възражение за
съпричиняване, като с оглед липсата на представени доказателства същото следва да бъде
отхвърлено като неоснователно. Освен това следва да се отбележи, че в дължимата грижа
при управление на МПС не се включва изискване за знание за неравностите по пътя или
презумиране за наличие на такива. Необозначеното и несигнализирано препятствие не
представлява предвидимо препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е налице
5
задължение за водача да избира скоростта така, че да може да спре. Ето защо и съдът
приема, че единствена причина за настъпилото ПТП с материални увреждания по
автомобила, е състоянието на пътя.
Вещото лице-експерт е анализирал сравнението на щетите в описа на застрахователя и
отразените в Уведомлението - декларация за щета видими увреждания, и е достигнал до
извода, че щетите по лек автомобил „., се намират в причинно - следствена връзка с
настъпилото на 16.04.2015 г. произшествие в гр. София.
Съгласно чл. 410, ал. 1 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за
възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди
по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите.
Във връзка с настъпилото ПТП в ищцовото дружество е извършен опис на претенцията
с № ./16.02.2015 г., съгласно който е била увредена предна дясна джанта на автомобила.
Ищцовото дружество е възложило да бъде извършен ремонт на автомобила на автосервиз
„П.“, като е информиран от сервиза, че не се предвижда ремонт на такъв тип увреждане, а
нужно подмяна на джантата с нова такава. От представения по делото приемо-предавателен
протокол от 19.12.2016 г. се установява, че е извършен ремонт на автомобила и същият е
приет без възражения. Съобразно приложената по делото фактура № . стойността на
извършения ремонт е 1964,90 лв., които са заплатени от ищцовото дружество, видно от
представеното платежно нареждане от 14.02.2017 г. Според вещото лице по приетата
съдебно-техническа експертиза процесната джанта не се предлага от алтернативни
производители на резервни части, а само от официалния производител, а стойността,
необходима за възстановяване на лек автомобил „., изчислена на база пазарни цени към
датата на ПТП е 1964,90 лв., като обичайните разноски обичайните разноски за ликвидиране
на щета по риск Каско при ПТП са в размер на 15,00 лв. С оглед на това съдът счита, че
застрахователят ЗАД „А. е встъпил в правата на застрахования до с. в размер на 1979,90 лв.,
с оглед на което предявеният иск за с. в размер на 1974,90 лв. следва да бъде уважен изцяло,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане.
По иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
С оглед основателността на главния иск следва да бъде разгледан предявения
акцесорен иск за мораторна лихва. Ищецът е предявил иск за с. в размер на 601,84 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 17.01.2019 г. до 17.01.2022 г. Ищецът е
отправил регресна покана до ответника на 24.02.2017 г., която е получена на 27.02.2017 г.,
но ответникът не е извършил плащане по нея. Ищецът е дал срок от 7 дни на ответника да
изпълни задължението, след който срок същият следва да се счита, че е изпаднал в забава.
Ищецът претендира обезщетение за забава за период от три години преди подаването на
исковата молба, с оглед на което искът се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло
за с. от 601,84 лв.
По обратния иск с правна квалификация чл. 82 вр. чл. 79 вр. чл. 258 ЗЗД вр. чл.
219, ал. 3 ГПК:
Искът е предявен като евентуален и с оглед формираните правни изводи за
основателност на главния иск за заплащане на регресно вземане се е сбъднало
вътрешнопроцесуалното условие за произнасяне по евентуалния иск.
В тежест на ищеца по обратния иск е да установи, че ответникът по него е имал
задължението, възникнало по силата на договор, към датата на произшествието за
осигуряване на безопасна проходимост на цялото трасе, връзките с напречните улици, както
и добро отводняване, както и да осигури сигнализация на процесния участък, причинно-
6
следствена връзка между бездействието на ответника по обратния иск /неговите
работници/служители/ и нанесени твърдени имуществени вреди на процесния автомобил,
размерът на дължимото обезщетение, докато в тежест на ответното дружество по обратния
иск е да докаже възраженията си, съответно ползващите го факти, вкл. да докаже, че е
погасил задължението си.
Страните не спорят, че са сключили Договор № .279/23.05.2014 г. с предмет
рехабилитация на ул. „К.“ и ул. „Н.“, както и не спорят, че процесното ПТП е настъпило
именно в този участък. Съгласно уговореното в договора, срокът за изпълнение на СМР по
договора е 87 дни от подписването на протокола за откриването на строителната площадка.
От констативен протокол от 01.12.2014 г. за процесния участък се установява, че са
изпълнени предвидените в съгласуваните проекти строително-монтажни работи. Посочено
е, че са подменени бордюрите и че била изпълнена предвидената конструкция на
настилката, както и били завършени тротоарите. В протокола е посочено, че от 01.12.2014 г.
се преустановява изпълнението на оставащите СМР до подобряване на атмосферните
условия, като съгласно протокол от 18.04.2015 г. са възстановени строително-монтажните
работи по обекта. В протокола от 01.12.2014 г. изрично е посочено, че преди спирането на
работа строителят е необходимо да осигури безопасна проходимост на цялото трасе,
връзките с напречните улици и добро отводняване.
В случая се установи, че пътно-транспортното произшествие е настъпило в резултат на
попадане на автомобила в необезопасено съоръжение по ул. „К.“, а именно „Щ. е имало
задължението да обезопаси същото така, че трасето да бъде безопасно проходимо.
Ответникът по обратния иск е възразил, че след спирането на ремонта не е имал достъп до
трасето, а освен това бил осигурил безопасността на трасето, което се доказвало от липсата
на други инциденти по трасето. Ответникът по обратния иск носи доказателствената тежест
да докаже, че е изпълнил договорното си задължение, т.е. че е сигнализирал и обезопасил
находящите се по трасето препятствия, а това остана недоказано по делото. Липсата на
други инциденти на същото трасе не доказва осъществяване на договорното задължение,
доколкото в случая се установява, че процесното ПТП е настъпило именно на мястото, на
което ответникът е следвало да осигури безопасна проходимост и добро отводняване.
Следователно, несъмнено е било налице неизпълнение, вследствие на което /предвид
изложеното по-горе по главния иск/ за възложителя е настъпила загуба – задължение за
плащане на обезщетение/ регресно вземане за вредите по автомобила, настъпили вследствие
попадането му върху необезопасеното съоръжение по пътното платно. Ответникът не
твърди и по делото няма доказателства за наличие на обстоятелства, изключващи
договорнатга отговорност, поради което и предвид разпоредбата на чл. 82 ЗЗД дължи да
възстанови на възложителя платеното на ищеца по главния иск регресно вземане в размер
на 1974,90 лв. Наред с това следва да се присъди и законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане.
С оглед основателността на предявения обратен иск следва да бъде разгледано
направеното възражение от ответника по него за погасяване на задължението по давност.
Съгласно чл. 110 ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за
които законът не предвижда друг срок. Съгласно чл. 114 ЗЗД давността почва да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо. В случая задължението на ответника по
евентуалния иск настъпва от момента, от който настъпва задължението и вредата за ищеца
по него. Вредата, изразяваща се в задължението на ищеца по обратния иск С. към ищеца по
главния иск ЗАД „А. настъпва от момента, в който С. би заплатила обезщетение към
пострадалия или в случая встъпилия в правата му – ЗАД „А.. С оглед на това не би могло да
се приеме, че изискуемостта на задължението на ответника по обратния иск вече е
настъпила, а би настъпила след заплащането на задължението от страна на С. към ЗАД „А..
С оглед на това възражението на ответника по обратния иск за погасяване на задължението
7
по давност е неоснователно – не са изминали пет години от настъпването на изискуемостта,
тъй тя все още е настъпила, а би настъпила евентуално от момента на плащането от страна
на С. към ЗАД „А.. В случая ищецът по обратния иск не претендира реално изпълнение или
разваляне на договора, а претендира претърпяна загуба в резултат на неизпълнението на
договора от страна на ответника, която загуба би настъпила с извършеното от ищеца
плащане на задължението. С оглед на това предявения обратен иск за с. в размер на 1974,90
лв. следва да бъде уважен след заплащането на ищеца по него С. на задължението, което
има към ЗАД „А..
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има единствено ищецът по главния иск
ЗАД „А.. Ищецът е представил списък по чл. 80 ГПК, съгласно който е сторил следните
разноски: 129 лв. държавна такса, 300 лв. депозит за съдебно – автотехническа експертиза,
60 лв. депозит за свидетел, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.
Съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. В
случая съдът счита, че дължимото юрисконсултско възнаграждение е в размер на 100,00 лв.
С оглед на това ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в общ
размер на 589,00 лв.
Ищецът по обратния иск С. претендира сторените по делото разноски от ответника по
обратния иск „Щ.. Представил е списък по чл. 80 ГПК, съгласно който е заплатила 300 лв.
депозит за САТЕ, 79 лв. държавна такса, като се претендира и юрисконсултско
възнаграждение. С оглед основателността на обратния иск, следва ответникът по него да
заплати на ищеца разноски в общ размер на 179 лв. за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, като не следва да се присъжда в полза на С. с. от 300 лв. – депозит за
САТЕ, доколкото той е заплатен във връзка със защитата по първоначално предявения иск,
който е основателен и няма причина депозитът да бъде възлаган в тежест на ответника по
обратния иск.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С., БУЛСТАТ ., с адрес в гр. С., да заплати на „З., ЕИК ., със седалище и
адрес на управление в гр. С.“ № 2, на основание чл. 410, ал. 1 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45
ЗЗД с. в размер на 1974,90 лв., представляваща регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка застраховка „Каско и злополука“ за вреди по лек
автомобил марка „.“, с рег. № ., причинени от пътно-транспортно произшествие, настъпило
на 16.04.2015 г. около 11:00 часа в гр. София, ведно със законната лихва от 17.01.2022 г. до
погасяване на задължението, с. от 601,84 лв., представляваща обезщетение за забава за
периода от 17.01.2019 г. до 17.01.2022 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК – с. в размер
на 589 лв., разноски по делото.
ОСЪЖДА „Щ., ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. С. да заплати на С.,
БУЛСТАТ ., с адрес в гр. С. на основание чл. 82 вр. чл. 79 вр. чл. 258 ЗЗД с. от 1974,90 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди от неизпълнение на договор №
.279/23.05.2014 г., изразяващи се в платеното на застрахователя по имуществена застраховка
регресно вземане за вреди на лек автомобил марка „А.“, модел „., причинени от пътно-
транспортно произшествие, настъпило на 16.04.2015 г. в гр. София, ведно със законната
8
лихва от дата на подаване на исковата молба – 02.03.2022 г., до окончателното изплащане,
ПРИ УСЛОВИЕ, че С., с адрес гр. С. изпълни задължението си към „З., ЕИК ., за същата
сума от 1974,90 лева, за което е постановено настоящото решение.
ОСЪЖДА „Щ., ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. С., да заплати на С.,
БУЛСТАТ ., с адрес в гр. С., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сторените по делото разноски в
размер на 179 лв.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач „Щ..
РЕШЕНИЕТО по евентуалния обратен иск подлежи на прин.телно изпълнение след
представяне на доказателства за изпълнение на задълженията на С. по първоначалния иск.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9