Р Е Ш
Е Н И Е
№ 2017 г. гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
ХVІ – ти състав ,
в публично заседание на 28.11.
2017 г.,
в състав :
Административен
съдия : Красимир Кипров
при секретаря Елена Воденичарова
с участието на прокурора
Силвиян Иванов
като разгледа докладваното от съдия
Красимир Кипров
адм.дело
№ 747 по описа на съда за 2017 г.,
за да се произнесе взе предвид следното
:
Производството
е по реда на чл.203 - чл.205 от АПК и е образувано по иск с правно основание по
чл.1,ал.1 от ЗОДОВ,предявен от „Вятърен парк Добруджа 3” ЕООД срещу Община
Балчик за заплащане на сумата от
415 000 лв. ведно със законната лихва върху нея,считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното й изплащане ,представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди ,причинени на 5.04.2012 г. в
сградата на Община Балчик от М.А.- старши специалист „ТСУ” в Община Балчик с
извършените от нея незаконосъобразни действия, изразяващи се в неправилно
прилагане на чл.40,т.20.2,б.”С” и т.21 б.”С”, вместо относимата разпоредба на
чл.39,ал.3 от отменената Наредба за определянето и администрирането на местните
такси и цени на услуги
на територията на Община Балчик,при определяне на размера на таксата за
исканите административни услуги – одобряване на инвестиционен проект и издаване
на разрешение за строеж № 32/6.04.2012 г. Искът е предявен като евентуален,но
след прекратяване на производството по т.нар.главен иск,той остава като
единствен предмет на делото. В съдебно заседание същият се поддържа от
упълномощените адвокати К. и С.,включително с искане за присъждане на сторените
по делото разноски.
Ответникът
Община Балчик,чрез упълномощения юрисконсулт М. изразява становище за
недопустимост и алтернативно за отхвърляне на предявеният иск като
неоснователен с присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер съгласно чл.25,ал.2 от Наредбата за заплащане на правна помощ.
Представителят
на Варненския окръжна прокуратура намира предявеният иск за неоснователен и
пледира за отхвърлянето му като такъв.
Съдът след
преценка на събраните по делото доказателства,намира за установено от
фактическа страна следното : От страна на „Вятърен парк Добруджа 3” ЕООД е
подадено до Община Балчик искане вх.№ 63-832-25 от 3.04.2012 г. за одобряване
на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж на „Ветроенергиен
парк Тригорци”. По повод на това искане ,упълномощеният представител на
„Вятърен парк Добруджа 3” ЕООД Х.П.П.посещава на 5.04.2012 г. администрацията
на Община Балчик,където старши специалиста „ТСУ” М.А. го уведомява,че дължимата
такса по Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени
на услуги на територията на Община Балчик е в размер на 420 000 лв. На
същата дата ,сумата от 420 000 лв. е преведена от „Вятърен парк Добруджа
3” ЕООД по сметката на Община Балчик чрез платежно нареждане в „Уникредит
Булбанк” АД,в което като основание за плащане е
записано : „Одобряване на ИП и издаване РС”. След плащане на въпросната
такса,инвестиционният проект е одобрен и е издадено
от главният архитект на Община Балчик разрешение за строеж №
32/6.04.2012 г. ,с което се разрешава на „Вятърен парк Добруджа 3” ЕООД строеж на
„Ветроенергиен парк Тригорци” на три
етапа,включващи изграждането на 14 бр. вятърни генератори и съпътстващите ги
трафопостове,разделени в три подгрупи. В разрешението за строеж е записано,че
е платена такса в размер на 420 000
лв. с пл.нареждане/2012 г. Преди това е било
издадено разрешение за строеж № 29/28.03.2012 г., касаещо изграждането
на кабелни мрежи и оптични връзки на ВЕП „Тригорци” с етап „А” включващ изграждане на кабелна мрежа
33 кV и оптични връзки,и етап „Б” включващ изграждане на кабелни линии 110 kV и
оптични връзки. Одобреният проект предвижда изграждане като част от „ВЕП
Тригорци” на две основни трасета. Първото
от тях е планирано с дължина 21 280 м. и по същество представлява вътрешна кабелна
мрежа 33 kV,служеща за свързване на генераторите и отвеждане на произвежданата
ел.енергия до повишаваща подстанция „Тригорци” 110 kV,чието предназначение е да
преобразувана ел.енергията от 33 kV на 110 kV. Второто трасе е планирано с дължина 3444 м. с
предназначение да доставя преобразуваната в повишаващата подстанция ел.енергия до стълб № 132 на бъдещ електропровод 110 kV
„Сенокос-Белгун”. Посредством така предвидените трасета е планирано
произвежданата ел.енергия да бъде пренасяна до ел.мрежа на
електроразпределителното дружество „Енерго Про Мрежи”,чрез която ел.енергията да бъде доставяна до крайните потребители на община
Балчик.
При така
установените обстоятелства,съдът намира от правна страна следното :
Противно
на заявеното от ответника становище,предявеният иск е процесуално допустим. Според
изложенията в първоначално подадената искова молба и следващите уточняващи
такива с.д. 7936/17.05.2017 г. /л.103/ и с.д. 9189/6.06.2017 г. /л.111/
,претенцията на ищеца е основана на незаконосъобразно действие на длъжностно
лице по повод изпълнение на административна дейност,а това предполага същата да бъде разгледана по реда на чл.204,ал.4 от АПК. Под
незаконосъобразно действие нормата на чл.1,ал.1 от ЗОДОВ има предвид
фактическите действия – тези от тях
представляващи индивидуални административни актове по смисъла на чл.21,ал.1 от АПК, попадат в
употребеното в чл.1,ал.1 от ЗОДОВ понятие
„незаконосъобразни актове”. Съгласно чл.204,ал.1 от АПК,единствено при
исковете за вреди от незаконосъобразен
административен акт, предварителната отмяна на последните представлява
процесуална предпоставка за
допустимост на тези искове,съответно
допуска се от разпоредбата на чл.204,ал.2 от АПК искът да бъде предявен заедно
с оспорването на адм.акт. След като нито едно от тези правила не е приложимо по отношение на
исковете за вреди от незаконосъобразно действие,то предявяването на тези искове изобщо
не е обвързано от цитирания в писмения
отговор на ответника с.д. 6431/25.04.2017 г.
14-дневен срок по АПК за оспорване на адм.актове – исковете
са допустими не само когато липсва съдебен акт за отмяна на незаконосъобразното
действие,но и когато даже липсва целящо отмяната им съдебно оспорване,като
нормата на чл.204,ал.4 от АПК допуска установяване на незаконосъобразност в рамките на погасителната давност за
предявяване на иск по чл.1,ал.1 от ЗОДОВ.
Съгласно тълкувателно решение №3/22.04.2004 г. по тълк.гр.дело №3/2004
г. на ОСГК на ВКС ,началният момент на погасителната давност при такива искове
е момента на преустановяване на съответното незаконно действие или бездействие.
В конкретния казус, този момент съвпада с датата 5.04.2012 г., когато съгласно
приложеното на л.23 платежно нареждане е платена таксата от 420 000 лв. Исковата
молба е заведена в АС-Варна с вх.№ 4476/23.03.2017 г. ,от което е видно,че
искът е предявен преди изтичане на 5-годишната погасителна давност. Несъстоятелно
е и основаното на чл.8,ал.3 от ЗОДОВ възражение на ответника за недопустимост
,повдигнато с горепосоченият писмен отговор,тъй като нормата има предвид
наличието на предвиден в друг закон или указ специален начин на
обезщетение,различен от предвидения в ЗОДОВ,а в това отношение ответникът се
позовава на предвидената в чл.129 от ДОПК процедура по прихващане или
възстановяване. Причината е,че нито прихващането,нито възстановяването
представляват начин на обезщетение,какъвто има предвид нормата на чл.8,ал.3 от ЗОДОВ – те представляват начин за връщане на недължимо платени или събрани
суми.
Разгледан
по същество искът е неоснователен,предвид следното : Основателността на
предявеният иск по чл.1,ал.1 от ЗОДОВ
предполага наличието на незаконосъобразно действие на длъжностно лице по повод
изпълнението на административна дейност,от което на ищеца да е причинена пряка и непосредствена вреда. Преди всичко,съдът
намира,че в случая не е налице незаконосъобразно действие,каквото има предвид
нормата на чл.1,ал.1 от ЗОДОВ,в смисъл такъв,че действието на което се позовава
ищецът не е фактическо такова. Описаното в исковата молба действие,независимо
от това дали действително е било
извършено именно от длъжностното
лице М.А. ,представлява по своя характер правно действие,каквото е всяко едно
правоприлагащо действие – в случая по прилагане разпоредбите на подзаконов
нормативен акт,какъвто е Наредбата за определяне и администриране на местните
такси и цените на услугите на територията на Община Балчик. Що се касае до незаконосъобразното
фактическо действие,принципно то
представлява несъобразяване на адм.орган или длъжностното лице с
разписаното в съответната правна норма дължимо от него фактическо действие. В
този смисъл,нито една от цитираните в исковата молба разпоредби / чл.40,т.20.2
б.”С”, т.21 б.”С” и чл.39,ал.3 / не регламентира и не вменява задължение
за извършване на определено фактическо действие,още по-малко пък дейността по
подвеждане на фактите под хипотезата на съответната разпоредба и в крайна сметка актът по вземане
на решение за прилагането на една от тях
,представлява фактическо действие. По своя характер ,действието по определяне
на дължимата такса представлява процедурен правен акт в смисъла на чл.21,ал.5
от АПК ,представляващ част от производството по одобряване на инвестиционния
проект и издаване на разрешението за строеж. По тези съображения,този съд не
намира за необходимо да взема отношение по въпроса,която точно от цитираните в
исковата молба разпоредби е приложима за определянето на дължимата такса. Не е
налице и втората от необходимите за основателността на искът по чл.1,ал.1 от ЗОДОВ предпоставки – отсъства описаната в исковата молба имуществена вреда в
размер на 415 000 лв. Така както са изложени фактите,а именно че вредата
представлявала разликата между платената от ищеца такса в размер на
420 000 лв. и дължимата от него в
размер на 5000 лв. съгласно чл.39,ал.3 от Наредбата,то несъмнено същите сочат
на квалификацията за плащане без основание – твърди се от ищеца,че отсъства
правното основание на чл.40,т.20.2, б.”С” и т.21, б.”С” от Наредбата. Излязлата
от патримониума на ищеца сума при плащането без основание не представлява
имуществена загуба за него – последната по своя характер е окончателна и
безвъзвратна,поради което подлежи на обезщетяване,докато платената без
основание сума подлежи на връщане. Тази разлика в правоотношенията е особено
показателна в областта на гражданското право – исковете за непозволено
увреждане и неоснователно обогатяване / чл.45 и чл.55 от ЗЗД/. Именно
различието между понятията за обезщетяване на причинената вреда и връщане на
платеното без основание , води до неприложимост на нормата на чл.8,ал.3 от ЗОДОВ,съответно позволява на съда да
даде по същество отговор на въпроса дали има в конкретният казус основание за отговорност по чл.1,ал.1 от ЗОДОВ – силата на присъдено нещо на едно такова съдебно решение не преклудира претенцията
за прихващане и възстановяване по реда на ДОПК. Така обоснованото отсъствие на
незаконосъобразно действие и на причинена на ищеца имуществена вреда,прави предявеният от него
иск неоснователен,поради което същият следва да бъде отхвърлен като такъв.
При този
изход на делото,сторените от ищеца разноски следва да останат за негова
сметка,като съгласно чл.10,ал.2 от ЗОДОВ
същият дължи заплащане на претендираните от ответника разноски за осъщественото от
юрисконсулт М. процесуално представителство по делото. В
тази връзка,съдът намира за основателна претенцията на ответника за присъждане
на разноски в размера по чл.25,ал.2 от Наредбата за заплащането на правната
помощ – имайки предвид материалния
интерес по делото,следва да се присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 450 лв.
Предвид
изложеното,съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният от „Вятърен парк
Добруджа 3” ЕООД срещу Община Балчик иск с правно основание
чл.1,ал.1 от ЗОДОВ за заплащане на сумата от 415 000 лв. ведно със
законната лихва върху нея,считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане,като обезщетение за претърпени имуществени вреди,причинени
на 5.04.2012 г. в сградата на Община Балчик от М.А. на длъжност старши специалист „ТСУ” в Община Балчик с
извършените от същата действия по прилагане на чл.40,т.20.2,б.”С” и т.21,б.”С”
вместо чл.39,ал.3 от отменената Наредба за определяне и администриране на
местните такси и цените на услугите на територията на Община Балчик,при
определяне размера на таксите за исканите административни услуги – одобряване
на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж № 32/6.04.2012 г.
ОСЪЖДА „Вятърен парк Добруджа 3” ЕООД, ЕИК *********,със
седалище и адрес на управление : гр.Варна,ул.”Ген.Столетов” № 3,офис
16,представлявано от управителя Х.П.П.ДА ЗАПЛАТИ на Община Балчик за разноски по делото сумата
от 450 лв.
Решението подлежи на обжалване и протестиране пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните
по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :