Р Е Ш Е Н И Е № 2007
28.05.2018 година, град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
районен съд, V брачен състав, в открито
съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди и осемнадесета година в
следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛИЛИЯ МИТЕВА
при участие
на секретаря Марина Кънева като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 878 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава двадесет и
пета от ГПК вр. чл 150 СК.
Образувано е по исковата молба предявена от В.Г.К. чрез неговата майка Р.С.С. срещу Г.Т.К. за увеличаване размера на месечната
издръжка присъдена с Решение №521/23.03.2015 г. , постановено от ОС П. по гр.д.
№ 2137/2014 г. от 150 лева до 400 лева.
В исковата молба се твърди, че от
постановяване на решението нуждите на детето значително са се увеличили като са
нараснали разходите за дрехи, храна, медикаменти, играчки, детски забавления.
От момента на определянето на първоначалната издръжка детето е започнало да се
храни на д.к., след това да посещава д.я., а към настоящия момент - д.г.,
където таксата е в размер на 50 лв. месечно. Там посещава допълнителни
занимания по ф., а.е.и н.т., които се заплащат отделно, като общо тези
занимания са около 300 лв. годишно. Наред с това детето има х.з.-а.р.,
констатирано на ** г. от **, поради което същото често б., като това е свързано
с ежемесечно закупуване на м. и п. на т. - за л. или п. на т. з.. които
възлизат на около 100 лв. месечно. Наложило се е закупуване на и., и.т., посещения в с.с.. Отделно
всеки месец майката заплаща такса в д.ч.д.к.„В." в размер на 43 лв., което
също е допълнителен разход, неотменно свързан с грижата за здравето на детето.
Всичко това е довело до увеличаване разходите по отглеждането на детето, както
и на неговите нужди.
Твърди се, че ответникът от своя страна от
раждането на детето досега работи в ч. и получава добри доходи, притежава
няколко моторни превозни средства и е е.с.на к. и у.
е на **. Поддържа се, че ответникът никога не е проявявал какъвто и да било
интерес или грижа към детето.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва
предявената претенция по размер. Твърди, че от влизане в сила на решението е
изминал кратък период от време и не са настъпили съществени изменения, налагащи
увеличение на издръжката. Оспорва твърденията във връзка с неговото имущество и
доходи, като твърди, че посочените в исковата молба д.не му носят доходи.
Поддържа се, че ответникът е в затруднено материално състояние, което е наложило
да работи в А. като о. р. с.Оспорват се като преувеличени разходите, които се
твърди с исковата молба да са извършвани за детето. Твърди се, че ответникът е
искал много пъти да види детето, но това му е било отказвано.
Искът е допустим,
родово и местно подсъден на настоящия съд, поради което подлежи на разглеждане
по същество.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със
становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Безспорно по делото и установено от представеното удостоверение за
раждане е, че ответникът е баща на детето В.К., роден на *** г. Установява се,
че с Решение №521/23.03.2015 г. , постановено от ОС П.по гр.д. № 2137/2014 г.
ответникът е осъден да заплаща на детето В.К. издръжка в размер на 150 лева.
Изменение на предходно
определената издръжка следва да бъде допуснато при наличие на промяна в
обстоятелствата, въз основа на които тя е присъдена в определен размер.
Следователно, основателността на предявената искова претенция с правно
основание чл.150 СК се обуславя от настъпването, след определяне на предходната
издръжка, на трайни промени в нуждите на
детето или във възможностите на дължащия издръжка родител.
В разглеждания случай, от
присъждането на определената първоначално издръжка /23.03.2015 г./ до приключване на съдебното дирене в
настоящото производство /14.05.2018 г./
е изминал период от повече от 3 години, през който са настъпили изменения както
в нуждите на детето с оглед неговото израстване, така и в икономическите
условия в страната. В рамките на този период е настъпило увеличение на
стойността на стоките и услугите от първа необходимост, посредством които
следва да бъдат задоволени базовите потребности на детето. За осигуряване на
нуждите на детето от жилище, битови условия и храна необходими са около 200
лева, а предвид възрастта му се налага честна смяна на облеклото, която
генерира разходи от около 50 лева месечно.
От друга страна с израстването
на детето се увеличават не само неговите битови, но и социални и интелектуални
потребности. При първоначалното определяне на издръжката детето е било на ** **,
а към настоящия момент е навършило ** и
посещава д.г. /видно от представените по делото квитанции – л. 12,13/. С оглед
промяната във възрастта на детето е настъпило съществено изменение в неговите
нужди, респективно в разходите, необходими за тяхното удовлетворяване. Така
посещението на детско заведение е свързано със заплащане на месечна такса,
варираща съобразно представените квитанции /л.12,13/ около 40 лева. Отделно
необходимо е заплащане на различни дейности, уроци мероприятия, чиято стойност
съдът служебно определя на около 30 лева месечно, доколкото от законния
представител на ищеца са представени две квитанции за ф. и а., без означение на
периода, за който се отнасят.
В конкретния случай детето има и
специфични нужди поради установеното х.з.– а.р., като често се нуждае от л. п.
и м., чиято стойност се равнява на около 50 лева месечно. В тази връзка съдът
не приема за безусловно необходим твърдения в исковата молба разход за
абонамент в ч.д.к.в размер на 43 лева месечно, тъй като същият се явява личен
избор на майката. В този смисъл такъв избор се явяват и почивките, които се
твърди да са свързани със з. с. на детето Липсват надлежни доказателства,
представени по делото, които да установяват задължителност на посочените
разходи, без извършването на които да се застрашава з.с. на детето. Също така
не се установява да е налице л. п. за р.на л.п., които да генерират
допълнителни разходи.
С оглед изложеното, необходимите
средства за подсигуряването на условия за нормалното отглеждане и израстване на
детето са в размер на 370 лева месечно, от които 200 лева следва да бъдат поети
от бащата, а останалата сума от майката, която полага фактическите грижи за
детето.
Съгласно разпоредбата на
чл. 143 ал. 2 от СК родителите дължат издръжка на ненавършилото пълнолетие
дете, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си и следва да осигуряват условията на живот, необходими за
развитието на детето. Конкретният размер на тази издръжка е функция от
потребностите на самото дете и възможностите на родителите му – чл. 142 ал. 1 от СК, но не може да бъде
по-малък от минимума, предвиден в нормата на чл. 142 ал. 2 от СК, т.е една
четвърт от размера на минималната работна заплата- или за 2018 г. се равнява на
127.50 лв. (1/4 от 510 лв.).
Издръжка в посочения размер се явява посилна за ответника, който е трудоспособна възраст и
следва да реализира доходи, достатъчни за осигуряване както на собственото си
съществуване, така и на лицата, към които има задължения за издръжка. Не се
спори между страните, а и се установява от показанията на с. П.П.С. - б. по м.л.на детето /л. 153/, че изцяло майката е
поела фактическото отглеждане на детето от неговото раждане, като бащата не го
вижда , не се грижи за него и не поддържа лични отношения с него. Поради това
ответникът се явява освободен по силата на собственото си бездействие от
каквито и да било фактически грижи за детето, като е лишил същото от
присъствието си в живота му. Не се установява същият да има задължения за
издръжка към други лица, поради което следва да се приеме, че за него е възможно да отделя посочения размер
средства, с които се изчерпва реално приносът му към отглеждането на детето. Действително
не се установяват по делото конкретните размери на доходите на ответника,
доколкото видно от справката от ТД НАП П. за него е налице единствено
задължително осигуряване на минимална работна заплата като с. на к. на **.
Съдът не приема за основателни възраженията на ответника срещу увеличение
размера на издръжка, основаващи се в липсата на достатъчно средства от
извършваната дейност. Видно от показанията на разпитания с. Т. Г.К. ответникът
работи в А. от ** години и едновременно с това чрез т. д. извършва т. д. по с.
и у.на ** в село П. Посоченото дава основание на съда да приеме, че за
ответника съществува реална възможност да осигурява чрез развиваните от него
дейности определената издръжка за ищеца.
Исковата претенция над сумата от 200 лева
месечно до пълният й предявен размер от 400 лева съдът намира за неоснователна
доколкото не се установяват конкретни нужди на детето, които да налагат
определянето на издръжка в този размер. В тази връзка, както бе посочено, съдът
намира, че разходите за почивки и абонаментно обслужване в ч.д.к.не са
установени като наложителни и задължителни за правилното развитие на детето.
Такива не са и твърдените разходи за играчки на висока стойност като н. з. – б.
с цена 99,99 лева / л.67/ и а. к. на стойност 400
лева /л. 70,71/. Оправдано е желанието на майката да предостави на детето
различни атрактивни играчки и занимания. В случая обаче при спор между
родителите по отношение на издръжката на детето, следва да бъдат отчетени обикновените
разходи за неговото отглеждане, но не и такива, които са резултат от старанието
на единия родител да задоволи в максимална степен своите лични и тези на детето
желания и интереси.
Относно разноските
На основание
чл. 78 ал. 6 от ГПК във връзка с чл. 69 ал. 1 т. 6 и т. 7 от ГПК вр. чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна
такса в размер на 72 лева –по иска с правно основание чл. 150 СК.
Предвид изхода на спора, на основание чл. 78
ал. 1 от ГПК ответникът следва да понесе пропорционална част от сторените и претендирани от законния
представител на ищеца разноски по делото в размер 400 лева, а именно – 80 лева
/изчислена при реално уважен размер на иск 50 лева от претендирано
увеличение на издръжката от 250 лева/.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 СК размера на постановената с Решение
№521/23.03.2015 г. на ОС П. по гр.д. № 2137/2014
г. месечна издръжка, дължима от Г.Т.К. с
ЕГН ********** в полза на детето В.Г.К. с ЕГН **********, роден на *** г.,
действащ чрез своята майка и законен представител Р.С.С.
с ЕГН **********, като я УВЕЛИЧАВА от
150 (сто и петдесет) лева на 200 ( двеста)
лева месечно, считано от датата на входиране на
исковата молба в съда – 16.01.2018 г., ведно със законната лихва върху всяка
просрочена месечна вноска.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 150 СК за увеличаване
на постановената с Решение №521/23.03.2015 г.
на ОС П. по гр.д. № 2137/2014 г. месечна издръжка, дължима от Г.Т.К. с ЕГН ********** в полза на детето В.Г.К. с
ЕГН **********, роден на *** г. за разликата над уважения размер от 200 лева
месечно до пълния предявен размер от 400 лева месечно.
ОСЪЖДА Г.Т.К. с ЕГН **********
да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд -
Пловдив, сумата от 72 (седемдесет и два) лева, представляваща държавна такса
върху присъдената в полза на детето издръжка.
ОСЪЖДА Г.Т.К. с ЕГН ********** да
заплати на Р.С.С. с ЕГН ********** сума в размер
80 (осемдесет) лева, представляваща сторени от ищцовата
страна разноски в рамките на производството.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок, считано от датата на
постановяването му – 28.05.2018 г. на основание чл. 315, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п./ Л. Митева
Вярно с оригинала.
М.К.