№ 2901
гр. София, 16.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-22 СЪСТАВ, в публично заседание
на седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Стефан Ис. Шекерджийски
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Стефан Ис. Шекерджийски Гражданско дело
№ 20231100113444 по описа за 2023 година
искове с пр.осн. чл. 260, ал. 2 (отм.) от ЗОВСРБ и чл. 86 от ЗЗД:
Ищецът – МИНИСТЕРСТВО НА ОТБРАНАТА , в исковата си молба и
уточнения на същата от 18.12.2023г. и 26.02.2024г., твърди, че на 10.08.2018г. на основание
чл. 142, ал. 2 от ЗОВСРБ бил сключен договор за военна служба № 611/10.08.2018г. между
Г. М. Н. и МО, съгласно т. 12 от заповед № ОХ-1252/07.12.2017г. на министъра на
отбраната.
В раздел I, чл. 2 от сключения договора бил определен срокът на военната служба -
общо 16 години, от които 6 (години обучение и 10 години изпълнение на военна служба
като професия след завършване на обучението).
Със заповед № ЛС-7/10.01.2023г. на началника на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“
договорът за военна служба на курсант главен старшина Г. М. Н. - В. бил прекратен на
основание чл. 97, ал. 2 от Правилника за устройството и дейността на Висшето
военноморско училище „Н. И. Вапцаров“ и чл. 12 от договор за военна служба №
611/10.08.2018г., въз основа на подаден от курсант главен ответника - старшина Г. М. Н.
рапорт с вх. № 2/03.01.2023г. за прекратяване на договора ù. Със заповед № ЛС-
7/10.01.2023г. тя била отчислена от списъчния състав на училището, считано от 12.01.2023г.
- Разходи за Персонална издръжка (обучение - 21 165,84 лв., от 1-ви до 4-ти курс),
включващи разходите за стипендии, храна, вещево доволствие, работно и специално
облекло, и постелен инвентар;
- Задължения към ВМА - 4 800 лв. - 8 бр. семестриални такси по 600 лв. всяка;
- Разходи за стипендии, изплатени за периода на непрекъснати болнични, поради
бременност - от 09.2022г. до 12.2022г. включително - 736,00 лв., от 09.2022г. до 11,2022г. -
1
три стипендии по 160 лв., за 12.2022г. - 256 лв.
- Разходи за Издръжка (съдържащи разходите свързани с осъществяване на учебния
процес - за персонал, за издръжка - разходи по икономически елементи (и разходи за учебен
процес), в размер на - 14 864,72 лв.;
Всички горепосочени разходи били калкулирани при отчитане на отсъствията по
здравословни причини - 242 дни, от 08.2018г. до 19.09.2022г. включително.
При калкулиране стойността на издръжката, било взето предвид следното:
изчисленията били извършени само за четири години - от 1-ви до 4-ти курс (от 08.2018г. до
09.2022г.), предвид това, че преди началото на 5-ти курс, ответницата излязла в непрекъснат
болничен поради бременност. За 5-ти курс, дължими суми не били начислявани;
Предвид големия брой неприсъствени дни за четирите години обучение от 08.2018г.
до 09.2022г. - 242 дни отсъствия по здравословни причини, при изчисляване стойността на
издръжката, от 1 340 учебни дни, били взети предвид само присъствените дни за периода на
обучение -1 098 дни, както за Разходите за Персонална издръжка/обучение, така и за
Разходите за издръжка (приложена е и таблица – л. 75 горе).
Размерът на подлежащите на възстановяване разходи за периода от 08.2018г. до
19.09.2022г., бил в общ размер на 41 566,50 лева.
С Покана за доброволно изпълнение рег. № 69/10.01.2023г., получена лично срещу
подпис от ответника на 10.01.2023г., г-жа В., била поканена в 30-дневен срок да внесе
дължимата сума, но това не било сторено.
С оглед изложеното, ищецът моли да се осъди ответникът да му заплати:
- сумата от 41 560,50 лева, представляваща разходите за издръжка и обучение за
времето на обучението във ВВМУ „Н. Й. Вапцаров”, за периода, за който е била
обучавана;
- сумата от 4 161,80 лева, мораторна лихва върху главницата, за периода от
10.02.2023г. до 29.11.2023г.; .
- законната лихва.
Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът - Г. М. Н., оспорва иска:
- признава, фактическата обстановка, изложена в исковата молба – постъпила на
военна служба, като имала намерение да се развива професионално в тази насока;
- междувременно обаче ù било установено следното заболяване: Синкоп R55 и
придружаващо заболяване. Невровегетативна дистония F48. Последвали различни
усложнения и престои в болници. Това било известно на администрацията на МО;
- била принудена да подаде рапорта, описан в исковата молба;
- оспорва размера на разходите;
- оспорва и поставянето ù в забава – подписът нямал дата.
2
Навежда и други доводи.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено
следното:
от фактическа страна:
Цялата фактическа обстановка, описана в исковата молба, включително и подаването
на рапорта за напускане е, безспорна. Правоотношението датира от 10.08.2018г.
В чл. 13 е предвидено, че в случай на прекратяване на правоотношението и при
незавършване в рамките на срока, предвиден в чл. 2, се възстановяват разходите за
обучение.
В рапорта е посочена нормата на чл. 97, ал. 1, т. 3 от Правилника за устройство и
дейността на ВВМУ „Н. И. Вапцаров“ – по собствено желание. Посочено е още, че
ответницата е запозната с нормата на чл. 99, ал. 1 и че е наясно, че следва да възстанови
разходите за издръжка.
До ответницата е изпратена покана, която безспорно е получена. Волеизявлението на
МО е от 10.01.2023г.
Добросъвестното процесуално поведение предполага да се оспорва само това, която
страната не знае или няма задължение да знае. Може да се оспорва при несигурност, но
съобразно посоченото в предходното изречение (арг. от чл. 3 и чл. 131, ал. 2, т. 4 от ГПК).
Доказателствената тежест е не е обърната. Всеки доказва тези факти, което го ползват – в
случая поставянето в забава (чл. 154, ал. 1 от ГПК). Ищецът установява волеизявление,
което е достигнало до ответника. Последният, ако потвърди чрез подписа си получаването
на поканата, ако не е съгласен с вече поставена дата, е коректно след подписа си да изпише
правилната според него дата. В противен случай при евентуален спор е длъжен да я
установи. Във всички случаи г-жа В. е наясно кога е подписала, както се установи и в о.с.з.
Отговорът на иска е от 6 страници (л. 33-8). На първата страница се признава, че
ответницата е била курсант. След това, стр. 2 до се описва влошеното ù здравословно
състояние, считано от 19.08.2018г. На страница 3 сочи, че ищецът бил запознат с проблема,
но я посъветвали да „изрази желание за напускане“, което и сторила. Използваният
терминът „доброзорно“ едва ли е подходящ за съдебна кореспонденция. Бил оказан натиск.
Дори подала рапорт пред лекарска комисия (доказателства в тази насока не са ангажирани,
като следва да се има предвид, че това е субект за която не е ясно дали е различен или не от
МО – по-долу е взето допълнително отношение към въпроса). В крайна сметка подала
рапорта, описан в исковата молба. По-нататък се оспорва размерът на претенцията (стр. 4) и
поставянето в забава (стр. 5). Стр. 6 са доказателствени искания.
В о.с.з. становището на ищеца е следното: Както в писмения отговор, така и днес твърдим, че
доверителката ми е подписала под натиск всеки един документ в началото на м. януари 2023г. (чл. 175 –
признание за неизгоден за страната факт)… на доверителката ми е оказан психологически натиск и ù е
диктувано да подпише всеки един от документите – огромен брой, наръч документи, както и че същата е
3
депозирала рапорт за освобождаване по медицински причини, по който не е взето отношение. В тази връзка ми е и
следващото доказателствено искане – ищецът по делото да бъде задължен да предостави доказателства какво е
отношението взето от страна на ръководителите на медицинския институт по отношение на рапорта депозиран от
доверителката ми за освобождаване по медицински причини, назначавана ли е експертно-лекарска комисия и
какво е било нейното становище и заключение, каква е резолюцията на компетентното длъжностно лице на този
рапорт.
…
На въпроса на съда в какво се изразява този натиск отговарям, че се изразява в това да те извикат да се
явиш пред ръководителите ти, които са в едно военно учреждение, да те сложат на едно бюро и да ти диктуват
къде какво да пишеш. В това се изразява психологическия натиск.
Репликата е в хода по същество: Считам, че ответника, независимо от помощта оказана му от
настоящия съдебен състав, включително и с назначаването на служебна ССчЕ …
С определението за насрочване са дадени указания на ищеца за уточняване на иска.
Представена е справка, подписана за началника на ВВМУ от Зам.началник по логистиката
капитан I ранг А., която напълно отговаря на изискванията на чл. 22 от наредбата от 2020г. –
като съдържание.
Депозирано е заключение на ССчЕ, неоспорени от страните и приети от съда, като
компетентно изготвени. От нея, както и от разпита на в.л.-а в о.с.з., се установява, че:
За периода на обучение 2018г. - 2022г. стойността личната издръжка и обучение на
курсант Г. М. Н., специалност „Медицинско осигуряване на ВС“ е в размер на 50 780,11
лева. Стойността е изчислена и формирана на база Наредба Н-1/14.01.2013г. за уч.година
2018г. - 2019г. и Наредба Н-11/29.10.2020г. за учебни години 2019г. - 2020г., 2020г. - 2021г.
и 2021г. - 2022г. на министъра на отбраната. Посочените суми за всеки един показател,
регламентиран в Наредбите, и предвид броя на курсантите е изчислен на база осчетоводени
разходи по съответните параграфи по ЕБК (единна бюджетна класификация).
С оглед на големия брой неприсъствени учебни дни по здравословни причини,
изчислените стойности за разходи за възстановяване от курсанта поради подаден Рапорт за
прекратяване на Договора за военна служба, са редуцирани с оглед на реалните присъствени
учебни дни. Така изчислената стойност на разходите е в общ размер на 41 564,55 лева.
При прегледа на документите предоставени от МО експертът е установил налични
отделни финансови справки изготвени по Наредба 1/2013г. и Наредба 13/2020г.,като
изрично са поискани разбивки. Такива са били предадени на курсово нИ. - как са се
разпределили и как се е стигнало до конкретните стойности за един обучаем във
Военноморската академия; представени са също разчети. „Финансова справка“ е различен
документ и такива не са били искани. От страна на министерството е указано пълно
съдействие.
от правна страна:
Съгласно нормата на чл. 260, ал. 2 (отм.) от ЗОВСРБ, курсантите, отстранени от обучение
по реда, определен с правилниците на висшите военни училища, или напуснали по собствено желание по време
4
на обучението, възстановяват разходите за издръжка и обучение за периода, в който са били обучавани .
Договорът за военна служба с курсанта се прекратява от министъра на отбраната или оправомощено от
него длъжностно лице по време на обучението при:
1. настъпила негодност за военна служба, установена от военномедицинските органи;
2. настъпила психологична непригодност за военна служба, установена от специализирани звена и
органи по психологичното осигуряване;
3. напускане на училището по собствено желание (чл. 97, ал. 1, т. 3 от ПРАВИЛНИК за
устройството и дейността на Висшето военноморско училище "Никола Йонков Вапцаров").
Тъй като твърденията не са за правнозначим натиск по отношение на волята на г-жа В.,
съобразно изложеното, те не подлежат на установяване (спокойно може да се приеме, че те
не са и спорни).
Според Определение № 302 от 27.06.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 727/2019 г., IV г.
о., ГК, докладчик съдията С.Б.: … Необходимо ли е за редовността на исковата молба … както и че няма
законова пречка исковата молба да препраща към други документи, стига те да са представени като
приложения към нея, съдържащи описание на съответните строителни работи и тяхната стойност; също:
Решение № 50034 от 22.03.2023г. на ВКС по гр.д. № 1375/2022г., I г.о., ГК, докладчик
председателят М.С.. В случая е сторено точно това – препраща се към Обяснителна записка,
който следва да се счита, чест от исковата молба. Подобен подход за отстраняване на
нередовности в искова молба едва ли е най-удачният ( в тази хипотеза има особености, за
които е взето отношение по-долу), но юридически е допустим. Последното означава, че
ответникът може да оспори не документа, а някое от перата на вземането, описани в него.
Например, че не са ползвани канцеларски материали, поради което не би могло и да се
търсят разходи, свързани с тях, или че цената е завишена. Както вече бе посочено,
принципното оспорване е недопустимо (когато страната заяви, че оспорва документа, следва да бъде
поканена да уточни конкретния предмет на оспорването, тъй като оспорване изобщо няма - Решение № 1310
от 17.11.2008г. по гр.д. № 4248/2007г., IV г.о. на ВКС; и Решение № 191 от 14.01.2015 г. по
т.д. № 3046/2013 г., ВКС, II т.о.).
Заплашването е уредено в чл. 30 от ЗЗД. При това основание за унищожаемост
участник в сделката е извършил волеизявлението си под влияние на психическа принуда. За
разлика от насилието (физическа сила), заплашването представлява възбуждане на
основателен страх у участник в сделката с цел той да бъде принуден да я сключи.
Психическият натиск върху волята на участник в сделката се упражнява чрез предизвикване
на страх от причиняване на предстояща злина, която може да се състои в засягане на лични
или имуществени блага на участника или на негови близки. Страховите представи могат да
бъдат предизвикани от друг участник в сделката или от трето лице (именно тези факти не
са изложени, за да може да бъде извършена преценка дали поведението на офицера/ите, с
който/ито е разговаряно, е релевантно). Не е необходимо непременно заплашването да се
отнася до извършване на неправомерни деяния. Страхови представи могат да се предизвикат
и от упражняване на субективни права на заплашващия, ако не се сключи сделката, като
напр. предявяване на иск за развод, съобщаване за извършено правонарушение.
Неправомерният характер на поведението на заплашващия се определя не от неправомерния
5
или неморален характер на действията, които той заявява, че ще предприеме, а от
упражняването на психическа принуда върху друго лице с цел да се накара то да сключи
сделката. Няма значение дали това се върши с користна цел или не.
В чл. 30 от ЗЗД се изисква при заплашването чрез възбуждане на основателен страх
да се принуди едно лице да сключи сделка. Редакцията на текста насочва към абстрактен,
обективен критерий при преценката дали определено поведение може да предизвика такъв
страх. Трябва да се преценява с оглед на човек с нормален интелект и воля дали действията
са могли да го уплашат до такава степен, че да реши да сключи сделката. Критерият за това
дали е предизвикан основателен страх трябва да бъде конкретен, субективен, защото се
преценява поведението на конкретно лице, порокът на неговото волеизявление (отново
следва да се наблегне, че твърденията са за разговор между военни, като единият от тях е
с по-висок чин, а курсантът все пак е приет, че е годен за служба, което вероятно означава
и преминат психологически тест).
Това което се признава от процесуалния представител на ответницата, че последната
е извикана и ù е наредено да подпише от длъжностни лица. Не е ясно с какво точно е
предизвикало страховата представа у г-жа В.. Самото желание на висшестоящ чин, още
повече в хипотеза на предстоящо напускане, не представлява психологически натиск.
Именно и по тази причина не бяха допуснати гласни доказателства по отношение на това
обстоятелство (арг. и от чл. 164 от ГПК).
Не се твърди, че курсантът, към момента на депозирането на рапорта, не е могъл да
разбира или ръководи действията си. Всякакви други възможни притеснения или депресивни
състояния са ирелевантни.
В отговора не се твърди, че правоотношението е прекратено преди
депозирането на проблемния рапорт. Твърди се само, че бил подаден рапорт до лекарска
комисия, без да се уточнява органа. Не се уточнява и какво е последвало, а това също би
следвало да е известно на ответницата (изложеното твърдение едва в о.с.з. е преклудирано:
Т. 4 от ТР № 1 от 09.12.2013г. по т.д. № 4/2012г., ОСГТК на ВКС; Р. 549 от 29.10.2010г. по
гр.д. № 56/2010г., ІV г.о. на ВКС; също Р. № 76 от 10.02.2011г. на ВКС, ІV г.о., по гр.д. №
648/2010г. / всъщност дори и към този момент не е ясно какво точно се твърди, че г-жа В.
вече е била прекратила правоотношението, чрез волеизявление, насочено и достигнало да
представител на МО или че само се е обърнала към комисия, която да прецени
здравословното ù състояние). Пропускът или грешката на процесуалния представител е
недопустимо да се приписва на решаващия орган. Това не е основание и за отвод. Не е
основание за и субективното виждане на страна, която би следвало да е наясно, че
процесуалната ѝ позиция е крайно проблемна.
Изложеното се отнася и до принудата. Това е термин. В отговора, както вече бе
посочено, следва да се опише какво точно се е случило, а не да се налага това да се уточнява
в о.с.з. Всъщност и тогава не са изложени адекватни твърдения (за факти), които да
подлежат на установяване (доказване, при евентуално оспорване от страна на ищеца).
Г-жа В. би могла едностранно да прекрати правоотношението, ако действително
6
здравословното ù състояние е проблемно, но само, ако правоотношението не е било вече
прекратено. За да се стори това е необходимо да се отправи волеизявление, което да
достигне до представител на МО. Ответницата следва да има възникнало потестативно
право да прекрати правоотношението. Т.е. или да страда от заболяване, предвидено в
нормативен акт (което означава, че при оспорване следва и да го докаже), или да разчита че
учреждението не би оспорило това обстоятелство.
Във всеки случай, както бе посочено в о.с.з. от страна на ответника, прекратяването
на правоотношението не е оспорено. Само за пълнота следва да се посочи, че дори и да бяха
ангажирани адекватни твърдения, релевантно е първото основание за прекратяване на
правоотношението (О. на ВКС от 19.03.2014г., I г.о., по ч.гр.д. № 808 по описа за 2014г.:
Първо, съдебната практика константно приема, че при наличие на конкуренция за прекратяване на трудовото
правоотношение конститутивно действие има това, чийто фактически състав е настъпил по-рано; също:
Решение № 203 от 30.05.2011г. на ВКС по гр. д. № 832/2010г., III г.о., ГК, докладчик
съдията Таня Митова).
Незнанието закона не извинява никого - ignorantia legis neminem exusat. В случая
латинската максима следва да се разбира – незнанието или неразбирането на правата, които
законът е предоставил на страната в материалното правоотношение.
Доколкото са изложени ясни доводи относно множеството подписани от ответника
документи, е нормално да се приеме, че именно това е осъщественият до момента
фактически състав, довел до прекратяване на правоотношението.
Решаващият орган има право, което в случая означава и задължение да допусне
ССчЕ. Не става въпрос за „помощ“: т. 3 от ТР № 1 от 09.12.2013г. по т.д. № 4/2012г., ОСГТК
на ВКС; също: В случаите, в които експертизата се допуска служебно от съда, отново се определят разноски за
възнаграждение на вещото лице, което се възлагат на заинтересовата страна – Решение № 108 от
16.05.2011г. по гр.д. № 1814/2009г. на ІV г.о на ВКС; т. 10 от Тълкувателно решение № 1 от
4.01.2001г. на ОСГК ВКС по т.гр.д. № 1/2000г.; Решение № 20 от 09.03.2011 г. по т. № 2010
г., II т.о. на ВКС; Решение № 118 от 30.05.2011г. по гр.д. № 467/2010г., І г.о. на ВКС, и В
случаите, в които експертизата се допуска служебно от съда, отново се определят разноски за възнаграждение на
вещото лице, които се възлагат на заинтересованата страна - Решение № 108/16.05.2011г., по гр.д. №
1814/2009г., на IV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК и Решение № 100/02.03.2011г.
по гр.д. № 1820/2009г., ВКС, І г.о.
Редът за определяне на разходите се определят от министъра (чл. 260, ал. 4 от
ЗОВСРБ, във вр. с ал. 6, във вр. с чл. 99 от Правилника). В тази връзка е издадена Наредба №
Н-1 от 14 януари 2013г. за реда и начина за изчисляване на разходите за издръжка, обучение,
квалификация и/или преквалификация на военнослужещите от министерството на
отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и българската
армия във връзка с възстановяването им в случаите по чл. 260, ал. 1, 2 и 3 от закона за
отбраната и въоръжените сили на Република България, от министъра на отбраната, обн. ДВ.
бр.8 от 29 януари 2013г., отм. ДВ. бр. 63 от 17 юли 2020г.
Доводът на ответника, в случая е основателен. Наредбата е публикувана,
7
действително впоследствие, около 2 години след възникване на правоотношението.
Формално би влязла в сила на 17.07.2020г. + 3 дена (чл. 5, ал. 5 от КРБ). Тя обаче е отменена
с Решение № 17460 от 19 декември 2019г. по административно дело № 3316 от 2019г. ( обн. -
ДВ, БР. 63 от 2020г. ), потвърдено с Решение № 8962 от 07.07.2020г. по адм.д. №
1654/2020г., 5 чл. с-в на ВАС.
Отменената наредба е заменена от Наредба № Н-11 от 29.10.2020г. за реда и начина
за изчисляване на разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация
на военнослужещите от Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на
министъра на отбраната и Българската армия във връзка с възстановяването им в случаите
по чл. 260, ал. 1, 2 и 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България,
издадена от министъра на отбраната, oбн., ДВ, бр. 96 от 10.11.2020г., в сила от 10.11.2020г.
Втората Наредба също е отменена (Решение № 4969 от 18.04.2024г. по адм.д. №
7935/2023г., І отд. на ВАС). Вероятно решението все още не е влязло в сила.
Според нормата на чл. 195, ал. 1 от АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от
деня на влизането в сила на съдебното решение. Последното означава, че негодният подзаконов
нормативен акт няма да се прилага, като това занапред важи за всички. Този съд споделя
виждането, че неприложението на наредбата се отнася и до заварени случаи (аргументация в
тази насока, макар и относно законите, е изложена от проф Сталев, - Сила на Решенията на
конституционния съд /сп. „Съвременно право“, 1995г. № 5, с. 7-27/).
Така, първата наредба никога не е била част от нормативната регламентация. В
случая е без значение дали ще се приеме дали втората наредба е валидно приета или не. В
първия случай тя би била действащо право, считано от 10.11.2020г. + 3 дена.
Според закона, разходите за обучение се възстановяват. Наредбата (която и да е от
двете) уточнява кои са разходите, като така се улесняват страните, а и процеса на доказване.
Тя/те не могат да предвиждат разширен фактически състава във връзка с претенцията (арг.
от чл. 15, ал. 3 от ЗНА). Изложеното е относно чл. 22.
Според тази норма от втората наредба, за определяне на разходите, подлежащи на
възстановяване по чл. 260, ал. 2 от ЗОВСРБ, кадровият и финансовият орган изготвят справка, която се подписва
от началника на висшето военно училище.
В справката по ал. 1 се посочват:
1. периодът на обучение;
2. размерът на разходите по чл. 4.
Справката се предоставя на юриста, обслужващ съответното висше военно училище, за събиране на
вземането по съдебен ред (т.е. тя следва да е налична към момента на депозиране на исковата
молба, а не преди това – арг. и от чл. 129, ал. 5 от ГПК).
Законът сочи и начин за събиране – чл. 260, ал. 5-6, редакция към 2011г.: Сумата по ал.
1 и 3 се удържа изцяло от обезщетението и другите вземания, които задълженото лице има право да получи.
В случай че сумата по ал. 1 и 3 не може да се събере по реда на ал. 5, както и в случаите по ал. 2
вземането се събира по реда на Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечение от счетоводните книги
или документ, установяващ размера на вземането, издаден по реда на ал. 4. Последното действително
8
може да се тълкува и като указание за депозиране на заявление за издаване на заповед.
Доводът, че не бил спазен редът, тъй като не е образувано заповедно производство, е
най-малкото странен. Смисълът на заповедното производство е да спести време и разходи за
страните, както и да облекчи натоварването на съдебната система. Едно заповедно
производство, прераствало в исково, е идентично като предмет и последици с традиционен
осъдителен иск.
Подобно възражение – относно Заповедното производство предполага признание на
иска, но оспорване на размера на разноските. То не е съвместимо с оспорване по принцип на
дълга, тъй като заповедно-исковото производство е по-усложнено и по-скъпо от осъдителен
иск. Заповедното производство винаги е възможност, която следва да се прилага
целесъобразно. Т.е., ако се очаква съпротива от страна на длъжника, то е неуместно. По-
добре е да се депозира направо искова молба.
Предвид изложеното по-горе, решаващият орган приема, че и двете наредби
представляват дефектно законодателство.
Справката или уточнението е оспорена, но по разбиранията на решаващия орган е
коректно изготвена. Вещото лице е отчело осчетоводени разходи, а те самите не са оспорени
като несвързани с обучението на ответницата. За пълнота следва да се посочи, че при
необходимост ( макар, според решаващия орган такава да не е налице) би било приложимо
и правилото на чл. 162 от ГПК (Решение № 91 от 1.06.2015г. на ВКС по гр.д. № 5023/2014г.,
III г.о., ГК, докладчик съдията Светла Димитрова: При наличие на доказателства за основателност на
иска, съдът не може да го отхвърли по съображения, че няма достатъчно данни за неговия размер. Той е длъжен,
съгласно разпоредбата на чл. 162 ГПК, да определи размера по своя преценка или като вземе заключението на
вещо лице; също: Решение № 133 от 18.06.2014 г. по гр. д. № 5247/2013 г. на ВКС; Решение №
175 от 06.06.2011 г. по гр. д. № 1242/2010 г. на ВКС).
Така, предвид заключението на в.л. съдът приема, че искът за главницата е
основателен.
Същото се отнася и до лихвите. Те са изчислени по реда на чл. 162 от ГПК
(цитираната практика е за да се избегне пореден довод за подпомагане на страна - Решение
№ 92 от 1.09.2014 г. на ВКС по т. д. № 83/2013 г., I т. о., ТК: ...Не следва делото да бъде връщано на
въззивния съд за определяне точния размер на претендираните мораторни лихви, начислени върху главниците по
трите процесни фактури, посредством изслушване на заключение на съдебно-счетоводна експертиза по този
въпрос, след като това е възможно да се извършва автоматично с помощта на т. нар. лихвен калкулатор в
интернет: (www. calkulator. bg) ; и Р № 60285 от 08.12.2021г. на ВКС, IV г.о. по гр.дело №
3502/2018г.
Доводът относно банковите сметки е неправилен (първата банкова сметка е била
актуална към момента на извънсъдебното поставяне на длъжника в забава; впоследствие
сметката вероятно е била променена или предпочетена от ищеца). Кредиторът, а автор на
поканата е ВВУ може да посочи която желае сметка. Не е проблем на длъжника (при
евентуално престиране), ако впоследствие се установи, че тя е погрешна или на трето лице.
9
Освен това, доводът е преклудиран (Т. 4 от ТР № 1 от 09.12.2013г. по т.д. № 4/2012г.,
ОСГТК на ВКС и Р. 549 от 29.10.2010г. по гр.д. № 56/2010г., ІV г.о. на ВКС; също Р. № 76
от 10.02.2011г. на ВКС, ІV г.о., по гр.д. № 648/2010г.), а и представлява и хипотеза на
процесуална изненада – т.11 от ТР № 6/2012г. на ВКС ОСГТК от 06.11.2013г.
по разноските:
На ищеца се дължат разноски и юрисконсултско възнаграждение – 2 379,16 лева (чл.
78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК).
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 260, ал. 2 (отм.) от ЗОВСРБ и чл. 86 от ЗЗД, Г. М. Н.,
ЕГН **********, гр. София, бел. „*******, съд.адр.: гр. София, ул. ******* № 19, *******
тел. *******, чрез адв. Е. Ф. от САК, да заплати на МИНИСТЕРСТВО НА ОТБРАНАТА,
гр. София, п.к. 1092, ул. “*******, следното:
- сумата от 41 560,50 (четиридесет и една хиляди петстотин и шестдесет лева и
петдесет стотинки) лева, представляваща разходите за издръжка и обучение за времето на
обучението ѝ във ВВМУ „Н. Й. Вапцаров”, за периода, за който е била обучаван;
- сумата от 4 161,80 (четири хиляди сто шестдесет и един лева и осемдесет
стотинки) лева, мораторна лихва върху главницата, за; периода от 10.02.2023г. до
29.11.2023г., както и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК,
- сумата от 2 379,16 (две хиляди триста седемдесет и девет лева и шестнадесет
стотинки) лева, сторени деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10