№ 713
гр. София, 16.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 73 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ АНТ. СОПОТСКА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ Гражданско дело
№ 20221110114935 по описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове
по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.411 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД и по чл.422, ал.1 ГПК, вр.
чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът ЗК ЛЕВ ИНС АД моли съда да признае на осн. чл.422, ал.1
ГПК, че ответникът ЗД БУЛ ИНС АД е задължен да му плати следните суми:
на осн. чл.411 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД – 402,58 лв., претендирана като обезщетение
за претърпените на 21.12.2019 г. при ПТП имуществени вреди от собственика
на л.а. с рег. №СВ6890НР, в чиито права е встъпил ищецът с изплащане на
застрахователното обезщетение по договор за застраховка – полица
№93001910037688 от 2019 г., срещу ответника като застраховател по договор
за застраховка „Гражданска отговорност“ със собственика на т.а. с рег.
№СВ4273КР, ведно със законната лихва исковата молба - 20.5.2021 г., до
изплащане на сумата; на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД – 16,10 лв. – обезщетение за
забава за плащане на сумата по чл.411 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД за периода 15.11.2020
– 7.4.2021 г. Моли и за осъждането на ответника на осн. чл.78, ал.1 ГПК да му
плати обезщетение за направените разноски.
Ответникът ЗД БУЛ ИНС АД оспорва исковете и моли за отхвърлянето
им.
1
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по отделно
и в съвкупност, приема за установено следното:
Ищецът е подал заявление по чл.410 ГПК, въз основа на което е
издадена заповед за изпълнение срещу ответника, и той е възразил по реда на
чл.414 ГПК. Това обуславя интереса на ищеца да предяви настоящите искове
да установяване на вземанията си.
От показанията на разпитаните по делото свидетели А. И. К. и Г. Н. А.,
двустранен протокол за ПТП и от САТЕ се установява верността на
твърденията на ищеца относно обстоятелствата, които са свързани с
произшествието от 21.12.2019 г., предизвикването му от водача на т.а. с рег.
№СВ4273КР, който в нарушение на правилата за движение по пътищата при
извършване на маневра на изход на паркинг се блъска в спрелия пред него
л.а. с рег. №СВ6890НР и му причинява повреди. В показанията на двамата
свидетели има противоречия. Съдът се доверява на показанията на свидетеля
А., тъй като за разлика от казаното от свид. К. те са логически
последователни, непротиворечиви и имат опора в изготвения именно от тези
двама свидетели двустранен протокол за произшествието. Докато
показанията на свид.К. са логически непоследователни, объркани и
вътрешнопротиворечиви, поради което съдът не им дава вяра.
По делото е безспорен договорът за застраховка - полица
№93001910037688 от 2019 г., от който личи, че между собственика л.а. с рег.
№СВ6890НР и ищеца към исковия момент е действал договор за застраховка
и че по него ищецът е задължен срещу застрахователна премия да носи риска
от повреждане на автомобила при ПТП.
Безспорен е и договорът за застраховка Гражданска отговорност между
ответника и собственика на т.а. с рег. №СВ4273КР, въз основа на който
ответникът е длъжен към исковия момент да носи риска водач на този
автомобил да причини вреди на трети лица при управлението му.
Безспорно е и че ищецът е обезщетил застрахования собственик на л.а. с
рег. №СВ6890НР за претърпените от него вреди от процесното ПТП с
плащане на възнаграждението по чл.258, вр. чл.266, ал.1 ЗЗД за ремонта на
автомобила в размер на 402,58 лв.
От приетата по делото САТЕ е видно, че размерът на средните пазарни
цени за отстраняване на повредите по същия се равнява на 495,50 лв.
2
От изходящия номер на отрицателния отговор на поканата за плащане
по чл.411 КЗ на отвентика до ищеца от 15.10.2020 г. се установява, че
поканата на ищеца за обезщетение, във връзка с процесното произшествие е
постъпила при ответника най-късно на посочената дата 15.10.2020 г. и тогава
най-късно е поставено началото на срока по чл.412 КЗ.
По делото не се доказва ответникът да е платил на ищеца
обезщетението по чл.411 КЗ.
При така установените факти, съдът стигна до следните правни
изводи:
Относно иска по чл.422, ал.1 ГПК, чл.411 КЗ, вр. чл.45 от ЗЗД.
Според тези кекстове с плащането на обезщетението по чл.405, ал.1 КЗ
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне. В случаите, когато причинителят на
вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“,
застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност“ - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Съгласно чл.45 ЗЗД Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму, като вината се презумира до доказване на противното.
Застрахователното обезщетение следва да се определи в рамките на
действителната пазарна стойност на увреденото МПС към момента на
настъпване на застрахователното събитие, а такава е сумата, която е
адекватна на стойността, необходима за ефективното отстраняване на
причинените в резултат на пътно-транспортното произшествие вреди
/решение № 115 от 09.07.2009 г. на ВКС по т.д.№ 627/2008 г., ІІ т.о., ТК и
много други/.
Ищецът доказа фактите, на които основава претенцията си и са в негова
доказателствена тежест, в т.ч. и иска по размер. От приетата по делото САТЕ
се установява, че средните пазарни цени за марката на повредения автомобил
надвишават претендирания размер на обезщетението, поради искът е изцяло
3
основателен, защото ответникът не доказа възраженията си за съпричиняване
и по-нисък размер на цената за ремонта на автомобила.
Неоснователни са възраженията на ответника относно механизма за
настъпване на произшествието и размера на дължимото обезщетение, които
се опровергават от показанията на разпитаните по делото свидетели и от
приетата САТЕ.
Относно иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД :
Този иск е обусловен от доказването от страна на ищеца на фактите по
главния иск, периода на забавата и размера на обезщетението за забава. Не се
спори по делото и е видно от входящия номер на ответното дружество върху
регресната покана, че на 15.10.2020 г. ищецът е поканил по реда на чл.412 КЗ
ответника да плати обезщетението по чл.411 КЗ, поради което същият е в
забава преди 15.11.2020 г. Съдът установи по реда но чл.162 ГПК, че размерът
на законната лихва върху главното вземане за исковия период 15.11.2020 –
7.4.2021 г. е равно на претендирания размер на обезщетението. Ето защо
искът е изцяло основателен и следва да се уважи.
Относно разноските по делото. На осн. чл.78, ал.1 ГПК ответникът
дължи на ищеца плащането на обезщетение за направените разноски,
съразмерно на уважените части от исковете – изцяло – 425,00 лв. - за
направените разноски по настоящото дело и 75,00 лв. – по заповедното –
ч.гр.д. №27989/21 на СРС, Второ ГО, 73-ти с-в, съразмерно на уважената
части от исковете.
Предвид изложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл.422, ал.1 ГПК, че ответникът
ЗД БУЛ ИНС АД с ЕИК ********* и адрес в гр.София, ул.Джеймс Баучер 87
е задължен да плати на ищеца ЗК ЛЕВ ИНС АД с ЕИК ********* и адрес в
гр.София, бул. Симеоновско шосе 67А, следните суми:
на осн. чл.411 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД – 402,58 лв., претендирана като
обезщетение за претърпените на 21.12.2019 г. при ПТП имуществени вреди от
собственика на л.а. с рег. №СВ6890НР, в чиито права е встъпил ищецът с
изплащане на застрахователното обезщетение по договор за застраховка –
4
полица №93001910037688 от 2019 г., срещу ответника като застраховател по
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ със собственика на т.а. с
рег. №СВ4273КР, ведно със законната лихва исковата молба - 20.5.2021 г., до
изплащане на сумата;
на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД – 16,10 лв. – обезщетение за забава за плащане
на сумата по чл.411 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД за периода 15.11.2020 – 7.4.2021 г.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 ГПК ответника ЗД БУЛ ИНС АД, с
посочените индивидуализиращи данни, да плати на ищеца ЗК ЛЕВ ИНС АД,
с посочените индивидуализиращи данни, следните суми: 425,00 лв.
–обезщетение за направените разноски по настоящото дело и 75,00 лв. – по
заповедното – ч.гр.д. №27989/21 на СРС, Второ ГО, 73-ти с-в, , съразмерно на
уважената части от исковете.
Решението подлежи на обжалване по реда на Глава двадесета от ГПК
– с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните на съдебните им
адреси чрез процесуалните им представители!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5