№ 2097
гр. София, 29.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мариана Георгиева
Членове:Виолета Йовчева
Димитър Ковачев
при участието на секретаря Емилия М. Вукадинова
като разгледа докладваното от Виолета Йовчева Въззивно гражданско дело
№ 20211100507950 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 409, ал. 4 ГПК.
Подадена е въззивна жалба срещу решение от 01.02.2021г. по гр.д. №
52687/2017г. на СРС, 55 с-в, с което е постановено да се издаде в полза на
„Б.К.**“ ЕАД дубликат на изпълнителен лист срещу „М.П.Б.“ АД, въз основа
на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, издадена на
12.09.2017г. по ч.гр.д. № 52687/2017г. на СРС, 55 с-в.
Ответникът по молбата по чл. 409 ГПК „М.П.Б.“ АД обжалва
решението, с доводи за нарушения на процесуалните правила и на
материалния закон и необоснованост на постановения акт. Поддържа, че
факта на загубването на изпълнителния лист не е доказан в настоящото
производство. Твърди, че съгласно данните по делото, издаденият в
заповедното производство изпълнителен е бил получен на 14.09.2017г. от адв.
Й.Т., в качеството й на процесуален представител на заявителя, поради което
не е ясно каква е връзката на адв. Б. със загубването на изпълнителния лист.
Сочи, че изтеклият период между датата на получаването на изпълнителния
лист на 14.09.2017г. и подаването на молбата за издаване на дубликат на
31.07.2019г. не е продължителен, за да се презюмира от съда изгубването на
изпълнителния лист. Отделно излага доводи, че СРС не е обсъдил в мотивите
си направеното в първоинстанционното производство възражение за
недействителност на учредената договорна ипотека, обективирана в нот. акт
от 09.09.2016г., въз основа на който „Б.К.**“ ЕАД се е снабдил със заповед по
чл. 417 ГПК. Поддържа, че при наличие на подобно възражение и липсата на
1
доказателства за изгубването на изпълнителния лист, съдът е следвало да даде
на молителя указания по реда на чл. 409, ал. 5 ГПК. Твърди, че изводите на
СРС, че молителят в качеството на цедент на вземанията по изгубения
изпълнителен лист, е легитимиран по молбата по чл. 409 ГПК, са неправилни.
Моли съда да отмени решението и да отхвърли молбата за издаване на
дубликат на изпълнителен лист.
Ответникът по жалбата „Б.К.**“ ЕАД - молител в производството по чл.
409 ГПК, е депозирал писмен отговор, с който оспорва жалбата и моли съда
да потвърди обжалваното решение.
Софийски градски съд, след преценка на доводите в молбата и
събраните доказателства в настоящото производство, намира следното:
Жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 409, ал. 1 ГПК, ако първообразният
изпълнителен лист бъде изгубен или унищожен, съдът, който го е издал, по
писмена молба на молителя издава дубликат от него въз основа на акта, по
който е издаден първообразът. По арг. от чл. 409, ал. 3 ГПК, длъжникът може
да противопостави освен липсата на условията по ал. 1 и възражения за
погасяване на дълга въз основа на обстоятелства, настъпили след
установяване на съществуването му.
Производството по чл. 409 ГПК е образувано по молба на „Б.К.**“ ЕАД
за издаване на дубликат от изпълнителен лист, издаден на 14.09.2017г. в
негова полза въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК. Заповедта
за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК е издадена на 12.09.2017г. по гр.д. №
52687/2017г. на СРС, 55 с-в въз основа на нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека № 85/2016г. на нотариус Георгиев срещу „М.П.Б.“ АД за
парични вземания, представляващи главница в размер на сумата 77 905 лв.,
ведно със законната лихва от 31.07.2017г., лихва в размер на 3116 лв. и
разноски.
Молбата по чл. 409 ГПК е обоснована с твърдения, че изпълнителният
лист е бил получен от адв. Й.Т. на 14.09.2017г., както е удостоверено по
делото, но последната го е предала на изпълнителния директор на
дружеството – Ц.Н., а последната – на адв. Д.Б.. Сочи се, че адв. Б. е
уведомила изпълнителния директор няколко дни по-късно, че след посещение
на клиенти в кантората й, документите – изпълнителният лист и заповедта по
чл. 417 ГПК, са изчезнали и не са намерени след щателно издирване и при
цялостна инвентаризация на кантората й.
Ответникът по молбата – жалбоподател е направил възражение,
че молителят не е активно материалноправно легитимиран по молбата за
издаване на дубликат за изпълнителен лист, тъй като е цедирал вземанията по
него с договор за цесия от 29.07.2019г., преди подаване на молбата по чл. 409
ГПК на 31.07.2019г. Отделно е заявил, че не дължи сумите по издадения
изпълнителен лист, тъй като документът по чл. 417 ГПК е неавтентичен и не
удостоверява подлежащи на изпълнение вземания.
2
В о.с.з. на 23.07.2020г. пълномощникът на ответното в настоящото
производство дружество – жалбоподател, изрично е заявил, че не оспорва
обстоятелството, че изпълнителният лист е бил изгубен, както е декларирано
от адв. Б. в представена по делото подписана от нея декларация.
СРС е приел, че е налице изгубване на изпълнителния лист, както и че
молителят, в качеството на цедент на вземанията по изгубения изпълнителен
лист, е легитимиран в настоящото производство, тъй като той е лицето,
получило изпълнителния лист. Допълнително е изложил подробни
съображения за наличие на активната процесуална легитимация и по арг. от
чл. 100, ал. 1 ЗЗД, тъй като цесията е възмездна, както и по арг. от изричното
задължение на цедента да снабди цесионера с изпълнителен лист, уговорено в
чл. 3 от договора за цесия 29.07.2019г. Позовал се е и на практика на ВКС,
вкл. и указанията в т. 10б от ТР № 4/2013г. на ВКС, ОСГТК. По отношение на
останалите възражения СРС е приел, че не се твърди и доказва погасяване на
дълга въз основа на обстоятелства, настъпили след постановяване на
изпълнителното основание.
Решението е правилно, като въззивният съд изцяло препраща към
мотивите на обжалваното решение по реда на чл. 272 ГПК. С оглед доводите
в жалбата, следва да се отбележи следното:
Жалбата е неоснователна.
Предмет на настоящото производство е само наличието на
предпоставките на чл. 409, ал. 1 ГПК, респ. възражения на длъжника по чл.
409, ал. 3 ГПК.
Твърдението на правоимащия за това, че издаден в негова полза
изпълнителен лист е изгубен или унищожен, е в негова доказателствена
тежест – така решение № 134/17.03.2011г. по гр.д. № 1713/2010г. на ВКС, ІV
ГО. В случая факта на изгубване на изпълнителния лист по описания в
молбата по чл. 409 ГПК начин изрично е признат от ответника по молбата в
първоинстанционното производство, поради което и молителят не е
ангажирал гласни доказателства в тази връзка, но е направил своевременно
доказателствени искания. Поради изложеното, оспорването на този факт за
първи път с жалбата е преклудирано. При преценка на направеното признание
на факт по реда на чл. 175 ГПК с представените по делото писмени
доказателства, не се налага различен извод. По изложените съображения,
оплакването в жалбата за липса на доказване на факта на изгубване на
изпълнителния лист е преклудирано, отделно неоснователно. Не е налице
процесуално бездействие на молителя по чл. 409 ГПК, което следва да бъде
санкционирано чрез неблагоприятни последици от указана му
доказателствена тежест.
По отношение на другия довод в жалбата за недействителност на
ипотечния акт, въз основа на който е издадена заповедта по чл. 417 ГПК,
също е налице преклузия и подобни възражения не могат да бъдат разгледани
в настоящото производство, а само в производството по чл. 417 ГПК. Не са
3
налице доказателства за погасяване на дълга по смисъла на чл. 409, ал. 3 ГПК
– въз основа на обстоятелства, настъпили след установяване на
съществуването.
По отношение на активната процесуална легитимация на молителя, в
качеството на цедент на вземанията по изпълнителния лист, настоящият
състав изцяло споделя мотивите на СРС и цитираната практика на ВКС, като
в жалбата не се релевират конкретни възражения в тази връзка.
Доводът в жалбата за приложение на чл. 409, ал. 5 ГПК е изцяло
неоснователен. Възможността за искова защита срещу длъжника по
изпълнителния лист е регламентирана в цитираната норма, тълкувана във
връзка с ал. 1, при изгубване или унищожаване на самия акт, въз основа на
който е издаден първообраза на изпълнителния лист. Настоящият казус не е
такъв.
Други оплаквания не са релевирани в жалбата.
Предвид изложените съображения, молбата по чл. 409 ГПК е изцяло
основателна и доказана и правилно уважена от СРС.
С оглед съвпадението на изводите на двете инстанции, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
Разноски не се претендират и не следва да бъдат присъдени на
ответника по молбата.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 01.02.2021г. по гр.д. № 52687/2017г. на
СРС, 55 с-в, с което е постановено да се издаде в полза на „Б.К.**“ ЕАД
дубликат на изпълнителен лист срещу „М.П.Б.“ АД, въз основа на влязла в
сила заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, издадена на 12.09.2017г. по ч.гр.д.
№ 52687/2017г. на СРС, 55 с-в.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4